Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
11 28 юли 2017, 16:44, 8973 прочитания

Трябва ли да има добавки за стаж

Дебатът за т.нар. клас прослужено време скара синдикати и работодатели и обезцени темата, докато самата добавка изкривява стимулите на пазара

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Темата накратко:

- Дебатът за т.нар. клас прослужено време скара синдикати и работодатели и обезцени темата.

- В същото време добавката изкривява стимулите, тъй като заплатата би трябвало да зависи от пазара на труда, финансовото състояние на фирмата и свършената работа.

- Шоуто на синдикати и бизнес работи в полза на кабинета - докато социалните партньори се карат, управляващите могат да решават почти еднолично политиката по доходите.

Още по темата

Средният доход на човек расте с 9.4% към юни

Основният източник на повече средства е работната заплата

15 авг 2017

Работодателите отново настояха за отмяна на добавката за стаж

Те предлагат тя да се включи в минималната заплата

24 юли 2017

Държавната администрация се свива с много малко

МВР продължава да заема повече от една трета от общата бройка

29 юни 2016

Разработваш ВПОРЗ в съответствие с КТ, НСОРЗ и указанията, прочиташ там какво решение е взето относно тази длъжност и кои са сходните и след колко време се променя ДТВТСПО. Там виждаш и колко % на година се полага на работника.

Зад това сложно и полушеговито описание във форума на odit.info всъщност стои обяснението как се определя и колко е т.нар. клас прослужено време (виж карето). Тази добавка към заплатата е "завещание" от едни други времена, в които хората обикновено се пенсионираха там, където са започнали трудовата си кариера. Идеята й най-общо е да гарантира, че всяка година заплатите ще растат с някакъв минимум (масово той е 0.6% на година). И ако тя е адекватна за публичния сектор или за планова икономика, в която се следват петилетни планове, при две трети заети в частния сектор административното увеличение на заплатите по възрастов принцип, независимо дали има ръст или криза, изглежда нелогично. Затова и от години работодателите настояват тази надбавка да отпадне.

Поредният сблъсък по темата започна преди десетина дни, но този път ескалира до, меко казано, неприятни публични нападки между бизнес и синдикати. И така иначе нужният дебат по въпроса се обезцени.

Стара драма, лоши актьори

Този път страстите разгоря вицепремиерът Валери Симеонов, който изрази позицията, че класовете за прослужено време трябва да отпаднат. Последваха спорове в Народното събрание, среща между премиера Бойко Борисов и синдикатите, извинение от Симеонов, изказвания от типа "синдикатите са вредни за България", нова среща при Борисов, този път с работодателските организации... Някъде там по пътя се загърбиха и добрият тон, и фактите.



"Обидите, личностните нападки, високият тон не е подходящият и помолихме да седнем в тристранния формат и да върнем нормалния тон за дебат. Да, направи ни лошо впечатление и премиерът го сподели, че не ни харесва. Заразяват се от политиците, помолихме ги да не вземат лошия пример от нас", коментира финансовият министър Владислав Горанов.

Междувременно синдикатите заявиха, че ще сезират "всички международни институции за нечуваната агресия" на работодателите, а бизнес организациите сезираха Комисията за защита от дискриминация.

Да ги има или не

Основният аргумент на синдикатите за оставането на добавката за стаж е, че това е единствения механизъм, който гарантира макар и минимално увеличение на доходите. И той може би работи в обществения сектор, където ръстът на заплатите зависи от това кой е на власт.

Подобен подход в частния сектор обаче противоречи на принципите на пазарната икономика, в която заплащането на труда зависи само от състоянието на пазара (т.е. търсене и предлагане на кадри), финансовото състояние на фирмата и оценката за работата на работещите, казват от Института за пазарна икономика. Подобна е тезата и на работодателите, но поради начина, по който те я представиха публично, остана усещането за дебелокожие и зле подбрани думи в стил "възпитаваме търтеи". Тяхното предложение е стажът да отпадне, като при заварените случаи влезе еднократно към основната заплата, подобно на 2012 г., когато добавката отпадна за държавните служители.

За премахването на надбавката за стаж се обявиха и някои икономисти от ГЕРБ, подобно мнение застъпваше и Горанов като финансов министър във втория кабинет на Борисов. По-високите възнаграждения за по-старите служители вследствие на тази добавка водят до несправедливи условия към новопостъпващите, въпреки че те може да са с по-добра квалификация и да знаят по няколко чужди езика. Тук се намесва и факторът "дискриминация по възраст".

"Класът може да послужи и като мотив за съкращаването или ненаемането на по-възрастни работници с по-голям стаж – защо да ги наемам, след като за един младеж с 1-2 години стаж ще плащам примерно 100 или 200 лева по-малко на месец? Разбира се, това важи за (потенциални) работници със сходни умения и качества", допълват от ИПИ. И допълват, че този автоматичен механизъм за покачване на заплатите влияе изключително лошо на стимулите за постигане на по-добри резултати, повече и по-качествена работа от работещите.

