Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
6 20 сеп 2017, 12:51, 43172 прочитания

Кой кой е в новия Висш съдебен съвет?

Ето хората, които ще кадруват в съдебната система до 2022 г.

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Съдебният съвет не успя да избере временен председател на Софийския градски съд

Опитът за налагане на кандидатурата на Стефан Милев се оказа неуспешен

5 окт 2017

Президентът Румен Радев отказа да назначи Георги Чолаков за председател на ВАС

Топката е върната към новия Висш съдебен съвет, който трябва да реши дали да започне процедурата отново

4 окт 2017

Президентът, премиерът и председателят на парламента не почетоха смяната на ВСС

Членове на новия съвет се обявяват за изцяло нов избор за председател на Върховния административен съд

3 окт 2017

Президентът ще върне избора на председател на ВАС с очакване новият ВСС да го легитимира

Девет гласа в новия ВСС са достатъчни, за да елиминират избора на Чолаков

2 окт 2017

Загадката в новия съдебен съвет

Засега поводите за някакъв оптимизъм отново са в съдийската квота

29 сеп 2017

Цветан Цветанов отрече схемата 4:3:2:2, изборът на ВСС бил прозрачен

И управляващи, и опозиция мотивират договорките с опасенията от конституционна криза

24 сеп 2017

Парламентът реши да унижи докрай кандидатите за Висшия съдебен съвет

Изборът ще бъде в сряда сутринта, номинираните са уведомени по телефона след края на работния ден във вторник

19 сеп 2017

Съдебната власт е на входа и на изхода на всяко управление

Колкото повече се бави изборът на ВСС, толкова повече позициите на управляващите отслабват

18 сеп 2017

Президентът: Новият съдебен съвет трябва да избере председателя на Върховния административен съд

Ако Румен Радев иска новият ВСС да се произнесе, той трябва да върне предложението за назначаване на Чолаков след 3 октомври

17 сеп 2017

Бъг в системата

Изборът за председател на Върховния админситративен съд може да обърка този за ВСС

15 сеп 2017

Договорки отлагат избора за Висшия съдебен съвет

Най-вероятно в основата е неразбирателство между ГЕРБ и БСП

13 сеп 2017

Как администрацията на ВСС за пет години набъбна с повече от 1/2

Назначенията, които не са ясно мотивирани, струват на бюджета 1.45 млн. лв. годишно

6 сеп 2017
След като в сряда парламентът избра своите 11 представители, новият Висш съдебен съвет (ВСС) е конституиран. Неговият мандат, който е пет години, ще започне в началото на октомври. Той ще функционира в две колегии - съдийска и прокурорска, а пленумът най-вероятно ще избере следващите председатели на Върховния административен съд (ако президентът Румен Радев върне избора на Георги Чолаков за поста), главен прокурор (мандатът на Сотир Цацаров изтича след две години) и председател на Върховния касационен съд (мандатът на Лозан Панов изтича в началото на 2022 г.).

СЪДИЙСКА КОЛЕГИЯ

Лозан Панов, председател на Върховния касационен съд, член по право

Лозан Панов успя да се наложи като един от основните опоненти на хегемонията на главния прокурор Сотир Цацаров и прокарваните от него решения и политики. Мандатът му изтича през 2022 г.

Георги Колев, председател на Върховния административен съд (ВАС), член по право

Мандатът на Колев изтича след два месеца и като член по право трябва да бъде заменен от новия председател. Неяснотата дали президентът Румен Радев ще подпише указа за назначаването на неговия наследник Георги Чолаков означава, че изборът на следващия председател може да се забави. И да остави за известно време ВСС и съдийската колегия без един член по право.

Цветинка Пашкунова, наказателен съдия от ВКС, квота на съдиите

Тя получи рекордна подкрепа при прекия вот на съдиите (50.6%) и стана единственият член на ВСС, избран на първи тур. Пашкунова е започнала кариерата си в Софийския районен съд през 1992 г. и преминава през всички нива на системата, за да стигне до Върховния касационен съд (ВКС) през 2006 г. Занимава се с преподавателска дейност - хоноруван преподавател в СУ, преподавател в НИП, участник в редица международни инициативи, свързани със съдебната реформа. Номинацията ѝ беше издигната от друг съдия във ВКС - Капка Костова, която в предходния съдебен съвет беше един от най-силните гласове срещу посегателството на съдебната независимост. Впоследствие кандидатурата беше подкрепена и от Наказателната колегия на ВКС. Противник на формализма в наказателния процес.



