Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
16 17 мар 2017, 16:56, 12575 прочитания

Готова ли е България за битка с "Газпром"

Когато дава с едната ръка, руската компания обикновено взима с другата - отстъпките за цена, вероятно ще дойдат за сметка на преначертване на газовите транзитни маршрути.

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
- България може да спечели от съгласието на "Газпром" да позволи предоговаряне на цените по дългосрочните договори за доставка на газ, но това няма да стане скоро.
- Тази победа обаче може да се окаже пирова, ако се измени маршрутът за доставка на газ и той поскъпне заради това.
- София може да се опита да блокира проекти като "Северен поток 2", за да получи по-добри условия от "Газпром"

Още по темата

Регулаторът e съгласен природният газ да поскъпне с 29.7% от април

"Овергаз" ще трябва да плаща с 18.52 лв. повече за 1000 куб. метра

21 мар 2017

"Нова република" иска "Газпром" да компенсира България за непазарните цени

Формацията настоява президентът да свика КСНС, който да изработи позицията на страната по спора между газовата компания и ЕК

21 мар 2017

"Турски поток" ще спре транзита на газ през България от 2019 г.

Страната ни има действащ договор, според който 90% от транзитните такси са гарантирани до 2030 г.

16 мар 2017
Докато с едната ръка Европейската комисия (ЕК) успя да притисне "Газпром" да се държи по-пазарно, с другата брюкселската бюрокрация се готви да направи реверанс на руската компания, с който да пренареди газовия пазар в Европа. От това България може да има съвсем преки загуби, както и трудно изчислими косвени затруднения.

В понеделник ЕК публикува задълженията, които руската газова компания поема, за да се стигне до прекратяване на антимонополното разследване срещу нея. То беше започнато от Брюксел още през 2011 г. след оплакване на българската "Овергаз инк.", че е възпрепятствана да използва газопреносната мрежа на страната, която според тогавашните твърдения на системния оператор "Булгартрансгаз" е резервирана от руската компания.

Сега "Газпром" поема ангажимент така да промени договорите с клиентите си, че на всеки две години цената по тях да може да се предоговаря, ако се различава съществено от цените в Германия или другите развити западноевропейски пазари, както и да не пречи на свободната търговия с газ. Конкретно за България има съществен бонус - газовият гигант няма да си иска отстъпката в цената на газа, която беше договорена през 2012 г. срещу съгласието на София за изграждането на злополучния газопровод "Южен поток".

Решението на ЕК да приеме предложенията на "Газпром", вместо да търси глоби, изглежда е част от по-голям план, въпреки че европейската бюрокрация категорично отрича. Срещу съгласието на газовия гигант да се държи по-добре на европейския пазар, вероятно ще му бъде разрешено да построи "Северен поток 2". Това ще доведе до по-високи цени на газа за България, а след построяването на "Турски поток", който ще заобикаля страната през Черно море - и до загуба на приходи от транзит.
Обвиненията към Газпром
Разследването на Европейската комисия започна заради практиката на "Газпром" да резервира преносните мрежи на страните, които транзитират неин газ и да не допуска други търговци до тях. По-късно разследването се разшири върху политиката на "Газпром" да обвързва клиентите си с договори, които не им позволяват да препродават договорения с нея газ – т.е. България не може да продаде излишъка си на Гърция или Турция, нито пък те на България. По този начин се ограничаваше търговията, като отделните пазари се изолираха и им се налагаха много по-високи цени от тези, които получават други клиенти на "Газпром". Към обвиненията се прибавиха и опитите на руския газов монополист да изтръгва подкрепа за изгражданата от него инфраструктура за сметка на осигуряването на газ на по-ниски цени. Основен пример отново беше България и споразумението за строежа на "Южен поток" през 2012 г.

Така че отстъпките на "Газпром" не трябва да се приемат твърде възторжено.

Отстъпки срещу Северен поток?

