Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
13 20 май 2016, 16:54, 13894 прочитания

Конституционният съд пак може да влезе в политиката

Най-висшият съд може да се наложи да тълкува ограничението за президентските мандати, както и конституционносъобразността на предложените два референдума

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Филип Димитров е новият представител на България във Венецианската комисия

Мястото бе овакантено, след като проф. Евгени Танчев стана генерален адвокат в Съда на ЕС

15 фев 2017

Три въпроса от референдума на "Шоуто на Слави" отпадат

Конституционният съд реши с пълно мнозинство, че част от допитването противоречи на основния закон

28 юли 2016

Защо ще празнувам отмяната на конституцията, а не нейната годишнина

Сега действащият основен закон е мъгляв и пълен с вътрешни противоречия

12 юли 2016

По-лошите момчета от страшния филм

Атаката на "Шоуто на Слави" срещу президента показва, че екипът на Трифонов не просто не предлага алтернатива на статуквото, а е негова по-лоша версия

7 юни 2016

Плевнелиев даде на Конституционния съд три от въпросите на референдума на "Шоуто на Слави"

Органът има около два месеца, за да се произнесе по искането на държавния глава

29 май 2016

Може ли Георги Първанов да е президент отново

Различни тълкувания на Конституцията дават шанс на бившия държавен глава

25 май 2016

Мнения Daily - Правото не може да се превърне в задължение

И още: Да не свикваме с влошаването; Бурките - новата политическа драматизация; Специални грижи за невежеството; Трудната задача на новия австрийски президент

25 май 2016

Борисов: Ако има вето, "умните и красивите" ще кажат, че сме тъпаци

Стенограма за това как и с какви аргументи партиите от мнозинството приемат промените в Изборния кодекс

27 апр 2016

Има ли наистина дилема пред Борисов за кандидата за президент

Изказването му е по-скоро тактически ход

18 апр 2016

Цацаров атакува отпадането на давността за престъпления на комунизма в КС

Според главния прокурор измененията в Наказателния кодекс противоречат на принципа на правовата държава и дискриминират граждани на политически принцип

22 дек 2015
Три години след като попадна във фокуса на общественото внимание покрай делото за прекратяването на депутатския мандат на Делян Пеевски след избора му за председател на ДАНС, Конституционния съд - иначе тих пристан за юристи, е на път отново да попадне под прожекторите.

Предстоящите избори за президент и хипотетичният опит на Георги Първанов да се кандидатира за нов мандат, задаващите се два референдума (на Слави Трифонов и Веселин Марешки), както и промените в Изборния кодекс вероятно ще попаднат в Конституционния съд (КС) през следващите няколко месеца. Такава заявка дадоха президентът Росен Плевнелиев, омбудсманът Мая Манолова, политически партии. Пред съда се отваря възможност за няколко сериозни тълкувания, но ефектите от тях биха били повече политически, отколкото правни. А историята на неговите решения е показателна. През февруари 2001 г. КС постанови, че Симеон Сакскобургготски не е живял трайно в България в предходните пет години и го отряза от възможността да се кандидатира за президент през същата година. Това доведе до впускането му в политиката, създаването на НДСВ, което спечели парламентарните избори през 2001 г., връщането на ДПС в политическата игра, избора на Георги Първанов за президент...

За буквата, духа и пълния член на конституцията

Въпреки че конституцията изглежда категорична, че един човек може да бъде президент само два мандата, част от конституционалистите не са на това мнение. Буквалният текст казва, че "президентът и вицепрезидентът могат да бъдат преизбрани на същата длъжност само за още един мандат". От членуването става ясно, че текстът говори само за действащия настоящ глава, т.е., ако той си вземе почивка, може да бъде преизбран и трети път.

В монографията си "Конституционно право" проф. Емилия Друмева пише: "Втори мандат се допуска само веднъж. Без значение е дали вторият мандат следва непосредствено, или е отдалечен по време от първия." Тя мотивира позицията си с факта, че ограничаването само до два мандата е действало като неписано правило за президентския институт още от времето на първия президент на Съединените американски щати Джордж Уошингтън. "Но след като в по-късна епоха Франклин Рузвелт е президент повече от два мандата (от 1933 до 1945), през 1951 г. се приема XXII поправка на Конституцията на САЩ, според която президентът и вицепрезидентът могат да заемат длъжността само за два мандата или за един мандат плюс две години заместване (за вицепрезидента)", обяснява Друмева.



