Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
29 4 сеп 2016, 17:00, 60936 прочитания

Златните пешки на "Южен поток"

Представителите на държавата в проекта за газопровод са били силно финансово мотивирани да поддържат изграждането му буквално на всяка цена

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко:

- Мениджърите в Българския енергиен холдинг са получавали значително по-високи заплати в българско-руското дружество "Южен поток - България".

- Това създава потенциален конфликт на интереси, при който те имат повече интерес да защитават интересите на смесеното дружество, вместо тези на работодателя си.

- В резултата на това, въпреки че към средата на 2014 г. беше ясно, че проектът е не само неизгоден, но ще доведе до санкции от Брюксел, той не беше прекратяван.

- Основни печеливши от това поведение първо бяха "Газпром", но след това - компаниите, избрани за строители на газопровода, повечето, свързани с депутата от ДПС Делян Пеевски.

Още по темата

Кадри с подкрепа

Връщането на Жаклен Коен като председател на борда на директорите на АЕЦ "Козлодуй" е дошло от най-високо ниво

3 юли 2017

Потъването на строителя "Понс"

Средноголямата строителна фирма "Понсстройинженеринг" е обградена от кредитори и искове за фалит

6 яну 2017

До дни правителството решава как ще плати за "Белене"

Вариантите са с пари от бюджета или държавна гаранция за заем според Делян Добрев

19 сеп 2016

България ще плати основната част от дълга за АЕЦ "Белене" до края на годината

Все още не е ясно откъде ще бъдат осигурени средствата

18 сеп 2016

Колко струва подкрепата за "Газпром"

Заплатите в "Южен поток"

2 сеп 2016

Завръщането на енергийните зомбита

АЕЦ "Белене" и "Южен поток" се завръщат. С тях и рисковете България да загуби милиарди

12 авг 2016

Сметката за газа

Мащабните проекти на Москва може и да не се осъществят, а България реално се отваря за други доставчици освен "Газпром"

27 май 2016

ТАСС е упълномощен да заяви: "Южен поток" е спрян

За по-малко от два часа проектът за газопровода беше рестартиран, а после пак замразен

11 яну 2016

Поне доскоро най-видимата украса в кабинета на изпълнителния директор на Българския енергиен холдинг (БЕХ) беше пътната карта за изпълнението на газопровода "Южен поток". В нея се описваха етапите, сроковете и необходимите действия за изграждането на обекта, като схемата заемаше няколко квадратни метра пред очите на мениджъра на държавния холдинг. Цветното табло, което акцентираше именно на "Южен поток", а не на АЕЦ "Белене", или пък на нуждата от подобрение на мениджмънта му, показваше привързаността на не един ръководител на БЕХ към газопровода. Всъщност от основаването на смесената компания "Южен поток - България" между БЕХ и "Газпром" в края на 2010 г. до началото на тази година изпълнителният директор на холдинга неизменно присъства в петчленния съвет на директорите й (наричан по-надолу борд за краткост).

За това има много обяснения. Например нуждата БЕХ да контролира изкъсо една от най-важните си инвестиции. Но вероятно по-същественото обяснение е друго. То звучи малко тривиално, но за сметка на това има сериозни последици. Членовете на борда на проектната компания (двама българи и един руснак), която трябваше да строи и управлява газопровода на българска територия, са получавали през 2012 г. средно по малко над 40 хил. лв. месечно, или по близо половин милион на година. Двамата изпълнителни директори вероятно и повече. Според неофициална информация, с която "Капитал" разполага, през следващите години възнагражденията в борда на "Южен поток - България" са били по-ниски, но въпреки това доста по-високи от догадките в медиите.

За много хора тези суми вероятно изглеждат скандални - едва ли има по-скъпо платени служители в държавни фирми, даже в БНБ, а и в частния сектор това е изключително високо възнаграждение. Но всъщност не това е проблемът. Както се оказва, държавните мениджъри са взимали в някои случаи шест пъти по-високи възнаграждения от българско-руската компания, отколкото от основния си работодател БЕХ. Това със сигурност е изкривявало техните преценки за нуждата от газопровода, което историята на проекта "Южен поток" нагледно демонстрира. В резултат на това очевидно проблемният проект се съпротивлява до последно, преди да бъде окончателно погребан.

Тази информация е от съществена важност в момент, в който държавата отново обсъжда многомилиардни проекти със съмнителна стойност - като планирания газов хъб или възобновяването на строежа на АЕЦ "Белене". Още повече че някои от героите на настоящият текст са активни и сега.

