Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
1 16 юли 2017, 14:49, 3587 прочитания

Мнения Daily: Още по-високи местни данъци през 2017 г.

И още: КТБ ли? Какво беше това?

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Мнения Daily - ЕС ще загуби лицето си, ако преговаря с Турция

И още: Тръмп насърчи недемократична Полша; По оста Атина - Белград се усеща тревога

18 юли 2017

Мнения Daily - Антисунитската политика в Ирак и Сирия роди ИДИЛ

И още: Динко е герой менте; Паметникът "1300 години България" се разпадна като социализма

17 юли 2017

Данъчно третиране на продажбата на недвижими имоти

Кога физическо лице е длължно да се регистрира по ДДС и кога трябва да плати данък печалба

17 юли 2017

Мнения Daily - Дали Западът има волята да оцелее

И още: Руските туристи не са зло, а клиенти; Защо не махнат Паметника на съветската армия

12 юли 2017

Мнения Daily - Волгин мобилизира лумпените

И още: ГДБОП няма да може да ни шпионира чатовете; Турция все по-дръзко се меси у нас

11 юли 2017


Текст на Явор Алексиев за седмичния бюлетин на ИПИ

Състоянието на общинските бюджети и отказът на централната власт от фискална децентрализация поставят все повече местни власти в ситуация, в която повишаването на данъци изглежда къде изкушаващо, къде наложително. Изчисленията на ИПИ, базирани на информация, получена от самите общини в последните шест години, показват, че все повече от тях прибягват към повишаване на ключови данъци.

От данните за периода 2012-2017 г. недвусмислено се вижда: местните данъци продължават да нарастват, като случаите на регистрирано от нас увеличение през 2017 г. са 62, а намаленията - едва 8. Общо за периода 2013-2016 г. сме регистрирали 210 случаи на увеличения и 50 случая на намаления на четири данъка: данък върху недвижимите имоти - нежилищни имоти на юридически лица; данък върху превозните средства и леките автомобили; годишен патентен данък за търговия на дребно до 100 кв.м търговска площ; данък за прехвърляне на собственост.

Събраните данни покриват над 80% от общините и дават достатъчно добра представа за промените в основни данъци и такси на местно ниво. Вижда се, че:

- точно половината случаи на идентифицирани от нас случаи на намаляване на някои от разглежданите данъци са в периода 2013-2014 г.
- близо 60% от идентифицирани от нас случаи на повишаване на разглежданите данъци са в периода 2016-2017 г.
- за всеки случай на намаление на един от четирите местни данъка в периода 2013-2016 г. сме станали свидетели на 4 увеличения.



Основната част от увеличенията се налагат поради финансовата немощ на българските общини вследствие на отказа на централната власт да предприеме реални стъпки в посока финансова децентрализация. През 2016 г. приходите на местните власти като съотношение към БВП достигат едва 7% при средно 15.6% за ЕС.
Необходимостта от осигуряване на съфинансиране на европроекти и важността на последните като източник на капиталови разходи доведоха до теглене на заеми и трупане на дългове. Префинансирането и съфинансирането по европейски програми се яви като допълнително бреме за общините наред с поредни години на дефицити и пословично ниска събираемост на данъци от по принцип лесно прогнозируеми и проследими източници на собствени средства. Общините имат ограничена възможност за привличането на допълнителни средства, а последното е необходимо, дори да е единствено заради наложения от МФ механизъм за оздравяване на закъсали общини.

Самият факт, че болшинството от промените са в посока нагоре, показва ясно, че цялото упражнение е следствие от инертни опити за пълнене на бюджетни дупки и няма нищо общо с концепции като "данъчна конкуренция" или "данъчна политика".

Преотстъпването на част или всички постъпления от данък общ доход обратно към общините на принципа "парите следват личната карта" е най-простият и лесно приложим модел за истинска промяна във финансовата самостоятелност на местните власти. Последният сериозен дебат бе есента на 2015 г., когато беше лансирано предложение общините да могат да начисляват до 2 процентни пункта върху установените вече 10% данък общ доход. Резултатът, очаквано и за радост на данъкоплатците, бяха поредица клетви от настоящи и потенциални кметове, че няма да се възползват от подобна възможност. Така темата за прехвърляне на подоходния данък към общините беше затворена. И с основание - управляващите на практика предложиха финансовата децентрализация да се постигне чрез повишаване на данъчното бреме вместо чрез разпределение на вече наложените данъци.

Пътят, по който сме поели в момента, води до увеличаване на данъчната тежест върху местния бизнес и гражданите и оттук върху икономиката като цяло. Това е бавен и неефективен метод за повишаване на финансовата самостоятелност на общините, който трудно ще доведе дори до чисто счетоводна "децентрализация", тъй като ръстът на приходите в централния бюджет почти със сигурност ще изпревари този на собствените приходи на общините, ако последните въобще нараснат като резултат от повишаването на местните данъци.

Дебатът за реална децентрализация може да не е особено актуална тема, но действията на местните власти показват, че е реален проблем. При наличие на политическа воля тази промяна може да стане още от 2018 г., макар аргументът за нейното въвеждане след окрупняването на общините и ново териториално-административно деление да е валиден.

