Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
68 17 окт 2014, 17:19, 12727 прочитания

Защо да (не) гласуват българите в чужбина

Да имат ли емигрантите право на глас за бъдещето на страната. Вижте аргументите "за" и "против"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Големи вълнения в малка агенция

Първият публичен конкурс за висш държавен пост - на директор на Агенцията за българите в чужбина, мина доста противоречиво

13 фев 2015

Гражданство: Българско. Цена: 3000 евро (без транспорта)

Как една малка, незабележима агенция - тази за българите в чужбина, се превърна в "златната врата", през която влизат новите български граждани

1 ное 2014

Да дадем и ние нещо на света

Електронното гласуване

25 окт 2014

Технология на онлайн гласуването

Как да се случи дистанционният вот

24 окт 2014

ГЕРБ реши: продължава консултациите с четири партии

След националния форум Бойко Борисов обяви, че ще има преговори тази седмица с Реформаторския блок, БСП, АБВ и Патриотичния фронт

20 окт 2014

Вот за завръщане

Интересът на българите в чужбина към парламентарните избори расте, а това ще ги превърне във все по-голям фактор

17 окт 2014

Кръстопътят на Борисов

Възможностите за ГЕРБ се свиха до две - съюз с хаотичния Реформаторски блок и неясния Патриотичен фронт, или с популисткия аватар на ДПС и други парламентарни трохи

17 окт 2014

Как гласуваха българите в чужбина

Активността в Турция пада с 5%, а в останалите страни се е увеличила с 50%

8 окт 2014

На гурбет за гласове

Защо има толкова много секции за гласуване в чужбина и кой има полза от това

21 сеп 2014
И още няколко причини против:Не може да се гласува на базата на хипотетичен интерес

Основният аргумент в подкрепа на неограниченото право на българите в чужбина да гласуват е изричната конституционна норма, че "гражданите на Република България, където и да се намират, имат всички права и задължения по тази конституция".

Основният закон звучи пределно ясно по този въпрос. Но той е също толкова пределно ясен и по други въпроси. Българските граждани например имат право на здравно осигуряване, "гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване". От този текст обаче не произтича право тази безплатна помощ да се ползва извън страната. За да се възползва от това си право, всеки български гражданин трябва да се завърне в родината си и в много случаи да плати здравни осигуровки за определен период. Подобно е положението и с правото на труд, образование и... данъците, които българските граждани са "длъжни да плащат [...] установени със закон, съобразно техните доходи и имущество".

Видно е, че здравият разум налага някои ограничения на конституционните права. Въпросът е на какви принципи да се основават те. И те нямат нищо общо обичайните възражения към вота в чужбина - за това колко гласа получава ДПС, колко струва организацията на изборите, дали е справедливо българите в Германия да получават повече изборни секции на квадратен километър, отколкото тези в САЩ, и т.н.

Ограничения вече има

Активното избирателно право е в основата на демокрацията и всяко негово престъпване може да доведе до опасни рецидиви. Затова и политическите права йерархично стоят над социалните (както е здравеопазването). Но ограничения има. Например при изборите за Европейски парламент могат да гласуват само тези българи, които живеят на територията на ЕС. Това е напълно логично, тъй като директивите и регламентите, които евродепутатите гласуват, няма как да разпрострат действието си и над живеещите в Океания примерно.  



Толкова либерален режим за гласуване в чужбина като българския има в 11 страни от ЕС, в 14 има ограничения, а в Гърция и Словакия е забранено (освен за евроизборите). Например в Германия изискването е избирателят да е живял поне три месеца след 14-ата си година в страната и да декларира, че е запознат с политическата обстановка в страната и е засегнат от нея (а за германците тези документи не са формалност). В Дания и Ирландия има допълнително изискване гласоподавателите да декларират, че имат намерение да се завърнат в страната си рамките на съответно две и години и половина, и т.н. Практиката е потвърдена и в няколко решения на Европейския съд по правата на човека.

Някои от тези ограничения имат исторически корени. Докато е действала Търновската конституция, "Законът за избиране представители на Обикновеното и Великото народно събрание" е изисквал избирателите да "са постоянни жители на някоя община или са се поселили там не по-късно от 6 месеца". Тогава това очевидно е направено, за да се ограничи правото на изселниците след 1878 г. да влияят върху българската политика. Но в изискването за уседналост всъщност има много смисъл. No taxation, without representation е един от най-мощните лозунги, който стои в основата на отделянето на 13-те колонии в Северна Америка от Великобритания в края на XVIII век. Въпросът е дали може да има представителство без данъчно облагане. Тоест, ако се върнем към българската конституция, която дава активни избирателни права на всички български граждани, независимо къде живеят, те длъжни ли са да плащат данъци у нас, независимо че не пребивават в нея? Не според данъчните закони. Те освобождават уседналите в чужбина от плащане на налози у нас, защото няма как българската държава да им предостави нещо срещу техните пари. Защо обаче трайно живеещите в чужбина да имат право на глас, след като българските закони не ги касаят? Аргументът с трансфера на пари към България не е валиден, защото обикновено става дума за хора, които имат намерение да се върнат в страната. Но българите, които от десет години не са се връщали в родината си, нямат такова намерение и гласуват само по сантимент, всъщност само изкривяват изборния процес.

