Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
52 16 авг 2015, 8:25, 27058 прочитания

България на двайсет крепости

Пет причини защо масовото "закрепостяване" няма да доведе до очаквания бум на културния туризъм

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Част от темата

Защо строим крепости и какъв е ефектът от това

Руините на новото строителство

Още преди откриването й крепостта "Хисарлъка" в Кюстендил носи отпечатъка на некачествената реставрация

Белият гълъб на Пещера

Как общината се опитва да придаде икономически смисъл на реставрираната си крепост "Перистера"

100 милиона пропуснати възможности

Реставрирането на културното наследство

Изгубеният шанс "Стенос"

Или как България пропусна възможността да впише крепостта при "Траянови врата" в списъка на ЮНЕСКО



Божидар Димитров е добър разказвач. Oт тези майстори на късия разказ, които не биха допуснали истината да развали добрата история. Затова и обичат да го слушат - медиите, правителството, Бойко Борисов. Легендата за свещения кладенец със светената вода при Голямата базилика на Плиска, с която историкът уми ритуално главата на премиера, обаче рикошира лошо. Скрепена от сакралния пръст на Ванга, "живата вода" беше маркетинговия хит на лятото, докато не се намесиха здравните инспектори и развалиха добрата повест. Стана ясно, че водата е твърде опасна, за да бъде туристически сувенир, и самият Борисов издаде декрет да се спре с търговията с историческото наследство. 

Още по темата

Прибързани кръпки върху калпавата политика към културните паметници

Промените в Закона за културното наследство

12 фев 2016

"Като не им харесва, да не минават оттам"

Защо логиката на Божидар Димитров в защита на Ларгото е освен арогантна, и дълбоко сбъркана

15 окт 2015

Руините на новото строителство

Още преди откриването й крепостта "Хисарлъка" в Кюстендил носи отпечатъка на некачествената реставрация

14 авг 2015

Вратичка за културния популизъм

Предложенията за промени в Закона за културното наследство

24 юли 2015

Зелена светлина за историческия "Дисниленд"

Нови поправки в Закона за културното наследство отварят възможности за по-лесното превръщане на исторически ценности в туристически атракции

24 юли 2015

Сбогом, мои красавици!

Ще бъде ли лишена София от още три архитектурни шедьовъра?

24 юли 2015
Поучителна история и предупреждение, че по-големият разказ за това как България ще се превърне в топ дестинация за културен туризъм, ако вдигне от руините укрепления, църкви, градове, също е на път да не се сбъдне. Той започна като благородно начинание общините да съхранят и покажат културно-историческото си наследство като модел за устойчиво развитие и прерасна в мащабна строителна инициатива. Сто и шест милиона лева по-късно България лежи върху двайсетина нови крепости, които си приличат една с друга като панелни комплекси (виж инфографиката вляво). Икономическият ефект от направените инвестиции е спорен. На много места строителният размах е увредил, вместо да опази културно-историческите паметници, а автентичното наследство е погребано под пластове цимент и тухли. С него и претенцията за историчност и величавост на онова, което искаме да продадем на българските и чуждите туристи. По-долу ще намерите петте причини, които обясняват защо масовото "закрепостяване" едва ли ще доведе до очаквания бум на културния туризъм.

1. Зад реставрациите не стои ясна културна политика

Един от парадоксите в историята как се сдобихме с толкова крепости е, че синхронният устрем на общините да кандидатстват за европейско финансиране тъкмо с антични и средновековни руини от укрепления не е резултат от ясна културна политика. Обратното - издава липсата на такава. Доц. Георги Вълчев и доц. Райна Гаврилова, преподаватели в Софийския университет, които изследват този феномен в проекта "Новите наследства", са на мнение, че с добрите намерения културното наследство да започне да работи за туризма всъщност се прикрива, че няма стратегия какво се възстановява, защо и с какъв икономически план. "Въпросът е, казва доц. Гаврилова, в една бедна държава, която за пръв, а може би и за последен път има шанса да направи нещо за културното си наследство, какво се прави с тези десетки милиони. Кое може да бъде истински печелившо, кое е истински важно и какво е нужно, за да се запази."

Двамата културолози са част от форум "Културно наследство", обединение на археолози, реставратори, изкуствоведи, архитекти, преподаватели, представители на туристическия бранш и активни граждани, което възникна заради оглушителната липса на отговор на тези питания. Всички те настояха за цялостна стратегия, която казва какви са приоритетите на държавата в отделните региони в областта. Тоест къде смята да финансира и с какви темпове, за да могат местните общности да изградят собствени политики според намеренията й. Политиката, която виждаме в действие, е деформирана, казват от форума в своя декларация, тъй като с предимство е строителството на "измислени" паметници, докато 40-те хиляди автентични български ценности реално се рушат. Доц. Райна Гаврилова дава пример със състоянието на тракийските гробници в Александрово, Старосел и Свещари в подкрепа на това твърдение. Те стоят занемарени, докато всяко село може да кандидатства да си надстрои безименното кале.

Загадка е и логиката, по която правителството решава да отпусне извънредно бюджетни средства за реставрация на определени обекти. Така и Националният исторически музей (НИМ) получи финанси за разкопки и реставрация на Плиска. За тази година Министерството на културата (МК) е отпуснало общ бюджет от половин милион лева за археологически разкопки, които са се разпределили между 54 обекта в цялата страна. Но е осигурило допълнителни 232 хиляди лева за теренни проучвания на четири обекта на Плиска. Отделно 267 хиляди лева от МК са отишли в реставрацията на Голямата базилика. В същото време дори не е ясно как е решено кои части от резервата "Плиска" да бъдат проучени и възстановени и защо Голямата базилика да е с приоритет в целия средновековен град.