В края на октомври миналата година Комисията одобри споразумението между германския регулатор Bundesnetzagentur и руската компания, с което се позволява да се използва почти целият капацитет на газопровода "Опал". Той е сухопътното продължение "Северен поток", който свързва Русия и Германия през Балтийско море и нещо като аналог на българската отсечка от неосъществилия се "Южен поток". "Газпром" притежаваше половината (сега вече 100%) от WINGAS, собственика на "Опал", и според европейските антимонополни правила в такъв случай 50% от преносния капацитет трябва да бъде оставен за други търговци. Поради това досега руската компания не можеше да ползва целия газопровод. Достъпът до целя обем обаче ще й позволи да намали доставките през Украйна, както и през Полша, поради което Варшава се съпротивлява на решението със всички сили.

Седмица след т.нар. компромис за "Опал", "Газпром" внесе в Европейската комисия своите предложения за прекратяване на антимонополното разследване. Връзка между двете може и да няма, но поредността и момента няма как да бъдат пропуснати.

В същото време, въпреки официалната съпротива Европейската комисия явно е взела и завой по отношение на "Северен поток 2" - проект, който трябва да удвои капацитета на съименника си. Например едно от условията, на които "Южен поток" не отговаряше - че морската му част не се предвиждаше да попада под действието на европейското законодателство - тихомълком е отпаднало за балтийския проект. "След намеса на правната служба на ЕК, тези неясноти бяха преодолени", твърди за "Капитал" лобист на "Газпром". От самата Комисия не коментираха дали има промяна и насочиха към изказването на комисаря по енергетика и климат Мигел Ариас Канете от 27 февруари. Канете казва, че за морската част на газопровода се изисква "специална правна рамка", която да осигури "подходящите" нива на достъп от трети лица до тръбата. На прост език, това означава, че европейското право няма да важи за "Северен поток 2", и ако не е зелена, то е поне жълта светлина за неговото осъществяване.

Ако "Сверен поток 2" се осъществи, "Газпром" може на практика са спре транзита на газ през Украйна. Той ще спре окончателно, когато се построи и "Турски поток". Друг ефект от газопровода през Балтийско море е, че той ще увеличи възможностите на руската компания да се конкурира с доставчиците на втечнен газ, тъй като повечето терминали за приема му са съсредоточени в Северозападна Европа.

Официално Европейската комисия се противопоставя на "Северен поток 2". Например комисарят по конкуренцията Маргрете Вестагер отново коментира тази седмица, че ЕК не вижда смисъл от подобна нова инфраструктура. В самата бюрокрация обаче цари разделение, като не пропускат да намекнат лобистите на "Газпром". Това вероятно се дължи на германския натиск. Официален Берлин също не подкрепя открито "Северен поток 2", за него това е търговски проект, който зависи от бизнес решенията на компаниите. Но натискът в негова полза от държавни и частни институции се усеща. В резултат, на което Европейската комисия, за разлика от активната й роля по спирането на "Южен поток" (формално с различни мотиви), сега е заела пасивна позиция на изчакване и например не се опитва да проверява как регулаторите на пет страни от ЕС дават разрешения за строежа на газопровода.

Построяването на новата тръба, освен че ще доведе до спиране на транзита на руски газ през Украйна, което ще бъде доста неприятен удар за досегашните позиции на Брюксел и Берлин, особено след окупирането на Крим от Русия през 2014 г., ще пренасочи и вноса на руския газ към България от север или от юг, вместо от североизток. Ако плановете на "Газпром" за "Северен поток 2" и "Турски поток" се осъществят, то руският газ ще идва към Балканите, от Турция, или от Германия и Полша. Руския и Турция подписаха миналата година междуправителствено споразумение, което влезе в сила на 21 февруари, според което през Черно море ще бъдат изградени две тръби - една за потреблението в нея, а другата за износа към България и Гърция.

Така България ще има двойна загуба. От една страна, газа ще поскъпне заради по-дългия маршрут, а от друга - България ще трябва да инвестира значителни средства в нова инфраструктура, показва изследване на унгарската консултантска компания REKK. Според анализа на REKK, заради смяната на посоката на доставка на руския газ, европейските му потребители ще трябва да инвестират на 1.4 млрд. евро за нови тръби. Отделно, загубата от прекратяването на преноса през България на газ за Турция и Гърция ще бъде от порядъка на 180 млн. лв. годишно. Така кумулативните загуби могат да се окажат значителни.

