Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
9 14 юли 2017, 16:31, 102943 прочитания

Тихите битки на големия човек

В памет на Кристиан Таков

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Още по темата

Благовест Пунев: В обществото има усещане за дефицит на легитимност

Конституционният съдия пред "Капитал"

18 окт 2013

Kакъв е смисълът от едно състезание, което продължава цяла вечност?

През 2010 г. Конституционния съд отмени резултатите в няколко района със спорно решение

17 май 2013

Почина Румен Янков

Бившият председател на ВКС и Конституционния съд остави след себе си поколения юристи възпитани в морал и професионализъм

14 ное 2010

Румен Янков, председател на Конституционния съд:

Правосъдието лесно се превръща в банка за услуги

28 мар 2008


Кабинет в Съдебната палата. Мрачен. С тежки ламперии. Призван да дъхти на страхопочтителност. Затрупано с много и дебели дела бюро. Някъде иззад делата се вижда Румен Янков. Пратен съм при него от моята адвокатка-патрон Лилия Касабова (някогашна негова колега – съдия). Той ми е дал едно от въпросните дебели дела. Аз нищо не съм разбрал от него, защото зрънцето на материалното право е безнадеждно оплетено в процесуалния лабиринт на едно първоинстанционно, две второинстанционни разглеждания и две произнасяния на Върховния съд. Делеше се автомобил "Запорожец". Девета година поред. Колата вероятно отдавна не съществуваше, но продължаваше да броди като юридическо зомби. Правата върху нея обаче ликуваха и я надживяваха. Блестящият мозък на Румен Янков се занимаваше с човешката дребнавост и упорство, държащи тия права живи, а убиващи душата на титулярите им. Делото не ми беше станало интересно, бях се оплел окончателно в него, което опитвам да скрия в напоителни юридикообразни излияния пред Румен Янков. А той ме гледа хитро, вътрешно усмихнат, но далеч от всякакъв присмех. И казва думите, които всеки приписва на собствения си учител: "Моето момче, като вземеш едно дело, сложи го на сърцето си. Каквото то ти каже, това е вярното." И добавя съзаклятнически: "Ако си добър юрист, ще намериш как да го обосновеш."

Най-кратката история на един човек се състои от годината на раждането му, тире, а после годината на смъртта му. Колко е дълго тирето няма голямо значение, защото е важно какво е зад него.

В биографията (немска гимназия с отличие, юридически факултет с отличие, доктор, доцент и т.н. с отличие) на Кристиан Таков, отишъл си на 51 години тази седмица, не пише, че той е най-разпознаваемият правник на нашето време. Когато завършва образованието си по право в първите месеци на демокрацията, той се озовава на стаж при съдия Румен Янков (който после ръководи Върховния съд, а после и Конституционния). Оттогава е историята по-горе.

Освен че е любимец на студентите от години, последователната му непримиримост към състоянието на съдебната система достигна до много други, които осъзнаха, че това е юрист, който не замеря с членове и алинеи, а говори достъпно, но не просташки, за високите хоризонти на правото. Рядкост. И ако думите на доц. Таков тъпчат по пътеката към незабравата, то за тихите битки, които той водеше и които изпълваха казаното със съдържание, не се знаеше достатъчно.

А тези битки му костваха много, не само защото често се удряше в стена, но и усещаше отмъщението на тези, чиито комфорт беше нарушил. Той не се оплакваше, напротив.



Когато биваше поканен да хване лопатата,
Кристиан Таков не отказваше. Не заради службогонство, а защото знаеше, че няма право да откаже, след като е казал публично, че нещо не става и трябва да се промени.

През лятото на 2012 г. той беше предложен от неправителствения сектор за член на Висшия съдебен съвет (ВСС) от парламентарната квота. В концепцията си до народните представители Кристиан Таков написа:

"При работата ми като член на Висшия съдебен съвет (ВСС) ще се ръководя от няколко ценности:
- равно третиране и недискриминиране на служителите на съдебната система;
- възстановяване и последващо съхраняване на независимостта на всички съдии;
- отпадане на недосегаемостта на наглите и премахване безконтролността на безотговорните.
Всички тези ценности могат да се обобщят под термина честност. Споменавам ги поотделно, тъй като този термин е твърде неясен, а в последните десетилетия изглежда и изпразнен от съдържание. Всяка от посочените ценности в някаква степен противоречи на останалите изброени; това обаче е иманентен белег на всяка ценност – че тя е в извечен конфликт с други свои посестрими. Намирането на точния баланс в нужния момент е крайно високо предизвикателство, което обаче в конкретната ситуация обикновено е възможно. Заявявам, че ще се стремя към този баланс."