Как се ковяха милионите



Според данъчната декларация на бившия изпълнителен директор на БЕХ и член на съвета на директорите на "Южен поток – България" АД Михаил Андонов, със съдържанието на която "Капитал" е запознат и чиято достоверност беше проверена от три източника, за период от осем месеца през 2012 г. той е получил възнаграждение от малко над 370 хил. лева. Андонов не поиска да коментира, като каза, че всичко е декларирано в НАП. В момента той е директор на Дирекция "Административно, финансово и информационно обслужване" в ДП "Пристанищна инфраструктура".

БЕХ отказа да предостави информация за възнагражденията на представителите на холдинга в борда на "Южен поток - България", изтъквайки, че не разполага с нея. Допълнителен аргумент на холдинга беше, че възнагражденията са публикувани във финансовия отчет на дружеството (което, както ще видим малко по-надолу, просто не е вярно). От "Южен поток – България" изобщо не върнаха отговор на запитването ни по Закона за достъп до обществена информация (в интерес на истината, дружеството не попада в обхвата на закона).
Игро Елкин, изпълнтелен директор на "Южен поток" - България, Владимир Инков, изпълнтелен директор на "Южен поток" - България, Леонид Чугунов, шеф на инвестиционните проекти на Газпром, Иван Йончев, шеф на БЕХ

Игро Елкин, изпълнтелен директор на "Южен поток" - България, Владимир Инков, изпълнтелен директор на "Южен поток" - България, Леонид Чугунов, шеф на инвестиционните проекти на Газпром, Иван Йончев, шеф на БЕХ

Фотограф: Надежда Чипева

През 2012 г. обаче според отчета на компанията размерът на основната заплата на членовете на съвета на директорите е общо 273 хил. лв., а дори само възнаграждението на Андонов е по-високо. От това разминаване в цифрите може да се заключи, че счетоводителите на "Южен поток – България" са намерили изобретателен начин да прикриват реалните заплати на висшите й служители. Това, разбира се, е разпространена практика в големите компании, които по този начин не разкриват на служителите си колко точно получават техните ръководители. Най-вероятно през 2012 г. "Южен поток – България" е имало заделен по-висок фонд за работни заплати (3 млн. лв.), който поради малкия брой служители - тогава компанията тепърва стартира дейността си, не е бил изхарчен и е бил разпределен като бонуси. Това също е разпространена практика в държавните ведомства и дружества, които по този начин увеличават възнагражденията на служителите си над официално определените им.

В следващите години служителите на дружеството нарастват при почти неизменен фонд работна заплата, показват финансовите отчети на "Южен поток – България". Тоест бонусите за сметка на това перо са секнали. За сметка на това възнагражденията в борда на българско-руската компания растат главоломно - през 2014 г. те вече са общо 1.153 млн. лв. за петимата му членове. През същата година изтече информация (първо публикувана в оffnews), че руският изпълнителен директор на компанията Игор Елкин е взимал заплата от 31 хил. лв. месечно, а българският му колега Владимир Инков - 17 хил. лв. месечно. В същото време членът на съвета на директорите Жаклен Коен, който по това време е и изпълнителен директор на БЕХ, е получавал 6800 лв. месечно. Тези суми обаче вероятно са силно подценени. Първо, според отчета на компанията, съвкупното възнаграждение на петима членове на борда очевидно е по-високо от цитираните суми и, второ, вече споменатата практика в "Южен поток – България" да се използват изобретателни счетоводни методи за определяне на заплатите.

Това, което прави впечатление обаче, е че изпълнителните директори на БЕХ, които са били и членове на борда на проектната компания в различни времена - Михаил Андонов, Иван Йончев, Боян Боев и Жаклен Коен, са получавали по-високи възнаграждения от нея, отколкото от БЕХ. Заплатата на изпълнителния директор на държавния холдинг е между 7 и 8 хил. лв. месец. В случая с Андонов възнаграждението му в "Южен поток – България" е било шест пъти по-високо от това в БЕХ и три пъти по-високо от всичките му доходи от участия в няколко борда на държавни и частни енергийни компании (с държавно участие в тях).

Бившият министър на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев (март 2012 - май 2013 г.), сега председател на енергийната комисия в Народното събрание, обясни, че не знае, докато той е бил начело на министерството, заплатите в "Южен поток-България" да са определяни или променяни. "Трудно ми е да повярвам, че информацията ви е коректна", коментира Добрев за "Капитал". Той допълни, че, формално погледнато, акционер в "Южен поток - България" е БЕХ и министърът няма нужда да бъде уведомяван за заплатите. "Просто не ми е минавало през ума, че в проектна компания, която няма приходи и се издържа от вноски на акционерите, може някой да си гласува подобни възнаграждения." На директния въпрос дали те са нормални, Добрев отговори с "не".