Изискването за уседналост не ограничава права

Българският Конституционен съд вече е засягал темата в няколко дела, които имат отношение към изборното законодателство. В Решение №4 от 2011 г. съдиите постановяват, че изискването за уседналост (което е въведено в Изборния кодекс, приет през същата година) "не е ценз [...]. То не е предпоставка за възникването на активното избирателното право у конкретното лице, съответно наличието му не отнема избирателното право; по същество то е свързано с определяне на мястото къде да се гласува". В мотивите на съда се казва, че упражняването на избирателното право "предпоставя и връзка/съпричастност на избирателя с конкретната общност, чиито органи на управление се формират чрез неговото гласоподаване на местни или национални избори". Тоест КС казва, че избирателят трябва да е част от политическото тяло, което ще бъде представлявано. Тогава КС отхвърли не уседналостта, а изискваните срокове - две години за избор на евродепутат и 12 месеца при избори за местни органи на власт. Съдът обаче не дава дефиниция на уседналостта (освен че посочва мнението на Венецианската комисия - не повече шест месеца) и като цяло казва, че могат да се налагат само разумни изисквания към носителя на избирателното право.

Аргументът, че изборите в чужбина правят всички български граждани равнопоставени, на чисто техническо ниво също е спорен. В чужбина може да се гласува без предварително изготвени избирателни списъци (с масово вписване в деня на изборите), секции се разкриват не служебно, а там, където избирателите пожелаят (на теория няма механизъм, който да предотврати отваряне на секция на Северния полюс, ако 40 избиратели посочат адрес в някое иглу и поискат да гласуват точно там). В допълнение няма как българската държава да гарантира истинността на вота в чужбина (през 2009 г. бяха касирани 18 358 гласа в Турция).

Много от тези технически проблеми могат да се решат (например с добре организирано електронно гласуване). По-важното е, че зад исканията за ограничаване на правото на глас на българите в чужбина има не само първосигнална логика (ДПС), но и смислени аргументи, които се отнасят до принципа на представителството. Дали те ще се приемат е въпрос на политическа целесъобразност (в Европа и Северна Америка има различни практики) и усещането на българите в България доколко гласовете от чужбина носят полза за страната.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

29 ноември, 2017 г.
София Хотел Балкан

capital.bg/conference

12 годишна конференция Сделки и инвеститори



Акценти в програмата:
Икономически обзор на региона и какво да очакваме занапред
Гледната точка на инвеститорите за перспективите пред България
Най-важните сделки за годината и какво стои зад техния успех
Завръща ли се дяловото инвестиране като важен инструмент за финансиране
Кои активи и сектори ще бъдат в радара на инвеститорите през 2018


Прочетете и това

Законодателен рекет 2 Законодателен рекет

Как ГЕРБ и ДПС брандират законите, за да ги превърнат в инструмент за публичен рекет

17 ное 2017, 896 прочитания

Цвета Караянчева оглави парламента след оставката на Димитър Главчев 5 Цвета Караянчева оглави парламента след оставката на Димитър Главчев

Бившият председател на Народното събрание ще влезе в ръководството на ГЕРБ

17 ное 2017, 1714 прочитания

24 часа 7 дни

Библиотека / Гепард»

Гепард
Гепард

Класация на най-динамичните малки и средни компании в България.

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Днес изтича временното екоразрешително на ТЕЦ "Бобов дол"

От утре централата ще може да работи само с един енергоблок

Как стартъпът shkolo.bg вкарва българското образование в ХХІ век

Дигиталната революция в българската класна стая

Проблемите на малките

Няколко извода от "Гепард" - годишната класация на "Капитал" за най-динамичните малки и средни дружества

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Забранени истории от Северна Корея

Книгата показва суровата реалност в една от най-изолираните държави в света

Талант и предразсъдъци

Режисьорът Константин Божанов за героите аутсайдери и трудното създаване на новия му филм

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 46

Капитал

Брой 46 // 18.11.2017 Прочетете
Капитал Daily, 16.11.2017

Капитал Daily

Брой 176 // 16.11.2017 Прочетете