Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
2 13 сеп 2017, 12:49, 4657 прочитания

Загубите на питейна вода в България надхвърлят 60%

Това е почти двойно повече спрямо средните стойности в ЕС според одит на Европейската сметна палата

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Поръчки за над 1.6 млрд. лв. ще тръгнат догодина по "Околна среда"

Неизбежно е цената на водата да се вдига, защото инфраструктурата иска поддръжка, казва зам.-министър Малина Крумова

21 ное 2017

МРРБ ще създаде фонд за финансиране на ВиК проекти в общините

Водната реформа завърши преди година, обясни изненадващо регионалният министър Николай Нанков

16 май 2017

Цената на водата в Пловдив няма да се повишава рязко

"ВиК Варна" планира поскъпване с 19% до 2021 г.

10 май 2017

Фондът на фондовете ще получи 240 млн. лв. за водни проекти

Споразумението ще бъде подписано през 2018 г., когато ще влезе в сила новият механизъм за предоставяне на средствата във ВиК сектора

16 яну 2017
Загубите на питейна вода в България надхвърлят 60%, като това ниво е много по-високо в сравнение с други държави и почти двойно над средното за ЕС. Това е един от изводите в мониторингов доклад на Европейската сметна палата за състоянието на сектора и реализацията на проекти с европейско финансиране в България, Румъния и Унгария.

Средното ниво на загуби на вода в ЕС през 2012 г. е около 34%. От трите държави членки само Унгария докладва за по-нисък процент - 24%. Румъния е докладвала загуби на вода от порядъка на 40%, а България – над 60%. И в трите държави членки загубите на вода на практика са се увеличили от 2005 г. до 2013 г.


Нужни са големи инвестиции

За България в доклада се посочва, че има определени цели за намаляване на загубите, като за всеки ВиК оператор са определени индивидуални такива до 2021 г., а има и национални цели - загубите на вода да спаднат до 49% през 2026 г. и 30% до 2039 г.
Според документа, за да постигне България тези цели обаче, са й нужни инвестиции в размер около 2.5 млрд. евро до 2023 г. За сравнение — отпуснатото финансиране от ЕС за инвестиции, свързани с питейна вода в България за периода 2014 - 2020 г., възлиза на около 145 млн. евро. Така недостигът на инвестиции само до 2020 г. е в размер на около 1.6 млрд. евро.

Проблем остава и таксуването в сектора. В България съгласно стратегията за 2014 - 2023 г. в голям брой водоснабдителни дружества оперативните разходи не се покриват от генерираните приходи от цената на водата въпреки увеличенията на цената от 2008 г., пише в мониторинговия доклад. В България се счита, че е налице социална поносимост на цената, когато фактурата за разходи за водни услуги не надвишава 2.5% от средния месечен доход на едно домакинство в съответния район, докато прагът на социална поносимост, определен от европейската директива за питейната вода, е 4%.

Всъщност съгласно всички сценарии, разработени в стратегията до 2024 г., в България средните комбинирани цени за водоснабдяване и отпадъчни води ще трябва да се увеличат почти двойно спрямо действащите цени през 2011 г., за да се постигне целта за съответствие и устойчивост, се казва още в документа.



В докладът се посочва, че определянето на "адекватен" принос за инвестиции и поддръжка във водния сектор е по преценка на държавите членки, но неспазването на принципа за възстановяване на разходите носи значителен риск за устойчивостта на инфраструктурите, съфинансирани от ЕС. Например в България ще бъдат необходими средно над 400 млн. евро (800 млн. лева) годишно само за поддържане на съществуващата дължина и средната възраст на мрежата в настоящото ѝ състояние. В периода 2007 - 2011 г. обаче са инвестирани средно под 100 млн. евро (200 млн. лева) годишно.

Средствата от европейските фондове за проекти, свързани с питейна вода, в трите държави възлизат за двата програмни периода 2007—2013 г. и 2014—2020 г. на около 3.7 млрд. евро. Това означава, че като цяло от посетените държави членки ще се изисква да инвестират повече от 6 млрд. евро за покриване на разчетените им нужди до края на 2020 г. Не всички необходими инвестиции във водни съоръжения е вероятно да бъдат направени, по-специално в България и Румъния, завършва докладът.