Да си купим БЕХ
Сергей Лавров на среща с Пламен Орешарски за "Южен поток"

Фотограф: Георги Кожухаров

Въпреки честите сиромахомилски коментари в България мениджърите на държавните компании е нормално да имат високи доходи. В съвета на директорите на БЕХ годишно се одобряват обществени поръчки за над милиард лева, така че за заплати, които са поне на средното ниво в сектора за съответната длъжност, не бива да се пести. Проблемът настъпва, ако съответните мениджъри взимат много повече в компании, които иначе би трябвало да контролират. Защото може да се окаже, че те имат интерес проектите им да бъдат реализирани на всяка цена и невинаги в интерес на основния си работодател.

"Според мен това е очевиден конфликт на интереси", казва по повод тази разлика в заплатите Божан Стоянов, който има продължителна консултантска практика в САЩ и беше зам.-министър на икономиката и енергетиката в служебното правителството на Марин Райков през 2013 г. Според него размерът на сумата е без значение, но няма как да получаваш по-висока заплата в частна компания, "която защитава интересите на друга държава, политически и икономически и при това често доста агресивно, и в същото време да си отговорен пред работодателя си, в случая БЕХ и българската държава".

Делян Добрев не смята, че тази разлика оказва такова влияние. "В моя мандат се взеха решения за "Южен поток", които са изцяло в защита на интереса на БЕХ. Основното ни притеснение беше, че акционерният капитал, с който холдингът трябваше да участва в проекта, беше в размер на близо един милиард лева, който ние трудно щяхме да осигурим", обяснява той. В края на 2012 г. беше подписано споразумение, че финансирането ще се осигури изцяло от "Газпром" под формата на заем, който да се изплаща от бъдещите дивиденти от проекта. Така рискът беше прехвърлен изцяло на руската страна, смята Добрев.

Въпреки това в кратката си история "Южен поток" в България е пример по-скоро за обратното.

На 27 май 2014 г., докато премиерът Пламен Орешарски е в Брюксел, за да обещава на Европейската комисия, че България ще спазва всички нейни препоръки за "Южен поток", включително по повод съмнителния търг за избор на изпълнител, ръководството на "Южен поток - България" АД решава, че това е моментът за сключване на договор с консорциума "Стройтрансгаз консорциум" ДЗЗД за строежа на газопровода. Именно заради този избор България е заплашена с процедура по нарушение от Европейската комисия, а от Брюксел намекват, че европейските фондове също могат да бъдат замразени. Тоест щета върху държавата, която дружеството с 50% участие на БЕХ се готви да нанесе, е просто огромна.

Факт е, че решението е взето с мълчаливото насърчение на ресорния министър Драгомир Стойнев (който постоянно обясняваше изгодата от проекта и заблуждаваше публиката за позицията на Брюксел), но това определено не е извинение. Още по-скандално е, че в този период всички участващи в проекта са напълно наясно, че той може да се окаже на загуба. Заради безкрайното раздуване на цената на строежа сметката вече не се връзва. От 3.1 млрд. евро, каквито са очакванията през 2012 г., договорът е подписан през 2014 г. за над 4 млрд. евро. Причините за това са основно в строителите, чиито имена говорят сами за себе си. В "Стройтрансгаз консорциум" освен близкия на руския президент Владимир Путин строителен и енергиен предприемач Генадий Тимченко участват и свързаните с депутата от ДПС Делян Пеевски "Промишлено строителство холдинг" ЕАД (тогава собственост на "Водстрой 98"), "Техноекспортстрой" ЕАД (тогава собственост на офшорката "Сиболе сървсис инкорпорейтид България" и чийто прокурист е сестрата на депутата от БСП Кирил Добрев) и "Понсстройинженеринг", чийто собственик е приятел на тогавашния премиер Пламен Орешарски. В резултат на оскъпяването срокът за изплащане на проекта е удължен от 15 на 20 години, а руската страна настоява след това изобщо да не се плащат такси за пренос на газ. Всичко това се случва с активното участие на българските представители "Южен поток-България" АД, които изобщо не се и опитват да защитават интересите на БЕХ.

През август 2014 г., т.е. няколко месеца по-късно, въпреки изричните инструкции на служебния министър Васил Щонов, че не трябва да се вписва увеличението на капитала на дружеството, на другия ден представител на "Южен поток-България" подава заявление за регистрация в Търговския регистър. Това се случва и след две изрични декларации на премиера, че строежът е замразен. С увеличението на капитала проектната компания можеше да направи авансово плащане към строителите и така да се повтори случаят с АЕЦ "Белене", при който, без да има работещ проект и при съмнения за неговата осъществимост, НЕК се ангажира с многомилионни плащания.

Това не са изолирани случаи, които са се случили при определени мениджъри. През октомври 2013 г. мениджмънтът на БЕХ твърди, че в преговори с "Газпром" е постигнатото съгласие "Южен поток – България" да спазва европейското законодателство и да допуска трети доставчици на суровина. Както се оказва обаче, в протокола от заседанието на съвета на директорите е записано, че дружеството "може да допуска", но никъде изрично не се казва, че ще се спазват европейските правила. Това е основна пречка за проекта още от 2010 г., когато експерт на Европейската комисия излага позицията на Брюксел по време на разговорите между българските и руските ресорни министри в резиденция "Евсиноград".

