Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
8 18 авг 2017, 16:50, 49298 прочитания

Кой ще контролира БНТ

Конкурсът за нов генерален директор на обществената телевизия подготвя почвата за пълното й овладяване от властта. Това ще нанесе огромни вреди, защото БНТ е един от малкото инструменти на гражданите да изискват отчетност от политиците

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация



Част от темата

Защо ни е важна БНТ

БНТ не се нуждае от временно решение

На 23 август БНТ ще има нов генерален директор или ще запази стария

Какъв е смисълът от БНТ

Попитахме медийни експерти и професионалисти в областта за това от каква обществена телевизия имаме нужда

Още по темата

Обществените медии: към въпроса за финансирането чрез такси

В днешно време финансиране чрез такси от аудиторията не е реалистична мярка

29 авг 2017

Защо Каменаров поема БНТ

Каква е визията му за развитието на телевизията

25 авг 2017

Каменаров оглави БНТ, революции не се очакват

Новият генерален директор на държавната телевизия беше избран с четири от пет гласа и ще управлява в следващите три години

23 авг 2017

СЕМ започна изслушването на кандидатите за генерален директор на БНТ

Смятаните за фаворити ще се представят във вторник

21 авг 2017

Борисов заедно с Пеевски? "Това са глупости"

Някои от по-важните теми в новия брой на "Капитал"

18 авг 2017

Какъв е смисълът от БНТ

Попитахме медийни експерти и професионалисти в областта за това от каква обществена телевизия имаме нужда

18 авг 2017

Лека нощ, уважаеми зрители

Фаворитът за генерален директор на БНТ

11 авг 2017

Предизборната кампания за генерален директор на БНТ влиза в разгара си

Засега само Иван Гарелов е активен в нея, останалите кандидати, изглежда, търсят подкрепа по друг начин

1 авг 2017

ГЕРБ се състезава с ГЕРБ за шеф на БНТ

Фаворити в конкурса за генерален директор са Емил Кошлуков и Константин Каменаров. И двамата се ползват с подкрепа от управляващата партия

21 юли 2017

Къде са силните кандидати за БНТ?

Решението за това кой ще оглави държавната телевизия ще вземе държавата и единствената интрига е кое крило в ГЕРБ ще надделее

21 юли 2017

Без изненади в конкурса за генерален директор на БНТ

Сред подалите документи са бивши и настоящи кадри на телевизията. Възможен е обаче сценарий, в който конкурсът да завърши без избор на нов ръководител

17 юли 2017
Когато в края на август Съветът за електронни медии обяви името на новия генерален директор на БНТ, то сигурно ще падне в медийното блато, ще изпръска кал по имиджа на медиата и след това ще потъне незабелязано в дневния ред. В най-вероятните сценарии това ще бъде или Емил Кошлуков, или Иван Гарелов, или Константин Каменаров. Тоест или фигура с нечистоплътна биография и съмнения за политически и икономически зависимости, или милиционер, или роднина на статуквото в БНТ. В по-малко сигурните, но не по-малко компромисни варианти, ще е някой друг ретро герой. Така конкурсът не предлага същински избор, а е по-скоро първа стъпка към пълното овладяване на обществената телевизия от властта по начина, по който това се случи на пазара на печатни медии. (виж повече тук).

Невъзможният сценарий е в следващите три години БНТ да се управлява от визионер, който да се бори за мястото й и да осмисли както съществуването й, така и издръжката от данъкоплатците. И това е вреда върху обществото, по-голяма от персоналните недостатъци на когото и да било от кандидатите за генерален директор. Защото в сегашния медиен пейзаж на порочно срастване между медии и власт и в условията на дълбоко обществено разделение страната повече от всякога се нуждае от силна, независима и авторитетна обществена телевизия. От БНТ, която задава стандарти за качествена и професионална журналистика. От БНТ, която е адекватна на времето си и противостои на хаоса от дезинформация и фалшиви новини. От БНТ, която да ни информира, образова и забавлява. И от БНТ, в която последната дума не е на някого от близкия кръг на Бойко Борисов, съпругата на Сергей Станишев или Пеевски.

