Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
21 апр 2017, 13:16, 4411 прочитания

Все по-малко, все по-възрастни

Пет демографски тенденции, които ще променят икономиката, регионалните профили и приоритетите на управлението

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Докога ще растат заплатите

Ако доходите ви не се увеличават през последните години или не си вършите добре работата, или сте на грешното място и в грешния сектор

15 сеп 2017

Новите стари

Цели сектори на икономиката се преориентират към по-възрастните, а ефектите върху пазара на труда, туризма и други вече се усещат

18 авг 2017

Мнения Daily: В търсене на удобни съдилища

И още: Превръща ли се България в демографска пустиня?

2 юли 2017

Мама готви най-добре

Младите хора в България напускат родителския дом късно – средно на 28.7 години. Късният вход на пазара на труда обаче изяжда семейните спестявания и влияе върху потенциала за развитие на икономиката.

12 май 2017

България търси таланти

Липсата на достатъчно хора се усеща от все повече сектори на икономиката. Влошаващата се демография, остаряло образование и емиграцията вещаят още по-трудно бъдеще

24 фев 2017

Повече млади хора напускат страната, отколкото пристигат отвън

Основните дестинации на българите, които емигрират, са в рамките на ЕС: Германия, Обединеното кралство и Испания

11 дек 2016

Изгубеното население на Източна и Централна Европа

Емиграцията, ниската раждаемост и високата смъртност водят до устойчивото обезлюдяване на региона. Нужна е обаче адаптация към новата му демография

28 окт 2016
Само за една година - миналата, населението на България е намаляло с 51 925. Тенденцията едва ли ще се обърне и в бъдеще - има вероятност към 2050 г. живеещите в страната да са с 22% по-малко, или 5.8 млн. души, според прогнозите на НСИ. Лошата демографска картина е резултат от три фактора - ниска раждаемост, емиграция и все по-застаряващо население.Данните би трябвало да са червена лампичка за всяка власт - в бъдеще разполагаемата работна ръка ще намалява все повече, а това означава, че все по-малко хора ще създават БВП и ще плащат осигуровки и данъци. В същото време на публичния сектор ще тежи нарастващият брой възрастни хора, които ще чакат прилични пенсии и адекватна здравна грижа.При тази перспектива единственият шанс да постигнем така желаното благосъстояние на средния европеец е, като бъдем по-производителни."За бърз и устойчив растеж са важни много фактори, но в крайна сметка те се свеждат до благоприятни условия за инвестиции в капитал и технологии, образование, насърчаване на труда, иновациите и предприемчивостта", твърдят анализаторите от Industy Watch. Между другото това се потвърждава и от моментната демографска картина на страната - тя е по-добра в регионите, в които хората виждат перспектива за по-добра работа и доходи. Постигането на по-високо благосъстояние е и основният фактор, който кара много хора да изберат еднопосочен билет зад граница. И докато българската икономика на започне да расте с по-бързи темпове, пет демографски тенденции ще оказват най-голямо влияние върху регионите и икономиката на страната.

Нация от посребрели коси

Освен намаляващо населението е и застаряващо - за десет години средната му възраст се покачва средно с по 2 месеца и достига 43.5 години през 2016 г. И това не е всичко - България е на път да попадне в групата на хиперзастаряващите общества според категоризацията на ООН. Тя се изготвя на база каква част от цялото население в дадена държава е на възраст над 65 години, като най-застаряващите нации са с над 21%. Такива например са Германия и Япония. Към края на 2016 г. България е на ръба да прекрачи тази граница - с 20.7% от хората над 65-годишна възраст, показват данните на НСИ. Очакванията на института са до 2030 г. този процент да надмине 30. Което пък ще постави под въпрос устойчивостта на осигурителната система: от едната страна ще има много получаващи, а от другата - все по-намаляващ брой работещи, т.е. внасящи осигуровки и данъци (виж графиките). Към края на 2016 г. на всеки 100 души, които излизат от трудоспособна възраст, отговарят едва 63 души, които влизат на пазара на труда. За сравнение, през 2001 г. съотношението е било 100:124 в полза на младите.

По-малко бебета

Миналата година е поредната, в която раждаемостта продължава да спада. Движението на този показател (виж графиката) е в пряка връзка със състоянието на икономиката - пик има през 2009 г. - малко преди масовите съкращения и кризата да започне да се усеща осезаемо. Леко подобрение има в коефициента на плодовитост, който отчита средния брой живородени деца от една жена. Той се е повишил през 2016 г. до 1.54. При коефициент 2.1 нивото на населението се поддържа стабилно. Над тази норма е единствено Сливен - с 2.2. В областта обаче е и най-ниската средна възраст за раждане на първо дете за 2016 г. (23.4 години), както и една от най-големите ромски общности.