"Работната заплата трябва да се определя на база извършената работа, на квалификацията и това не би трябвало да е равна на това колко години си работил", казва и икономист от ГЕРБ.

В държавната администрация например клас прослужено време беше премахнат още през 2012 г., което позволи предлагането на по-добра стартова заплата на някои по-млади хора с по-добра квалификация. Има и минуси, разбира се – сега увеличението зависи от състоянието на бюджета, правилата в съответната дирекция и министерството, към която е. Но тези фактори в частния сектор не влияят.

"В днешни времена методите за актуализиране на заплатата за съществуващата позиция на един служител са други – работодателите провеждат годишна оценка на трудовото представяне. Също така участват в проучвания за заплащането на пазара на труда. От тях работодателите черпят информация за това с какъв процент другите компании – тези, с които се конкурират за същия талант – планират да увеличават заплатите като среден процент", обясняват от Българо-американската търговска камара, които също подкрепят премахването на добавката за частния сектор.

По-голямата тема

Спорът по същество е за това с колко и как да расте минималното възнаграждение. Още в предизборната си програма ГЕРБ даде обещания за административен натиск върху размера на доходите, като се говореше за минимална заплата 650 лв. и средна заплата 1500 лв. в края на мандата. Впоследствие обещанието се материализира и в тригодишната бюджетна прогноза на правителството, въпреки че минималното възнаграждение уж трябва да расте по формула, която да включва някакви обективни икономически показатели. Все още обаче няма дискусия какъв да е този механизъм.

Шоуто на синдикати и бизнес организации работи в полза на кабинета - докато социалните партньори се карат, управляващите могат да решават почти еднолично политиката по доходите. Идеята на правителството например е минималната заплата да се увеличава с по около 9% годишно до 2021 г. и ще повлияе на всички останали възнаграждения в посока нагоре. Те така или иначе растат - от началото на миналата година средната работна заплата се увеличава с между 7 и 9% на годишна база през всяко тримесечие и надхвърли 1000 лв. още в края на 2016 г. И тук роля имат не само управляващите, а условията на пазара на труда - хора няма, квалифициран персонал - съвсем.

България е една от страните с най-голямо увеличение на разходите за труд в ЕС (виж графиките), което е обяснимо предвид ниската им база. От другата страна обаче е производителността на труда, а тя е по-ниска спрямо съседна Румъния, с която се състезаваме за едни и същи инвестиционни потоци. Правителството може да вдига парите на обществения сектор, но е хубаво да остави частния да решава за себе си. Всичко това си заслужава да бъде обсъждано. Но не с викане.
Надбавката

Надбавката за придобит трудов стаж и професионален опит (т.нар. клас прослужено време) се начислява за всяка година придобит стаж на една и съща длъжност и е в размер на минимум 0.6% върху основното възнаграждение. Така ако даден служител е с основна заплата от 1000 лв. и има натрупани 20 години трудов стаж (той може да е при различни работодатели, но трябва да е на сходна длъжност), получава допълнителни 120 лв. (1000*20*0.6%) на месец. Правилата са описани в Наредбата за структура и организация на работната заплата (НСОРЗ). Има и няколко привилегировани изключения - например при депутатите увеличението е с минимум 1% годишно, а за съдебната власт е 2% на година, но не повече от 40%. През 2012 г. тази надбавка беше премахната за държавните служители и беше вкарана еднократно в размера на основната работна заплата. Промяната целеше администрацията да може да предложи по-конкурентно заплащане на млади хора без много стаж, но с добра квалификация.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

ТОЛ-кова много чакане 1 ТОЛ-кова много чакане

Поръчката за изграждане на тол-система най-после стигна до етапа "отваряне на оферти", но дългото чакане доведе до представянето на екстравагантна идея: държавата да изгради системата

17 авг 2017, 1548 прочитания

15 млн. лв. по "Човешки ресурси" ще отидат за социално предприемачество 15 млн. лв. по "Човешки ресурси" ще отидат за социално предприемачество

Нова процедура по оперативната програма подкрепя социалното включване на уязвими групи

17 авг 2017, 2604 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Дневник: Собствениците на клубове в българския футбол не разбират, че това е бизнес

Юлиян Михов, директор бизнес развитие за Югоизточна Европа в PwC:

Лъжата "Калиакра"

Десет години българските правителства заблуждават ЕК, че ще защитят зоната, докато допускат инвестиционни проекти с влияние върху бъдещето й

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Сам извън вкъщи

За ползите от пътуването соло

Имало едно време Даяна

20 години от смъртта на принцесата на Уелс

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 32

Капитал

Брой 32 // 12.08.2017 Прочетете
Капитал Daily, 17.08.2017

Капитал Daily

Брой 126 // 17.08.2017 Прочетете