Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
19 май 2017, 14:19, 11617 прочитания

Строй, земеделецо

Какво се крие зад промените в закона за земеделските земи, които ГЕРБ и патриотите опитаха неуспешно да прокарат

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Темата накратко

- ГЕРБ и ОП внесоха промяна в Закона за опазване на земеделските земи, която според представители на екологични организации и опозицията ще улесни строителството по Черноморието и курортите.

- След обществения натиск управляващите оттеглиха проекта и проблемът остана - след 23 май хиляди собственици на земи в цялата държава, които не са успели да започнат строителство, ще трябва да извървят и платят отново тежката административна процедура

Още по темата

Бедите ще са закономерни

Първите знаци от новото управление

19 май 2017

Заменките: все по-близо до развързка

Списъкът с най-скандалните сделки е готов, но в него има странни липси

9 яну 2015

Хубава земя, а не пустеещи ниви

Въпреки твърденията на земеделското министерство се оказа, че на предстоящите търгове за земя има и доста апетитни парцели

26 авг 2012
Когато за един законопроект е впрегната енергията на управляващите от ГЕРБ и Обединените патриоти (ОП), така че за 72 часа да бъде внесен в деловодството на парламента, гласуван в извънредно заседание на комисията по земеделие и почти разгледан в пленарна зала, подозренията са неизбежни. Всяко предложение, имащо досег с нерешения вече близо 10 години въпрос за скандалните заменки на тройната коалиция, както и със застрояването на черноморския бряг, бързо настройва на протестна вълна екоорганизации и граждани - те отново подозряха лобистка услуга за големи и спорни проекти край морето. БСП се възползва от ситуацията и въпреки че в комисията депутатите й подкрепиха текстовете, впрегна политическа енергия срещу измененията в Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ).

В резултат ГЕРБ и ОП оттеглиха проекта, но проблемът остана. Хиляди собственици в цялата страна след 23 май няма да могат да строят в парцелите си, след като са променили предназначението на земеделска земя и ще трябва отново да извървят цялата бюрократично-административна процедура - да заплатят пак такси на държавата, за разрешение за строеж и за самото изграждане, ако документацията им бъде одобрена. Опозицията отбеляза точка, управляващите от ГЕРБ запазиха маниера си да действат след събитията, а бюрокрацията доволно потрива ръце заради отварящите се нови корупционни възможности.
А проблемите, свързани с този казус, остават без смислено решение.

Защо се бързаше

На 10 май депутатът първи мандат от "Обединени патриоти" Йордан Апостолов заедно със свои колеги от ОП и от ГЕРБ - председателките на комисиите по земеделие и по бюджет и финански Десислава Танева и Менда Стоянова, внасят промяна в ЗОЗЗ. Тя предвижда да се удължи с три години срокът, в който собствениците на земеделска земя с променено предназначение могат да започнат строителство в нея. Приетото през 2011 г. правило е, че това трябва да стане до 6 години след промяната - в противен случай земята отново ще стане земеделска. За всички ниви, чието предназначение е било променено преди 23 май 2011 г., е записан краен срок 23 май 2017 г., който изтича след няколко дни.

Точно тази дата е и поводът за светкавичната законодателна дейност. На 11 май, само няколко часа след сформирането на парламентарните комисии, тази по земеделие одобрява внесения проект на първо четене с мнозинство от всички парламентарни групи. Обсъждан е вариантът той да влезе веднага и в пленарната зала, но в крайна сметка гласуването му е "отложено" с около седмица.



Обикновено освен водещата комисия подобни законопроекти се разглеждат и от друга. В конкретния случай това би трябвало да бъде комисията по регионална политика в парламента, най-малко защото казусът засяга и норми от Закона за устройство на територията. Произнасянето и на комисията по правни въпроси изглежда логично и на фона на внесеното становище на земеделското министерство, в което се уточнява, че поправките "не кореспондират" с действащите към момента текстове в ЗУТ и Закона за държавната собственост. Става въпрос за разпоредби, уреждащи срокове, в които трябва да започнат строежи след издаването на строително разрешително и след отчуждаването на имоти.

Във вторник пред парламента протестираха граждани и екоорганизации, които поискаха отмяна на удължения срок за строителство.

В сряда проектът беше оттеглен, след като зам.-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов говорил последователно с тримата съпредседатели на Обединените патриоти. Представители на най-голямата партия признаха, че подходът не е бил правилен и е трябвало да има предварителен дебат. Такъв беше обещан по-късно през деня от министъра на земеделието Румен Порожанов, който се срещна с протестиращи привърженици на проекта от асоциацията "Българско Черноморие".

Проектозаконът предизвика напрежение сред депутатите в БСП, които близо два часа във вторник спориха как да постъпят. Текстовете били подкрепени от бившия зам.-министър на земеделието Светла Бъчварова, Дора Янкова от Смолян, народните представители, избрани от Бургас и Хасково - хора, които имат опит с подобно законодателство или пък са избрани от райони, в които този проблем съществува. Против били от ръководството на групата, които предложили политическо решение - да се гласува с "въздържал се" или "против", а между първо и второ четене да се внесат корекции в закона. До това така и не се стигна.