Красимир Шекерджиев, наказателен съдия, ВКС, квота на съдиите

Започва кариерата си през 1998 г. в Софийския районен съд и последователно минава през всички нива, докато достигне ВКС през 2013 г. Преподавал е в Софийския университет, Академията на МВР, Националния институт на правосъдието. Автор е на редица помагала по наказателно право и процес. След като беше избран с много висока подкрепа от колегите си (с 835 гласа), той даде интервю, в което критикува скандалните предложения за промени в Закона за съдебната власт, предложени от управляващите, което провокира серия от атаки срещу него в жълтите медии.
Колегите му го определят като магистрат, който не се притеснява открито да отстоява мнението си. Съпругата му е съдия във Върховния административен съд.
Кандидатурата му е издигната от съдия Лада Паунова от ВКС и е подкрепена от Наказателното отделение на съда.

Олга Керелска, граждански съдия, ВКС, квота на съдиите

През 1990 г. е назначена за съдия в Районен съд - Кюстендил, а четири години по-късно - в окръжния съд в града. Задържа се там само година, защото през 1995 г. е преназначена в Софийския градски съд. От 2001 до 2010 г. е съдия в Софийския апелативен съд, после - съдия в гражданската колегия на ВКС. Преподавала е гражданско право в Софийския университет.
В концепцията си тя критикува кадровата и дисциплинарната работа на ВСС, а по време на изслушването се обяви срещу шуробаджанашките назначения в системата.
Кандидатурата ѝ е издигната от съдии във ВКС и съдии от Кюстендилския район.

Севдалин Мавров, наказателен съдия, ВКС, квота на съдиите

Започва кариерата си в районния съд в Бургас, а през 1989 г. се премества в София, където последователно е повишен до съдия Софийския апелативен съд (2001 г.)
В началото на века Мавров напуска съдебната система, за да стане главен секретар на Министерския съвет (правителствата на Сакскобургготски и Станишев). През 2008 г. отново се връща в системата като съдия във ВКС.
Известен е като "твърд" наказателен съдия, който не се притеснява да отстоява мнението си. Любопитен факт е, че се е самономинирал за член на ВСС.

Атанаска Дишева, съдия, Върховен административен съд, квота на съдиите

Назначена е за съдия в РС - Варна, през 1992 г., през 1999 г. е повишена в окръжния съд в града, а от 2005 г. е съдия във ВАС.
Номинацията й беше издигната от петима съдии от ВАС, а при гласуването тя се класира трета по брой получени гласове от съдийската квота след Пашкунова и Шекерджиев.
Сред колегите си съдия Дишева е известна като част от малцинството магистрати във ВАС, които не държат "правата" линия, наложена от ръководството на съда. Заради нейни решения (около парк Пирин) тя е била обект на атаки в жълтите медии.

Боряна Димитрова, председател Окръжен съд - Бургас, квота на съдиите

След като през 1997 г. завършва право в Нов български университет, през 2000 г. става съдия в Районен съд - Бургас, а три години по-късно и зам.-председател на съда. В края на 2004 г. става председател на РС - Бургас, а през 2009 г. е избрана за ръководител на окръжния съд в града - пост, който заема и в момента.
Кандидатурата ѝ беше издигната от съдии от Бургаски окръг и остана единствената "регионална" номинация, която получи достатъчна подкрепа от Общото събрание на съдиите.
Боряна Димитрова беше сред ярките представители на т.нар. Форум на съдилищата, който обединяваше съдебни началници от цяла България, в основата на който беше тогавашният председател на Окръжен съд - Пловдив, Сотир Цацаров.
В системата Боряна Димитрова се ползва с име на човек, който отстоява позициите си.

Вероника Имова, съдия, Върховен касационен съд, номинация на ГЕРБ

Вероника Имова е завършила право през 1981 г. От 1986 г. е съдия в Софийския районен съд, а от 1991 г. - в Софийски градски съд, за да стане негов заместник-председател две години по-късно. През 1997 г. става съдия в Наказателната колегия на ВКС, чиито пленум я избира през 2016 г. за председател на Комисията по атестирането към Съдийската колегия на ВСС.

