Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
8 8 сеп 2017, 13:17, 18728 прочитания

Тъмната каса на фирмите

Към края на миналата година българските компании са отчели общо 13 млрд. лв. на каса, което е невъзможно, защото толкова са почти всички банкноти и монети в обращение

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Отпада отстъпката за подаване на онлайн данъчна декларация

Министерството на финансите отново предлага прагът за разплащанията в брой да падне до 5 хил. лв. През юли парламентът гласува против

17 сеп 2017

Какво научихме десет години след кризата, защо 13 млрд. лв стоят по касите на българските фирми...

...и още няколко интересни теми от новия брой на "Капитал"

7 сеп 2017

НАП започва проверки на фирми с над 1 млн. лв. на каса

Подобни суми са декларирали почти 1300 дружества

29 авг 2017

Прагът за плащанията в брой остава 10 хил. лв.

ГЕРБ не успя да събере мнозинство при гласуването на поправките на второ четене и в зала

20 юли 2017

За и против кешовите ограничения

Плащането на стоки над 1000 лв. по банков път ще засегне потребителите на по-скъпа техника

7 юли 2017


Знаете ли как изглеждат 15 милиона лева накуп? Дори и работещите в банка рядко виждат толкова много пари в брой. А сега си представете да разполагате с тази сума във фирмената си каса. Наличието на толкова много кеш изисква минимум добър сейф и денонощна охрана.

В България обаче има компании, които от години декларират подобни суми на каса, въпреки че по закон разплащанията над 10 хил. лв. трябва да стават само по банков път. В много от случаите тези пари съществуват само в счетоводния баланс на фирмите, а реално са били похарчени. Наскоро тази практика беше забелязана и от Националната агенция по приходите (НАП), която съобщи, че започва проверки на фирмите с декларирани над 1 млн. лв. на каса. Подозрението на данъчните е, че в голяма част от случаите става въпрос за скрито разпределение на печалбата към собствениците.

Информационната кампания на приходната администрация си има цел - да накара повече бизнеси превантивно да изчистят касите си. Така и в държавата ще влязат допълнителни приходи под формата на корпоративен данък или данък дивидент. И нищо чудно постъпленията след тази кампания да се окажат повече, отколкото е събрано от т.нар. данък уикенд.

У кого е кешът

Към края на миналата година българските фирми са държали общо 13 млрд. лв. на каса, твърди НАП на база информация от счетоводните баланси на компаниите. Почти 1300 фирми са декларирали над милион в брой, а дружествата с кеш над 100 хил. лв. са над 10 хил.



Тези 13 млрд. лв., които бизнесът има на каса, са малко над 14% от брутния вътрешен продукт на страната (БВП) за 2016 г. За сравнение - банкнотите и монетите в обращение в цялата икономика към края на годината са били 14.2 млрд. лв. По данни на "Капитал" около един милиард от касовите наличности на компаниите са в чужда валута, т.е. излиза, че около 85% от левовете в брой в икономиката в края на миналата година са били в бизнеса. Справка за няколко години назад обаче показва, че има периоди, в които декларираните суми на каса са дори повече от банкнотите и монетите в обращение (виж графиката). Което говори, че част от парите не са по касите, а са потеглили към сивия сектор.

"Когато правиш продажби на черно, е нормално да има голяма касова наличност. Друг е въпросът, че повечето фирми не биха я обявили в балансите си. По-скоро става въпрос за криене на печалба, на осигуровки, корупция, дори пране на пари", казва одитор. Той допълва, че има компании, при които бизнес моделът предполага голяма касова наличност, като такива например са веригите за бързооборотни стоки, охранителните компании, които предлагат инкасо услуги, и т.н.

Според данъчен консултант големите наличности във фирмената каса обикновено говорят за изтеглени крупни суми от собственика, които той си е похарчил както иска, без да бъдат обложени с дивидент (5% за местни физически лица). "Нормалните компании, като изключим тези, на които бизнес моделът изисква да имат голямо количество на каса, държат по 1000 - 2000 лв. в брой за неотложни разходи. По-чувствителна е темата за едноличните търговци, тъй като ЕТ и физическото лице са едно и също", допълва консултантът. По негови наблюдения един от секторите с голям сив дял е строителният. И дава пример със сделките за покупко-продажба на жилища, които масово се изповядват от фирмата инвеститор на данъчна оценка, а останалото се получава на ръка.

Друг традиционно сив сектор е търговията на дребно. Мениджър на компания, дистрибутор на пакетирани храни, разказва, че допреди да станат доставчик на големите вериги за хранителни стоки, почти 90% от продажбите им са били в брой, тъй като малките магазинчета из страната масово отказват да се разплащат по банков път. Традиционно на сиво работят и фирмите от туристическия сектор, както и в земеделието.

"Има компании с големи касови наличности, които използват, за да плащат на служителите си в плик. Така се избягва начисляването на осигуровки", допълва одиторът. Според него друг интересен казус са хазартните компании - казината и игралните зали може да имат много кеш, защото разпределят печалби. "Но има и вероятност през някои от тези фирми да се перат и пари. Става много лесно", допълва той.

