Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
3 6 окт 2017, 19:02, 17830 прочитания

Комисията по досиетата: завръщане в бъдещето

Модернизирането й може да извади още истини за престъпленията на БКП и да върне на хората част от усещането за справедливост

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Кандидатурата на депутата от ГЕРБ Антон Тодоров за шеф на комисията по досиетата беше оттеглена, но предизвика разговор за бъдещето й

Закриването на комисията би било грешка от исторически мащаб

Модернизирането й може да извади още истини за престъпленията на БКП и да върне на хората част от усещането за справедливост

Фотограф: Юлия Лазарова

Още по темата

За какво е скандалът, който доведе до оставката на Антон Тодоров

Сблъсъкът между депутата от ГЕРБ и медиите, обяснен в десет въпроса и отговора

9 окт 2017

ГЕРБ отменя процедурата за нова комисия по досиетата

Партията се отказа от кандидатурата на скандалния депутат Антон Тодоров за председател и се обяви за широк обществен дебат

2 окт 2017

ГЕРБ залага на карта бъдещето на комисията по досиетата

Цветан Цветанов потвърди, че депутатът Антон Тодоров ще бъде номиниран за неин председател

28 сеп 2017

Нов чадър над досиетата

Ще закрие ли съдът комисията за разкриване на документите на ДС

4 апр 2014

В чакалнята на тайните

Накрая на първия си мандат комисията по досиетата трябва сериозно да преразгледа приоритетите си

16 мар 2012

Сезонът на досиетата

Идеята на премиера за разсекретяване на архива на ДС разбуни отново политическия елит

23 окт 2004
Изборът на председател и членове на Комисията за досиетата беше прекратен неочаквано в понеделник след силната реакция срещу кандидатурата на депутата от ГЕРБ Антон Тодоров. Политикът (известен преди като "разследващ политолог") е доста спорна личност в българската публичност през последните години, затова реакцията срещу него беше повече от очаквана. Това даде и повод на традиционната опозиция на комисията отново да поиска закриването й. Първа естествено беше БСП, а за същото се изказа и вицепремиерът, лидер на ВМРО и бивш сътрудник на ДС Красимир Каракачанов.

И ако такъв дебат за бъдещето на комисията без съмнение е повече от необходим, то по всичко личи, че темата за архивите на тайните служби на комунистическия режим за пореден път рискува да остане на ниво политическа димка.

В понеделник ГЕРБ, които преди десетина години излязоха на политическата сцена, пакетирани като антикомунистическа партия, определиха като "неразбираема и неприемлива позицията на определени парламентарно представени партии, които се обявяват за закриване на Комисията за разкриване на документите...(на Държавна сигурност)" и направиха заявка за "широк обществен дебат с активното участие на парламентарно представени партии, неправителствени организации, граждани и обществени организации", тъй като "темата за осветляването на цялата истина на комунистическия режим не трябва да бъде политизирана и манипулирана".

Засега случаят изглежда туширан по любимия метод на Бойко Борисов - когато има някакво противопоставяне, не се взима никакво решение, докато напрежението не изчезне. В случая обаче това ще бъде грешка - засилването на комисията по досиетата, нейната модернизация ще помогне да се излекува все още живата рана от престъпленията на комунизма. Моментът трябва да се използва за обсъждане как това да се случи, а не как да се задуши сравнително малкият политически скандал.

Какво свърши досега комисията



За десетгодишната си дейност досега Комисията за досиетата не се забърка в нито един голям политически скандал. Въпреки че идеята за лустрация не беше възприета, Законът за досиетата въведе сравнително нисък и формален праг за обявяване на принадлежност - просто наличието на регистрационен картон. Компромисното решение беше мотивирано с един обективен факт - две трети от архивите на политическата полиция са били съзнателно унищожени в първите дни на демокрацията. Този стандарт търпеше и редица критики, защото приравни хора, които са били вербувани с изнудване и шантаж, но с дейността си не са навредили на никого, и такива, които доброволно са станали част от ДС и с доносите си са съсипвали човешки съдби.

Според Екатерина Бончева, която е два мандата член на комисията, ситуацията предразполага към по-разумно отношение към бъдещето на органа: "С емоции не може да се вземе правилно решение", смята тя и също е на мнение, че трябва да има широко обществено обсъждане, което да сближи гледните точки на това, което ГЕРБ иска, и позицията на гражданските организации. Според нея бъдещето на българската комисия за досиетата може да следва модела на полската - една по-голяма структура, която наред с рутинните задачи за проверка на бъдещи назначения, да има изследователска и издателска дейност.

Според представители на гражданския сектор, ако дебатът тръгне в посока тя да се превърне в Институт за националната памет, каквото е искането на БСП и Карачакачанов, то това ще доведе до закриването на комисията и превръщането й в отдел на Държавния архив. При подобна опасност те смятат, че е по-добре да се запази дейността на комисията в този й вид, което поне ще е гаранция за това, че архивите на ДС няма да потънат или да бъдат размахвани избирателно. (Между друго основната критика към Антон Тодоров беше именно, че той многократно показа, че има намерение да използва архивите, за да се разправя с политическите опоненти.)

