Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
62 3 ное 2016, 18:12, 156029 прочитания

Гласуването на референдума може да е опасно

Според експерти трите въпроса нямат еднозначен отговор

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


В социалните мрежи момиче споделя, че нейни приятели се канели да отидат да гласуват на предстоящите избори, защото гласуването вече е задължително и имало глоба от 50 лева. Шефът на Районната избирателна комисия във Варна сподели пред медии, че местни пенсионери били уплашени, че ако не гласуват вече ще им спират пенсиите.

Има стотици такива примери за това до каква степен обществото не е запознато с основните параметри на изборните си права, какво остава за базисните принципи, върху които се гради демократичната изборна система. Същевременно тези хора са призовани в неделя да гласуват не само за бъдещия президент на страната, но и на референдум с три въпроса, които са от естество да преобърнат основни механизми и институти, през които функционира държавата.
Един от тези въпроси е да го има ли задължителното гласуване или не.
Въпросите на референдума

"Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?"

"Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и референдумите?"

"Подкрепяте ли годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалициите, да бъде един лев за един получен действителен глас на последните парламентарни избори?".
Идеята, че на тези три въпроса гражданството може и трябва да отговори чрез референдум е дълбоко сбъркана и популистка. По-скоро тя е сбъркана, защото е родена по популистки съображения – сценаристите на Слави Трифонов решили, че това е добър ход да вдигнат рейтинга на предаването, а депутатите от българския парламент не възразиха и гласуваха без дебат, за да не им късат снимките по телевизията.

Още по темата

Законът на Мая Манолова - заговор или пиар акция

Оформя се група за натиск, която постави ултиматум на депутатите за приемане на промените в Изборния кодекс

25 ное 2016

Въпросите от референдума влизат в парламента

Ако резултатът не стане задължителен, партиите ще решават дали и как ще се промени политическата карта на България

6 ное 2016

Най-важното за изборите и референдума

Основните кандидати и техните позиции, задължително ли е гласуването, какви се въпросите в националното допитване и всичко друго, което да знаете, преди да гласувате

6 ное 2016

Политолози: Нашите аргументи срещу мажоритарната система

От позиция на политолози от Българската асоциация по политически науки

4 ное 2016

Наръчник на избирателя: Какво да знаем за гласуването на референдума

Може да гласувате само на един въпрос, но вдигате цялата активност

4 ное 2016

Наръчник на избирателя: Задължително ли е задължителното гласуване?

Нововъведения и заблуди за процеса на гласуването

3 ное 2016

ЦИК: Всяко извинение да не се гласува ще се преценява индивидуално

Всеки гражданин, който е пропуснал да гласува във вече задължителните избори, може да удостовери с какъвто и да е "документ" с някоя от "уважителните причини"

31 окт 2016

Централна София ще бъде блокирана заради концерта на Слави Трифонов

Затварят отсечка от "Цариградско шосе" за "митинга" на телевизионния водещ в събота

27 окт 2016

"Алфа Рисърч" за избори 2016: Висока активност и референдум на ръба да бъде успешен

Две седмици преди вота социолозите регистрират куп противоречия и парадокси у избирателите

27 окт 2016

Големите партии не проявиха интерес към агитацията за референдума

11 партии, 3 коалиции и 23 инициативни комитета са регистрирани в ЦИК за участие в разяснителната кампания

28 сеп 2016

ЦИК отложи пререшаване на въпроса с бюлетините за референдума

Двама от членовете на комисията предложиха избирателят да получава бюлетина за допитването без изрично да я е поискал

20 сеп 2016

Проблемът е там, че и на трите въпроса, поставени на референдума, по принцип не може да се отговори еднозначно с "да" или "не", без достатъчно информация за многобройните ефекти от подобен избор. Експерти – политолози, социолози, юристи от години спорят по тези теми и единственото, по което всички са единодушни, е, че дяволът е в детайлите, всичко зависи от механизма на приложение и контекста, в който е поставен.

