Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
1 9 юли 2017, 15:56, 2665 прочитания

Мнения Daily: Растящият публичен дълг тежи все по-малко на икономиката

И още: Шансовете да разберем истината за КТБ са отрицателни;

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Мнения Daily - Волгин мобилизира лумпените

И още: ГДБОП няма да може да ни шпионира чатовете; Турция все по-дръзко се меси у нас

11 юли 2017

Мнения Daily - МВР е като стар, крив и тъп нож

И още: Вашингтон може да извоюва отстъпки за Украйна; Монументите на Червената армия са символ на окупация

10 юли 2017

Мнения Daily - Разрушението няма нужда от съдържателни аргументи

И още: Лицемерието убива проекта на Европа; Мигрантите са бомба и фитилът вече е къс

5 юли 2017

Мнения Daily - Сталин още дълго ще бъде с нас

И още: С Тръмп САЩ могат да се окажат в неочаквана война; Прокуратурата изпълни указание на Решетников

4 юли 2017

Мнения Daily - Гетото няма да го премахнем с илюзиите за "свободен избор"

И още: Цивилизацията е там, където хората са любезни; Не трилър, а сапунка

3 юли 2017

Мнения Daily: В търсене на удобни съдилища

И още: Превръща ли се България в демографска пустиня?

2 юли 2017

Мнения Daily - Oт антикорупционно говорене към антикорупционно правене – а дано, ама надали

Държавата пострада от фокуса и вглъбяването само в един закон, вместо да се говори за политики

2 юли 2017


Фискална политика
Растящият публичен дълг тежи все по-малко на икономиката


Текст на Калоян Стайков в седмичния бюлетин на ИПИ

Публичния дълг към края на май 2017 г. възлиза на около 27,1% от БВП, което е почти идентично с нивото му от края на 2014 г. С други думи натрупаните нови задължения в периода 2015-2016 г. (тъй като в номинално изражение публичният дълг расте) се увеличават с по-нисък темп в сравнение с икономиката на страната. Направеното в петък плащане по външния дълг в размер на около 1,85 млрд. лв., допълнително ще понижи нивото на публичния дълг до 25,2% от БВП.

Дългът намалява и апокалипсисът, който редица политици и експерти очертаваха в началото на 2015 г., така и не се случи. През февруари 2015 г. парламентът ратифицира няколко договора за осъществяване на Глобалната средносрочна програма на България за издаване на облигации на стойност 8 млрд. евро. Аргументите на правителството тогава бяха, че подобна програма осигурява предвидимост и сигурност, а оттам – по-ниска цена на заемния ресурс, докато опозицията се вайкаше, че България влиза в дългова спирала, от която няма излизане.

Към настоящия момент е ясно, че и двете страни не са били прави. Още с ратифицирането на договорите стана ясно, че опозицията прекалява с изказванията си за теглене на 16 млрд. лв. външни заеми, тъй като ратификацията засяга единствено посредниците по бъдещите дългови сделки и максималния възможен размер на емисиите, който не е задължително да се изпълни. Точният размер на емисиите се определя ежегодно от парламента, тъй като е част от Закона за държавния бюджет. Що се отнася до дълговата спирала – дългът през 2017 г. се очаква да е под нивата си от 2015 г., преди ратификацията на средносрочната програма за емисия на външен дълг, т.е. тежестта му намалява.



От друга страна заявката на управляващите, че подобна програма предлага предвидимост също се оказа невярна, тъй като през 2016 г. са емитирани облигации на стойност 1,99 млрд. евро, а през 2017 г. не е предвидена емисия на външен дълг. Т.е. за две години се използва около 25% от капацитета на механизма, което повдига въпроса за неговата първоначална необходимост.
Това ни отвежда и до въпроса защо през 2017 г. не се предвижда нова емисия на външен дълг. Основната причина е реализираният бюджетен излишък през 2016 г. от близо 1,5 млрд. лв. на фона на очакван дефицит от 1,8 млрд. лв. Това обаче трудно може да се оприличи на осъзната държавна политика за намаляване на публичния дълг, тъй като е по-скоро резултат от няколко неконтролирани от правителството фактора като:
- еднократни бюджетни приходи, включително плащания по оперативни програми от предходни периоди;
- сравнително ниски разходи по оперативните програми от новия програмен период;
- значително по-добър от очаквания растеж на икономиката.

Напротив, приемането на дълговия инструмент е аргументирано от министъра на финансите именно с това, че се очакват бюджетни дефицити и плащания по дълга: "Когато знаем, че всяка година от тук напред ще имаме бюджет с дефицит и огромни падежи на дългове, е задължително да имаме визия за това как ще ги покриваме". От това изглежда, че поведението на управляващите е по-скоро като на наблюдатели, отколкото на активни участници при намаляването на публичните дългове.

