Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
7 25 сеп 2015, 17:27, 9934 прочитания

Интернетът не променя чипа

Очакванията, че е-гласуването ще революционизира изборите, са пресилени. Но то може да доведе до серия положителни промени

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Част от темата

Референдумът за е-гласуването

Технологиите на е-вота

Правилното подбиране на системата за електронно гласуване ще предопредели дали тя ще е успешна или не

Натисни Enter, разбъркай блатото

Референдумът за е-гласуването е малкото, което партиите на статуквото оставиха от инициативата на президента да предизвика промяна на политическата система

Защо е важно електронното гласуване

Референдумът за е-вота

Още по темата

Как станахме Facebook граждани

Мрежата промени из основи организирането на граждански каузи, протести и групи за натиск

2 мар 2017

"Сиела-Норма" ще доставя машини за електронна гласуване на изборите

Обществената поръчка беше обявена само месец преди датата на вота

15 окт 2015

Технологично и лично

Европейският съд отмени споразумението за трансфер на данни между ЕС и САЩ, което ще се отрази върху хиляди компании

9 окт 2015

Hashtag-bg - водещa медия в кампанията за референдума

Свързани инициативни комитети и медии си разделиха 140 хил. лева от информационно-разяснителната кампания за електронното гласуване

9 окт 2015

Защо е важно електронното гласуване

Референдумът за е-вота

25 сеп 2015

Видин срещу интернет гласуването

Членовете на инициативните комитети, които ще агитират за "НЕ" на националния референдум, са основно от Северозапада

17 сеп 2015


Преди петнадесетина година по стените в София редовно се повяваше надписът, че "ако изборите можеха да променят нещо, щяха да ги забранят". Сега вече не е толкова модерно по фасадите на сградите да се пишат смислени политически лозунги. Така че може и да не сте видели как по различни стени във Facebook се разпространява перифразата, че "ако електронното гласуване беше толкова удобно на политическото статукво, отдавна щяха да са го въвели".

Българската модификация на оригиналната сръбска сентенция е необичайно оптимистична за местните стандарти. И отразява копнежа новата изборна технология да разбута закоравелите политически коловози в България. Какво обаче действително ще промени електронното дистанционно гласуване? Вероятно много неща, макар че отсега е трудно да се каже, защото конкретните ефекти зависят както от конкретната технология за гласуване, така и от избраните процедури. Важното е, че всяко разбълникване на политическото блато в България е полезно, а интернет гласуване със сигурност ще спомогне за това.

Ще се гласува ли по-масово в чужбина?
Да, но едва ли ще има бум

Безспорно най-голяма полза от въвеждането на гласуването през интернет ще имат българите, живеещи в чужбина. "Има преки доказателства, че всяко облекчаване на достъпа до гласуване увеличава вота. Разкриването на повече секции на миналите избори е довело до това, че броят на избирателите в САЩ и Канада е нараснал 2.5 пъти спрямо 2013 г. За Германия два пъти, в Гърция 1.5. За първи път вотът се обръща – Турция получава по-малко от 50% от гласовете на българите в чужбина", пресмята Антоанета Цонева, председател на УС на Института за развитие на публичната среда.

Ефектът от въвеждането на онлайн гласуването върху избирателната активност в чужбина обаче е трудно изчислим. На първо място, практиката показва, че гласовете не нарастват със същата пропорция, с която се подобрява достъпът до избирателните урни. През 2014 г. броят на секциите в чужбина скочи с 88% спрямо 2013 г., но гласовете, които дойдоха извън страната, се увеличиха с 25%. На практика отвъд определена граница откриването на нови секции облекчава вота, но не води повече гласоподаватели. "Това разтовари претъпканите дотогава секции, казва Боян Юруков, активист за отворени данни и член на инициативния комитет "Гласуване без граници", на места се чакаше с часове." Той допълва, че отчасти по-ниската от очакваната активност се обяснява и с лошата информационна кампания. Юруков не очаква чудеса от въвеждането на онлайн гласуването. "Във всеки случай то ще позволи гласуване на хора, които иначе не биха гласували в секции зад граница."

Друга спирачка би била конкретната избирателна техника. Най-вероятно в България ще се приеме да се гласува чрез подготвяната система за електронната идентификация, която, образно казано, играе ролята на дигитален паспорт. За да гласуват избирателите в чужбина, те трябва да имат лични документи с е-идентификация или да я получат по друг начин. И това няма да стане бързо, особено за тези, които живеят извън Европа. Така че най-вероятно на първите избори, на които гласуването през интернет може да проработи напълно - парламентарните през 2022 г., едва ли може да се очаква ръст на гласовете от чужбина. "Не трябва да се пророкуват чудеса, защото критиците ще посочат липсата на бум от гласуващите като провал на електронния вот", казва Юруков.



Ще се разбута ли статуквото?
Само с технология не става
По-важното обаче е друго. Предполага се, че ако в политическия процес в България изведнъж се включи огромно число активни хора от чужбина, това ще преобърне играта - гласовете от Европа и Америка масово са срещу БСП и намаляват тежестта на гласуващите за ДПС.

Например разширяването на възможността на румънците в чужбина да гласуват е един от факторите за задържането на президентската институция в страната в десни ръце. През 2009 г. Траян Бъсеску победи левия кандидат Мирча Джоана със само 70 хиляди гласа повече. Основният фактор беше румънската диаспора, която даде 78% от вота си за Бъсеску (макар че имаше доста обвинения в изборен туризъм). На втория тур на президентските избори през 2014 г. за десния кандидат Клаус Йоханис гласуваха 90% от диаспората. Победата на Йоханис обаче беше с близо милион гласа над опонента му Виктор Понта (сега разследван за корупция). Живеещите в чужбина румънци по-скоро преобърнаха настроенията с масовите си протести срещу опита да им се ограничат правата да гласуват (полицията в Париж трябваше да ги разпръсва с водни оръдия).

