Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
10 авг 2017, 14:12, 4079 прочитания

Въпроси и отговори за Калиакра

Защо сега, какво се забранява и кого засяга

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


В продължение на 10 години няколко правителства заблуждаваха ЕС, че защитават зоната, а сегашното ще трябва да се оправя с последиците. Цялата история можете да прочетете в текста Лъжата "Калиакра".

Още по темата

30-годишният стартъп

Някои от по-важните теми в новия брой на "Капитал"

11 авг 2017

Лъжата "Калиакра"

Десет години българските правителства заблуждават ЕК, че ще защитят зоната, докато допускат инвестиционни проекти с влияние върху бъдещето й

10 авг 2017

Забраната за дейности в степите на Калиакра остава до намиране на консенсус

До септември страната трябва да изпълни определени ангажименти за опазване на защитените територи, за които беше осъдена от ЕК

8 авг 2017

Мнения Daily - Три фалшиви новини за конфликта в Добруджа

И още: Чака ни паралелно разследване за КТБ в САЩ; Къде ще го носите всичкото това бе, хора?

8 авг 2017

Търсенето на решение по казуса "Калиакра" продължава

След като блокира забраната за строителство, земеделие и риболов в новата защитена зона заради протестите, Борисов обеща преговори за ново решение

7 авг 2017
Защо мерките за Калиакра се предприемат точно сега?

България беше осъдена от съда на ЕС още през януари 2016 г. заради допуснати нарушения в опазването на района на Калиакра, който е част от миграционния път на птиците Виа Понтика. Страната трябваше да предложи мерки, които да гарантират, че в бъдеще екологичното законодателство на ЕС ще бъде спазено. Според неофициална информация на "Капитал" последният срок за тези предложения е бил в края на март 2017 г., но и тогава не се е стигнало до споразумение с ЕК.

Ясният сигнал от страна на ЕК, че трябва да побързаме с изпълнението, явно е и причината от МОСВ все пак да обявят някои от мерките, по които няма разногласия. Според съобщението на министерството от 21 юли те включват гаранции, че съществуващата част от системата за ранно предупреждение за прелитащи птици ще бъде в действие и ще бъде предложен график за нейното доизграждане, така че да обхване всички оператори на вятърни генератори. До пълното изграждане на системата трябва да бъдат предвидени временни мерки за тези, които все още не са обхванати от нея. Това означава спиране на работата на вятърните турбини по време на миграционните периоди на птиците.

Освен това министърът на околната среда и водите се ангажира да издаде заповед за обявяване на защитена зона "Комплекс Калиакра", след което да бъде приет и интегриран план за управление на района. В този план (който първоначално е трябвало да съществува още преди десет години) се предлагат конкретни мерки за опазването на защитените зони.

Вместо това, за да покаже желание за бързи действия, Нено Димов издава временна заповед, която се отнася само за понто-сарматските степи, част от бъдещата зона "Комплекс Калиакра". С нея налага забрана за строителство и издаване на нови разрешителни за строеж (това обаче не важи за строежи с действащо разрешително) върху тези степи, както и разораване, залесяване и създаване на трайни насаждения. Последното предизвиква протести, тъй като хората смятат, че става дума за забрана на земеделието в региона въобще, а не в тънка крайбрежна ивица.



Има ли споразумение с ЕК или МОСВ излъга?

Впоследствие на 21 юли от МОСВ публикуваха съобщение, че министър Нено Димов се е споразумял за мерките, които страната трябва да предприеме по отношение на Калиакра, като срокът за тяхното изпълнение е до края на септември тази година. От МОСВ не отговориха на въпросите на "Капитал" кога е подписано това споразумение и какво конкретно съдържа то.

От ЕК обаче обясниха, че двете страни единствено са се съгласили, че решението на Съда е безспорно и трябва да бъде спазено бързо. "Българските власти трябва да определят подходящите мерки за постигане на съответствие, комисията е готова да разгледа дали те са достатъчни с оглед на решението на Съда", пише комисията в отговор на "Капитал". Това означава, че на практика все още няма постигнато споразумение за това какви мерки от наша страна биха удовлетворили ЕК.

Какво ще бъде забранено в защитените зони?

По интегрирания план за управление на защитените зони "Белите скали", "Калиакра" и "Комплекс Калиакра" се работи от 2014 г. Проектът е възложен от МОСВ на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН и тепърва трябва да бъде обсъден с всички заинтересовани страни.