Какво значи мажоритарно гласуване при многопартийна система и какъв ще бъде ефектът от това? Какво значи задължително гласуване – в сегашния му бутафорен вариант, при който за негласувалите няма санкции, или с глоби за негласувалите, стриктно събирани, забрана за заемане на държавна служба и куп други ограничения, каквито има в други държави? Много или малко е един лев субсидия за партиите и какви са критериите, по които се определя това?

По всички тези въпроси трябваше да има обществена дискусия преди гласуването, ама не се случи. Популизмът бяга от дискусии.

Пълна мажоритарна изборна система работи в държави с двупартийна система, но в български условия ефектът би бил страховит, прогнозират експерти. Според тях, налагането на мажоритарни избори в два тура ще бетонира две-три партии в българския политически живот – ГЕРБ, ДПС и БСП. И дават примери – през 1990 г. изборите за Великото народно събрание бяха проведени по смесена система, като половината мандати (200) бяха избрани по 200 мажоритарни района. Благодарение именно на мажоритарния вот БСП спечели мнозинство в парламента, каквото нямаше като подкрепа пропорционално. "Именно благодарение на мажоритарния вот тогава ние се оказахме единствената страна в Източна Европа, в която комунистите съхраниха властта чрез избори", коментира политолог.



При изборите през 2009 г. имаше и 31 мажоритарни района, мандатите от които бяха разпределени между ГЕРБ на ДПС. Прогнозите са, че това ще стане и сега, ако се въведат мажоритарни избори – ГЕРБ навсякъде ще иде на балотаж с ДПС и БСП. Защото мажоритарните избори няма да спомогнат избора на партийно независими кандидати – ако на един независим кандидат при сегашната система му трябват около 10 %, за да влезе, при мажоритарен избор ще му трябва 4 пъти повече, за да мине на втори тур.

Мажоритарният вот има и привърженици, според които колкото по-лошо – толкова по-добре, защото когато две големи партии останат в парламента, те ще трябва да поемат отговорността за управлението и всички негови гафове. И ще трябва да променят поведението си. На първите избори могат да повторят модела на Бойко Борисов, който лансира Цецка Цачева за президент с убеждението, че всичко, което ГЕРБ предложи, ще мине. Но на вторите избори вече ще започнат да мислят.

Запитана какво мисли по тази тема, омбудсманът Мая Манолова, която бе ръководител на работната група, изготвила настоящия Изборен кодекс, много уклончиво казва: "Това все пак е сигурен начин да се накарат партиите да изведат на преден план личности". Тя обаче отказва да коментира каквото и да е дни преди изборите.

Същата дилема стои и по въпроса за партийната субсидия – известно е, че към момента големите парламентарни партии кътат пари в банкови влогове и трупат лихви, което не е смисълът на държавното финансиране. Но малцина от гласоподавателите, които ще отидат пред урните в неделя, знаят колко е в момента партийната субсидия и как се изчислява? Или си задават същностния въпрос, че е важно не само колко са субсидиите, а и как се изразходват? През септември независимият депутат Велизар Енчев внесе в парламента законопроект, с който предлага интересен механизъм – политическите партии да изразходват държавната си субсидия в рамките на съответната година, а каквото не е изразходвано до 31 декември, да се връща в държавния бюджет. В момента големите партии държат на влог десетки милиони, пише в мотивите към проекта. Което пък поставя малките партии в неравностойно положение.

Политолози сочат, че във Великобритания например държавни субсидии получава само опозицията и само за административни разходи, но не и за политическа реклама. Но тези важни акценти от темата ги няма в публичния дебат, оставен предимно на сценаристите на Слави.

И това е най-сериозният проблем в този референдум – липсата на дебат. Изключително симптоматичен за популисткото отношение към него е фактът, че Патриотичният фронт, който наложи задължителното гласуване в Изборния кодекс, не се регистрира за разяснителна кампания, за да агитира за подкрепа на този въпрос в референдума, точно обратното - тази тема изцяло липсва в предизборната им кампания, а негативите около законовите проблеми бяха оставени на институцията Народно събрание.

