Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
10 16 юни 2017, 13:05, 23152 прочитания

Една стенограма, едно КТБ и три години по-късно

Защо България още не дава банковия надзор на Европа

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Президентът Радев публикува втората стенограма от консултациите за КТБ

На срещата на 14 юли 2014 г. при Росен Плевнелиев присъства и главният прокурор Сотир Цацаров.

7 юли 2017

Няма вечна тайна върху стенограмите на властта

Прозрачността на процеса на вземане на решения изисква винаги да дойде момент, в който тайната се премахва

6 юли 2017

Moody’s присъди подинвестиционен рейтинг по депозити на ПИБ

От кредитната агенция посочват, че банката има високо ниво на проблемни заеми и значителни експозиции в недвижими имоти

5 юли 2017

Горанов: Няма да се създава специален фонд за ликвидна подкрепа на банки

Ще има разписани правила, по които да се регламентира механизъм за финансиране

29 юни 2017

Пътят към еврото минава през кабинета на германския финансов министър

Премиерът Бойко Борисов, заедно с група министри и член на БНБ, е на среща с Волфганг Шойбле

23 юни 2017

Димитър Костов: Надзорът е наясно какво се случва в банките

Подуправителят на БНБ, управляващ "Банков надзор", пред "Капитал"

23 юни 2017

Рискът да сме извън еврозоната вече е факт

Ние тръгнахме по този път през 2012 г., но г-н Искров убеди премиера Борисов, че влизането в банковия съюз е вредно за България

17 юни 2017

Mind Borissov - картината не е на фокус

Формулата за успех на трикратния премиер е да замазва проблемите с "бушони" и "панаири"

16 юни 2017

Стенограмата за КТБ: Добре, че някак се размина

Разговорът при президента през 2014 г. разкрива малко за банковата криза, и много за това как хаотично се управлява държавата

10 юни 2017

Президентът Румен Радев разсекрети първата стенограма за КТБ

От документа са заличени имената на други финансови институции и банки

9 юни 2017

На косъм от изкуствена катастрофа

Как БНБ, правителството, ДПС, ГЕРБ и Първа инвестиционна за малко да наложат "банкова ваканция" за неопределен период

4 юли 2014


- Голямата новина от днешните консултации – има пълен консенсус незабавно да стартира процедура за влизане на България в единния банков надзорен механизъм на Европейския съюз.

Датата е 14 юли, 2014 г. Думите са на тогавашния президент Росен Плевнелиев след консултации с основните политически сили. Всички са подкрепили взетото решение. БНБ дори пуска съобщение, че започва проучване по процедурата, след която надзорът над най-големите банки се поема от европейски институции.

Предшестващите няколко седмици са били инфарктни за банковата система и държавата. КТБ е поставена под особен надзор след ликвидна криза, предизвикана от масирана атака в медиите на депутата от ДПС Делян Пеевски и показни проверки на ДАНС и прокуратурата. Паниката се разпростира до Първа инвестиционна и други банки, за една седмица са изтеглени близо 890 млн. лева, част от тях се връщат в чуждите банки у нас като депозити в евро, което показва че за дни кризата на доверие се разпростяла и до устоите на валутния борд - най-устойчивият стабилизиращ икономически фактор от въвеждането му през юли 1997 г.

Даниел Грос, директор на влиятелния брюкселски think-tank CEPS: Трябва да гарантирате, че имате чиста административна система и структура на управление, на която другите могат да имат доверие. В следващата стъпка на европейска интеграция ще участват само страните, в които може да се има доверие в машината на управлението - че няма корупция, няма недопустимо влияние от бизнес групи.

Фотограф: Надежда Чипева
Миналия петък, след края на работния ден, сегашният президент Румен Радев разпространи стенограмата от едно от инфарктните заседания в президентството от този период. Тя разкрива много за качествата на политическия елит, но не дава достатъчно информация за най-любопитните събития и факти. Причината е, че заседанието - неделя, 29 юни 2014, се провежда при все пак взето решение, че правителството ще се ангажира с ликвидна подкрепа за атакуваните банки, останалите ще осигурят финансиране, изкупувайки специално издадена облигационна емисия, за което в късните часове на неделя е издействано разрешение от Европейската комисия. В президентството политическите лица и ръководството на БНБ обсъждат главно с каква публична позиция да излязат, така че да успокоят обществото. Отхвърлено е вече алтернативното решение, налагано в предходните дни от ГЕРБ, ДПС и представители на БНБ, а именно да се въведе "банкова ваканция" и ограничения за теглене от всички банки. (Впрочем най-детайлната възстановка на предшествалите събития и до ден днешен може да намерите в една статия на "Капитал" от тогава, озаглавена "На косъм от изкуствена катастрофа". Препрочитането й е поучително.)