Планът предлага забрани за цялата територия на защитените зони. Такива забрани вече има в зони Белите скали и Калиакра и тепърва ще се въведат за защитена зона "Комплекс Калиакра". 90% от нея е в морската част. Забраните включват използването на биоциди, хормони и химикали както и на изкуствени торове, движение на МПС и механизирани средства по нерегламентирани пътища. Забранена е и промяната на предназначението на земеделски земи и земи от горски територии, ако това не е предвидено във влязъл в сила Общ устройствен план, както и строителство на нови голф игрища. Търсенето, проучването и добивът на полезни изкопаеми, разкриване на нови кариери и разширяване на концесионните площи на съществуващи кариери за добив на подземни богатства освен съгласуваните към момента на одобрение на плана също са забранени. Забранява се и строителството на съоръжения за добив и използване на енергия от възобновяеми източници с изключение на соларни батерии в населените места.

В зона А (виж картата в текста Лъжата "Калиакра") се забранява строителство на сгради и съоръжения, както и поставяне на временни преместваеми обекти, скалното катерене освен по обозначени маршрути.

В зона Б се забранява използване на джетове, скутери и високоскоростни лодки и яхти в акваторията на зоната; стопански улов на пясъчни миди Donacilla cornea, Donax trunculus, Chamelea gallina и десетокраки ракообразни Upogebia pusilla и Callianassa candida; използването на дънни тралиращи и драгиращи средства, включително биймтралове и смучещи драги.

Според готовия проект на плана вятърните кули върху понто-сарматски степи трябва да се демонтират. Това е първият етап от възстановяването на засегнатите територии, а вторият е биологичната подготовка на почвата. В плана обаче се предлага това да стане след изтичане на срока на експлоатация на вятърните паркове.

Кой е виновен за Калиакра?

Наказателната процедура заради Калиакра започна през 2008 г. по време на управлението на тройната коалиция, когато министър на екологията беше Джевдет Чакъров. Причината за нея е недостатъчният обхват на зоната по директивата за птиците в рамките на "Натура 2000" и заради одобрените проекти за ветроенергийни паркове и голф-игрище на тази територия. Според Европейската комисия от 2003 г. до 2013 г. властите са издали разрешителни за 3900 турбини, без да са направили оценка на кумулативния ефект от реализацията им.

Търпението на еврокомисията се изчерпа и тя придвижи процедурата към съдебна фаза, след като през 2012 г. по време на първото правителство на Борисов РИОСВ - Варна, одобри поредните два огромни проекта за вятърни парове, единият от които е в непосредствена близост до Дуранкулашкото езеро. Разрешителните бяха отменени от министър Нона Караджова, но съдът ги обяви за валидни. Друга причина за започналата в началото на октомври 2013 г. съдебна фаза е, че в крайна сметка българските власти не предприеха съществени стъпки, за да покажат, че са загрижени за опазването на природата в Калиакра.

Такива бяха инициирани едва когато стана ясно, че процедурата влиза в съда. Едва тогава, след шест години и три правителства, Националният съвет за биологично разнообразие взе решение да увеличи площта на защитената зона за птиците "Калиакра" с 5300 хектара, както и да обособи нова защитена зона за опазване на дивите птици "Било" с площ 8620 хектара. Решението трябва да бъде потвърдено от Министерския съвет.

Общият брой на изградените вятърни генератори, заради които страната е осъдена, са 101, от които 86 попадат в защитена зона "Калиакра", а останалите са извън нея.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Емил Караниколов: Повече няма да продаваме, а ще оздравяваме дружества 2 Емил Караниколов: Повече няма да продаваме, а ще оздравяваме дружества

Министърът на икономиката за края на приватизацията, държавните дружества, Бойко Борисов, Волен Сидеров и Стоян Мавродиев

18 авг 2017, 8528 прочитания

Симеонов vs Ангелкова Симеонов vs Ангелкова

Между ресорния вицепремиер и министъра на туризма има напрежение, което може да доведе и до промени в кабинета наесен

18 авг 2017, 2683 прочитания

24 часа 7 дни

18 авг 2017, 22507 прочитания

18 авг 2017, 9930 прочитания

18 авг 2017, 8528 прочитания

18 авг 2017, 5116 прочитания

18 авг 2017, 4840 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
"Булгаргаз" излезе на загуба от 14.5 млн. лв. за полугодието

Основната причина за резултата на компанията е, че продава природния газ под себестойност

Тия приказки отново не са за по телефона

Кой не иска да има контрол над подслушването

Симеонов vs Ангелкова

Между ресорния вицепремиер и министъра на туризма има напрежение, което може да доведе и до промени в кабинета наесен

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Имате думата

Как състезателните дебати променят културата на спора у нас

Gorgeous Стара планина

Латвийският съвременен артист Луи Грудулс за вдъхновения от Стара планина проект [a]way

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 33

Капитал

Брой 33 // 19.08.2017 Прочетете
Капитал Daily, 17.08.2017

Капитал Daily

Брой 126 // 17.08.2017 Прочетете