Обществената телевизия с всички недъзи, с които е обременена в българския контекст (сбъркано финансиране, политическа зависимост, раздута структура и изостаналост), остава един от малкото инструменти, с които разполагаме като граждани да изискваме отчетност и прозрачност от правителство, парламент и местна власт. И с който различните хора могат да се срещат и да си говорят по важните теми.

Ето още три причини защо да ни е грижа за БНТ и кой ще я оглави.

1. Защото има сигурно финансиране, с което може да бори информационния хаос



Обществените медии остават единствените на пазара, които имат сигурен източник на приходи, с който могат да финансират създаването на качествено съдържание. За търговските медии, които се издържат основно от реклама, това става все по-трудно, защото дигиталната ера промени изцяло икономиката на информацията и постави под съмнение съществуващия бизнес модел на новинарските медии. От една страна, на развитите пазари интернет вече изпреварва телевизията по привлечени рекламни пари. А от друга, по-големият дял от рекламните инвестиции на компаниите отива не в медийните организации, а в гиганти като Facebook и Google (в България по данни на IAB към тях се насочват около 60% от инвестициите в интернет реклама - бел.авт.). А това означава, че комерсиалните медии разполагат с все по-свиващи се ресурси да произвеждат новини, анализи, разследвания или да поддържат добри кореспондентски мрежи по света.

Обществените медии, макар че също често страдат от недофинансиране, все пак разполагат със сигурни субсидии, които могат да инвестират в съдържание, значимо за обществото. Дали са малко или много, БНТ също оперира със 70 милиона годишно, които й позволяват да инвестира в български филми, сериали и документалистика и да се конкурира за излъчването на големи спортни събития. (виж графиката)

Тази относителна сигурност натоварва обществените медии с две много важни отговорности в условията на непрекъснато променяща се медийна среда. Първо, да бъдат бързи, гъвкави и адаптивни и да следват аудиторията си там, където тя иска да консумира новини. И второ, да бъдат най-яростният борец срещу дезинформацията и "фалшивите новини", които заливат интернет пространството, защото само те се ползват с доверието на гражданите по определение.

Илюстрация


Програмната директорка на БНТ1 Севда Шишманова също смята, че "обществените медии ще имат все по-голяма роля като необходимия стандарт, към който хората ще съотнасят и ще сверяват противоречивия информационен поток, който ги прави несигурни и уплашени". Затова, казва тя, "европейските обществени телевизии получават целева подкрепа за технологично развитие, което гарантира конкурентоспособността им на информационния пазар". Шишманова дава пример с британската BBC, за която миналата година приоритет е било финансирането на софтуер за проверка на достоверността на новините, които постъпват от зрители.

А професорът по медийна икономика в Свободния университет в Берлин Клаус Бек разказва как германските обществени медии ARD и ZDF са започнали нова услуга, насочена изцяло към аудиторията между 14 и 29 години, която не потребява телевизионно съдържание по традиционния начин. Тя се нарича "funk2" и чрез нея тази публика може да достъпва предаванията, насочени към нея през Facebook, Snapchat, You Tube или чрез специално приложение. "Дори младите хора все още имат доверие в качествената преса и обществените медии, просто използват тези източници по различен начин (онлайн, on demand или на мобилни устройства)", добавя Бек.

2. Защото живеем във все по-задълбочаващо се обществено разделение

Леви срещу десни. Българи срещу роми. Природозащитници срещу застъпници на туризма и икономическото развитие. Националисти срещу космополити. Либерали срещу консервативно мислещи. Русофили срещу русофоби. "Нова република" срещу "Да, България". Във всяка тема от новините напоследък ще намерите две групи от обществото, настръхнали една срещу друга, неспособни да разговарят помежду си. Култивирани от алгоритмите на социалните мрежи, където фийдовете ни срещат само с единомислещи, и подхранвани от повсеместното усещане за разпад на системите, които би трябвало да гарантират на гражданите справедливост и сигурност, зад тези конфликти стоят реални социални разделения в обществото. И те пречат адски много да се постигне някаква качествена промяна.

