Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
10 16 юни 2017, 13:05, 21035 прочитания

Една стенограма, едно КТБ и три години по-късно

Защо България още не дава банковия надзор на Европа

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Рискът да сме извън еврозоната вече е факт

Ние тръгнахме по този път през 2012 г., но г-н Искров убеди премиера Борисов, че влизането в банковия съюз е вредно за България

17 юни 2017

Mind Borissov - картината не е на фокус

Формулата за успех на трикратния премиер е да замазва проблемите с "бушони" и "панаири"

16 юни 2017

Стенограмата за КТБ: Добре, че някак се размина

Разговорът при президента през 2014 г. разкрива малко за банковата криза, и много за това как хаотично се управлява държавата

10 юни 2017

Президентът Румен Радев разсекрети първата стенограма за КТБ

От документа са заличени имената на други финансови институции и банки

9 юни 2017

На косъм от изкуствена катастрофа

Как БНБ, правителството, ДПС, ГЕРБ и Първа инвестиционна за малко да наложат "банкова ваканция" за неопределен период

4 юли 2014


- Голямата новина от днешните консултации – има пълен консенсус незабавно да стартира процедура за влизане на България в единния банков надзорен механизъм на Европейския съюз.

Датата е 14 юли, 2014 г. Думите са на тогавашния президент Росен Плевнелиев след консултации с основните политически сили. Всички са подкрепили взетото решение. БНБ дори пуска съобщение, че започва проучване по процедурата, след която надзорът над най-големите банки се поема от европейски институции.

Предшестващите няколко седмици са били инфарктни за банковата система и държавата. КТБ е поставена под особен надзор след ликвидна криза, предизвикана от масирана атака в медиите на депутата от ДПС Делян Пеевски и показни проверки на ДАНС и прокуратурата. Паниката се разпростира до Първа инвестиционна и други банки, за една седмица са изтеглени близо 890 млн. лева, част от тях се връщат в чуждите банки у нас като депозити в евро, което показва че за дни кризата на доверие се разпростяла и до устоите на валутния борд - най-устойчивият стабилизиращ икономически фактор от въвеждането му през юли 1997 г.

Даниел Грос, директор на влиятелния брюкселски think-tank CEPS: Трябва да гарантирате, че имате чиста административна система и структура на управление, на която другите могат да имат доверие. В следващата стъпка на европейска интеграция ще участват само страните, в които може да се има доверие в машината на управлението - че няма корупция, няма недопустимо влияние от бизнес групи.

Фотограф: Надежда Чипева
Миналия петък, след края на работния ден, сегашният президент Румен Радев разпространи стенограмата от едно от инфарктните заседания в президентството от този период. Тя разкрива много за качествата на политическия елит, но не дава достатъчно информация за най-любопитните събития и факти. Причината е, че заседанието - неделя, 29 юни 2014, се провежда при все пак взето решение, че правителството ще се ангажира с ликвидна подкрепа за атакуваните банки, останалите ще осигурят финансиране, изкупувайки специално издадена облигационна емисия, за което в късните часове на неделя е издействано разрешение от Европейската комисия. В президентството политическите лица и ръководството на БНБ обсъждат главно с каква публична позиция да излязат, така че да успокоят обществото. Отхвърлено е вече алтернативното решение, налагано в предходните дни от ГЕРБ, ДПС и представители на БНБ, а именно да се въведе "банкова ваканция" и ограничения за теглене от всички банки. (Впрочем най-детайлната възстановка на предшествалите събития и до ден днешен може да намерите в една статия на "Капитал" от тогава, озаглавена "На косъм от изкуствена катастрофа". Препрочитането й е поучително.)

Три години и една стенограма по-късно логичните въпроси са: какво се промени, пречи ли нещо да се повтори истерията от лятото на 2014 и къде се изпари консенсусът за влизане в единния европейски надзор?