Боян Магдалинчев, зам.-председател на Върховния административен съд, ГЕРБ

Става съдия през 1982 г., когато е назначен в Районен съд - Разлог, чийто председател става година по-късно. През 1993 г. е назначен за зам.-председател на РС - Гоце Делчев, а четири години по-късно е повишен в новосъздадения Върховен административен съд. През 1999 г. става член на ВСС от парламентарната квота. Престоят му в съвета е свързан със скандали, един от които е подмяната на протокол от решение на кадровия орган на съдебната власт. През 2004 г. става председател на Четвърто отделение във ВАС, което се занимава с концесии, обществени поръчки и контролира актовете на Комисията за финансов надзор, както и решенията на ЦИК. През 2012 г. е назначен за зам.-председател на съда. Името му се свързва със скандали около случайното разпределение на делата, които не бяха поставени по време на изслушването му в парламента.

Стефан Гроздев, зам.-председател на Апелативен съд - София, номинация на ДПС

През 1991 г. е назначен за съдия в Софийския районен съд, като същата година става и член на ЦИК. От 1994 г. до 1996 г. е зам.-председател на Софийския районен съд, а от 1996 г. е в Софийския градски съд, чийто и.д. председател е за няколко месеца през 1997 г. През 1999 г. става съдия в Софийския апелативен съд, а от 2002 г. до днес е зам.-председател на съда и ръководител на Търговското отделение. През 2014 г., след намесата на главния прокурор Сотир Цацаров, става и.д. председател на съда.
Стефан Гроздев е сред най-ярките магистратски звезди на ДПС. Името му се свързва с противоречиви решения по редица търговски дела, част от които са в полза на интересите около депутата Делян Пеевски. Преди няколко години Гроздев декларира, че има апартамент в Париж, който впоследствие дарява. Когато през 2016 г. се кандидатира за председател на Софийския апелативен съд, стана ясно, че срещу него има висяща прокурорска проверка. Тези въпроси не бяха зададени по време на изслушването на Стефан Гроздев от правната комисия.
Подкрепа за кандидатурата на съдия Гроздев имаше от Частно висше училище "Колеж по туризъм – Благоевград".

Даниела Марчева, съдия, Софийски апелативен съд, БСП

След като завършва право през 1995 г., работи като юрисконсулт в частния сектор и във Висшия съдебен съвет до 2005 г., когато е назначена за съдия в Софийския районен съд. През 2010 г. е повишена в Търговското отделение на Софийския градски съд, а от 2012 г. е командирована в Софийския апелативен съд, където е търговски съдия.
По време на изслушването в парламентарната правна комисия Даниела Марчева на няколко пъти влезе в конфронтация с председателя Данаил Кирилов.

Драгомир Кояджиков, съдия, Апелативен специализиран съд, БСП

Завършва право в Бургаския свободен университет, а през 1999 г. работи като следовател в Окръжна следствена служба - Русе. През 2004 г. става съдия в Районен съд - Русе, а две години по-късно се премества в Софийския районен съд. През 2011 г., след създаването на специализираните съдилища, става съдия в Апелативния специализиран съд.
Съдии, работили с Драгомир Кояджиков, го определиха като магистрат, които отстоява мнението си.

Боян Новански, адвокат, "Обединени патриоти"

Номинацията на столичния адвокат Боян Новански беше издигната от Волен Сидеров. Името му се появява преди години покрай акциите на прокуратурата срещу торент сайтовете (Новански е защитник на един от собствениците), но за него няма много информация. В средите на съдебната власт е свързван с бившия директор на столичното следствие Петьо Петров, който е близък до Пеевски.
В имотния регистър през 2006 г. е вписано, че Петров дарява на Новански имот край Созопол. Всъщност Новански представлява надарения - Оля Антонова, която също е следовател и близка до Петров.
Преди десетина години Боян Новански участва в дружеството "Уеб медиа" като съсобственик, а заедно с Павел Ганев са съуправители. Ганев е човекът, по чийто сигнал започва разследването срещу бившия началник на комисията за конфликт на интереси Филип Златанов, станал известен с тефтерчето си. Съпругата на Павел Ганев пък има общи фирми с Любена Павлова, която е съпруга на Петьо Петров-Еврото и която през 2015 г. като активистка на сдружението "План Б" организираше протести срещу Христо Иванов и председателя на ВКС Лозан Панов.
Новански казва, че е препоръчан за член на ВСС от бившия главен секретар на МВР Светлозар Лазаров, сега втория човек в "Атака" след Сидеров. Лазаров пое поста в МВР горе-долу по същото време, когато Пеевски беше гласуван за шеф на ДАНС, и според източници на "Капитал" в системата също е близък до депутата от ДПС.
Към предложението за адвокат Новански има писмена препоръка, подписана от 13 съдии, адвокати, частни съдебни изпълнители и нотариус. Сред тях са бившият зам.-директор на Националната следствена служба Свилен Тормаков, който е адвокат, и.д. председателят на Софийския районен съд Стефан Милев, съдията от Софийския градски съд Петър Гунчев и др.