Три години и една стенограма по-късно логичните въпроси са: какво се промени, пречи ли нещо да се повтори истерията от лятото на 2014 и къде се изпари консенсусът за влизане в единния европейски надзор?



Отворен прозорец

Точно сега, покрай Brexit, плановете за Европа на различни скорости, но и контрацентробрежните сили за заздравяване на ядрото на стария континент, изглежда възможно отварянето на политически прозорец за по-бързо приемане на България в европейския валутен механизъм ERM II. Поне така, изглежда, вярват в правителството. Премиерът Бойко Борисов, който винаги е левитирал около тези теми (въпреки че уж винаги са били записани в програмите на ГЕРБ), за пръв път обяви, че "сега е моментът". Темата за членството в ERM е била поставяна при дипломатическите посещения в Германия и Франция преди седмица.

Наричан "чакалнята на еврозоната", валутният механизъм е пътна карта за приемане на еврото. Времето до включване в общата европейска валута е минимум две години, може да продължи и по-дълго, но се смята, че в крайна сметка ще стане.

Каква е връзката с единния банков надзор? Формално погледнато, никаква. Заявка за "сътрудничество" с надзора могат да подадат (и няма да им бъде отказано) държави, които не са в еврозоната или ERM II. От това би последвал нещо като отказ от суверенитет по отношение надзора на трите най-големи банки в страната, но и всички други, които ЕЦБ би преценила за нужно да наблюдава. Единният надзорен механизъм би имал правомощия да издава предписания спрямо тези банки и БНБ трябва да се съобрази.

Логически и политически погледнато, ако България заяви желание за включване в единния надзор, това би било знак, че "сметките й са прозрачни". Един вид, няма какво да крие, готова е да приеме предписания, свързани с финансовата стабилност. Такова поведение в чисто политически аспект би обезоръжило част от неофициално изказваните аргументи от средите на Европейската централна банка за реалните причини да не иска страната ни нито в ERM II, нито в еврозоната. А именно, въпреки че формалните макроикономически показатели на България са в изискваната норма, липсва нещо фундаментално по-важно - правов ред, който да гарантира дългосрочното спазване на финансовото здраве. Което пък би помогнало и за постигане на другия неписан критерий - по-бързо увеличаване на благосъстоянието на българите, за да може страната да настигне средноевропейския БВП на глава от населението.

Тактиката да крием, докато можем

Нека се върнем на епизода с КТБ и поуките от него. Както красноречиво показва стенограмата, разсекретена от президентството (за който е имал нерви да я изчете), никой от присъстващите на заседанието не посочва "слона в стаята". А именно, че банковата криза тогава, която беше на ръба да срине системата и да върне България поне 10 години назад, беше предизвикана от няколко фактора - лоши банкерски практики, за които надзорът си е затварял очите, смесване на политиката с лични бизнес интереси и използване на прокуратура и медии за лични цели.

В стенограмата управителят на централната банка (тогава) Иван Искров лъже, че атакуваните от вложители банки са между най-добре капитализираните. Последвалите стрес-тестове, които БНБ, при новото си ръководство проведе, показаха, че това не е така. В последния си доклад за България Европейската комисия изразява явно неудовлетворение, че стрес-тестовете на банките не адресират основен проблем - кредитирането на свързани лица, замазват капиталовите дупки в няколко банки и няма последващ резултат за попълването им. Като средни числа банковата система е стабилна, но така беше и през 2014 г. Същото потвърждава и МВФ в паралелно проведената оценка на банките (т.нар. FSAP, като докладът беше обявен неотдавна) - има три финансови институции, които при стрес могат да изпаднат в технически фалит. Няма да гадаем тук кои са трите, но е известно, че ПИБ и Инвестбанк имат да попълват капитал, а държавната ББР е "куче-касичка" за политически кредити.

