Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
2 14 юли 2017, 18:19, 16222 прочитания

Начело на ЕС? Е, не точно

Правителството малко преувеличава значението на председателството на Съвета на ЕС

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
- България излъчва малко повече от необходимите амбиции за председателството си на Съвета на ЕС от януари 2018 г., което може да доведе до неприятни вътрешнополитически последици.
- Приоритетите на страната изглеждат разумни, но все още им липсва тънката червена нишка, която да ги направи отличими.

Още по темата

Какво обеща Юнкер на Източна Европа

Председателят на Европейската комисия се опитва да затвори пропастта между старите и новите членки на ЕС

15 сеп 2017

Лорд Стюарт Ууд: Енергетиката може да е главна тема на България за председателството на ЕС

Членът на Камарата на лордовете във Великобритания за Brexit и ролята на българското председателство в процеса

29 авг 2017

"Трите К", или кои са приоритетите на българското председателство на ЕС

Важните теми за страната са консенсус, конкурентоспособност и кохезия

12 юли 2017

Започва подбор на хотели и транспортни фирми за председателството на ЕС

Две обществени поръчки за над 1 млн. лв. са публикувани от министерството на българското председателство

11 юли 2017

Да гледаме естонското председателство, да мислим за българското

Докато организацията по нашия ред начело на Съвета на ЕС изостава, тези преди нас са успели да планират всичко навреме

28 юни 2017

Правителството отпусна още 28 млн. лв. на НДК заради председателството на ЕС

Парите са за ремонта, непредвидени дейности, сигурност и пресцентър

8 юни 2017

Когато е начело на ЕС, България ще иска да говори за еврофондове и култура

Страната ще се бори за продължаване на кохезионната политика, въпреки че предстоят мащабни промени в нея

5 юни 2017

Да асфалтираме пътя към председателството

България се готви да председателства строително бианале, не ЕС

19 май 2017

Парите за председателството: 70 млн. лв. за ремонти, техника и медии

Служебният кабинет разпредели за всекиго по нещо - за посолства, за МВР и за НСО и за културното министерство

5 апр 2017

Кое е това нещо, което ще отвори за България вратите на еврозоната, ще спомогне страната най-накрая да отхвърли омразното й наблюдение върху съдебната й система, ще я върне като играч в Балканската политика и Да, правилно, българското председателство на Съвета на Европейския съюз.

В България на ротационното председателство, което ще бъде поето от София от 1 януари 2018 г., се приписват почти магически способности. Това е леко комично, но пък разбираемо – всяка малка страна има големи амбиции за предоставения й шанс да блесне. Преди месец естонският президент Керсти Калюлайд патетично заяви, че целта на председателството на нейната страна (от 1 юли) е да направи така, че "зимата на европейското недоволство да започне да отстъпва пред идването на нова пролет".

България няма чак такива претенции. Но по тона, с който се говори за председателството, в България се насажда усещането, че предстои да се случи нещо революционно. От една страна, това е калкулиран подход – правителството очевидно се надява, че заставайки под брюкселските прожектори, може да събира светлина за вътрешно политически ползи. Но от друга, заявките, че доброто представяне на България като председател (и акцента, който София ще постави на заздравяването на валутния съюз) ще даде силен тласък за приемането в еврозонат, е наивно.

От това може да има три ефекта. Първият е, че настоящите фанфари може да доведат до бъдещи разочарования и измислени обвинения в "провал" (които вече започнаха). На второ място, съсредоточаването на цялата енергия в строителство и ремонти (защото именно те се виждат у нас) отслабва подготовката на България там, където тя е най-важна – в хората. "Ползата за една страна от председателството е най-вече да покаже, че има ефективна администрация, която може да се справи с дневния ред на 28-те", казва дългогодишен служител на Съвета. И на трето място, обсъждайки основно НДК, резиденция "Бояна" или хотелите, в България отново се насажда усещането, че в ЕС страната се занимава основно с обслужване, вместо да е равноправен играч с останалите страни членки.

Не, България няма да налага приоритети
В председателството няма нищо магическо. Основната роля на България е да придвижва дневния ред на Съвета на ЕС – както законодателството, което трябва да бъде гласувано, така и общите позиции, които страните членки заемат по различни въпроси. Въпреки че титлата председател звучи гръмко, работата е по-скоро посредническа – България няма да ръководи, а ще се опитва да балансира между страните членки и Европейския парламент, който има окончателната дума за около 60% от европейското законодателство.



Председателството на Съвета на ЕС най-добре може да се сравни с ролята на председателя на парламента – той води заседанията, има решаваща дума по дневния ред и ако е умел, може тук-там да манипулира и отделни текстове.