Отворен прозорец

Точно сега, покрай Brexit, плановете за Европа на различни скорости, но и контрацентробрежните сили за заздравяване на ядрото на стария континент, изглежда възможно отварянето на политически прозорец за по-бързо приемане на България в европейския валутен механизъм ERM II. Поне така, изглежда, вярват в правителството. Премиерът Бойко Борисов, който винаги е левитирал около тези теми (въпреки че уж винаги са били записани в програмите на ГЕРБ), за пръв път обяви, че "сега е моментът". Темата за членството в ERM е била поставяна при дипломатическите посещения в Германия и Франция преди седмица.

Наричан "чакалнята на еврозоната", валутният механизъм е пътна карта за приемане на еврото. Времето до включване в общата европейска валута е минимум две години, може да продължи и по-дълго, но се смята, че в крайна сметка ще стане.

Каква е връзката с единния банков надзор? Формално погледнато, никаква. Заявка за "сътрудничество" с надзора могат да подадат (и няма да им бъде отказано) държави, които не са в еврозоната или ERM II. От това би последвал нещо като отказ от суверенитет по отношение надзора на трите най-големи банки в страната, но и всички други, които ЕЦБ би преценила за нужно да наблюдава. Единният надзорен механизъм би имал правомощия да издава предписания спрямо тези банки и БНБ трябва да се съобрази.

Логически и политически погледнато, ако България заяви желание за включване в единния надзор, това би било знак, че "сметките й са прозрачни". Един вид, няма какво да крие, готова е да приеме предписания, свързани с финансовата стабилност. Такова поведение в чисто политически аспект би обезоръжило част от неофициално изказваните аргументи от средите на Европейската централна банка за реалните причини да не иска страната ни нито в ERM II, нито в еврозоната. А именно, въпреки че формалните макроикономически показатели на България са в изискваната норма, липсва нещо фундаментално по-важно - правов ред, който да гарантира дългосрочното спазване на финансовото здраве. Което пък би помогнало и за постигане на другия неписан критерий - по-бързо увеличаване на благосъстоянието на българите, за да може страната да настигне средноевропейския БВП на глава от населението.

Тактиката да крием, докато можем

Нека се върнем на епизода с КТБ и поуките от него. Както красноречиво показва стенограмата, разсекретена от президентството (за който е имал нерви да я изчете), никой от присъстващите на заседанието не посочва "слона в стаята". А именно, че банковата криза тогава, която беше на ръба да срине системата и да върне България поне 10 години назад, беше предизвикана от няколко фактора - лоши банкерски практики, за които надзорът си е затварял очите, смесване на политиката с лични бизнес интереси и използване на прокуратура и медии за лични цели.

В стенограмата управителят на централната банка (тогава) Иван Искров лъже, че атакуваните от вложители банки са между най-добре капитализираните. Последвалите стрес-тестове, които БНБ, при новото си ръководство проведе, показаха, че това не е така. В последния си доклад за България Европейската комисия изразява явно неудовлетворение, че стрес-тестовете на банките не адресират основен проблем - кредитирането на свързани лица, замазват капиталовите дупки в няколко банки и няма последващ резултат за попълването им. Като средни числа банковата система е стабилна, но така беше и през 2014 г. Същото потвърждава и МВФ в паралелно проведената оценка на банките (т.нар. FSAP, като докладът беше обявен неотдавна) - има три финансови институции, които при стрес могат да изпаднат в технически фалит. Няма да гадаем тук кои са трите, но е известно, че ПИБ и Инвестбанк имат да попълват капитал, а държавната ББР е "куче-касичка" за политически кредити.

Горните проблеми могат да се решат с два подхода:

- Първият е път към европейския надзор, откъдето вероятно ще последват резки предписания за попълване на капитал, търсене на нови собственици, публичност и незабавно алокиране на нови проблемни кредити за свързани лица. Това в непосредствен план ще излезе по-скъпо за акционерите във въпросните банки, вероятно и за държавата, ще предизвика тревоги у вложителите, ще предизвика политически сътресения, защото т.нар. задкулисие продължава да се финансира през банковата система. Вероятно тук се крият неизказаните аргументи на противниците за откриването на България към европейския надзор. Сред тях е и самата БНБ.

