Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
12 12 фев 2016, 19:01, 20738 прочитания

Анатомия на "страхуването"

Какво научихме за изкривените отношения между медии и власт в България от скандала в Лондон

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

16 секунди от свободата

Свалянето на карикатурите на Чавдар Николов показа неспособността за справяне с PR кризи

15 апр 2016

Д(п)С пере най-добре

Забраната на Анкара за Ахмед Доган и Делян Пеевски

12 фев 2016

Големи неприятности в Южен Кенсингтън

Срещата на Бойко Борисов с българите в Лондон ескалира в словесна буря, организационен хаос и шикалкавене по болезнените теми

5 фев 2016

Цар Бойко има опашка

Срещата на премиера с българите в Лондон

5 фев 2016

Медийният комфорт струва пари

Медиите, близки до Пеевски, очаквано се оказват предпочитани за платена политическа реклама

9 окт 2015

Участваш при Беновска, плащаш на Пеевски

Участие на Вили Лилков в телевизията на Пеевски предизвика вълна на възмущение във Facebook

5 окт 2015

Кой говори в Канал 3

Телевизията иска да печели все по-голяма аудитория и влияние на телевизионния пазар

10 юли 2015


"Ще ви кажа нещо неприятно - поде Варадин сякаш бе възможно да им съобщи нещо друго.  Дългите речи не бяха по вкуса му. Говоренето го плашеше, защото издаваше хаотичната природа на ума му.

В София смятат, че тук цари анархия - рече той. Прибра грижливо буболечките в главата си и продължи нататък: - Посолството не е активно в изграждането на новия образ на България.

Мълчание. Погледи, преливащи от всеотдайност.
...
- Отсега ви предупреждавам - вдигна пръст той: - Няма да търпя никакви гафове!

Гафовете - всички живееха с този кошмар, който неизменно се сбъдваше. Чиновниците бяха толкова наплашени и смазани от системата, че не смееха да взимат самостоятелни решения. Напрежението им често избиваше в апатия, граничеща с кататонен ступор, в най-решителния момент. Тогава се случваха кошмарите."


Няма как да подминем иронията в това, че случките и героите от сатиричния роман на Алек Попов "Мисия Лондон" оживяха по оста Южен Кенсингтън - "Дондуков" 1. Хаотичната и нервна среща на министър-председателя Бойко Борисов с българската общност във Великобритания и последвалият отзвук от нея в София се превърнаха в "кошмар, който неизменно се сбъдна" и за посолството, и за премиера, и за пресслужбата на правителството, а най-накрая и за медиите.

Навалица, нетърпеливи възгласи, липса на изслушване и диалог. Премиер извън зоната си на комфорт и неподготвен по основни въпроси от вътрешнополитическия дневен ред. Медии в конфуз от пропуска си да разпознаят въпросите и отговорите, които са развълнували хората като важни и незаобиколими. Говорителка на премиер, която лепва петното "Пеевски" върху самите медии в опит да го махне от гърба на Борисов. Фабула като излязла от творческото въображение на Алек Попов. Само че съвсем истинска и щипеща.

Послевкусът от тази лондонска история е лепкав, защото тя разказва повече за изкривената медийна среда в България, отколкото всеки доклад на международна организация за окаяното състояние на свободата на словото тук. Осветли липсата на професионализъм и стандарти в отношенията между медии и власт и остави неприятното усещане за недоизказани зависимости. Тъкмо съчетанието, което убива общественото доверие и в първата, и в четвъртата власт.

Да си припомним

как тази случка мина през медиите и какъв отзвук предизвика. Акценти от срещата между Бойко Борисов и българите в Лондон (която се проведе на 3 февруари от 20 часа) се появяват първо в сутрешната емисия новини на БНТ на 4 февруари. Кореспондентът на обществената телевизия предава, че сред темите на разговор са били мигрантската криза, електронното правителство и преговорите с Великобритания, а репортажът включва кадрите, на които дама чете от тефтерче въпроса си за "Южен поток". Във вечерната емисия новини на БНТ е избран друг акцент от срещата с мигрантската общност - че българският кандидат за генерален секретар на ООН ще бъде ясен в края на март. Това е новината, която съобщава и "Нова тв" в обедната си емисия от 4 февруари, като не уточнява, че тя идва от срещата на премиера с граждани в посолството. В централната си емисия новини bTV, които нямат оператор и репортер на място, също избират акцента за българската кандидатура за ООН.

Същия ден, към 23 часа вечерта, кореспондентът на "Нова тв" в Лондон Николай Барулов качва и пълния запис от събитието в You Tube, а в социалните мрежи вече текат разказите и впечатленията на присъствалите. Заражда се недоволство от начина, по който то е отразено в медиите. На 5-ти февруари медийната съветничка на Борисов Севделина Арнаудова публикува статус във Facebook, в който обявява случката за "цирково изпълнение" и добре "организиран сценарий". 

На 5 февруари в новините от 19.30 bTV  излъчва един от най-щекотливите въпроси, зададени към Бойко Борисов - дали вижда Пеевски, когато се погледне в огледалото (авторът на въпроса реферира към скорошна статия в немското издание "Шпигел" (огледало на немски език - бел. ред.) за влиянието на депутата бизнесмен от ДПС). Същата вечер в публицистичното предаване на Милен Цветков по "Нова" се дискутира скандална ли е била срещата с българската общност и се излъчват откъси от по-драматичните моменти. В събота темата е продължена и в сутрешните предавания на двете конкурентни телевизии. На живо се включва и говорителката на правителството, която хвърля обвинения към собствениците на "Нова" и bTV, че са се срещали с Пеевски.