"Трите въпроса на референдума са формулирани като затворени въпроси, но те не са такива. Всеки един от тях е дори етична дилема, защото копае в самото устройство на държавата. Как ще отговориш с лека ръка "да" или "не"?, заяви директорът на Българския институт за правни инициативи Биляна Гяурова-Вегертседер в дискусия пред "Дарик".

Същото смята и Иванка Иванова, директор на "Правната програма" на институт "Отворено общество"-София: "Това не са подходящи за референдум въпроси, те са високоекспертни. Допълнителен проблем е, че дори една високоекспертна публика да би могла да даде отговор с "да" или "не", то трябваше да се проведе разговор, на който да бъдат оценени ползите и вредите от всяко от възможните решения, а такъв реален разговор не се състоя. Моят личен избор е да не се възползвам от правото си да гласувам на референдум."

Ако се съди по техните мнения, ще се получи парадоксът, че експертите, които оценяват сложността на проблема, ще се въздържат да гласуват, а голяма част от българските граждани ще отидат да подкрепят "референдума на Слави", както стана популярен той.

Според последното проучване на "Алфа рисърч" за нагласите за референдума, извършено по поръчка и с финансиране на Института за развитие на публичната среда, близо 54 % от българските граждани ще гласуват на референдума, а процентът на подкрепата е по-висок – стига до близо 60 % за намаляване на партийната субсидия на 1 лев на глас.

Тези резултати именно дават основание на експертите да съветват – най-разумният ход за всеки който не подкрепя предложенията, направени на референдума, е просто да не се гласува на него. Ако изборната активност на референдума не стигне тази на предишните избори, отговорите няма да са задължителни за парламента, но ще е задължително да се отвори парламентарен и обществен дебат по всеки от тях. Именно това, което в момента липсва. Ако обаче изборната активност го надхвърли, с голяма сигурност може да се предскаже, че всички предложения в референдума ще бъдат подкрепени, което създава безалатернативно задължение за Народното събрание да ги вкара в закони и политики.

Участието в избори и допитване е важно за укрепване на демокрацията. Но много по-важно е всеки от гласоподавателите да си даде сметка дали е наясно с въпросите и техните последствия и тогава да гласува. Ако е в състояние да си даде отговор и знае, че има компетентността за това.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Ден за 200 млн. лв. 2 Ден за 200 млн. лв.

Поръчката за изграждане на тол-система за тежкотоварните автомобили и въвеждане на електронни винетки буксува от над година

26 май 2017, 17964 прочитания

Кой събори "Двойната къща" Кой събори "Двойната къща"

Киро Японеца е само физическият извършител на разрушаването на паметника на културата

26 май 2017, 15030 прочитания

24 часа 7 дни

Библиотека / Имоти Инвестиции»

Бизнес имоти
Бизнес имоти

Тенденции и ревю на бизнеса с недвижими имоти и инвестиции в него.

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
За кого гласуваме в неделя

Какви са позициите на основните кандидат-президенти по ключовите политически теми

Ден за 200 млн. лв.

Поръчката за изграждане на тол-система за тежкотоварните автомобили и въвеждане на електронни винетки буксува от над година

Болни или изобретателни

Разходите на държавата и бизнеса за болнични растат всяка година от 2013 г. насам с по над 10% годишно

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Пролет в Южна Холандия

В Тилбург, на 100 км от Амстердам, ви чакат най-голямата зоологическа градина в Бенелюкс, любопитни музеи и безгрижно въртене на педалите

Другата страна на надеждата

Урокът по емпатия на Каурисмаки идва със "Сребърна мечка" от Берлинале

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 21

Капитал

Брой 21 // 27.05.2017 Прочетете
Капитал Daily, 25.05.2017

Капитал Daily

Брой 78 // 25.05.2017 Прочетете