Очаквано нито една политическа сила не се припозна в идеите му.

През 2014 г. името на Кристиан Таков беше в шортлистата на президента Плевнелиев за член на Конституционния съд. Без публични мотиви държавният глава предпочете да играе конформистки и прати в най-висшата институция юристи, които никога не се бяха борили за върховенството на правото. И след назначението продължиха в същия курс.

Дълг към арбитража
В края 2014 г. Кристиан Таков е избран за председател на Арбитражния съд към Българската търговско-промишлена палата, където е арбитър от десетилетия. Той приема задачата сериозно и си поставя за цел да зазида вратите, през които влиза корупцията. По време на коледното тържество на арбитража казва: "Всеки, постановил бавно, непрецизно, неубедително, неправилно и несправедливо решение, а най-вече онзи, сговорил се и продал съвестта си при тази получовешка-полубожествена дейност – да съдиш; дори онзи, който, виждайки неправдата, не е заявил несъгласието си с нея чрез особено мнение – всеки един от тези и затова – всеки един от нас, е счупил керемида от покрива, пуснал е клошаря да вони по стълбите и е завъдил плъха в мазето."

Арбитражът, уви, продължава да генерира скандали. Миналата година Кристиан Таков напусна президиума, след като е учтиво поканен.

Непримирим срещу всекидневната корупция
През 2015 г., когато съдебната система се задавя от скандала със записите "Яневагейт" (лъхащите на корупция разговори между тогавашната председателка на градския съд Владимира Янева, някогашната им приятелка съдия Румяна Ченалова и осъждания за измами Момчил Мондешки) във вестник "24 часа" се появява неподписана статия, в която се разказва, че Мондешки, чието име се свързва по-скоро с посредничество по уредени търговски дела, пишел докторска дисертация на тема несъстоятелност във Великотърновския университет. Кристиан Таков, който преподава и там, разбира, че Мондешки е намерил пролука и се е засилил към докторантура. Преподавателят по облигационно право аргументирано обяснява защо това не трябва да се случва. Битката му струва много, но Мондешки е заличен от университета.

След всяка подобна битка следва нов залп от неподписани статии в жълтите медии. За последните цитираше проф. д-р Живко Сталев: "Както лошата храна разваля стомаха, така и лошата духовна храна разваля ума."

Камъчето в обувката на академичните среди
"Който е чел доводите на шестимата съдии, с право ще сметне, че юристите плямпат неразбрано, примъкват води от девет кладенеца, пардон, кал от девет локви, баламосват и услужват, за да пребъдат.
Не се гордея, че съм юрист. Никак.
Не се гордея, че съм университетски преподавател. Хич.
Станахте съвсем нетърпими. Хептен.
Недостойни сте. Идете си.
С мир."


Когато мнозинството в Конституционнния съд направи сложна гимнастика, за да върне Делян Пеевски в парламента след неуспешния му опит да бъде инсталиран за председател на ДАНС, Кристиан Таков реагира публично, което го вкара с конфликт с колегите, с които се разминава всеки ден по коридорите на университета. Но той беше свикнал с тези битки. Така например, когато преди шест-седем години негов колега беше хванат с подкуп по време на сесия, той не се притесни да постави проблема пред всички и да се пребори казусът да бъде обсъден на съвет - разбира се, класиран в точка "Разни".

През 2014 г., по време на катедрен съвет, Кристиан Таков се опитва да пресече "предварително постигната договорка по преразпределение на вакантен лекционен курс", в която "претендентите да водят курса са постигнали съгласие помежду си, което катедрата одобрява", поставяйки въпроса дали не е добре да има предварително написани правила, а не всеки път да се решава в движение. Предлага сам да ги напише.