Както наскоро написа в един свой анализ политологът Евгений Дайнов: "Най-прогресивните хора, на които се разчита да намерят пътя отвъд сегашното заразно тресавище, не са способни не само да се обединят, за да направят нещо важно за общото благо. Те не могат да седнат да пият по бира заедно. Защото не търсят с разума си онова, което ги обединява; а търсят със страстите си онова, което ги разделя."

В този обществен status quo БНТ и БНР са единствените медии, които имат за задача да събират хората и да дават израз на мнения и виждания от целия спектър. Техният ефир трябва да осигурява възможност на всички групи да се чувстват представени, чути - независимо от социалния им, етнически, политически или икономически статус, както и да им предоставя платформи за смислен дебат.

Както отбелязва преподавателката в журналистическия факултет на СУ Жана Попова обаче: "Все още новините и предаванията за социални групи и различни малцинства са като "телевизионно гето". Трябва да има и предавания, в които проблемите или начинът на общуване на малцинствата да са виждани и от тези, които са мнозинство", добавя тя. Според Попова като че ли БНТ изпълнява най-добре функцията си да ни "събира" през разговорите и дискусиите за култура. Те остават единствен контрапункт в ефира срещу нашествието на "динковците" в комерсиалните телевизии.

3. Защото е гарант за нормалност в една влошаваща се медийна среда

Вече не остана доклад на европейска институция или международна организация, в който да не е описано грохотното срутване на свободата на словото в България. То започна в периода 2007-2009 г. с постепенното овладяване на издаването и разпространението на печатни издания от депутата от ДПС Делян Пеевски и неговата майка Ирена Кръстева, беше финансирано от КТБ на Цветан Василев и в крайна сметка платено от джоба на данъкоплатците. След краха на КТБ моделът на издръжка на вестниците се запази, подкрепян от други банки и търгуван срещу публични пари (най-вече от еврофондове) за политическа подкрепа. Така се оформи днешното лице на вестникарския пазар - модерна версия на "Работническо дело", от която се лее партийна пропаганда и се водят черни клеветнически кампании срещу всеки опозиционен глас в страната. В същата схема участват една дузина онлайн медии и един тв канал.

За щастие, извън нея все още съществуват независими гласове. Например двете големи частни телевизии bTV и Nova (благодарение на международните си собственици и устойчивия си бизнес модел) и обществената БНТ. Като медийни групи обаче bTV и Nova практически са си поделили рекламния пазар в страната и заедно контролират 96% от инвестициите на бизнеса в телевизионна реклама според Nielsen AdMoshpere България. Въпреки че инвестират в големи нюзруми и непрекъснато подчертават ангажимента си към създаването на качествена журналистика, тези медии са движени преди всичко от търговския си интерес и гоненето на рейтинги прозира и в подбора на теми, и в избора на събеседници по актуални теми, и в залитането към зрелища и сензации. Което е напълно нормално. Но има нужда и от друго.

Така единствената свободна територия (и от партийни повели, и от комерсиален дневен ред) по определение е БНТ. И както припомня професорката по медийно право в СУ "Св. Климент Охридски" Нели Огнянова, от нея се очаква да задава образец за качествена журналистика, професионализъм и достоверност на информацията. "Обществените медии имат важно значение за формирането на зрителите като граждани, съдействайки за ефективното им участие в политическия живот. Те съдействат за утвърждаването на демокрацията и правовата държава", обяснява тя. (виж още мнения тук)