Ако не искаме да имаме дълг, не трябва да имаме дефицит, заявява министърът на финансите в началото на 2015 г., но след година на бюджетен излишък през 2017 г. се прогнозира отново дефицит. Според него "вероятно има резерви и в разходната част на бюджета и приоритет на всеки колега министър е да направи необходимите реформи, така че приходната и разходната част на българския бюджет да се доближат максимално бързо и близо", но от развитието на бюджетното салдо изглежда, че не е успял да убеди колегите си в това. Така единствената алтернатива за намаляване на тежестта на дълга остава растежът на икономиката да продължи да изпреварва трупането на задължения. До момента обаче тя расте предимно благодарение на външни за икономиката фактори, докато вътрешните реформи продължават да се отлагат. Т.е. и в това отношение управляващите по-скоро седят и гледат мача.

Стенограмите КТБ
Шансовете да разберем истината за КТБ са отрицателни

Николай Стайков във Фейсбук профила си

И какво няма да прочетем никога в стенограмите за КТБ, защото не оттърва на никой от участвалите в тях:

- Половината от участниците около масата са били лични гости, приятели или директно финансирани от банката-пациент, видно от разказите на Цветан Василев и изтеклите списъци с посетители. Според него обикновено, да напомня, за да се запознаят със съдържимото на един плик;

- Всички около масата, с изключение на домакина Плевнелиев, са се въползвали от "услугите" на медиите, придобивани скъпо и прескъпо с пари на банката-пациент;

- Една година и три месеца преди да затвори банката имаше пълно и задълбочено разследване в Капитал, а преди това в много други статии там и в Бивол, което показваше сериозни нарушения т.е. "не знаех" и "откъде да знам" е откровена лъжа, удобна за всички около масата;


Фотограф: АНЕЛИЯ НИКОЛОВА


- При избирането на разследвания подуправител Цветан Гунев на 13 юни 2013 година в НС имаше доста задълбочена дискусия, която между другото повдигаше дори въпроси за информации за източени банки т.е. отново да кажа за неразбралите - "не знаех" и "откъде да знам" е откровена лъжа, удобна за всички около масата;

- Управителният съвет на БНБ, вкл и президентската квота с него, е бил бутафорен, а не регулаторен орган, по отношение на банковия надзор. За тях също няма оправдание "не знаех" и "откъде да знам";

- т.н. консервативна политика на БНБ, т.е. спирането на издаване на нови лицензи в началото на мандата на Иван Искров, не е никакъв консерватизъм, а откровен лобизъм и гарантиране на бизнес в полза на няколко добре поставени местни банкери, очакващи в ситуация на регулаторен комфрот да продадат някой ден за деветцифрени суми зле управляваните си банки.

- финансовото разузнаване в ДАНС (бившето БФР) е толкова безполезен орган, че никой дори не го споменава в тази стенограма.

- избирането на управителите на БНБ е политически, а не експертен въпрос, с което единствено може да се обясни как един подобен управител като Искров може да се задържи два пълни мандата, и да бъде изпратен дори с благодарности;

- очевидно е, но да го кажа - половината около тази маса са за свидетели в съдебната зала, а не за политици, които да решават "консултативно" кризата около нея. Кой като пял с поднадзорни лица, кой като приемал гости в гаража си в Банкя, кой като посетител в кабинета му без да има връзка с официалната му дейност на визитката.
С оглед на горното, шансовете някога да разберем истината за КТБ официално оценявам не на нулеви, а на отрицателни.

Съвет
България да преодолее "синдрома на периферията"


Фотограф: ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА


Харесвам българския израз "Най-бързите бегачи са тихите". Означава да се адаптираш по-бързо, да разговаряш и слушаш. Покрай това, още в началото си дадох сметка, че не разбирам този синдром на периферията при българите. Не разбирам и усложненото отношение към историята, тенденцията понякога да се преувеличават измеренията на турското робство, колебанието да се гледа напред, в бъдещето.
Имах късмета да представлявам Франция и във Финландия. Тя се намира в другия край на Европа, но няма синдром на периферията. Възприема себе си като пълноправен член. Синдромът на периферията трябва да се преодолее. България да осъзнае, че става много по-централна в Европа. И в момента го прави. Излиза на все по-преден план: и спрямо важни страни като Турция и Русия, и в ситуацията в Черно море, и в охраната на външните граници на съюза.
Френският посланик в Ерик Льобедел в интервю за предаването "Панорама" по БНТ

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Сезонът на "гастарбайтерите" Сезонът на "гастарбайтерите"

Туристическият бранш не е единодушен в оценката си за увеличаващия се брой чуждестранни работници в сектора

25 юли 2017, 159 прочитания

Пълна каша с НДК 3 Пълна каша с НДК

Мирослав Боршош не се яви пред парламентарната анкетна комисия, за да отговаря на въпроси

24 юли 2017, 6508 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Два варианта за съдбата на КТБ се разглеждат във втората стенограма

Участниците в срещата обсъждат каква да бъде съдбата на банката

Кой продаде Левски

Всенародните тържества за годишнината от рождението на Апостола преминаха в откровен кич

Што бара Борисов во Скопје*

Договорът с Македония е задължително условие България да успее да остави положителен отпечатък на Западните Балкани

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Дъвки с мисия

Испания посреща Wugum с отворена уста

Сбогом, Colette

Прочутият концептуален магазин в Париж затваря врати през декември

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 29

Капитал

Брой 29 // 22.07.2017 Прочетете
Капитал Daily, 25.07.2017

Капитал Daily

Брой 112 // 25.07.2017 Прочетете