Атанас Славов, който е доктор по конституционно право, заема друго становище: "Стриктното тълкуване на конституционната разпоредба предполага ограничението да се отнася само за два последователни мандата. Целта е да не се получи срастване на лицето с институцията, което да доведе до злоупотреба с власт. Когато има прекъсване от поне пет години - това е гаранция срещу злоупотреба." Според него "опасенията за разиграване на руски сценарий са проблеми не на тълкуването на конституцията, а на социалната и политическата среда. Още повече че правомощията на президента са значително по-ограничени, отколкото в една президентска република с авторитарен режим."

"В правната доктрина няма единно становище по този въпрос - частта за президент в конституцията дава основание за разнопосочни тълкувания", посочва адв. д-р Петър Илиев, главен асистент по конституционно право в Юридическия факултет на Софийския университет. "Преобладава мнението, че след като едно лице е реализирало два мандата като президент, то не може да реализира трети след кратка почивка." Според него обаче е необходимо произнасяне на Конституционния съд, което да внесе яснота в тълкуването на тази част от конституцията.

Непротивоконституциоствувателствувайте!

Още по-интересен завой може да вземе правната доктрина по повод референдумите. Част от въпросите се отнасят до промяна на конституцията, например за броя на депутатите, който е записан в основния закон. А конституцията може да се променя само по изрично предвидения в нея начин. Това обаче може и да не ограничава правото на избирателите да се произнасят, просто отговорността за прилагането на тяхното мнение ще лежи в ръцете на Народното събрание.

"Според мен противоконституционността трябва да се обсъжда на един следващ етап - в зависимост какви законови текстове приеме НС. Да се обявят въпросите за противоречащи на конституцията още на този етап граничи със заглушаване на политическия дебат и свободата на политическото слово", коментира Славов. Той допълва, че въпросите са "твърде общи и оставят на НС възможност за последваща законодателна инициатива, която да е съобразена с принципите и процедурите на конституцията. Въпросът, който в най-голяма степен е проблемен от гледна точка на конституционност, е относно намаляването на броя на народните представители. Дори и да му бъде отговорено положително на един валиден референдум, не възниква задължение на НС да се съобрази с отговора. Това е така, доколкото има специална процедура за промени в конституцията (по Глава девета), а не чрез референдум."

Славов допълва, че няма и категорично произнасяне на Конституционния съд дали въпросът с броя на депутатите попада в компетенциите на Велико народно събрание или на обикновено. Той само се споменаване в мотивите към Решение № 3/2003 г., което казва, че промяната на форма на държавно управление е в компетенциите на Велико народно събрание. "Но самото решение, смята Славов, продължава да предизвиква сериозни спорове (най-вече във връзка със съдебната реформа) и постепенно се ревизира и преодолява в практиката на самия съд."

По подобен начин стои и въпросът с повторното питане за електронното гласуване, който присъства в предложенията на Слави Трифонов. Такъв въпрос имаше в референдума, иницииран от президента миналата година (когато не беше достигнат прагът за валидност, но беше задминат този за действителност, но с консултативен характер). Атанас Славов не вижда конституционен проблем в случая: "Законът предвижда, че само по валидно проведен референдум, чието решение е обвързващо, не може отново да се поставя същият въпрос в рамките на две години. В случая обаче референдумът не постигна изискването за кворум за действителност (валидност), за да бъде решението задължително. Но тъй като беше надминат прагът от 20%, неговото решение е действително, но с консултативен характер, т.е. остава възможност на парламента да реши окончателно дали да се съобрази, и прие решение да се въведе е-гласуване."

Той коментира, че ако сега се проведе референдум, който достигне кворума за валидност - решението му ще бъде задължително, т.е. НС няма да има право на преценка и възможност след 5 месеца да се откаже от е-гласуването. "Така стоят нещата откъм юридическа процедура. От гледна точка на гражданска и политическа легитимност референдумът за е-гласуване е обвързващ политиците предвид категоричната подкрепа, която получи. Самото изискване за кворум за валидност е крайно проблематично и следва да се преосмисли", коментира още юристът.