ПРОКУРОРСКА КОЛЕГИЯ

Сотир Цацаров, главен прокурор

Мандатът на Сотир Цацаров, който през последните пет години показа, че предпочита авторитарния модел на работа и не зачита мнение, различно от неговото, изтича в края на 2019 г. Дотогава се очертава той да държи пълна хегемония в прокурорската колегия на съдебния съвет.

Професионална квота

Евгени Диков, следовател, квота на следователите

Директорът на Националната следствена служба беше единственият кандидат за единственото място, което следователите имат във ВСС. Евгени Диков е известен в съдебната власт като балансиран и тих, който не влиза в битки, но и избягва компромиси с морала. Беше и.д. ръководител на Софийската градска прокуратура след оставката на Николай Кокинов през 2013 г.

Пламен Найденов, административен ръководител, Окръжна прокуратура - Перник, квота на прокурорите

Завършва право във Висшия институт на МВР през 1992 г. Работи като следовател от 1992 до 1996 г. в Перник, след което става ръководител на Районната прокуратура в Радомир. През 1999 г. е повишен в Окръжна прокуратура - Перник, а още през следващата година става заместник окръжен прокурор. От 2008 г. до днес е окръжен прокурор на Перник.
По времето, когато Пламен Найденов е в ръководството на окръжната прокуратура в Перник, стават редица убийства, част от които са разкрити години по-късно, но не от местните власти, а след намесата на прокурори от София.
Номинацията му беше издигната от прокурори от Пернишки окръг.

Георги Кузманов, Апелативна прокуратура - Бургас, квота на прокурорите

Завършва право в Бургаския свободен университет през 1999 г. Влиза в системата като следовател, но след една година е назначен за прокурор в Районната прокуратура - Бургас. През 2005 г. става районен прокурор в Бургас, но през 2007 г. е командирован в Софийската градска прокуратура, където остава две години. От 2009 до 2010 г. е командирован като национален експерт в "Евроджъст", Хага. През 2012 г. е назначен в Апелативна прокуратура - Бургас.
Номинацията му беше издигната от прокурори от Бургаски окръг.

Даниела Машева, Върховна касационна прокуратура, квота на прокурорите

Завършва право в Софийския университет, а от 1993 г. е прокурор в Софийската районна прокуратура. През 2001 г. е повишена в Софийската градска прокуратура, през 2006 г. е командирована във Върховната касационна прокуратура (ВКП). През 2009 г. за две години е заместник министър в екипа на правосъдния министър Маргарита Попова. От 2011 до 2013 г. завежда различни отдели във ВКП, но след избора на Сотир Цацаров за главен прокурор отново става редови обвинител.
Кандидатурата ѝ беше издигната от прокурори от ВКП.

Огнян Дамянов, прокурор в Окръжна прокуратура - Разград, квота на прокурорите

Завършва право през 1995 г. в Софийския университет. От 1998 до 2005 г. е прокурор в Районна прокуратура - Разград, а от 2006 г. досега е окръжен прокурор.

Парламентарна квота

Гергана Мутафова, районен прокурор на Пловдив, номинация на ГЕРБ

Завършва право в Софийския университет през 1998 г. От 2003 до 2006 г. е прокурор в Районна прокуратура - Пловдив, а през 2006 г. е назначена за административен ръководител на Районна прокуратура - Асеновград. Четири години по-късно е назначена за ръководител на Районна прокуратура - Пловдив, който пост заема и до днес. Гергана Мутафова беше в ръководството на Асоциацията на прокурорите в България. Тя беше и кандидат за ВСС от прокурорската квота, но не получи доверието на колегите си.