Проблемът, който поставя, може да изглежда бутиков, но подобни безпринципни решения демотивират младите преподаватели и те бързо осъзнават, че единственият шанс за развитие е сервилност към силните

Чуват се аргументи: "Те тези правила няма да имат правна сила", "Досега не е имало правила, няма нужда", "Никой няма да ги спазва" В крайна сметка зад него застават петима преподаватели (двама хабилитирани и трима асистенти). От общо 27.

Обичан от студентите, Кристиан Таков не беше част от удостоения каймак на Софийския университет, именно заради това, че буташе комфорта му. През последната година той искаше да напише учебник по гражданско право - основна материя, по която е писано съвсем малко. Не успя да стигне до това.

Вместо финал
Доцент Кристиан Таков се шегуваше, че за да успокои страховете, че се кани да става професор, обяснявал, че единствената разлика между доцент и професор е, че когато починеш, управата спуска черно знаме от ректората. Когато през 2013 г. почина неговият добър приятел и любим преподавател по римско право Тео Пиперков, студентите решиха да нарушат това правило, намериха път до траурното знаме и го провесиха, против правилата. Кристиан Таков силно се зарадва, защото церемониалът беше заменен с автентична почит.

Тази сряда от централната сграда на ректората отново имаше черно знаме, а не беше починал професор.
Той каза...

Глупостта, скрита зад много приказки. Несправедливостта, загърната с ученост. Духовното оскотяване, облечено в костюм за няколко хиляди.
В отговор на въпроса "Най-голямото предизвикателство във вашата работа?" пред "Капитал Лайт", 2013 г.

Правната култура в България засега не предполага добра и стройна аргументация, а дълго и неясно говорене и сплетено писане."
Из текст за образованието по право, 2013 г.

Злото може да бъде спирано само с ежедневни, непрестанни, изнурителни и неблагодарни усилия.
— 23 октомври 2013 г. лекция пред студенти в окупираната 272 аудитория

Толерантност и харесване са различни понятия. Толерантността започва оттам, където харесването е свършило.
Август, 2014

Не се опитвай да се сприятелиш с противника на реформите. Нямаш толкова пари.
Ноември 2015 г.

Държавността е усещането за смисъл от това да живеем заедно на едно място с още няколко милиона души. Държавността има оправдание само ако прави хората щастливи.
11 декември 2015 г., изказване по повод 135-годишнината на Върховния касационен съд

Който се захване да оправя световното зло, често забравя за сърцето на тоя до него. И вземе, та го прегази, защото погледът му е впит някъде "нагоре".
Февруари 2016 г.

Тъй като някой със сигурност ще поиска да знае аз ляв ли съм, по средата, либерал или какъв съм, ще отговоря - на сложните въпроси няма прости отговори, това е ясно: по отношение на семейните ценности аз съм консерва, по отношение на личните свободи аз съм либертарианец, по отношение на културата аз съм левичар, а по отношение на морала съм екстремист.
Януари 2017 г., учредяването на "Да, България"

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Сезонът на "гастарбайтерите" Сезонът на "гастарбайтерите"

Туристическият бранш не е единодушен в оценката си за увеличаващия се брой чуждестранни работници в сектора

25 юли 2017, 159 прочитания

Пълна каша с НДК 3 Пълна каша с НДК

Мирослав Боршош не се яви пред парламентарната анкетна комисия, за да отговаря на въпроси

24 юли 2017, 6508 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Яхтеният бизнес вдига котва

Регистрираните в България лодки се увеличават, пристанища по морето има, но все повече българи, собственици на яхти се отправят към Гърция

Слепи ли са камерите в София

Покрай председателството на Съвета на ЕС столицата ще трябва да инвестира в система на видеонаблюдение... която показва, че до момента видеонаблюдението почти не е имало

Година затишие... и пак Мавродиев

Според няколко източника от изпълнителната власт и финансовия бранш бившият председател на КФН лобира през "Обединени патриоти" да стане изпълнителен директор на ББР

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Новата музейна вълна

Десетте музея на 2017 г.

Отблизо в Арл

Одри Тоту, актрисата, изиграла Амели Пулен, дебютира като фотограф на прочутия фестивал във Франция

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 29

Капитал

Брой 29 // 22.07.2017 Прочетете
Капитал Daily, 25.07.2017

Капитал Daily

Брой 112 // 25.07.2017 Прочетете