Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
9 11 авг 2017, 11:13, 16247 прочитания

ЕМА, ела в София

Как България се изложи с искането за домакинство на Европейската лекарствена агенция

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация



В останалите европейски държави кандидатурата е колективно усилие на президента, правителството, кмета на съответния град и всички възможни държавни институции, а не само на здравното министерство.

Още по темата

30-годишният стартъп

Някои от по-важните теми в новия брой на "Капитал"

11 авг 2017

За първи път управител на здравната каса получава подкрепа от целия парламент

За кандидатурата на проф. д-р Камен Плочев да оглави институцията гласуваха 205 народни представители

28 юли 2017

Най-големите болници: Повече работа, но на загуба

30 болници получават около 1 млрд. лв. или 2/3 от плащанията на здравната каса

28 юли 2017
Познато ли ви е усещането, в което се появявате в понеделник в училище с домашно, което сте написали в последните 15 минути преди часа, а всички останали са се подготвяли през уикенда и са дошли с цял тон допълнителни материали? Чувството, което ви завладява в този момент, вероятно е срам и желание да не ви обръщат особено внимание. Ако ЕС беше училище, то България тази седмица щеше да я е срам и да се старае да остане незабелязана в ъгъла.

Миналата седмица приключи подаването на документи за кандидатите да приютят намиращата се сега в Лондон Европейска лекарствена агенция (ЕМА) или както е представена в България – Европейската агенция по лекарствата. 19 страни подадоха кандидатурите на свои градове в Брюксел. Сред тях беше и София. Достатъчно е да се погледне сайта, на който са качени всички оферти, за да стане ясно кое от домашните е писано на коляно в последния момент. Българската оферта е дълга 4 страници, придружена с преведено на три езика писмо от Бойко Борисов. Когато описваше офертите, брюкселското издание Politico посочи като предимство на испанската оферта, че е... със 150 страници по-дълга от българската. Повечето държави са посветили специални уебсайтове на кандидатурата си, придружени с видеопрезентации, някои от тях имат специални посланици по темата.

Проблемът всъщност не е в това дали ще вземем или не тази агенция. Повече от ясно е, че шансовете са минимални (а със съответната презентация - минусови). Но начинът, по който се случи и завърши тази кандидатура, е тъжна констатация за способностите на българската администрация да координира и управлява процеси и да създава смислени проекти. Това, да припомним, е същата администрация, която след половин година ще трябва да прави това упражнение всеки ден, докато управлява ЕС.

В последната минута

Че две европейски агенции - тази за лекарствата и банковата - ще се изнесат от Лондон, е ясно още след гласуването за Brexit. Причината толкова много държави да искат европейска агенция е, че тя води със себе си много позитиви. Първо, става дума за огромна структура - в ЕМА работят 890 души постоянно, като годишно през нея минават десетки хиляди експерти (виж карето). Това е част от европейската регулационна и институционална рамка, която би била вплетена в София постоянно. Чисто практически, това значи много бизнес - броят на хората, които ще дойдат за шестте месеца на председателството например, е по-малък от броя на експертите, които посещават града с ЕМА всяка година. Освен това големите фармацевтични компании предпочитат да са близо до ЕМА, което моментално вкарва в друга категория града, който е избран за домакин - като база за структури, извършващи огромна развойна дейност.

България решава да мисли за домакинство на лекарствената агенция в края на 2016 г., когато Петър Москов е здравен министър. Той смята, че България и Румъния трябва да създадат общ лекарствен пазар и да имат единна кандидатура за Европейската лекарствена агенция, като дирекциите й се поделят между София и Букурещ. Никой обаче не създава екип, който да подготви кандидатурата.



Служебният министър Илко Семерджиев не включва кандидатстването за ЕМА в приоритетите на краткия си мандат. По това време преподаватели в Медицинския университет дават серия от интервюта какви ползи ще има страната от агенция с такъв бюджет и посетители. Служебният премиер Огнян Герджиков отговаря на парламентарно питане по въпроса и обяснява, че шансовете на България да стане седалище на ЕМА са малки, но това не означава, че трябва да сме пасивни, и затова има идея да кандидатстваме заедно с Румъния.

Както е очевидно, темата остава на ниво риторика и никой не я пренася на ниво действия. Неофициално пред "Капитал" източници посочиха, че всеки нов здравен министър заварва множество декларации на различни неправителствени организации, че искат ЕМА да е в София, и липса на екип, който да работи целенасочено по кандидатурата.