Какво дава "Газпром"

След натиска от Брюксел и заплахата от глоби, които можеха да достигнат 15 млрд. евро, руската компания се съгласява България, Полша и трите прибалтийски републики да имат възможност на всеки две години и веднъж извънредно в рамките на пет години да искат предоговаряне на цените по дългосрочните си договори. Ако предложенията на "Газпром" бъдат приети (страните членки имат седем седмици да ги коментират), подобно предоговаряне може да се случи, ако цените у нас се различават съществено от тези в три страни с развити газови пазари и ликвидни точки за търговия на газ (хъбове).

"Накратко това е добра новина за източно- и централноевропейските страни, казва Катя Яфимава от Oxford Institute for Energy Studies, тъй като "Газпром" дава възможност тези страни да имат цени на газа, които отразяват случващото се западноевропейските ликвидни пазари, въпреки че те нямат физически достъп до тях".

Ако например през 2012 г. сега прието правило важеше, то тогава София можеше да иска предоговаряне на цените си, тъй като България получаваше с 30% по-скъп газ от Германия. Въпреки съмненията, че това е данайски дар, Яфимава обяснява, че поетите ангажименти от "Газпром" ще я задължат да определя цени, които да са сравними с доставката на газ до границите на три западноевропейски страни. "Ако въпросът стигне до арбитраж например, трибуналът най-вероятно ще вземе решение, което се съобразява с обещаното от "Газпром". През 2012 г. полската PGNIK и германската E.ON сключиха споразумение с "Газпром" за намаляване на цените, а по-късно RWE осъди руската компания в арбитраж, така че вече има практика.

Германия извоюва правото да предоговаря условията по договорите си още през 2012 г., но за разлика от България тя имаше възможност да си доставя газ и от друго място. Същото важеше и за Полша. Литва обаче загуби международен арбитраж, в който твърдеше, че цените, по които "Газпром" й доставя газ, са несправедливи. Вилнюс нямаше алтернативен доставчик, на който да се позове, че цените предлагани от руската компания са конкурентни. Вероятно същото щеше да се случи с България, ако страната беше опитала съдебната пътека за промяна на договора си.

Сега, без да има алтернатива като Германия, България ще може да се бори за по-добри условия. Въпреки твърденията на политици от "Нова република" и "Да, България", че сега цената може да падне с 40%, това няма как да стане. В момента разликата в цените между Германия и България са такива (виж графиката), че дори и да иска, София трудно ще получи промяна в договора. Важното е обаче, руската компания ще трябва да се замисли за ценовата си политика.

Илюстрация



Другите отстъпки на "Газпром всъщност вече се прилагат - като възможността "Булгаргаз" свободно да търгува със закупения газ. Досега руската компания налагаше абсурдната практика контрагентите й да не могат да се разпореждат с това, което притежават. Също така "Булгаргаз" ще може да закупва газ и от други входни точки. Например ако газа на полско-беларуската граница е по-евтин, българските клиенти могат да го закупят от там, макар че физически той ще идва по сега съществуващият маршрут. Те обаче ще трябва да платят на "Газпром" транзитна такса от 24.40 евро на всеки хиляда кубически метра. В момента това би означавало оскъпяване на доставяния в България газ с около 20%, т.е. вероятността за такива сделки е нулева. Те биха могли да случат ако цените отново достигнат нивата си от 2012 г. (виж графиката)

Илюстрация


Какво да прави България

"Що се отнася до възможните компенсации за България след спирането на "Южен поток", от самото начало беше ясно, че това е все едно да се иска от Уганда да върне дълга си към СССР, казва пред gazeta.ru руският енергиен експерт Константин Симонов. Това, изглежда, е и отношението на "Газпром", които държат България в шах с отстъпката, която компанията беше дала през 2012 г. срещу строежа на газопровода. Във всеки един момент, в който България поиска компенсации, "Газпром" вади аргумента с отстъпените от него 70 млн. долара на годишна база.

