Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
3 23 юни 2017, 9:47, 14223 прочитания

Битката за първи клас

Какво трябва да се промени, така че критериите за прием в училищата да са справедливи за всички

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Как се става първолак

Новите правила за прием в първи клас въвеждат по-скоро козметични промени, отколкото съществени изменения

5 май 2017

Частни училища с прием от 1 до 7 клас 2016

Такси, допълнителни занимания, преподавани чужди езици, срокове за документи в частни училища с прием от 1 до 7 клас

7 май 2016
Катя е майка на първокласник и по щастливо стечение на обстоятелствата живее в квартал на София, в който на метри от блока й се намира едно от сочените за добри училища в столицата. Тя вече се е сблъсквала с недостига на места в детските градини и когато в началото на годината разбира, че са въведени нови правила за прием в първи клас, сред които най-важен е постоянният адрес на родителите на територията на административния район на училището, си отдъхва успокоена. За разлика от предходни години, когато училищата решаваха самостоятелно какви допълнителни критерии за прием да въведат, сега детето на Катя има реални шансове да получи мястото, което му се полага, заради близостта му до дома.

Когато училището публикува списък на класираните деца обаче, малчуганът се оказва в резервите. Няколко дни по-късно става ясно, че и в други публични училища "звезди" в София много от децата от квартала не са приети, защото напливът от други райони е бил голям и е възможно родителите да са се възползвали от лесната фиктивна промяна на адресната регистрация. Подозренията на Катя и други засегнати са именно, че е имало масови промени на адресната регистрация непосредствено преди кандидатстването. В тази връзка потърпевши семейства, които остават извън класирането за 51-во СОУ "Елисавета Багряна", дори подават жалба до прокуратурата с искане да бъде извършена пълна проверка.

До приемането на тези критерии от МОН се стигна заради новия училищен закон. Според него в населени места с повече от едно училище общините трябва да разработят специална система за прием. Нуждата от такава беше видима още в годините, когато родителите чакаха с дни на опашки, защото децата се приемаха по ред на подаване на документите. По-късно училищата получиха автономия да въвеждат собствени допълнителни критерии, които също не бяха гаранция за обективност и не решиха проблема с концентрацията на деца само в определени училища.

Случващото се тази година в приема на първокласници, уви, не е прецедент. От години всяко лято от двете страни на барикадата застават родители от райони с по-слаби и недобре управлявани училища и родителите от райони с училища със "звездна" репутация (каквито са около 20 в София). Първата група е готова да прегази и морални, и законови бариери, а втората се опитва да й противодейства с всички сили. В крайна сметка и едните, и другите искат едно и също нещо - най-доброто за децата си.

Досега опитите за въвеждане на каквито и да било критерии за справедлив прием на децата в първи клас не са се увенчавали с успех. "Капитал" попита трима експерти как може да бъде преодолян този проблем.




Фотограф: Цветелина Белутова
Мария Минчева, директор на дирекция "Образование" в Столична община:

Само МОН може да извършва ефективен контрол

Досега всяко училище само организираше приема по собствени правила и всички си спомняме огромното напрежение и денонощни опашки всяка година във времето, когато родителите трябваше да запишат децата си. Беше ясна необходимостта от единни правила, които да обективизират приема и да решат съществуващите проблеми. Миналата есен МОН издаде наредба 10 за организацията на учебния процес, която съдържа и основните критерии за прием, в т.ч. и настоящ адрес. Избраният в България модел е сравнително либерален – в много държави родителят въобще няма право на избор, ако иска достъп до системата на общественото образование - обикновено е насочван към най-близкото училище или към такива, където има места.

На база на заложените в наредба 10 на МОН критерии Столичният общински съвет (СОС) прие Системата за прием в първи клас. В изработването й взеха активно участие експерти от Регионалното управление по образованието, директори на училища, работодателски организации и родители. С въвеждането на критериите от държавата и системата за прием от Столичната община е премахнато неудобството родителите да се редят на големи опашки часове наред пред училищата, за да изпълнят критерия "време".

Недоволството от страна на част от родителите се дължи главно на обстоятелството, че техните деца не са приети в най-желаното от тях училище. Напрежение създаде фактът, че някои родители се възползваха от доста лекия режим в България за смяна на настоящия адрес и подадоха документи с фиктивни адреси. Местната власт не може да отказва на редовно подадено искане за нов адрес на база на съмнения, че се прави заради приема в училище. В някои случаи бяха представяни и документи за месторабота с проблемен характер, но нямаме данни такива да са били изпратени в МВР или прокуратурата и да има конкретно развитие по такива случаи. Контролът по приема се извършва от регионалните управления по образованието (РУО) към МОН. Бяха направени проверки от тях, където колегите не успяха да констатират фалшиви документи, т.е. по-скоро съответните административни режими у нас – за настоящ адрес и за седалище на фирмата – са доста либерални и трудно служат за обективни критерии за прием в училище.

Понастоящем места за всички първолаци в София има, но няма как няколко училища да приемат всички първолаци. Има училища например, в които броят на свободните места е 100, а броят на кандидатите е пет пъти повече. По предложение на министъра на образованието и науката се сформира работна група с участието и на Столичната община за предстоящи промени в критериите за прием в първи клас.