Тя престава да е актуална през следващите месеци, в които се оказва, че Букурещ има собствена кандидатура, а България е една от последните, които не са подготвили своите документи и не лобира за това да бъде седалище на ЕМА. Изведнъж, преди малко повече от месец, по време на посещението на шведския здравен министър Аника Щрандхал в София, здравният министър проф. Д-р Николай Петров обяви, че България все пак ще се кандидатира.

В последните седмици преди изтичането на крайния срок за представяне на кандидатурата е създадена работна група от здравното и външното министерство, която подготвя документите. През цялото време България повтаря, че нейно предимство, както на Румъния и Хърватия, е, че не е домакин на нито една европейска агенция.

След като правителството одобрява кандидатурата, евродепутатът Ангел Джамбазки съобщава, че идеята за ЕМА в София е лично негова.

Един месец или един ден

На въпрос защо кандидатурата е подадена в последния възможен ден, без уебсайт или визита в агенцията, от МВнР казаха, че това е въпрос, който трябва да бъде отправен до здравното министерство. То е вносител на предложението в Министерски съвет, лекарствата и лекарствената политика са под неговата шапка, а българската лекарствена агенция е второстепенен разпоредител към МЗ. Оттам не отговориха на този въпрос.

Според дипломатическото ведомство: "В подготовката на кандидатурата участваха експерти и от други министерства и ведомства. Обобщаването на разнородната информация и съставянето на кандидатурата отне 1 месец." Абсолютно същия отговор дадоха и от Министерството на здравеопазването.

Изключително трудно е да се види кое в четирите страници текст без нито една графика е отнело един месец. "Това решение би показало, че ЕС взима важни решения, базирани на обективни критерии", се казва в българската оферта агенцията да дойде в София. Единственият критерий, изтъкнат в този абзац като важен обаче, е оптимизмът на българите за ЕС. Малко по-надолу се говори за икономическия ръст и бума в строителството.

Мястото, което предлагаме, е София Тех Парк - все така пустеещият парк, който трябваше да стане креативното ядро на нова българска индустрия и наука. В текста има и откровено неверни твърдения като това, че България има добре функционираща транспортна система (БДЖ може би?).

2 и 200

От офертите личи, че местните общини са положили много усилия да се уверят кои са училищата с международни сертификати на тяхна територия и кои смятат да се разширяват. Виена например има 20 двуезични училища, за които родителите не плащат, и девет международни училища с капацитет от 6164 ученици, две от международните училища смятат да се разширяват, а през 2019 г. ще отвори канадско училище с 500 места. В Бон има двуезични сертифицирани училища за обучение на английски, френски и испански език.

София предлага на децата на служителите на ЕМА да учат безплатно в държавните и общинските училища, които обаче не са акредитирани по европейски стандарти. Като възможности са посочени Англоамериканското училище, Американският колеж, Deutsche Schule, немската гимназия "Константин Гълъбов" и Френският лицей, като в почти всички от тях (без немската гимназия) обучението се заплаща.

Част от държавите са назначили специални посланици на кандидатурата си за ЕМА, например Франция и Дания. Официални пратеници на градовете и държавите са посещавали многократно агенцията, за да се срещнат с управата и служителите и да разберат от първа ръка нуждите им и да се подготвят по-добре. Кметът на Милано например, който предлага агенцията да се помещава в емблематичната сграда на Pirelli, лично посещава ЕМА и иска архитектурните планове на сегашната сграда в Лондон, за да могат да ги преповторят. Порто предлага за агенцията две готови сгради или да построи трета, Дъблин е готов с три готови предложения. Виена има осем готови сгради за ЕМА.

България е една от малкото страни членки, на която въпреки че е предлагано многократно, не организира официална визита в ЕМА. София също така, разбираемо, няма готова сграда за такава агенция и предлага тепърва да я построи. Повечето кметове на градове кандидати и правителствата са лично ангажирани и обещават изключително съдействие за преместването на служителите, като Амстердам например обещава правителствен офис, който да обслужва всеки служител на ЕМА лично, а в Бон обещават пълна подкрепа при преместването с ясен план и график. В четирите страници на България е посочено единствено средното ниво на наеми на кв. м в София (взето неясно откъде).