Позиция
КТБ ли? Какво беше това?

От коментар на Иван Бедров за Deutsche Welle

"Няма да ни оставят на мира, отвън също няма да ни оставят на мира. И аз не очаквам тук някой да се чувства достатъчно спокоен за собствената си отговорност." Прогнозата е изказана от Лютви Местан на заседанието за КТБ при президента на 14 юни 2014-а, стенограмата от което бе публикувана преди седмица. Толкова много се е объркал г-н Местан... Три години по-късно не само всички действащи лица са оставени на мира, но и изобщо не личи някой от тях да се чувства неспокоен за собствената си отговорност или съучастие в генезиса, отхранването, експлоатирането и разграбването на КТБ.

Дори напротив - историята навлезе във фаза "цинизъм", в която активните участници в политическия модел, направил възможна кражбата "КТБ", вече съвсем открито се присмиват на българите. Йордан Цонев от ДПС, на чието съавторство разчита законотворецът Делян Пеевски, заяви в прав текст, че държавният бюджет е спечелил от фалита на КТБ.
И оттук нататък аферата "КТБ" не само бе допусната, не само не бе разследвана, но и вече ще ни се налага да спорим, че изобщо е имало такава афера. Тотална подмяна.

Сметката на Цонев: държавният бюджет отпусна заем на Фонда за гарантиране на влоговете - 1.675 млрд. лева, от които две трети са изплатени, а лихвите възлизат дотук на близо 105 млн. лв. Това била печалбата. Но пропуска, че за да върне парите на държавата, фондът трябва да ги събере чрез вноски от другите банки, а те от техните клиенти - фирми и граждани.

Йордан Цонев от ДПС, на чието съавторство разчита законотворецът Делян Пеевски, заяви в прав текст, че държавният бюджет бил спечелил от фалита на КТБ

Фотограф: ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА


И още щрихи - само предприятията от държавната енергетика оставиха 160 млн. лв. във фалиралата банка; редица общински администрации и общински фирми и болници преживяха същото. "Закопаните" в КТБ пари се отразиха и на бизнеси, които не можеха да продължат да плащат заплати и данъци. Да проспиш срутването на банка за няколко милиарда и после да се хвалиш със 105 млн. лв. приходи от лихви определено е проява на много лош вкус.

Главният прокурор обеща случаят "КТБ" да е в съда до седмица, а обвинението срещу бившия собственик Цветан Василев и още 18 души да е изложено върху 15 хиляди страници. Става дума само за онези 205 млн. лв., които първо бяха изнесени в чували, а после не бяха изнесени в чували. Дори и доказателствата да издържат, отговорност ще бъде търсена само за малка част от аферата. Активите за милиарди смениха собствеността си, следите се замитат, а синдиците успяха да наберат едва малко над половин милион лева.

А институциите, с чието активно съдействие и бездействие бе разграбена КТБ, си остават непроменени. Така хубаво го е казал Местан според стенограмата: "Това е продукт на нерегламентирана връзка не просто на политика и бизнес, а на нерегламентирана връзка на институции и престъпен бизнес".
Проблемът е, че това беше видно още преди фалита на КТБ, видно е и след фалита. Но нищо не последва и никой не настоява нещо да последва. А Йордан Цонев просто ни даде знак, че съвсем скоро на всеки въпрос за КТБ ще получаваме отговор: Какво КТБ бе?!
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Етикети: ИПИ КТБ общини

Прочетете и това

Българският Лас Вегас 10 Българският Лас Вегас

Доскоро познат като градът на митниците, Свиленград постепенно смени бизнес модела си и се превръща в хазартен център

23 сеп 2017, 17773 прочитания

Какво ще направи Слави Трифонов в политиката 12 Какво ще направи Слави Трифонов в политиката

Дори да има успех, той ще е краткосрочен и ограничен, по-интересният въпрос е защо започва сега

21 сеп 2017, 19844 прочитания

24 часа 7 дни

23 сеп 2017, 17631 прочитания

23 сеп 2017, 14231 прочитания

23 сеп 2017, 5948 прочитания

23 сеп 2017, 5628 прочитания

23 сеп 2017, 2619 прочитания

Всички новини

Библиотека / K:ids»

K:ids
K:ids

Списание за родители и близки на деца от 0 до 18. Полезно, практично забавно за учене, възпитание, детска психология.

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Раджив Рамасуами: Очакваме да запазим ръста от 20% на приходите на VMware в България

Главният оперативен директор на VMware пред "Капитал"

Маневри на 10-ия етаж

Новият генерален директор на БНТ номинира членове на управителния съвет на медиата

КФН по пътя към независимостта

Финансовият регулатор иска да мине на самоиздръжка, но не всички засегнати харесват това

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Изяж София

Първият уличен гурме фестивал в България StrEAT Fest е за всички, които искат да се докоснат до нов вид преживяване и да опитат световните кухни, представени тук

Десет години по-късно и роботите танцуват

Акценти от програмата на новото издание на One Dance Week

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 38

Капитал

Брой 38 // 22.09.2017 Прочетете
Капитал Daily, 20.09.2017

Капитал Daily

Брой 144 // 20.09.2017 Прочетете