Депутатите от "Воля" на Веселин Марешки изразиха в декларация несъгласието си с опитите "за прокарване на лобистки промени", визирайки Обединените патриоти.

Дали ще бъде намерено балансирано решение, предстои да видим. Опитът с подобни казуси в последните години не е окуражаващ.

Откъде тръгва проблемът

В основата му са приетите през 2011 г. от първото правителство на ГЕРБ промени, с които за първи път се поставя срок за извършване на строителство върху земеделски земи със сменено предназначение, който ако не бъде спазен, те отново връщат статута си на земеделски. Мярката идва след огромния скандал с извършените от тройната коалиция мащабни сделки със замени на земи от държавните фондове - поземлен и горски, на непазарни цени. Това доведе до отваряне на наказателна процедура от Европейската комисия през 2010 г. за незаконна държавна помощ. Въвеждането на срока за застрояване беше обяснено и с ограничаване на бума в промяната на предназначението на земеделски земи с цел продажбата им на многократно по-високи цени.

Всички под един знаменател

В мотивите за удължаването на срока вносителите от ОП и ГЕБ посочват, че това се предлага заради дребните собственици и семейства "със среден или нисък" доход, които заради икономическата криза и други фактори не са успели да започнат строежите си. Природозащитни организации и опозицията в парламента обаче силно се усъмниха. Според тях става дума за отсрочка за големи строителни проекти по Черноморието и в други курорти, които са забавени от административни решения и съдебни дела. Според екоактивисти планираната промяна ще обслужи проекти върху получени чрез замени атрактивни земи в курортите, както и такива, които имат проблеми с оценката за въздействие върху околната среда (ОВОС). Дадени бяха примери с плановете за Карадере, Иракли и други все още незастроени места до морето.

От БСП, които първоначално подкрепиха в земеделска комисия текстовете, впоследствие обявиха, че "управляващите искат за по-малко от 24 часа да се промени текст, който разрешава безконтролното строителство по българското черноморско крайбрежие".

Според вносителя Йордан Апостолов (НФСБ) подобни твърдения са лъжа. По думите му промените засягат парцели, които са преминали цялата процедура за започване на строителство, включително изваждането на документи в РИОСВ, басейнови дирекции, имат издадени подробни устройствени планове и др. Председателят на комисията по бюджет в парламента Менда Стоянова (ГЕРБ) коментира, че го е подкрепила след разговори с много избиратели в Пловдив, които имат такава земя и търсят инвеститори за строителство. Тя посочи, че градът се разширява по посока на повече индустриални площи в подстъпите към него, а ако някой е направил нарушение по Черноморието или на друго място, трябва да се направи проверка, но не и да се спира активността в цяла България.

Информационна и нормативна мъгла

Всъщност проверката колко и кои земи засягат промените се оказва трудна задача, защото няма публична информация за площите с променено предназначение. По неофициална информация на "Капитал" от земеделското министерство в периода между 2008 г. и 24 май 2012 г. са одобрени над 13 800 заявления за промяна напредназначението на ниви. От тях близо половината са само в четири области - София, Пловдив, Бургас и Варна. Отделно 1817 заявления, или всяко шесто, попадат в т.нар. зона Б на черноморското крайбрежие - зона от 2 км, граничеща с плажовете, в която строителството е възможно при определени показатели. На този етап не е ясно колко от тези проекти са със започнало строителство, но 217 имат издадено разрешение за такава дейност.

Представител на строителния бранш коментира пред "Капитал", че настоящият 6-годишен срок за започване на строителство след промяна предназначението на земята може да бъде заобиколен, ако собственикът не успява да осигури финансиране - чрез поставянето на постройки, неизискващи голяма инвестици, например ограда, или като се извади разрешение за строителство за паркинг. За подобен тип обекти не е нужен проект или въвеждане в експлоатация на ВиК преди строителство, доставяне на електрическа енергия, ОВОС, геоложки проучвания и др. документи, изискващи време. По-големите компании вече са го направили.

Това обаче не може да се случи за онези парцели, които са с "висящи" административни процедури, най-често свързани с екологичното законодателство, или пък имат процедури в съда. Подобна теза разви в сайта offnews.bg екологът Тома Белев, който твърди, че при три случая не може да се заобиколи 6-годишният срок - при административна или законова забрана за строителство в имота, както и при незавършени процедури по екологични оценки. Той дава пример с проекти в района на Камчия, Аркутино, Карадере и други места, където има планове за строителство върху дюни и върху земи, придобити чрез заменки.

През 2012 г. министърът на околната среда и водите Нона Караджова замрази проекта за строежа на "Камчия парк" в района на "Камчийски пясъци" върху заменени през 2008 г. земи, докато премине през задължителната по Закона за биоразнообразието оценка за съвместимост. През 2014 г. и петчленен състав на ВАС потвърди забраната като законна. В сутрешното предаване на "Нова телевизия" във вторник, когато се състоя протестът, сегашният екоминистър Нено Димов заяви, че внесената поправка отговаря на предизборните обещания на Обединени патриоти за защита и развитие на малкия и средния бизнес, като посочи, че няма идея как ще изглеждат дивите плажове след пет години, но "има начини на застрояване, които са приятни".