София няма голям контрол върху това какво ще преговаря, тъй като законодателството се предлага от Европейската комисия, като по някои важни законодателни инициативи има и голям натиска от отделни страни членки. Но може да дава приоритет на едни за сметка на други инициативи. Например настоящото естонско председателство от целия пакет за промени в данъчното законодателство на ЕС е избрало да не придвижва напред проекта за хармонизация на данъчните основи в ЕС. Това може да е съзнателен избор, тъй като въвеждането на подобна мярка може да засегне плоския данък в страната или може да е резултат на това, че в тази област просто няма шанс да бъде постигнат консенсус. Сега България, с надеждата да бъде по-добре чута за желанието си да влезе е еврозоната, например се очаква да постави акцент върху заздравяването на икономическия и валутния съюз, въпреки че все още не е негова член.

Всъщност често се получават доста неловки ситуации, в които председателят трябва формално да застане срещу своя интерес. Например през 2016 г. Словакия, която беше завела дело в Европейския съд за наложените й бежански квоти, трябваше да отстоява общата европейска позиция. България ще изпадне в неловката ситуация, когато се обсъжда докладът по механизма за сътрудничество и проверка в областта на правосъдието и вътрешните работи – процедурата, която беше наложена на България през 2007 г. заради липсата на ефективна правоохранителна система. Цецка Цачева, българският правосъден министър, ще трябва да дава думата на страни, кошто основно ще критикуват София.

Повечето страни членки избират за свои акценти инициативи, за които знаят, че ще постигнат лесен успех – като отпадането на роуминга, който беше приоритет за малтийското председателство в началото на годината. Други избират въпроси, които са горещи към момента и засягат техните интереси, като например Словакия с темата за миграцията. Или пък Естония, която се опитва да извади на преден план всичко, което е свързано с дигитална икономика - едно от нещата, с които страната е известна.

Да, България малко е закъсняла, но не фатално

Въпреки мнението на лидера на БСП Корнелия Нинова, че председателството на България вече е провал, тъй като София още няма официални приоритети, това не е така. Детайлна законодателна програма все още няма как да бъде изготвена, тъй като едва в края на годината Европейската комисия ще публикува програмата си за 2018 г., а Естония ще може да каже по кои въпроси не е постигнала напредък и България ще трябва да поеме щафетата.

В същото време националните акценти са вече ясни - трите К – конкурентоспособност, кохезия, консенсус, които бяха представени тази седмици. Реално обаче България се опитва да заложи на две теми – бъдещето на Западните Балкани и кохезионната политика. От гледна точка на горещите теми, които ще се случват по време на председателството, това е правилен избор.

В момента тече интензивен процес на преговори (т.нар. Берлин плюс формат), в няколко страни начело с Германия се опитват да предложат на страните от Балканите, които все още не са членки на ЕС, възможност за икономическа интеграция между тях и улеснен достъп до пазарите на евросъюза. Процесът може да изкристализира именно по време на българското председателство на ЕС.

За да е ефективна София, освен да се координира с другите страни членки и Върховния представител на ЕС по външната политика, трябва да се направят много технически стъпки. Например идеята за отпадане на роуминга и за гражданите от страните от Западните Балкани може лесно да увисне във въздуха, ако не е координирана с телекомуникационния сектор, който още ближе раните си от отпадането на роуминга в ЕС.

Подобно е и положението с кохезионната политика. Основният дебат за политиката, от която се подпомагат по-бедните региони в ЕС, ще се разгори по време на българското председателство. Причината за това, че през май 2018 г. Европейската комисия трябва да внесе първия си проект за бюджета на ЕС за периода 2020-2027 г., т.е. преди това трябва да се реши как ще изглеждат основните политики на ЕС. Доколко обаче България може да играе ролята на посредник между основните платци в ЕС, които ще настояват за орязване на парите и основните бенефициенти, е отделен въпрос. Например доскорошните амбиции в София да се проведе форум, на който да се подпише пакт за кохезионната политика от страните, членки на ЕС, вече са в миналото. "Председателят винаги може да повлияе на насоката на неформалните разговори, но за да бъдете наистина ефективни, трябва да намерите и кой да говори от ваше име, за да не изглеждате заинтересована страна", казва служител на Съвета на ЕС.

Основният проблем и при двата акцента е, че в тях не е много ясна тънката червена нишка, която България иска да изтъкне. София иска да помогне на гражданите на страните от Западните Балкани, не на елитите, казва източник от кабинета. Това е добро изявление, но то тепърва трябва да бъде операционализирано в конкретни действия. При кохезионната политика София също няма особен лайтмотив. В момента, в която се очаква орязване на парите, такива могат да бъдат ефективното използване на средствата или действена защита на интересите на европейските данъкоплатци.

Не, България не преговаря от името на ЕС

Един от примерите за преувеличаване на ролята на председателството е неговата роля в преговорите за излизането на Великобритания от ЕС. В края на април, малко преди да стане премиер, Бойко Борисов драматично заяви: "Господ така отреди - в най-сложния момент за Европа България да бъде център и ние трябва да се възползваме от това, защото дава възможности в много посоки."