И все пак подобрение

Като цяло Сметната палата установява, че достъпът на гражданите и снабдяването с качествена питейна вода в България, Унгария и Румъния са се подобрили - в голяма степен благодарение на значителните инвестиции по европрограми, макар все още има райони, в които гражданите се снабдяват с вода, неотговаряща напълно на стандартите на ЕС.

Ще бъдат необходими обаче значителни допълнителни национални публични и частни инвестиции за гарантиране на достъпа до вода с добро качество на всички граждани в тези държави членки и за да се гарантира, че финансираните от ЕС инвестиции във водни съоръжения може да се поддържат адекватно.

Финансовата подкрепа от бюджета на ЕС не следва да замества публичните разходи на държавата членка, отбелязва докладът.
Какво пием

В България има райони, където питейната вода не съответства на нормите, определени от евродирективата, пише в доклада си Европейската сметна палата, като цитира българското Министерство на здравеопазването. Проблемите обхващат около 300 малки водоснабдителни зони, като най-сериозните са свързани с наличие на нитрати и нитрити, а за половината от тях се казва, че "несъответствието е с продължителен характер и е свързано със селскостопанските практики". Засегнати са около 1.7% от цялото население.
Като цяло измерването на качеството на питейната вода в България е проблемно.

Евродирективата изисква задължителен мониторинг по определени показатели за големите водоснабдителни зони и доброволно за малките зони. Европейската сметна палата обаче е констатирала, че в България, Румъния и Унгария не всички параметри са били проверявани във всички големи зони за водоснабдяване. В някои големи зони в България например мониторинг е извършван само за 81% от посочените в директивата микроелементи. Желязото, хромът и ентерококите в питейната вода например се проверяват само в 66% от големите зони за водоснабдяване.

В малките зони пък масово не се извършва мониторинг. В България не се правят регулярни изследвания в почти 100% от тях, в Румъния - в 44%, в Унгария - в 60%, при средно за ЕС 27%.
Обяснението от българска страна е липса на лабораторен капацитет. Така "около 340 000 души получават вода от малки зони за водоснабдяване, които не се проверяват за ентерококи", пише Сметната палата.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

29 ноември, 2017 г.
София Хотел Балкан

capital.bg/conference

12 годишна конференция Сделки и инвеститори



Акценти в програмата:
Икономически обзор на региона и какво да очакваме занапред
Гледната точка на инвеститорите за перспективите пред България
Най-важните сделки за годината и какво стои зад техния успех
Завръща ли се дяловото инвестиране като важен инструмент за финансиране
Кои активи и сектори ще бъдат в радара на инвеститорите през 2018


Прочетете и това

Бюджетната комисия намали субсидията за партиите, но само за тези извън парламента 5 Бюджетната комисия намали субсидията за партиите, но само за тези извън парламента

Мнозинството одобри предложението на "Воля" за един лев на глас за формациите под чертата и запазване на 11 лв. за глас за тези с депутати

23 ное 2017, 14367 прочитания

Вечерни новини: Бюджетът напредва без изменения, а догодина няма да има финансиране за нови лекарства и болници Вечерни новини: Бюджетът напредва без изменения, а догодина няма да има финансиране за нови лекарства и болници

И още: Минималните адвокатски хонорари трябва да се променят, румънското правителство оцеля, мангановата мина в Оброчище е трябвало да си поиска фалита

23 ное 2017, 8342 прочитания

24 часа 7 дни

Библиотека / Гепард»

Гепард
Гепард

Класация на най-динамичните малки и средни компании в България.

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Изънпарламентарни партии: четирима от кандидатите за ВСС са крайно неприемливи

Парламентът отлага гласуването в нарушение на закона

Европа е тясна за маршалския жезъл на Борисов

Споразумението между 23 - страни членки на ЕС, за засилване на военното сътрудничество е далече от амбициите на българския премиер за европейска армия

Симеонов на абордаж в БМФ

Собственикът на Параходство "Български морски флот" Кирил Домусчиев няма да успее да си спести неустойки от 55 млн. лв. след решение на ВКС

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Нова книга: Забранени истории от Северна Корея

Книгата показва суровата реалност в една от най-изолираните държави в света

Талант и предразсъдъци

Режисьорът Константин Божанов за героите аутсайдери и трудното създаване на новия му филм

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 46

Капитал

Брой 46 // 18.11.2017 Прочетете
Капитал Daily, 23.11.2017

Капитал Daily

Брой 180 // 23.11.2017 Прочетете