Горещи картофи

Пред "Капитал" Йордан Апостолов каза, че промяна на предназначението на земя след заменка се извършва само в случаи, когато прокуратурата потвърди, че няма досъдебно производство за сделката, тъй като още през 2010 г. земеделското министерство е предоставило списък с такива сделки на държавното обвинение. Във всички случаи, когато прокуратурата е обявила, че няма проверка на конкретната сделка, процедурата може да продължи, заради което е "възможно" според Апостолов да има и земи от заменки, които сега са със сменено предназначение.

По думите му след промените в законодателството, които са дали 6-годишен срок за строителство в променените парцели, е следвало да тръгнат различни процедури в институциите, но това не се е случило и сега "горещият картоф" е прехвърлен на новото мнозинство. Той уточни, че ако текстовете, удължаващи срока, бяха приети, щяха да са необходими промени и в други закони. А ако сега влезе в сила автоматичното превръщане на земите отново в ниви, би се създало противоречие с приетите общи устройствени планове след промененото предназначение на парцелите, което ще породи последващи проблеми. Апостолов декларира, че няма земи с променено предназначение.
Десислава Танева: Имаме един от най-либералните режими за земеделска земя
Председателят на парламентарната комисия по земеделие пред "Капитал"

Защо изобщо трябва да има срок, в който земите да връщат първоначалния си статут?

- Още през 2011 г., когато беше въведен, мотивите бяха, че са се увеличили исканията за промяна на статута на земеделските земи, в повечето случаи в общини без Общ устройствен план, което създава риск от хаотично застрояване и допълнителни разходи за местната администрация за инфраструктура. Данните показват, че в огромната си част зад преотрежданията не стои инвестиционно намерение, а целта е да се повиши стойността на терените за спекулативната им препродажба. За много малка част от тези 14 000 имота има искане за издаване на разрешение за строеж. В законодателствата на страните от ЕС има много по-строги ограничения за промяна на статута на земеделските земи. Ясни регламенти кой може да притежава и управлява такива терени, включително и регионално законодателство. Тук бихме ги нарекли ограничения на свободния пазар. България заедно с Румъния са с едно от най-либералните законодателства по отношение на земеделските земи.

Как ще отговорите на подозренията, че зад предложението има лобистки интерес?

- Мисля, че няма такъв интерес. Големите инвеститори имат ресурси да спазят този срок. По-скоро става дума за спекулативен интерес да се реализира доход от продажбата на един урбанизиран имот. Категорично това не касае т.нар. заменки, за които има мораториум върху смяната на предназначението, т.е. за тях този срок изобщо не е започнал да тече. Подписах се, защото още през 2011 г. едно от предложенията беше срокът да е 9 години, предвид скоростта на административните процедури. Принципът обаче остава непроменен. Подходът сега не беше правилен, коалиционните ни партньори трябваше да организират предварителни дебати, на които да поканят еко организациите, за да не се получават такива изкривявания.

Мораториум има за земите от горския фонд, за тези от поземления имаше само за 5 месеца - от февруари до юли 2010 г.
-Да, като срок е приключил през юли 2010 г., но той имаше две условия - трябваше и да се приемат и законодателни промени, но това не се случи. Така че, в моя мандат на министър на земеделието(във втория кабинет на Борисов - бел. ред.) нито една такава преписка за смяна на предназначението на земята не е приключена точно на това основание - второто условие на мораториума не е изпълнено. От тези 14 000 имота, които са засегнати от срока сега, съм сигурна, че няма нито един, получен през такава заменка

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Разградската болница се разболя от ГЕРБ 3 Разградската болница се разболя от ГЕРБ

Ръководството на местната клиника беше сменено под силен политически натиск

25 юли 2017, 4654 прочитания

Журналист от БНТ е бил пребит в Борисовата градина 3 Журналист от БНТ е бил пребит в Борисовата градина

Иво Никодимов е приет за лечение във Военна болница без опасност за живота

25 юли 2017, 2584 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Бюджет, доходи, икономика: Хубав план А, но няма Б

Държавата предлага почти ултимативно минималната заплата да продължи да расте средно с по около 10% на година и да достигне 610 лв. през 2020 г. Политиката на намаляващ дълг и дефицит ще гарантира предвидимост, но рискът е прогнозите да не се сбъднат

Banana Republic

По корупция България е по-близо до някои африкански държави, отколкото до ЕС. ДПС-Борисов и Цацаров се втурват в битка с корумпираните и правят специализиран съд. Но не значи ли това, че трябва да се борят срещу себе си?

Държавни заявления и справки .com

Няколко електронни административни услуги, които работят ефективно и в момента

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Новата музейна вълна

Десетте музея на 2017 г.

A damn good cup of coffee

За кафето като новото вино: как и защо се променя вкусът ни

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 29

Капитал

Брой 29 // 22.07.2017 Прочетете
Капитал Daily, 26.07.2017

Капитал Daily

Брой 113 // 26.07.2017 Прочетете