Заради изискването за достъпност Румъния води преговори с националния си превозвач дали би могъл да осигури директни полети до всички европейски столици заради работата на ЕМА. В офертата на Порто, например е изчислено, че с прекачвания от европейските столици пътят със самолет до София е средно 4.55 часа. България едва ли е имала време да проведе такива преговори и да се ангажира, че ще има директни полети до повечето европейски столици.

Самото лобиране за кандидатурите на останалите държави датира от миналата година, като в него са ангажирани посланиците на страните членки, които посещават и българските министерства и ги запознават с брошурите за кандидатурата си. При служебното правителство например датският посланик посети здравното министерство, за да представи кандидатурата на Копенхаген.

Ако няма ремонт, не ни трябва

Разбира се, със или без силна кандидатура, София никога не е била в челната редица на състезаващите се за ЕМА - нито финансово, нито като инфраструктура, нито като традиции или привлекателност. Това вероятно обяснява летаргията на местните ведомства към надпреварата. В крайна сметка тук така или иначе нищо няма да се промени. Страната - домакин на ЕМА, няма по-добра лекарствена регулация - регулацията на лекарствата в ЕС е една и съща, а България е пълноправен член в тази област. За българския пациент няма никакво значение къде точно е седалището на ЕМА, това по никакъв начин няма да се отрази на качеството на лекарствата или достъпа му до тях.

Но предвид, че европейски агенции се местят изключително рядко (досега има само един такъв случай), а източната част на съюза има шанса да се включи за пръв път активно в състезанието, беше въпрос поне на чест да се опитаме да се представим достойно. Вероятно щеше да е по-добре, ако покрай преместването трябваше да се ремонтира нещо или да се построи някой булевард. Тогава вниманието на управляващите щеше да е по-фокусирано.
Какво е ЕМА/ЕЛА

ЕМА има основна задача да разрешава и контролира употребата на всички нови хуманитарни и ветеринарни лекарства в ЕС и Европейското икономическо пространство, както и да следи за безопасната употреба на медикаменти в страните членки. Членове на нейния управителен съвет обикновено са директорите на всяка лекарствена агенция на страна членка, двама представители на ЕК, по двама от Европейския парламент и по двама представители на пациентски, лекарски и ветеринарни организации.

Агенцията има годишен бюджет от над 300 млн. евро, в нея работят 890 служители от всички страни членки. Годишно провежда около 564 заседания, последната година е имала 36 хил. посетители и 4273 телеконференции, като освен това агенцията ползва над 3700 експерти от ЕС.

EMA координира работата на седем научни комисии, подпомагани от 34 работни и консултантски групи, които заседават редовно, в много случаи веднъж месечно. На почти всички от тези заседания присъстват делегати от всички държави членки, а в някои случаи и делегати от договарящи се държави от ЕИП и трети държави.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Емил Караниколов: Повече няма да продаваме, а ще оздравяваме дружества 2 Емил Караниколов: Повече няма да продаваме, а ще оздравяваме дружества

Министърът на икономиката за края на приватизацията, държавните дружества, Бойко Борисов, Волен Сидеров и Стоян Мавродиев

18 авг 2017, 8528 прочитания

Симеонов vs Ангелкова Симеонов vs Ангелкова

Между ресорния вицепремиер и министъра на туризма има напрежение, което може да доведе и до промени в кабинета наесен

18 авг 2017, 2683 прочитания

24 часа 7 дни

18 авг 2017, 21626 прочитания

18 авг 2017, 9368 прочитания

18 авг 2017, 8028 прочитания

18 авг 2017, 4967 прочитания

18 авг 2017, 4672 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Искате ли да летите

Българската лека авиация има да догонва тази в Западна Европа. Потенциалът за развитие обаче е голям

Новите стари

Цели сектори на икономиката се преориентират към по-възрастните, а ефектите върху пазара на труда, туризма и други вече се усещат

БНТ не се нуждае от временно решение

На 23 август БНТ ще има нов генерален директор или ще запази стария

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Тъмната кула

Смела адаптация на Стивън Кинг, за повече прочетете книгите

Gorgeous Стара планина

Латвийският съвременен артист Луи Грудулс за вдъхновения от Стара планина проект [a]way

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 33

Капитал

Брой 33 // 19.08.2017 Прочетете
Капитал Daily, 17.08.2017

Капитал Daily

Брой 126 // 17.08.2017 Прочетете