При един от най-бруталните случаи българският изпълнителен директор в "Южен поток - България" директно отказва да изпълни разпореждане на ресорния си министър с мотива, че получава заповеди само от работодателя си - българско-руската компания (конкретният случай не може да бъде посочен поради конфиденциалност на източника). Абсурдът е, че негов работодател всъщност е БЕХ, чийто принципал е именно министърът на икономиката.

Всички тези "пропуски" можеха да бъдат коригирани от БЕХ, ако, разбира се, изпълнителният директор на държавния холдинг не трябваше да коригира сам себе си.

Мениджмънт за политици

Едно от оправданията за получаваните високи заплати в "Южен поток - България" е, че те трябва да отговарят на възнагражденията на руските мениджъри. Това е донякъде логичен аргумент - би трябвало в една компания за еднаква работа да се получават еднакви заплати. Но в същото време се създава класически пример за изкривени мениджърски стимули - служителите на БЕХ имат интерес да поддържат позициите не на работодателя си, а на неговия партньор, за да може дружеството, от което те получават огромно възнаграждение, да просъществува възможно най-дълго.

Проблемът с лоялността е задълбочен от факта, че преди да бъдат договорени всички условия, между партньорите се създаде проектната компания "Южен поток - България". По този начин самата тя можеше да оказва натиск върху собственика си БЕХ за придвижването на проекта, независимо от неговата изгода. Както се оказва, мениджърите й са били добре мотивирани да направят това. И тъй като "Южен поток - България" на практика се финансира почти изцяло от "Газпром" със заем от руската компания, тя се оказва с мощeн лост за тикането напред на газопровода.

Всичко това можеше да се избегне със засилен контрол от страна на правителството, но на практика всички кабинети в България имаха засилен интерес от строежа на "Южен поток". Както казва един от високопоставените чиновници, участвали в проекта, който пожела името му да не се споменава, истината е, че, ако имало проблеми и корупция в дружеството, те са политически мотивирани. Именно с политическа подкрепа в проекта влязоха фирми, които се надяваха през него да направят големия си удар и за които в крайна сметка работи БЕХ, поддържайки "Южен поток" до последно. Факт е, че когато служебното правителство на Георги Близнашки през 2014 г. окончателно каза "не" на проекта, руската страна сама блокира дейностите по него. Без намесата на представителите на "Газпром" през същата година договорът за строежа спокойно можеше да бъде подписан, но руската компания предпочете да изчака следващия кабинет.

Проблемът със заплатите поставя сериозен въпрос върху закона за публичност на имуществото на политиците, висшите държавни чиновници и мениджъри. В момента няма изискване те да разкриват информация за доходите си от заеманата длъжност, а само тези, които са извън основната им работа. По този начин в държавните фирми се укриват реалните възнаграждения, нещо, което в случая с "Южен поток - България" е нагледно демонстрирано. За подобно изискване има основание - заплатите на теория са нормативно определени, а и трябва да се съхраняват личните данни. В доста случаи това обаче е удобен претекст за заобикаляне на прозрачността, което определено носи вреди на данъкоплатците.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Какво представляват лекарствените молекули и как се оценява ефектът от лекарствата 1 Какво представляват лекарствените молекули и как се оценява ефектът от лекарствата

Въпроси и отговори за медикаментите, обхванати от мораториума, и как да не се стига до лишаване на пациенти от терапия

18 дек 2017, 2770 прочитания

Сапунени мехури, хляб и рози Сапунени мехури, хляб и рози

Културната програма за председателството на България на Съвета на ЕС предизвика вълна от недоволство и съмнения

18 дек 2017, 3003 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
"Булгартрансгаз" ще прави ново дружество за газовия хъб "Балкан"

До 50% от акциите ще бъдат предложени на стратегически инвеститори в проекта

Краят на войната "Техномаркет-Глориент"

След година и половина съдебни схватки контролираната от Делян Пеевски верига за техника се споразумя с основния си наемодател

Над КОНПИ е само господ...

Какво е гражданската конфискация, как издателят на "Капитал" се озова в тази процедура и какво значи това за сигурността на инвестициите

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Кино: Дъвка за балончета

Романтично за детството на днешните 40-годишни

Hast du bulgarische Literatur

Млади издателства проправят път на българската литература в немскоезичния свят

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 50

Капитал

Брой 50 // 16.12.2017 Прочетете
Капитал Daily, 18.12.2017

Капитал Daily

Брой 193 // 18.12.2017 Прочетете