Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
6 19 юни 2017, 19:48, 22382 прочитания

Чуждите инвестиции за 2017 г.: малко, но растящи

До април нетните вложения са 126 млн. евро, след като преди месец бяха с отрицателни стойности

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Преките инвестиции достигат 405 млн. евро

Сумата е с над 350 млн. евро под нивото, отчетено през първите шест месеца на 2016 г.

17 авг 2017

Чуждите инвестиции са едва 120 млн. евро към май

Сумата е с над 400 млн. евро по-малка от отчетената миналата година

18 юли 2017

Домакинствата повишават растежа на икономиката

НСИ ревизира повишението в БВП нагоре до 3.5% през първото тримесечие, като основен двигател е частното потребление

7 юни 2017

Вътрeшногрупов заем изведе преките инвестиции през март на минус

Отчетеният отлив през първото тримесечие на 2017 г. е 106 млн. евро

21 май 2017


Преките чуждестранни инвестиции в България за първите четири месеца на годината са с 270 млн. евро по-малко от вложеното преди година. През април все пак числото е на плюс, след като плащане на заем към компания майка изведе инвестициите на минус през март. Това показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ). За първите четири месеца на тази година общата сума на чуждестранните вложения в местната икономика е 125.7 млн. евро в сравнение с 395.6 млн. евро за същия период на 2016 г., или спад от над 68% на годишна база.

Всъщност годината щеше да е почти като 2016, ако през март нямаше "отлив" от над 220 млн. евро. Това плащане към собственика обаче е минус за статистиката, но реално срещу тези пари може да е бил построен и нов завод, който остава и произвежда. Освен това традиционно числата се ревизират нагоре. От друга страна, отражение върху притока на ресурс отвън вероятно има и политическата несигурност през периода. Но и този фактор ще спре да работи през май.

Печалбите остават тук

Разбивката по пера сочи, че връщането на общата сума на инвестициите на положителна територия се дължи главно на реинвестираната от международните компании печалба в развитието на местните им дъщерни дружества. Това е тази част от нетния финансов резултат на българските им подразделения, която външните вложители оставят в страната, вместо да се изтегля като дивидент.

Макар и да е показателна за интереса им към развитието на местния бизнес, тя се смята за по-малко ангажираща в сравнение с инвестициите в дялов капитал, излизането от които е много по-трудно. Точно тези вложения са с отрицателна стойност общо за първите четири месеца на годината – минус 109.8 млн. евро, докато за същия период на 2016 г. са били 177.8 млн. евро. Свиването обаче е натрупано основно през първите три месеца, докато данните за април са положителни, макар и с минимални стойности – през месеца вложенията в дялов капитал в страната са били за общо 0.9 млн. евро.



Инвестициите в дългови инструменти имат ръст спрямо година по-рано – за първите четири месеца на 2017 г. те са на обща стойност 33.3 млн. евро при 26.4 млн. евро за същия период на 2016 г. В тази категория се отчитат средствата, които чуждестранните компании майки предоставят на дъщерните си дружества в страната било то за оборотни нужди или пък за модернизиране на производството им.

Любимата Холандия

Общо за първите четири месеца от началото на годината най-голям вложител в българската икономика е Холандия. Страната е с облекчено данъчно законодателство и там са регистрирани дъщерните компании на много дружества от трети страни, които развиват чрез тях бизнеса си в България. За периода януари - април 2017 г. нетно оттам са дошли вложения за 143.5 млн. евро. Следва Швейцария с общо 102.2 млн. евро, като в огромната си част тези средства са под формата на дългови инструменти.

На обратния полюс са Австрия, Германия и Белгия, към които български компании предимно са изплащали обратно заемен ресурс, получен от групите майки. Операцията беше видима още към март и се предполага, че вероятно е изплащане на заем от медодобивния завод в Пирдоп "Аурубис".

Отлив на чуждестранни инвестиции има и от Унгария, където свиването е по линия на изтегляне на дялов капитал или реинвестирана печалба в страната за близо 103 млн. евро.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Емил Караниколов: Повече няма да продаваме, а ще оздравяваме дружества Емил Караниколов: Повече няма да продаваме, а ще оздравяваме дружества

Министърът на икономиката за края на приватизацията, държавните дружества, Бойко Борисов, Волен Сидеров и Стоян Мавродиев

18 авг 2017, 2849 прочитания

Симеонов vs Ангелкова Симеонов vs Ангелкова

Между ресорния вицепремиер и министъра на туризма има напрежение, което може да доведе и до промени в кабинета наесен

18 авг 2017, 1160 прочитания

24 часа 7 дни

18 авг 2017, 6818 прочитания

18 авг 2017, 6594 прочитания

18 авг 2017, 5472 прочитания

18 авг 2017, 3990 прочитания

18 авг 2017, 3423 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Какви са въпросите към българския кандидат за еврокомисар

Изслушването на Мария Габриел в европарламента е днес

Законът, който ще изпоти брокерите

Влизането в сила на новите европейски директиви ще промени пейзажа на инвестиционното посредничество

БНТ не се нуждае от временно решение

На 23 август БНТ ще има нов генерален директор или ще запази стария

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Имате думата

Как състезателните дебати променят културата на спора у нас

Вертикално погледнато

Катеренето се отваря за все по-широка публика, но трябва да запази душата си

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 33

Капитал

Брой 33 // 19.08.2017 Прочетете
Капитал Daily, 17.08.2017

Капитал Daily

Брой 126 // 17.08.2017 Прочетете