По-дълъг живот

Средната продължителност на живот нараства и ще продължи да се увеличава. По данни на НСИ за периода 2014-2016 г. тя е 74.7 години и е с 0.2 години по-висока спрямо предходния период. Жените живеят средно със 7 години повече от мъжете - до 78.2 години. В сравнение с останалите държави от ЕС обаче България е на последно място по продължителност на живота на жените. При мъжете в класацията за най-ниска средна продължителност на живот ни изпреварват единствено Литва и Латвия. Фактът, че сме най-зле в ЕС, не отменя нуждата от промени в публичните системи. Една част от тях трябва да са в посока преразглеждане на условията и на възрастта за пенсиониране за тежките категории труд, които черпят от системата по-дълго, отколкото допринасят. Другите промени са свързани с по-гъвкави форми на заетост на пазара на труда и учене през целия живот - така повече възрастни хора ще се чувстват полезни и ще работят по-дълго време.

Вечният проблем - емиграцията

Страната губи млади хора и заради емиграцията. Всеки втори, напуснал България, е на възраст между 20 и 39 години, което прави малко над 16.3 хил. души само през 2016 г., по данни на НСИ. Общо напусналите страната от приемането ни в ЕС (откогато НСИ води такава статистика) досега са над 186 хил. Това са хора, които са сменили адреса си от български с такъв някъде зад граница. В същото време избралите да имигрират в страната ни през същия период са 120 хиляди, т.е. механичният прираст е отрицателен с над 66 хил. души.

Никой не иска на село

Страната се урбанизира все повече, а градът, който през последните десет години нараства непрекъснато, е София. През миналата година столицата надхвърля 1.3 млн. души (в тази сметка не влизат хората без адресна регист­рация), което е 18.6% от населението на цялата страна. Останалите градове с над 100 хил. души са Пловдив, Варна, Бургас, Русе и Стара Загора. В тях заедно със столицата живеят около една трета от всички българи. Тенденцията все повече млади и образовани хора, се насочват към градовете не е нова. Към края на миналата година над 73% от населението е урбанизирано, докато няколко години по-рано този процент е 70%. Една от причините по-големите населени места да са притегателен център е по-добрата икономическа перспектива. Тя променя и демографията на цели региони. Над половината от населението на страната например е съсредоточено в Югозападен и Южен централен район, а Северозападният район се обезлюдява и застарява все повече, като там е и най-големият годишен спад на населението - с 1.8%. 
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

29 ноември, 2017 г.
София Хотел Балкан

capital.bg/conference

12 годишна конференция Сделки и инвеститори



Акценти в програмата:
Икономически обзор на региона и какво да очакваме занапред
Гледната точка на инвеститорите за перспективите пред България
Най-важните сделки за годината и какво стои зад техния успех
Завръща ли се дяловото инвестиране като важен инструмент за финансиране
Кои активи и сектори ще бъдат в радара на инвеститорите през 2018


Прочетете и това

Вечерни новини: България гласува за лекарствената агенция с мисъл за Шенген; а учениците не работят добре в екип Вечерни новини: България гласува за лекарствената агенция с мисъл за Шенген; а учениците не работят добре в екип

И още: Водещите партии в Германия искат нови избори, президентът е против; Такса смет в София няма да се вдига догодина

21 ное 2017, 3200 прочитания

PISA: Половината български ученици не се справят с работа в екип 3 PISA: Половината български ученици не се справят с работа в екип

Едва 2% показват високо ниво на сътрудничество и ефективни действия за решаване на конфликти

21 ное 2017, 3424 прочитания

24 часа 7 дни

Библиотека / Гепард»

Гепард
Гепард

Класация на най-динамичните малки и средни компании в България.

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Защо дребната шарка е отново тук

Вече има 64 случая на морбили в Пловдив и областта. Основната причина е, че не всички деца се имунизират срещу вируса

Твърде бързо, за да е хубаво

Вече се чуват предупреждения, че препускането на румънската икономика с ръст от 8.6% може да доведе до катастрофа

Симеонов на абордаж в БМФ

Собственикът на Параходство "Български морски флот" Кирил Домусчиев няма да успее да си спести неустойки от 55 млн. лв. след решение на ВКС

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

Талант и предразсъдъци

Режисьорът Константин Божанов за героите аутсайдери и трудното създаване на новия му филм

1001 стоки

"Под знака на Меркурий" разглежда търговията в София от античността до наши дни

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 46

Капитал

Брой 46 // 18.11.2017 Прочетете
Капитал Daily, 22.11.2017

Капитал Daily

Брой 179 // 22.11.2017 Прочетете