Въпросът със задължителното гласуване е малко по-сложен не само от гледна точка на референдума, но и от настоящата правна уредба, създадена от Народното събрание. Според Атанас Славов няма проблем обикновено Народно събрание да приеме такава промяна, остава висящ въпросът дали това може да стане само на законово ниво, или трябва и конституционна промяна. "По принцип, където съществува задължително гласуване в Европа, то е въведено с конституцията. Бих казал, че има "висяща конституционност" на приетото от Народно събрание". Според него единствено Конституционният съд може да реши спора със задължително за всички решение: "Дотогава са възможни различни, и то валидни, аргументации".

Атанас Славов е на мнение, че въпросите, свързани със субсидиите на партиите, са важен политически въпрос и следва да могат да бъдат решение на референдум. "Самото ограничение за гласуване по бюджетни въпроси е несъстоятелно", категоричен е конституционалистът. Според него първият въпрос в референдума на Марешки (1. Подкрепяте ли да се въведе регулация на пазара на горива, така че да се гарантират по-ниски цени в бензиностанциите?) потенциално влиза в колизия с чл. 19 от конституцията - принципа на свободния пазар и защитата на конкуренцията. Поставяйки се на мястото на конституционните съдии, Aтанас Славов рисува какъв според него би бил правилният ход: "Не бих допуснал делото за разглеждане по същество, защото това ще означава ангажиране на съда с дискусия по политически въпроси. Но в същото време бих подчертал необходимостта от конституционен контрол върху конкретни законови текстове и решения, които ще бъдат изработени и гласувани от НС в изпълнение на референдума."

Крайният арбитър

Ако до края на миналата година Конституционният съд беше доминиран от наложени от Георги Първанов кадри, то актуалното разпределение на силите в КС е по-различно и трудно може явно да се разделели на лагери. Въпреки това след подмяната на състава на съда и встъпването в длъжност на трите нови попълнения - Филип Димитров, Мариана Карагьозова и Константин Пенчев, все още не е имало дело с такъв заряд, който да може да раздели видимо магистратите. Според няколко източника на "Капитал", запознати с настроенията в КС, има поне петима (от общо 12) юристи, които са доказано конюнктурни играчи, и трима, които са склонни да се присъединят към тях. Това означава, че има достатъчно мнозинство, за да се прокарват решения, угодни на политическия контекст.

Сега залозите не изглеждат чак толкова високи, колкото през 2001 г., но със сигурност ще имат последствия. Ако се стигне до решение, което категорично отхвърля възможността за трети президентски мандат на Първанов, това ще накара бившия президент да се впусне в политиката с нов хъс. Той самият не крие, че търси изпълнителна власт, поради което постоянно говори за възможността от промяна на конституцията и въвеждане на президентска република. Но евентуално решение на КС, което отрязва неговите шансове за "Дондуков" 2, ще послужи като удобен боен флаг. Подобна е ситуацията с референдумите. При условие че президентът Росен Плевнелиев изпрати част от въпросите, поставени с подписките на Слави Трифонов и Веселин Марешки, на конституционен тест, това автоматично ще му навлече гнева на няколкостотин хиляди души - нещо, което част от парламентарните сили вероятно са си мислили, когато пуснаха въпросите без редакция. В същото време пък евентуално негативни решения от КС могат да налеят гориво в двигателите на няколко политически кариери.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Таксите за събиране на дългове намаляват Таксите за събиране на дългове намаляват

С промените в гражданския процес, приети на второ четене, силно се разширяват и основанията за касационно обжалване

17 окт 2017, 6191 прочитания

Четири неща за четене вечерта + една идея за подкаст Четири неща за четене вечерта + една идея за подкаст

Идеи какво да четем и/или слушаме на път към вкъщи

17 окт 2017, 3857 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Хаос, корупция и тефлон

Какво всъщност е сбъркано в сградата на ул. "Дякон Игнатий"

Възраждането на Motorola

Lenovo ще трябва да намери начин да наложи отново бранда в Югоизточна Европа

Аз, канцлерът Себастиан Курц

Австрия прегръща евроскептицизма

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

От кухнята на Алмодовар

Испанският режисьор дарява средствата от продажбата на свои натюрморти на денонощно отворена църква в Мадрид

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 41

Капитал

Брой 41 // 14.10.2017 Прочетете
Капитал Daily, 18.10.2017

Капитал Daily

Брой 159 // 18.10.2017 Прочетете