Едва ли някой може да се изненада от гръмките думи на премиера - те са негова запазена марка. Но изявления в подобен, макар и по-умерен дух, направиха също президентът Румен Радев и служебният вицепремиер Деница Златева. След това страстите малко спаднаха, като в последно време Brexit се третира по-скоро като горещ картоф, с който София ще трябва някак си да се справя.

Всъщност България ще има известна роля, но тя не решаваща. И причината не е в обичайното обяснения на евроскептиците – на кого му пука за България в Брюксел. Просто преговорите са така организирани, че да се минимализира възможността отделните страни членки да минират общата позиция на 27-те.

Самите преговори се водят от Европейската комисия. Тя получава своя общ мандат от Европейския съвет, т.е. държавните и правителствените ръководители, но без участието на Великобритания. Този формат се ръководи от неговия председател Доналд Туск. Заради въвеждането на неговия пост най-висшият политически орган на ЕС вече не се оглавява от страна членка, което значително снижи и ролята на председателството.

България е намесена като ръководител на Съвета на ЕС, който трябва да одобри детайлните преговорни мандати на ЕК. При преговорите за Brexit работната група към Съвета, в която се извършва основната работа, получи постоянен ръководител, т.е. тя няма да се председателства от София. Документите, които ще бъдат обсъдени под ръководството на белгийския дипломат Дидие Севс, ще постъпват за одобрение (или за изчистване на спорни детайли) от посланиците на 27-те в ЕС. След това те се гласуват в Съвета на ЕС. Посланиците ще се председателстват от българския постоянен представител в ЕС Димитър Цанчев, който всъщност ще има най-реалния досег с преговорите с Великобритания. Основната роля на Цанчев ще е да не допусне евентуалните спорове между страните членки да излязат извън заседанията на посланиците и да стигнат до министрите в Съвета. Досега това се случваше без проблеми, като в края на април държавните и правителствените ръководители одобриха общия мандат на ЕК за около една минута, без дискусии.

В общи линии, най-важната роля на председателството ще бъде публично да изразява консенсуса, който е постигнат сред страните членки
Не, никой няма да ни вземе председателството
Засега ефектът от цялата говорене за строежите е фалшивата новина (източник frognews), че Брюксел се готви да отнеме българското председателство заради проблемите с НДК. Или пък откритието, че основните срещи на председателството няма да са в София (източник ДПС), а в Брюксел.
Къде точно ще са заседанията не е точно приоритет на европейската бюрокрация. В Талин най-голямата зала, с която разполага естонското председателство, е 700 кв.м, т.е. значително по-малка дори от едно от фоайетата на НДК. В случая важното е България да осигури достатъчно преводачи и достатъчно ниво на организация, така че делегатите да не се губят.
Същото важи и за срещите на високо ниво – вероятно едва сега хората, които са се надявали председателството да е големият им хотелиерски удар, разбират, че вече от години основните събития се провеждат в Брюксел.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

29 ноември, 2017 г.
София Хотел Балкан

capital.bg/conference

12 годишна конференция Сделки и инвеститори



Акценти в програмата:
Икономически обзор на региона и какво да очакваме занапред
Гледната точка на инвеститорите за перспективите пред България
Най-важните сделки за годината и какво стои зад техния успех
Завръща ли се дяловото инвестиране като важен инструмент за финансиране
Кои активи и сектори ще бъдат в радара на инвеститорите през 2018


Прочетете и това

Вечерни новини: България гласува за лекарствената агенция с мисъл за Шенген; а учениците не работят добре в екип Вечерни новини: България гласува за лекарствената агенция с мисъл за Шенген; а учениците не работят добре в екип

И още: Водещите партии в Германия искат нови избори, президентът е против; Такса смет в София няма да се вдига догодина

21 ное 2017, 354 прочитания

PISA: Половината български ученици не се справят с работа в екип 1 PISA: Половината български ученици не се справят с работа в екип

Едва 2% показват високо ниво на сътрудничество и ефективни действия за решаване на конфликти

21 ное 2017, 421 прочитания

24 часа 7 дни

Библиотека / Гепард»

Гепард
Гепард

Класация на най-динамичните малки и средни компании в България.

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Добър вечер, другарки и другари

Докъде стигна БСП с проекта си за телевизия и дали инвестицията ще си заслужава - какво показва опитът на съществуващите партийни медии

Твърде бързо, за да е хубаво

Вече се чуват предупреждения, че препускането на румънската икономика с ръст от 8.6% може да доведе до катастрофа

Невидимият таван на растежа

Българската икономика расте устойчиво, но на сравнително ниски нива и вероятно скоро ще надхвърли потенциала си

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Талант и предразсъдъци

Режисьорът Константин Божанов за героите аутсайдери и трудното създаване на новия му филм

Нова книга: Забранени истории от Северна Корея

Книгата показва суровата реалност в една от най-изолираните държави в света

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 46

Капитал

Брой 46 // 18.11.2017 Прочетете
Капитал Daily, 21.11.2017

Капитал Daily

Брой 178 // 21.11.2017 Прочетете