"Ние тръгнахме по този път в началото на 2012 г., но БНБ и в частност г-н Иван Искров (управител на БНБ от 2003 до 2015 г. - бел. ред.) тогава убеди премиера Борисов, че влизането в банковия съюз е вредно за България. Истинската причина вероятно е била, че банковият надзор на БНБ щеше да изгуби самостоятелността си. Видяхме обаче какво се случи само две години по-късно, през 2014. Неприсъединяването ни през 2012 г. беше голяма грешка. Правителството може да я поправи сега", казва бившият финансов министър Симеон Дянков.

Настоящата позиция на БНБ, с новото й ръководство, остава подобна. На въпрос от "Капитал" дали централната банка би подкрепила присъединяване към единния европейски надзор, отговорът е: "Този въпрос стои единствено в контекста на присъединяването ни към еврозоната. Позицията на българските власти, в т.ч. и на БНБ, е за присъединяване на България едновременно и пълноправно към всички сегменти на еврозоната."

Формално, за да сме в банковия съюз, не е нужно да сме в еврозоната. Обвързването му с нея четем като отказ да се осигури още един независим поглед върху банковата ни система, за което БНБ не дава официални аргументи.

- Вторият подход е да оставим вътрешните проблеми за вътрешно подобрение. Мек натиск към банките с наследени лоши практики и лоши кредити. Постепенно подобрение, без сътресения. Това, изглежда, е настоящата политика на БНБ, а и на правителството, което според формалните процедури трябва да подаде заявлението за присъединяване към надзорния механизъм.

Звучи логично, но предполага, че "гущерът е склонен да скъса опашката си". Интересни са неофициалните диалози с банкери, които репортери на "Капитал" проведоха през седмицата. Както по времето на КТБ, така и сега, те са наясно с лошите практики, с натрупаните дупки за попълване, с предимствата и недостатъците на двата сценария. Наясно са, че N-тият най-добросъвестен служител на "Банков надзор", който направи предписание спрямо "политически отпуснат кредит", може да се сдобие с обвинение от прокуратурата и тормоз в определени вестници. Точно както беше възможно преди три години.

Това е "мекият негативен фактор", за който говорят в докладите си МВФ и ЕК. Или казано на формален език: "Необходимо е да се гарантира независимост на одита и риск мениджмънта... За да постигне желаното затягане на надзора, БНБ трябва да увеличи до адекватна численост собствения си персонал и да подобри юридическата защита на кадрите си." Такава защита няма, дори при добронамерено ръководство на БНБ.

След публикуването на стенограмата и няколко години след инфарктните събития, изводите са два: Политическият елит осъзнава, че е важно да залепи България към бъдещите твърди оси на Европа. Но не е готов да покаже "мръсните си ризи" и разчита на бърз, политически вход към ERM II. Ще проработи ли тази тактика?
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Ограничението за плащания в брой мина на първо четене 7 Ограничението за плащания в брой мина на първо четене

Най-вероятно проектът ще претърпи сериозни изменения при второто разглеждане в парламента

22 юни 2017, 10912 прочитания

Свидетелството за съдимост: прибързано обещание 1 Свидетелството за съдимост: прибързано обещание

Правителството обяви пореден старт на реформата "на едно гише". И за пореден път ще се спъне.

22 юни 2017, 4731 прочитания

24 часа 7 дни

Библиотека / Регал»

Регал
Регал

Издание за бизнеса с бързооборотни стоки

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
ГЕРБ хареса заместника на Георги Колев за член на ВСС

ДПС номинира лоялен към интересите на Пеевски съдия и наследничката на Петьо Еврото

Една стенограма, едно КТБ и три години по-късно

Защо България още не дава банковия надзор на Европа

Ръчно, новаторско и местно

Пловдивската семейна компания "Биостайл" на Евгения и Димитър Стаменови произвежда сурови крекери и хапки с пробиотик и изнася от Европа до Нова Зеландия

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 24

Капитал

Брой 24 // 17.06.2017 Прочетете
Капитал Daily, 22.06.2017

Капитал Daily

Брой 94 // 22.06.2017 Прочетете