Автоцензура, натиск или въпрос на редакторска преценка е, че телевизиите два дни не казват нито дума за въпросите, които са развълнували хората (за Пеевски, корупцията и критичния доклад на ЕК за съдебната система), заради липсата на адекватни и конкретни отговори от министър-председателя? 

Пред "Капитал" медийната съветничка на Борисов Севделина Арнаудова категорично отрече да е имало опити за филтриране на случилото се в Лондон. "Никой не е упражнявал натиск да не излиза информация, не бих си позволила да кажа такова нещо на колега", каза тя и добави риторично: "Но ако претендираме за журналистически усет и желание да се предаде обстановката, каквато е била, то е трябвало да се направи веднага, нали така?" 

От "Нова тв" отказаха всякакъв коментар, въпреки че, както стана ясно, те са разполагали с пълния запис на събитието от самото начало. А bTV подчертаха, че, въпреки че са нямали екип на място, са били "единствената национална телевизия, която показа на многомилионната си аудитория частта от записа, предизвикала широк обществен интерес" в деня, в който са разбрали за неговото съществуване. От БНТ, които пък единствени не продължиха темата, дори когато тя ескалира в социалните мрежи, обясниха, че не са правили пълен запис на събитието в Лондон и се доверяват на журналистическия разказ на своя кореспондент. "Срещата в посолството беше само съпътстващо събитие, което нашият кореспондент отрази от Лондон, където беше командирован за международната донорска конференция за Сирия", уточниха от обществената телевизия.

"Какво виждат в огледалото собствениците на bTV и "Нова" след среща с Пеевски?" С този контравъпрос говорителката на Бойко Борисов се опита да потуши желанието на телевизиите да провокират разговор по темите, които не получиха задоволителен отговор от премиера в Лондон. Реакцията й беше изненадваща, първо, защото тя се появява в ефир изключително рядко, и, второ, защото репликата й не прозвуча като случайно изпускане на нервите, а като премислено изказване. Знак, че Борисов е искал да сложи точка на лондонската сага - ако там той изигра тежък мач на чужд (разбирайте, неконтролиран) терен, обратно - в София демонстрира, че може да вземе реванш, като моделира разговора в посоката, в която му харесва.

Двете частни медии решиха да оставят тази реплика без коментар, не отговориха и на въпросите на "Капитал" дали твърденията на Арнаудова отговарят на истината. Помолена да уточни какво точно послание е искала да предаде на медиите с думите си, тя каза: "Когато претендираш за хигиена в отношенията между другите, трябва да имаш собствена такава."

Съвсем едно е обаче мениджъри на частни медии да се срещат с депутата бизнесмен (не бива да пропускаме факта, че през редицата компании, които притежава и контролира, Пеевски се явява и рекламодател) и друго, когато министър-председателят го прави, за да обсъжда въпроси от управлението на държавата със същия депутат бизнесмен, който притежава медии и лостове на влияние в съдебната система. Всъщност похватът, който беше използван срещу телевизиите, е същият, който употребява медийната машина на Пеевски срещу опозицията на властта - те се отстрелват не с аргументи, а с лични нападки, изнудване, заплахи. Същият впрочем, който използва Пеевски срещу самия Борисов, "страхувайки" го непрекъснато през медиите си, че срещу него се готви преврат.

Проблемът е, че след оставянето на твърдението на говорителката на Борисов без коментар или санкция, за публиката остава неясно кой какви карти държи и кога и за какво ще ги използва.

"Един ръководител на правителствен пресцентър не може да се опитва да "страхува" медиите, както и нито една уважаваща себе си медиа не трябва да мълчи, когато срещу нея има намек, че изпълнява поръчки на задкулисието. От гледна точка на хората обаче трябва да е ясно, че подобни диалози само затвърждават тезите за задкулисие, мръсни тайни и зависимости и задълбочават масовото недоверие във всичко", коментира Деница Сачева, председател на Българската асоциация на PR агенциите (БАПРА) и PR с дългогодишен опит и в публичния, и в частния сектор.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Туристите в България се увеличават с 13% през май Туристите в България се увеличават с 13% през май

Расте и броят на българите, посетили Гърция през същия месец

27 юни 2016, 520 прочитания

Износители са притеснени за бизнеса си след Brexit 2 Износители са притеснени за бизнеса си след Brexit

Великобритания е седмият по големина пазар за български стоки, най-много се изнасят мебели и машини

27 юни 2016, 1384 прочитания

24 часа 7 дни

27 юни 2016, 4945 прочитания

27 юни 2016, 3291 прочитания

27 юни 2016, 3263 прочитания

27 юни 2016, 2886 прочитания

27 юни 2016, 2041 прочитания

Всички новини

Библиотека / Еврофинансиране за бизнеса»

Еврофинансиране за бизнеса
Еврофинансиране за бизнеса

Кои са отворените програми и какво предлагат

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Вторият фронт на миграционната криза

При най-лошия сценарий България скоро ще трябва да се готви за по-мощна бежанска вълна през гръцката граница

Борбата за реформаторските остатъци

Вотът за президент може да се окаже началото на края на РБ

Няма Техно, всичко е мое

Под контрола на Делян Пеевски "Техномаркет" спря да плаща наеми за магазините си и се обяви за техен собственик

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Исландски кускус

Биги Вейра от GusGus за предстоящия концерт в София

Маймунска му работа

Добрата традиция в приготвянето на кафе вече има своето място и в Пловдив

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 25

Капитал

Брой 25 // 25.06.2016 Прочетете
Капитал Daily, 28.06.2016

Капитал Daily

Брой 120 // 28.06.2016 Прочетете
Капитал Light, брой 25

Капитал Light

Брой 25 // 25.06.2016 Прочетете