В подкрепа на думите й сравнително изследване на Reuters Institute for the Study of Journalism на обществените медии в различни европейски страни показва, че те отделят много повече време на новини и актуални предавания в своята програма от повечето частни медии и се фокусират много повече върху т.нар. сериозни новини - свързани с политика, икономика, международни отношения. Да вземем например еталона за всички публични медии - британската BBC. Според местния медиен регулатор Ofcom близо 40% от съдържанието на BBC One е новини срещу само 12% за основния й частен конкурент ITV. В България също единствено БНТ излъчва актуална публицистика и документалистика в най-гледаното време през предавания като "Панорама", "Референдум" и "История.БГ".

Същото изследване на Reuters Institute подчертава и защо това има значение. То установява, че в страните с независими, добре финансирани и популярни обществени медии гражданите са значително по-информирани за процесите в страната и проявяват много по-голям интерес към участието на избори.

БНТ очевидно има много да наваксва, за да постигне този резултат тук. А данните по-скоро сочат, че тя губи аудитория в полза на частните канали в последните години (виж графиката). Но смисълът от нея в сегашната ситуация е да осигурява доза минимална "нормалност" в една непрекъснато влошаваща се медийна среда.

За да имаме обаче БНТ, която

- задава стандарти в журналистиката за всички останали,
- която превежда гражданите през информационното замърсяване и защитава смели позиции,
- която е в крак с времето и напипва обществения пулс,

трябва да се върнем няколко стъпки назад и да пренапишем правилата, по които съществува и се управлява обществената телевизия. Да се разпусне Съветът за електронни медии, съставен от партийни фаворити и неговите членове да започнат да се избират чрез публичен конкурс, в който да защитават биографиите и идеите си, вместо да се посочват от парламента и от президента. Да се промени начинът, по който се финансира БНТ, и това да става през потребителски такси, а не през субсидия, която се отпуска от правителството и позволява директна намеса на политици в независимостта на медиата. И не на последно място, в конкурса за генерален директор на обществената медиа да се допускат само кандидати с мениджърски профил и доказана политическа независимост. И те да се оценяват според визията им за реформи, ефективно управление на ресурсите на телевизията и предложения за дигитална трансформация, а не според това кое политическо лоби стои зад гърба им.

Това е минимумът от задължителни условия, за да може отговорът на въпроса кой ще контролира БНТ да бъде: ние, гражданите.

По темата работи и Весислава Антонова
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Лидерството има и тъмна страна, която може да унищожи екипа и бизнеса Лидерството има и тъмна страна, която може да унищожи екипа и бизнеса

Костас Зуляс, директор "Консултиране - човешки капитал" в ICAP и лектор на конференцията HR and the Future of Work: Management Challenges, пред "Кариери"

26 сеп 2017, 33 прочитания

Върховният съд не даде ход на делото за пране на пари срещу Брендо 2 Върховният съд не даде ход на делото за пране на пари срещу Брендо

Евелин Банев има вече две ефективни присъди от 20 и 10.5 години в Италия и Румъния

25 сеп 2017, 1974 прочитания

24 часа 7 дни

Библиотека / K:ids»

K:ids
K:ids

Списание за родители и близки на деца от 0 до 18. Полезно, практично забавно за учене, възпитание, детска психология.

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Какъв е смисълът от БНТ

Попитахме медийни експерти и професионалисти в областта за това от каква обществена телевизия имаме нужда

От Лондон, през Клуж, до София

Джон Котерел, изпълнителен директор на софтуената Endava, пред "Капитал"

Неизбежната канцлерка и нейният партньор

Решението на Меркел с кого да управлява в четвъртия си мандат ще повлияе на реформите в ЕС

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Десет години по-късно и роботите танцуват

Акценти от програмата на новото издание на One Dance Week

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 38

Капитал

Брой 38 // 22.09.2017 Прочетете
Капитал Daily, 26.09.2017

Капитал Daily

Брой 146 // 26.09.2017 Прочетете