Една част от тези касови наличности говорят и за корупция - срещу дадените за подкуп пари обикновено не стои разходен документ, а ако са били отчетени като приход, най-лесният вариант да се осчетоводят е да се заведат на каса.

Не е изключено и някои малки фирми да са записали на каса направени реални разходи, срещу които няма издадена фактура или касова бележка. Заради сложната процедура по закриване на дружество вероятно има и такива, които от години са без реална дейност, но в същото време в отчета си имат суми, натрупани през годините.

На акция

Първите случаи на липсващи пари в касите на фирми, които според счетоводните данни би трябвало да са налични, са открити при започналите през миналата седмица 550 проверки, заявиха от НАП. Според тях в най-масовия случай "става въпрос за чисто счетоводно изписване на средства от касата в полза на съдружници и свързани с тях лица за разходи, които не са свързани с дейността на дружеството". Междувременно данъчните обясняват, че "фирмите, които са извършили скрито разпределение на печалби, могат да уведомят НАП и да поискат разрешение за подаване на коригиращи декларации, като обложат с данък недекларираните дивиденти".

Данъчният консултант коментира, че кампанията на НАП цели точно това - тези пари "на каса" да бъдат извадени на светло и върху тях да се плати данък. И че някои служители на приходната агенция вече се шегуват, че така ще съберат повече, отколкото през т.нар. данък уикенд. "Свидетел съм на започнало разпределение на дивиденти от по 10 хил. лв. през три месеца, за да може дружеството да си изчисти касата. Акцията ще има възпитателен ефект", допълва консултантът.

Междувременно данъчните допълват, че ако при проверките се открият нарушения, ще започнат ревизии. Въпросът е покрай сухото да не изгори и мокрото - да започне тормоз над светли фирми, а да се избегнат проверки на близки до властта предприемачи.

Наблюденията на икономистите от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД), които анализират скритата икономика в България, са, че малките фирми работят много повече с кеш. Кварталните магазинчета например избягват банките не само защото се опитват да крият обороти, но и защото таксите за обслужване през последните години са се увеличили значително, и защото им се струва по-сложно.
В сивия спектър

В различни анализи сивата икономика в България се оценява между 17% и 30% от БВП. Едно от последните изследвания е на Международната асоциация на сертифицираните счетоводители (ACCA), според което сивият сектор в България през миналата година е бил 27.73 млрд. лв., или почти 30% от БВП. Това е над средното за света – 22.66% от БВП при оценени 28 икономики. Всички тези изчисления обаче са доста условни. Но пък факторите, които влияят на сивия сектор, могат да се определят доста по-лесно. От АССА открояват качеството на административните услуги, корупцията и безработицата. От ЦИД пък посочват в последния си доклад за скритата икономика в България, че увеличаващото се недоволство от качеството на публичните услуги – здравеопазване, образование, правосъдие и т.н., и липсата на чувство за справедливост и солидарност са сред факторите, допринасящи за увеличеното скриване на доходи. По техни изчисления размерът на укритите осигуровки например е около 400 млн. лв. Последното проучване на еврокомисията за укрития ДДС пък сочи, че той намалява до около 1.84 млрд. лв.

Повечето изследвания обаче засичат постепенно изсветляване на икономиката по различните показатели, които следят. Според данъчни адвокати поредната акция на данъчната администрация ще вдигне летвата още малко.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Държавата измисли нова схема за придобиване на "Дунарит" 7 Държавата измисли нова схема за придобиване на "Дунарит"

ДКК е купила още едно вземане от КТБ за 38 млн. лв. и ще опита да пристъпи към принудителна продан

20 сеп 2017, 5737 прочитания

Покупката на нови изтребители ще бъде частично рестартирана 6 Покупката на нови изтребители ще бъде частично рестартирана

България отново ще иска от Швеция, Италия, Португалия и САЩ обвързващи оферти за доставка на бойни самолети

20 сеп 2017, 3970 прочитания

24 часа 7 дни

Библиотека / K:ids»

K:ids
K:ids

Списание за родители и близки на деца от 0 до 18. Полезно, практично забавно за учене, възпитание, детска психология.

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
България и кризата: краят на светлото бъдеще

Съвпадането на глобалната рецесия с влизането в ЕС помогна на икономиката, но попари надеждите за бързо настигане на развития свят

SOFIX: Поправен и пак сгрешен

Есенното ребалансиране на индекса произведе пореден скандал

Властелинът на фондовете

След 2 години застой и промени в ръководството, Фондът на фондовете пуска поръчка за близо 100 млн. лв. за стартиращи компании

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Елате ни на гости

Акценти от програмата на "квАРТал"

Другият Китай

Френският колекционер Тома Сован събира снимки на непознати китайци. Защо?

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 37

Капитал

Брой 37 // 16.09.2017 Прочетете
Капитал Daily, 20.09.2017

Капитал Daily

Брой 144 // 20.09.2017 Прочетете