Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
33 17 окт 2014, 17:10, 5409 прочитания

Вот за завръщане

Интересът на българите в чужбина към парламентарните избори расте, а това ще ги превърне във все по-голям фактор

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Ива Йорданова се отказва от Агенцията за българите в чужбина

Любимата на Лукарски подаде оставка, но проблемите с управлението на Агенцията остават

22 окт 2014

Защо да (не) гласуват българите в чужбина

Да имат ли емигрантите право на глас за бъдещето на страната. Вижте аргументите "за" и "против"

17 окт 2014

Кръстопътят на Борисов

Възможностите за ГЕРБ се свиха до две - съюз с хаотичния Реформаторски блок и неясния Патриотичен фронт, или с популисткия аватар на ДПС и други парламентарни трохи

17 окт 2014

Как гласуваха българите в чужбина

Активността в Турция пада с 5%, а в останалите страни се е увеличила с 50%

8 окт 2014

На гурбет за гласове

Защо има толкова много секции за гласуване в чужбина и кой има полза от това

21 сеп 2014
По време на изборите на 5 октомври секциите в България посрещнаха с 3% по-малко хора, отколкото след оттеглянето на Бойко Борисов от власт преди година и половина. При българите извън страната (като изключим Турция) избирателната активност се е увеличила с около 50%.

Причините за активизирането в чужбина са няколко: улесненият достъп до секции, повишеният граждански интерес след протестите от лятото на 2013 г. и активизирането на общностите извън страната. Ако те останат същите (а основната опасност са нови промени в Изборния кодекс, които отново да усложнят процеса по отваряне на нови секции в чужбина, а аргументите за и против може да видите в текста "Защо да (не) гласуват българите в чужбина"), тенденцията за повишаване на активността в чужбина може да се запази. Това ще значи поне две неща за изборите в чужбина. Съотношението на гласовете за политическите сили извън страната ще се променя. А партиите и правителствата, които съставят, ще трябва да изградят структурирано отношение към българите в чужбина.

Какво се случи добре

Тази година за първи път бяха нужни само 40 заявления (а не досегашните 100), за да бъде отворена избирателна секция в чужбина. Резултатът бяха рекордните 427 секции - почти два пъти колкото при предишните парламентарни избори. За държави с мащаба на САЩ, където вместо 11 този път имаше 42 секции, това значи много по-лесен достъп до изборния процес. Резултатът е почти три пъти повече гласували. Във Великобритания хората можеха да изберат някоя от 39-те секции (вместо 11 през 2013 г.), което означава по-нисък разход за транспорт. Активността там се е покачила със 141%. "Най-сериозно увеличение имаше в страните с най-много допълнителни секции. Това говори, че достъпът до избирателна секция е от критично значение дали българите зад граница ще гласуват", казва Боян Юруков, който поддържа базата данни glasuvam.org. 

За това помогнаха и протестите срещу правителството на Пламен Орешарски. Тогава различни общности в чужбина се мобилизираха, за да се включат по свой начин, и след това продължиха да следят случващото се, но без да са потопени в ежедневния новинарски поток в България. "Протестите помогнаха за това много българи в чужбина да се свържат и да работят заедно", казва Десислава Христова-Кужидловски, която живее в Лондон, занимава се с организацията на изборите и е активна по темата от три години. Няколко месеца по-късно се случва инициативата Парламентарни избори 2014, в която се включват близо 200 души с опит в организирането на избирателни секции. Те доброволно помагат на общностите по места да се организират, за да подадат достатъчен брой заявления за гласуване, както и да се свържат с посолствата и да разберат какви ресурси ще са им нужни за изборите и как да ги търсят.



Министерството на външните работи (МВнР) също участва по-адекватно в процеса, като този път работи заедно с Временните обществени съвети на българите в чужбина (ВОС). "Беше създадена стройна организация, която координира близо 200 активисти по четирите континента, които бяха натоварени с логистиката - резервация на зали, подсигуряване на урни, тъмни стаички... та чак до резервация на хотелски стаи за представителите на МВнР. Това са и хората, измежду които МВнР попълни част от секционните избирателни комисии, когато липсваха достатъчно партийни предложения", обяснява Любомир Гаврилов, професор по математика в Университета на град Тулуза и координатор на ВОС във Франция. "Благодарение на намесата на ВОС и адекватната реакция на МВнР, за пръв път имаме изборни секции извън дипломатически и консулски представителства в Германия", разказва Гаврилов. Там са гласували два пъти повече избиратели отколкото при предишните избори. Според Гаврилов обаче работата в МВнР може да се усъвършенства. "МВнР не пожела да използва по-активно гражданската енергия на българите в чужбина, въпреки че новият изборен кодекс го позволява. ВОС на българите в чужбина оценяват командироването на държавни служители във всичките 428 секции в чужбина като излишен лукс и престараване, за което МВнР нямаше законово задължение", казва той. Проблемът обаче е, че в много секции в чужбина, ако няма представители на българската държава, изборите със сигурност ще бъдат манипулирани - а няма на каква основа да се каже къде да ходят и къде не служебните лица.