България обаче може да търси компенсации за евентуалните загуби от транзита на газ, тъй като за това има договор до 2030 г., който би бил прекратен по вина на руската компания - за 15 години става дума за сума от порядъка на над един милиард евро. Тази заплаха можеше да бъде отправена и по-рано, което можеше да промени част от плановете на руската компания. Сега обаче България все още странно изчаква.

"Аз мисля, че не всички от страните ще приемат за достатъчни ангажиментите, поети от "Газпром", тъй като се запазват задълженията по междуправителствените договори и клаузите по take or pay", казва бившият посланик на България в Русия Илиян Василев. Според него има възможност от руската компания да се иска повече. Например гаранции, че след промяната на точките за доставка газът няма да поскъпне заради по-високи такси за транзит.

Миналата година София се отказа да подкрепи другите източноевропейски страни в съпротивата им срещу "Северен поток 2", надявайки се Москва да се смили и да построи газопровод до планирания газов хъб у нас. Полша обаче не спря и след нейна жалба до Европейския съд, той наложи временна забрана на "Газпром" да ползва иначе разрешените му от германския регулатор капацитети в "Опал". Със сигурност България трябва и да припомни на ЕК предишните й твърдения за статута на "Южен поток" и да изтъкне възможният двоен стандарт. Полша например е готова да стигне по-далеч. Наскоро например, по врене на събитие посветено на "Северен поток 2", изследователят в института "Брюгел"се запита дали пък Варшава няма да се откаже да изпълнява климатичните си политики, една от любимите теми за Германия, ако бъде заобиколена.

Друга възможност е натиск върху Украйна да промени транзитната си политика. В момента таксите, които страната събира за пренася руски газ изключително високи. Страната ги увеличава, за да компенсира високите според нея цени на руския газ, както и като оръжие в настоящия и арбитражен спор с "Газпром". Според изчисления на Симон Шулте изследовател в ewi Energy Research & Scenarios gGmbH, ако Киев намали таксите с 60%, това ще направи "Северен поток 2" икономически безсмислен. От промяната на украинската политика, косвен полза би имала и България.

Така че възможности за борба има, стига да не се чакат жестове от Москва. "Обявените ангажименти са хубава новина, но по отношение на ефекта върху България той е скромен най-вече защото, за да имаш по-голяма степен на свобода, трябва да се възползваш от всички възможности", казва, Илиян Василев.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Как се гласува на парламентарните избори Как се гласува на парламентарните избори

Наръчник на избирателя

26 мар 2017, 185 прочитания

ЕС на 60 - заедно, но с повече свобода ЕС на 60 - заедно, но с повече свобода

Държавните и правителствените ръководители на страните членки на ЕС потвърдиха единството си, но и декларираха възможността за развитие на различни скорости

25 мар 2017, 1782 прочитания

24 часа 7 дни

Библиотека / Тежка Индустрия»

Тежка Индустрия
Тежка Индустрия

Фокус върху сектора с данни, анализ и ревю на актуалните теми

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Заложници в битката между ДПС и ДОСТ

За първи път Турция се намесва пряко в български избор. Докато ефектите за партията на Местан са неясни, ДПС трупа имидж на "патриотичен" и приемлив партньор за властта

Предимства и недостатъци на кабинет около ГЕРБ

Ако партията е първа политическа сила и направи правителство, Бойко Борисов ще е отново премиер

Кухи енергийни фирми

Най-големи разходи има проектната компанията за изграждането на газопровода "Южен поток", където средногодишната заплата през 2015 г. е била 14 хил. лв.

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Това е обир

Банките са истинските злодеи в съвременния уестърн "На всяка цена"

На живо от задната врата на Европа

"Граница" на Капка Касабова е книга с документални разкази за района на Странджа, Тракия и Родопите, където се пресичат бежански истории и балкански страсти

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 12

Капитал

Брой 12 // 25.03.2017 Прочетете
Капитал Daily, 23.03.2017

Капитал Daily

Брой 47 // 23.03.2017 Прочетете