Така че е съвсем логично БСП и ДПС официално и полуофициално да са срещу интернет вота. Симптоматично е, че двете партии не се регистрираха да агитират за референдума на 25 октомври. От една страна, липсата на активно участие от тяхна страна ще намали силата на информационната кампания, а от друга, това е знак, че те ще насърчат избирателите си изобщо да не се докоснат до плика с бюлетината за референдума. По този начин те разчитат да намалят участието и да провалят допитването (в него трябва да са участвали поне 20% от избирателите на предходните парламентарни избори).

Дори да има ръст на гласовете от чужбина, общият ефект няма да е значителен. На последните избори гласовете извън страната определиха десет мандата, половината от които за ДПС. Тоест, за да има драматична промяна в тежестта на гласовете от чужбина, те трябва да нараснат неколкократно, нещо, което не е реалистично. Освен това вече е и спорно доколко БСП има нужда от натиск от чужбина - партията така или иначе губи почва. А българите в чужбина ще трябва да търсят по-рационално обяснение за вота си.

"Отвъд технологията става въпрос за съединяване на нацията", отговаря Цонева на съмненията доколко вотът от чужбина е важен.  


Ще се увеличили ли активността в България?
Някога може би

Едно от очакванията е, че въвеждането на електронното гласуване ще увеличи активността в България, особено сред младите хора, за които интернет е далеч по-естествена среда от белите изборни стаички в училищата. В крайна сметка е далеч по-приятно да дадеш вота си, докато примерно градиш гръцката демокрация в Sid Meier's Civilization. Зад това предположение обаче има една заблуда и една техническа пречка.

В България избирателната активност всъщност винаги е била много висока. На последните парламентарни избори през 2014 г. гласуваха 49.5% от имащите право на глас. Този процент обаче е базиран на нереално висока оценка на имащите право на глас. Според ГРАО (на базата на чиито данни се формират избирателните списъци) в България има 6.9 млн. избиратели. Но последното преброяване на НСИ показа, че в страната живеят 6.1 млн. пълнолетни граждани. Ако от тях се извадят лицата, които нямат право да гласуват (затворници или лица под възпрещение), както и тези, които само формално имат адресна регистрация у нас, реално избирателите са под 6 млн. души. Тоест в България почти 60% от гласоподавателите упражняват правото си да избират. Това е доста висок процент, докато в Гърция, където гласуването е задължително, участието през 2013 г. е достигнало 63%. Така че интернет гласуването едва ли ще увеличи драстично активността у нас. Въвеждането на е-гласуването в Естония също нямаше такъв ефект.

Има и още една пречка. "За да привлече повече млади хора у нас, интернет гласуването трябва да се допусне и вътре в страната. В момента само Естония позволява това", казва Даниел Стефанов, политолог, специалист в областта на изборите и избирателните системи. Въпреки че през 2011 г. се предвиждаше първото експериментално онлайн гласуване да се проведе на местните избори същата година, има голяма вероятност в бъдеще за експериментална извадка да се използват българите в чужбина, за които то има и най-много смисъл. За България онлайн гласуването може да се случи може би след най-малко още два парламентарни цикъла.

Този текст е създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. Цялата отговорност за съдържанието на този текст се носи от фондация “Капитал” и “Икономедиа” и при никакви обстоятелства не може да се приема, че той отразява официалното становище на ФМ на ЕИП и Оператора на Програмата за подкрепа на НПО в България.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

29 ноември, 2017 г.
София Хотел Балкан

capital.bg/conference

12 годишна конференция Сделки и инвеститори



Акценти в програмата:
Икономически обзор на региона и какво да очакваме занапред
Гледната точка на инвеститорите за перспективите пред България
Най-важните сделки за годината и какво стои зад техния успех
Завръща ли се дяловото инвестиране като важен инструмент за финансиране
Кои активи и сектори ще бъдат в радара на инвеститорите през 2018


Прочетете и това

Четири партии извън парламента с обща платформа "Български манифест за Европа" 4 Четири партии извън парламента с обща платформа "Български манифест за Европа"

БЗНС напусна Реформаторския блок и се присъедини към инициативата

18 ное 2017, 7196 прочитания

Законодателен рекет 2 Законодателен рекет

Как ГЕРБ и ДПС брандират законите, за да ги превърнат в инструмент за публичен рекет

17 ное 2017, 2480 прочитания

24 часа 7 дни

Библиотека / Гепард»

Гепард
Гепард

Класация на най-динамичните малки и средни компании в България.

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Натисни Enter, разбъркай блатото

Референдумът за е-гласуването е малкото, което партиите на статуквото оставиха от инициативата на президента да предизвика промяна на политическата система

Проблемите на малките

Няколко извода от "Гепард" - годишната класация на "Капитал" за най-динамичните малки и средни дружества

Мълчалив отказ от независимост

Правителството не разреши на германски кораб да прави научни изследвания за газ в морето, където има огромен потенциал в т.нар. газови хидрати

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

С бебета на път

Полезни съвети за пътуване с малки деца

Широк екран

Акцентите в афиша на "Киномания 2017"

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 46

Капитал

Брой 46 // 18.11.2017 Прочетете
Капитал Daily, 16.11.2017

Капитал Daily

Брой 176 // 16.11.2017 Прочетете