Какви бяха проблемите

Изборите в чужбина обаче бяха лишени от няколко основни участника. Централната избирателна комисия нямаше силна разяснителна кампания, която Любомир Гаврилов нарича "имитация на дейност". Държавната агенция за българите в чужбина за първи път се включи с по-модерен подход, като създаде разяснителна кампания във Facebook. Целите й бяха да достигне до 300 хиляди души и 2500 групи на българи в чужбина. В крайна сметка страницата на агенцията събра 3800 харесвания, което според създателите й е рекорд за държавно учреждение, но е далеч от пълнокръвна комуникация с българите в чужбина. "Имаме едно дълготрайно натрупване на откъснатост на българската държава от българите в чужбина, което не може да се преодолее дори с най-хубавата акция в рамките на един месец", казва Кирил Радев, който е инициатор на създаването на българските студентски сдружения в Германия. За това не помогнаха и партиите. "Това е по-фундаментален проблем, а изборите в чужбина са само една от илюстрациите - партиите са си поделили електората и никой не се състезава за "чуждия"," смята докторантът по Публични политики в Осксфорд Ивайло Яйджиев, който участва в организацията на изборната секция в града. Изключение правят спорадични опити за кампания на Реформаторския блок и Зелените.

Ако позицията на България по темата за изборите в чужбина се запази, то процесът ще трябва да се усъвършенства. За да има смисъл от организацията на изборите и разходите за допълнителни секции, ДАБЧ, ЦИК и МВнР ще трябва да заемат по-организирани и ефективни позиции. Например въвеждането на отделен избирателен район за гласовете от чужбина, което автоматично ще реши проблема с прехвърлянето на гласове по различни региони и свързаните с това скандали. Проблемът при него е, че ще е спорно кого точно представляват депутатите. Такава стъпка според Любомир Гаврилов предстои и преди Изборният кодекс отново да дойде на дневен ред за все още несъставеното правителство: "Ще отправим предложения към парламентарните групи да определят поне по един свой депутат за контакти с българите в чужбина", обяснява той. Увеличеният брой на избирателите в чужбина прави отново актуален въпроса за въвеждане на електронното гласуване.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

29 ноември, 2017 г.
София Хотел Балкан

capital.bg/conference

12 годишна конференция Сделки и инвеститори



Акценти в програмата:
Икономически обзор на региона и какво да очакваме занапред
Гледната точка на инвеститорите за перспективите пред България
Най-важните сделки за годината и какво стои зад техния успех
Завръща ли се дяловото инвестиране като важен инструмент за финансиране
Кои активи и сектори ще бъдат в радара на инвеститорите през 2018


Прочетете и това

Законодателен рекет 2 Законодателен рекет

Как ГЕРБ и ДПС брандират законите, за да ги превърнат в инструмент за публичен рекет

17 ное 2017, 896 прочитания

Цвета Караянчева оглави парламента след оставката на Димитър Главчев 5 Цвета Караянчева оглави парламента след оставката на Димитър Главчев

Бившият председател на Народното събрание ще влезе в ръководството на ГЕРБ

17 ное 2017, 1714 прочитания

24 часа 7 дни

Библиотека / Гепард»

Гепард
Гепард

Класация на най-динамичните малки и средни компании в България.

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Защо да (не) гласуват българите в чужбина

Да имат ли емигрантите право на глас за бъдещето на страната. Вижте аргументите "за" и "против"

Тоталното преобразяване на рекламните агенции

Оборотите на най-големите рекламни компании в страната са над 62 млн. лв.

Мълчалив отказ от независимост

Правителството не разреши на германски кораб да прави научни изследвания за газ в морето, където има огромен потенциал в т.нар. газови хидрати

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Навик, следвай ме

Как да променим вредните си навици и за колко време става това според последните проучвания

Северни пиеси

Новата колекция YPPERLIG представя сътрудничество между ИКЕА и HAY и е истинско събитие

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 46

Капитал

Брой 46 // 18.11.2017 Прочетете
Капитал Daily, 16.11.2017

Капитал Daily

Брой 176 // 16.11.2017 Прочетете