Евентуалното създаване на единна информационна система за прием в първи клас е в правомощията на Министерството на образованието и науката и неговите структурни подразделения, тъй като Столичната община няма правомощия и не може да контролира учебния процес в училищата, директорите и педагогическите съвети. Казано просто, системата за прием би била ефективна, ако се организира от работодателя и принципала на средното образование – а именно от МОН. Само така би имало истински контрол и обективен подход.


Фотограф: Капитал
Нели Колева, директор "Публични партньорства" във фондация "Заедно в час":

Решението е в гарантирането на качествено образование навсякъде

Проблемът с приема в I клас засяга основно тези софийски училища, които много родители считат за по-добри от други и правят всичко възможно да запишат детето си в тях. Желанието на родителите да търсят най-доброто за детето си е нещо напълно естествено и колкото и бюрократични изисквания при кандидатстването да бъдат въведени, това няма да промени ситуацията.

Затова решението е в гарантирането на качествено образование навсякъде, така че родителите да имат доверие не просто в конкретни учебни заведения, а в цялата система. Да са сигурни, че когато изпратят детето си да учи в най-близкото училище, то ще получи обучение и грижа на достатъчно добро ниво. В европейските държави, чиито ученици показват високи резултати на международни тестове, като Полша и Финландия например, първокласниците се записват в кварталното училище и в повечето случаи остават в него до края на основното си образование. Родителите в тези държави обаче са получили достатъчно гаранции, че децата им ще имат знания и умения да продължат образованието си и да се реализират добре в живота. "Заедно в час" работи с училища в десет региона в България и знам, че това може и се случва на много места и тук - без значение от размера на училището и населеното място.

Гарантирането на този минимум на качествено обучение и грижа навсякъде не е лесно и краткосрочно решение. То изисква целенасочени усилия и смислени инвестиции в училищата, чиито ученици в момента не се справят. И не става въпрос просто за повече финансови средства, а за работещи стимули и подкрепа за мотивирани учители, за цели и изисквания към директорите, за разпространение и прилагане на добри практики в преподаването и в работата с родителите и общността.

Резултатите от външните оценявания например могат да са отправна точка не само за това кои са "топ десет" на учебните заведения, а и за това в кои има нужда от допълнителна подкрепа, така че пропастта между първите и последните в класацията да не е толкова огромна.


Фотограф: Надежда Чипева
Георги Ангелов, старши икономист в Институт "Отворено общество":

Проблемът не е административен


Преди родителите буквално спяха пред училищата, за да увеличат шансовете на детето за записване в добро училище. Тази система беше абсурдна. Но новата също е абсурдна: уж се дава предимство на децата, живеещи близо до училището, но реално всеки може да си извади адресна регистрация близо до училището. Смяна на адреса става за минути в общината, а лична карта с нов адрес се вади за 8 часа с експресната процедура на МВР. Още по-лесно е получаването на хвърчаща бележка от работодателя за месторабота близо до училището.

Технически проблемът има просто решение - да се отчита не само адресът, но да се дава бонус за тези, които живеят там по-отдавна. И не е нужно да се вадят бележки, защото има електронни регистри, от които да се вземе автоматично информацията. Има практика, тъй като подобно нещо беше приложено в Изборния кодекс с т.нар. уседналост.

Това обаче няма да реши реалния проблем - голямата разлика в качеството на училищата. Родителите искат най-доброто за техните деца и не са доволни децата им да бъдат записани в слабо училище само защото то е по-близо. Вместо слабото училище да бъде закрито или реформирано, записването по местожителство изкуствено ще го напълни с ученици. Ученици, които няма да получат добро образование!

Затова фокусът трябва да се насочи към подобряване качеството на училищното образование. Ясни и обективни измерители, правилни стимули и наказания, адекватно финансиране, професионално управление и най-важното - привличане на добри учители. В най-успешните образователни системи само отличници имат право да стават учители, нещо, към което и тук трябва да се стремим.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

БСП атакува в Конституционния съд неприетата оставка на Делян Добрев БСП атакува в Конституционния съд неприетата оставка на Делян Добрев

Парламентът не може да откаже да освободи депутат, когато са налице всички условия, записани в основния закон, твърдят социалистите

18 окт 2017, 2593 прочитания

4+1: Какво да четем и слушаме на път за вкъщи 4+1: Какво да четем и слушаме на път за вкъщи

Четири идеи за текстове, плюс една за подкаст, които могат да направят връщането от работа по-приятно

18 окт 2017, 2134 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
София 2018: Само с резервации

Градският туристически бизнес в София се готви за рекордна година

Възраждането на Motorola

Lenovo ще трябва да намери начин да наложи отново бранда в Югоизточна Европа

Гривна на ухото

Поръчката за електронно наблюдение на арестанти и затворници е на прага да се провали. Това е проблем

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

От кухнята на Алмодовар

Испанският режисьор дарява средствата от продажбата на свои натюрморти на денонощно отворена църква в Мадрид

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 41

Капитал

Брой 41 // 14.10.2017 Прочетете
Капитал Daily, 19.10.2017

Капитал Daily

Брой 160 // 19.10.2017 Прочетете