Горните проблеми могат да се решат с два подхода:

- Първият е път към европейския надзор, откъдето вероятно ще последват резки предписания за попълване на капитал, търсене на нови собственици, публичност и незабавно алокиране на нови проблемни кредити за свързани лица. Това в непосредствен план ще излезе по-скъпо за акционерите във въпросните банки, вероятно и за държавата, ще предизвика тревоги у вложителите, ще предизвика политически сътресения, защото т.нар. задкулисие продължава да се финансира през банковата система. Вероятно тук се крият неизказаните аргументи на противниците за откриването на България към европейския надзор. Сред тях е и самата БНБ.

"Ние тръгнахме по този път в началото на 2012 г., но БНБ и в частност г-н Иван Искров (управител на БНБ от 2003 до 2015 г. - бел. ред.) тогава убеди премиера Борисов, че влизането в банковия съюз е вредно за България. Истинската причина вероятно е била, че банковият надзор на БНБ щеше да изгуби самостоятелността си. Видяхме обаче какво се случи само две години по-късно, през 2014. Неприсъединяването ни през 2012 г. беше голяма грешка. Правителството може да я поправи сега", казва бившият финансов министър Симеон Дянков.

Настоящата позиция на БНБ, с новото й ръководство, остава подобна. На въпрос от "Капитал" дали централната банка би подкрепила присъединяване към единния европейски надзор, отговорът е: "Този въпрос стои единствено в контекста на присъединяването ни към еврозоната. Позицията на българските власти, в т.ч. и на БНБ, е за присъединяване на България едновременно и пълноправно към всички сегменти на еврозоната."

Формално, за да сме в банковия съюз, не е нужно да сме в еврозоната. Обвързването му с нея четем като отказ да се осигури още един независим поглед върху банковата ни система, за което БНБ не дава официални аргументи.

- Вторият подход е да оставим вътрешните проблеми за вътрешно подобрение. Мек натиск към банките с наследени лоши практики и лоши кредити. Постепенно подобрение, без сътресения. Това, изглежда, е настоящата политика на БНБ, а и на правителството, което според формалните процедури трябва да подаде заявлението за присъединяване към надзорния механизъм.

Звучи логично, но предполага, че "гущерът е склонен да скъса опашката си". Интересни са неофициалните диалози с банкери, които репортери на "Капитал" проведоха през седмицата. Както по времето на КТБ, така и сега, те са наясно с лошите практики, с натрупаните дупки за попълване, с предимствата и недостатъците на двата сценария. Наясно са, че N-тият най-добросъвестен служител на "Банков надзор", който направи предписание спрямо "политически отпуснат кредит", може да се сдобие с обвинение от прокуратурата и тормоз в определени вестници. Точно както беше възможно преди три години.

Това е "мекият негативен фактор", за който говорят в докладите си МВФ и ЕК. Или казано на формален език: "Необходимо е да се гарантира независимост на одита и риск мениджмънта... За да постигне желаното затягане на надзора, БНБ трябва да увеличи до адекватна численост собствения си персонал и да подобри юридическата защита на кадрите си." Такава защита няма, дори при добронамерено ръководство на БНБ.

След публикуването на стенограмата и няколко години след инфарктните събития, изводите са два: Политическият елит осъзнава, че е важно да залепи България към бъдещите твърди оси на Европа. Но не е готов да покаже "мръсните си ризи" и разчита на бърз, политически вход към ERM II. Ще проработи ли тази тактика?
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Пълна каша с НДК 1 Пълна каша с НДК

Мирослав Боршош не се яви пред парламентарната анкетна комисия, за да отговаря на въпроси

24 юли 2017, 2734 прочитания

Доходите са скочили 3.25 пъти за 15 години 4 Доходите са скочили 3.25 пъти за 15 години

Домакинствата в София разполагат с два пъти повече средства в сравнение с области като Видин и Сливен

24 юли 2017, 4113 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
ГЕРБ хареса заместника на Георги Колев за член на ВСС

ДПС номинира лоялен към интересите на Пеевски съдия и наследничката на Петьо Еврото

Проклятието на спестовните работохолици

Рекордният германски излишък по текущата сметка и (предполагаемият) му ефект върху световната икономика

Година затишие... и пак Мавродиев

Според няколко източника от изпълнителната власт и финансовия бранш бившият председател на КФН лобира през "Обединени патриоти" да стане изпълнителен директор на ББР

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Мода за Пирин

WWF пусна колекция облекла, за да привлече вниманието към проблемите на националния парк

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 29

Капитал

Брой 29 // 22.07.2017 Прочетете
Капитал Daily, 25.07.2017

Капитал Daily

Брой 112 // 25.07.2017 Прочетете