Калина Чапкънова, окръжен прокурор на Бургас, ГЕРБ

Завършила е право в Бургаския свободен университет. Работи последователно в община Созопол, районна инспекция по труда, а от 1998 г. е прокурор в Районна прокуратура - Бургас. През 2001 г. става зам. районен прокурор, а през 2002 г. е повишена в Окръжна прокуратура - Бургас. През 2006 г. е зам. административен ръководител на окръжната прокуратура, а от 2009 г. е окръжен прокурор на Бургас.
За кандидатурата на прокурор Чапкънова Цветан Цветанов заяви, че е била "подадена" от депутатите на ГЕРБ от Бургас, "защото и те като част от живеещите на територията на Бургаска област имаха добри коментари по нейните качества и по това, което е като оценка от обществото".
Към работата на Окръжна прокуратура - Бургас, от години има критики, основно свързани с корупционните дела срещу представители на местната власт, доколкото подобни обвинения няма внесени в съда.
Калина Чапкънова наблюдаваше делото за атентата в Сарафово, което вече година и половина не може да тръгне в съда.

Пламена Апостолова, ръководител на следствения отдел към СГП, предложена от ДПС

Завършва право в Софийския университет през 1993 г., а през 1994 г. е назначена за следовател в Столичната следствена служба. През 2002 г. е повишена в Националната следствена служба. От 2014 г. завежда т.нар. Стопански отдел. През юли 2016 г. е командирована като ръководител на следствения отдел на Софийската градска прокуратура.
Според прокурори Пламена Апостолова е от близкото обкръжение на бившия директор на Националната следствена служба Ангел Александров, който не крие приятелството си с Ахмед Доган.
През следствения отдел, който тя ръководи от миналото лято, минават ключови разследвания, като например обвиненията срещу представители на "Реформаторския блок" от края на миналата година.

Йордан Стоев, зам. апелативен прокурор на София, издигнат от "Обединени патриоти"

Завършва Академията на МВР през 1993 г. Работи като следовател от 1994 до 2000 г., когато напуска системата и става адвокат до 2004 г., когато се връща в системата като зам.-директор на Столичната следствена служба. През 2006 г. става прокурор в Апелативна прокуратура - София. От 2011 г. до момента е зам. апелативен прокурор на София.
Йордан Стоев беше прокурорът, който потвърди на втора инстанция отказа на прокурор Боряна Бецова да образува досъдебно производство по сигнала на "Протестна мрежа" срещу Делян Пеевски - за организирана престъпна група съвместно с Цветан Василев и Николай Бареков, за разминаване между декларираното и фактическото имотно състояние на депутата от ДПС Делян Пеевски, за големия брой кредити към свързани лица, отпускани от вече фалиралата КТБ, и т.н.
Подобно на Стефан Гроздев Йордан Стоев получи подкрепа от Частно висше училище "Колеж по туризъм – Благоевград".

Светлана Бошнакова, прокурор във Върховна касационна прокуратура, БСП

Завършва право в Софийския университет. През 1990 г. става съдия в Районен съд - Кюстендил, а през 1994 г. в Окръжен съд - Кюстендил. През 1995 г. става прокурор в Окръжна прокуратура - Кюстендил, а през 1998 г. - в Апелативна прокуратура - София. През 2002 г. е повишена във Върховната административна прокуратура. През 2009 г. се премества в международния отдел на Върховната касационна прокуратура (ВКП). От 2012 до 2016 г. е член на Инспектората към ВСС, след което отново се връща във ВКП.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Престрелки за цената на свободния ток Престрелки за цената на свободния ток

Депутатът Делян Добрев влезе в задочен спор с търговците на електричество дали манипулират цената за бизнеса или не

17 дек 2017, 23471 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Еднолична банка "Мавродиев"

Бившият председател на КФН и лоялен негов служител от комисията са избрани за директори на държавната ББР

"Нова Дружба" след строително затишие

В "Дружба" започва строежа на голям жилищен комплекс с инвестиция от областния управител на София Николай Пехливанов и посредничеството на бившия зам. председател на общинския съвет Станимир Зашев

По български модел в Канада

Николай Христов, старши вицепрезидент "Устойчиво бизнес развитие" в Dundee Precious Metals

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Издай си сам

Изложба на книги и списания самиздат от Чехословакия и Полша

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 50

Капитал

Брой 50 // 16.12.2017 Прочетете
Капитал Daily, 18.12.2017

Капитал Daily

Брой 193 // 18.12.2017 Прочетете