Неслучайно директорът на НИМ проф. Божидар Димитров единствен защитава тезата, че стратегия за културното наследство има. Писана с "италиански специалисти по линия на ЕС", според него тя разделя България на осем области и осем големи маршрута. Не се реализира, тъй като е твърде мащабна, 90% от обектите, включени в нея, са силно порутени и няма пари да се оправят наведнъж. "Сумата е колосална и затова в момента се практикува друго", обяснява Димитров. И добавя: "До голяма степен въз основа на тази стратегия на общините се подсказва какво да правят."

2. Решенията се взимат без публично обсъждане и от тесен кръг хора

Въпросите как и защо се избират обектите, които подлежат на реставрация, са в не по-малка мъгла от тези кой взима решенията в целия този процес и кой носи отговорността за крайния резултат от масовото строителство.

"Не съм построил нито една крепост, защото нито съм бил в обществена позиция да го правя, нито съм архитект, нито съм конструктор." Божидар Димитров, директор на Националения исторически музей

Фотограф: ВЕЛКО АНГЕЛОВ
Безспорно медийното лице на новите крепости е проф. Божидар Димитров. Той стои редом до премиера на официалните откривания, подгрява публиката с истории от страниците на вестниците и защитава проектите в сутрешните блокове на телевизиите. Пред "Капитал" историкът отрече да има главна роля в целия процес. "Божидар Димитров не участва освен като експерт, като го питат медиите да си каже мнението правилна ли е тази практика, и аз казвам, че е правилна", заяви директорът на НИМ. И допълни, че дава становището си публично, без общините да се допитват до него. "Нито една крепост - нито служебно, нито лично съм реставрирал, нито съм изготвял проекти", категоричен е Божидар Димитров. В същото време общини разказаха пред "Капитал", че го търсят да ги консултира на доброволни начала. НИМ обаче получи директно финансиране и избра изпълнител на проекта за Голямата базилика на Плиска. По думите на директора на музея това е първият подобен случай. "Министерският съвет просто ни покани, ние сме неговият музей", отговори историкът на въпроса защо точно НИМ управлява парите за проекта.

По програмата за възстановяване на крепости кандидатстват общините, като предлагат проекти за реставрация на съответните културни паметници. Конкретните обекти обаче според източници на "Капитал" са предварително набелязани - по какви критерии и от кого точно не е ясно. Експертите от администрацията, които одобряват проектите, също не са публично известни. Не се знае дали има независима оценка - на археолози, архитекти и градостроители, и каква е тя. Непрозрачните процедури логично водят след себе си съмнения за коректността на обществените поръчки и изпълнението на първоначалните проекти.

Арх. Юлий Фърков е автор на голяма част от реставрираните крепости. По думите му общините го канят да им прави проектите, защото има 50 години опити в консервацията и реставрацията и познава процеса в дълбочина

Фотограф: Надежда Чипева
На теория местните власти трябва да изберат екипите, които ще работят по обектите, но изборът съмнително често е един и същ. Арх. Юлий Фърков например е нает по голяма част от поръчките от европейската програма. "Работя само по покана на общините", обясни той и допълни, че 50 години се занимава с консервация и рестраврация, но и с разкопки. "Това е една рискова професия, защото ние сме под обстрела на обществото", смята още арх. Фърков, но признава, че според него резултатите от археологическите проучвания трябва да се публикуват предварително, както и идейните проекти след това.

Доц. Георги Вълчев и доц. Райна Гаврилова, както и съмишлениците им от форум "Културно наследство" настояват за публично обсъждане на културните политики и включването на професионална експертиза при избора на проекти за възстановяване. Доц. Гаврилова уточнява, че целта е процесът да бъде изваден от тесния кръг хора, които взимат решенията, да има обществен контрол как се харчат парите и публични рецензии от уважавани експерти.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Съдът задължи финансовото министерство да разкрие собствениците на данъчните складове за горива 2 Съдът задължи финансовото министерство да разкрие собствениците на данъчните складове за горива

Бившите депутати Петър Славов и Мартин Димитров спечелиха делото срещу ведомството, което твърдеше, че това е "търговска тайна"

22 мар 2017, 2167 прочитания

Електронните услуги на НАП са спестили 300 млн. лв. на данъкоплатците Електронните услуги на НАП са спестили 300 млн. лв. на данъкоплатците

Неплатените задължения към държавата спадат с 4.6% през 2016 г.

22 мар 2017, 763 прочитания

24 часа 7 дни

Библиотека / Тежка Индустрия»

Тежка Индустрия
Тежка Индустрия

Фокус върху сектора с данни, анализ и ревю на актуалните теми

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
ВАС направи дисциплинарната проверка срещу Петьо Петров-Еврото невъзможна

Петчленен състав на съда окончателно отказа да спре освобождаването на следователя от системата

Заложници в битката между ДПС и ДОСТ

За първи път Турция се намесва пряко в български избор. Докато ефектите за партията на Местан са неясни, ДПС трупа имидж на "патриотичен" и приемлив партньор за властта

Не плащаме, ама и не учим

През последните години България отделя по-малко средства за образование за сметка на сектори като сигурност и строителство на инфраструктура. Ключовият въпрос, обаче, е в ефективността на инвестициите

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Времето (не) е наше

За прокрастинацията и начините да се организираме така, че да сме по-ефективни

Moonlight

"Лунна светлина" е с филмов финес, нежност към човека и си струва оскарите

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 11

Капитал

Брой 11 // 18.03.2017 Прочетете
Капитал Daily, 23.03.2017

Капитал Daily

Брой 47 // 23.03.2017 Прочетете