Истината е, че до момента Комисията по досиетата свърши немалка работа - в нейния архив вече има над 3,5 милиона документа въпреки съпротивата на наследниците на тоталитарните служби като "Военна информация", НРС, НСС и др. Те бяха събрани в собствено хранилище в Банкя, за да се гарантира, че няма да има "филтър" от службите за сигурност. Бяха издадени 43 тематични сборника с документи, като до края на годината се очакват още четири. И това е само част от работата на комисията.

Какво трябва да се направи

Макар и крайно рестриктивен по отношение обявяването на агентурна принадлежност, законът не налага ограничения за извършване на анализ на тези документи. Комисията разполага с гигантски архив, в който са заключени тайните на жестоките репресивни органи на комунизма, нормативни документи, заповеди, указания за методите на тези зловещи служби. Тези документи трябва да бъдат обработени, и то по начин, по който да станат достъпни не само за разследващи журналисти и изследователи, а и за широката публика. В базите на Комисията за досиетата до 2013 г. например бяха предадени архивите до 1991 г. на МВР, Държавна сигурност, Главно следствено управление, Първо главно управление на ДС, УБО, РУМНО и др. Днес те са в насипно състояние, скрити под неразбираеми номера и абревиатури, в непонятни за широкия читател сигнатури, затворени в аналогови кутии. Съхранявани в този им вид, тези бази данни са на практика недостъпни.

Комисията така и не намери сили да извърши задълбочени изследвания на досиетата. Въпреки че голяма част от документите са унищожени, при внимателно изследване по някоя тема може да бъде възстановена цялата работа на един агент и дори неговата самоличност. Именно при такива, но по-скоро случайни, проверки излязоха нелицеприятните доноси на видни представители на обществеността, чиито досиета уж бяха унищожени. И точно това е другата посока, в която може да върви комисията, стига да й бъде осигурен ресурс - разследване на унищожените досиета. Защото един от основните укори и към закона, и към комисията е, че постави всички сътрудници на ДС под един знаменател - и жертви, и натегачи. Известен е примерът с Комисията на пастор Гаук, която обработва документите на германската ЩАЗИ, където е имало отдел, който е работел върху възстановяване на вече нарязани на ситно документи на ЩАЗИ.

Нещо повече - истинските злодеи на комунизма - оперативните работници от ДС, тези които налагат с насилие и жестокост тоталитарния режим, в голямата си част останаха скрити от обществото, а точно техните кадрови досиета трябваше да бъдат извадени на показ.

Дори и тези документи, които бяха обработени, благодарение на стотиците изследователи, които висяха в читалнята на комисията, останаха отново скрити зад стените. Въпреки че голяма част от тях бяха копирани и дигитализирани те не бяха публикувани в сайта на комисията. А за 10 години работа става въпрос за десетки хиляди такива документи. И вместо да се строят безсмислени бетонови огради за хранилището в Банкя, парите можеха да отидат за модерна дигитална техника, която да извади архивите от аналоговата ера. Иначе сайтът на Комисията за досиетата е застинал някъде в зората на интернета. В момент, в който светът е тотално дигитализиран, той е изостанал, организацията на работа на читалнята е под всякаква критика, модернизирането на обслужването на истинските ползватели на архивите на ДС - гражданите, е крайно наложително. Както казва д-р Нурие Муратова пред "Дневник": "Режимът на охрана, вътрешни правила и осигуряване на достъп на читателите е стряскащ и по-скоро напомня самата Държавна сигурност, отколкото модерен архив, какъвто би трябвало да бъде."

Досега комисията обявяваше всички ченгета и доносници "по принцип", възможното нейно бъдеще е вече да има индивидуален подход "по принцип".

Дебатът за бъдещето на комисията не се различава по нищо от този за цялата държавна администрация - необходими са експерти, модерни технологии (дигитализация) и максимална прозрачност. Ако и този път това не се случи, най-вероятно ще преживеем още една декада от замеряне с картончета, а от това печелят само тези, които искат да закрият комисията.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

29 ноември, 2017 г.
София Хотел Балкан

capital.bg/conference

12 годишна конференция Сделки и инвеститори



Акценти в програмата:
Икономически обзор на региона и какво да очакваме занапред
Гледната точка на инвеститорите за перспективите пред България
Най-важните сделки за годината и какво стои зад техния успех
Завръща ли се дяловото инвестиране като важен инструмент за финансиране
Кои активи и сектори ще бъдат в радара на инвеститорите през 2018


Прочетете и това

Емиграцията от България намалява 3 Емиграцията от България намалява

Живеещите зад граница сънародници са около 1.1 млн. души според доклад на "Отворено общество"

21 окт 2017, 724 прочитания

Идва ли последният мониторингов доклад на ЕК Идва ли последният мониторингов доклад на ЕК

Председателството на Съвета на ЕС поставя България в изключително изгодна позиция

20 окт 2017, 2539 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Адвокати, съдии и преподаватели обсъждат гражданския процес в парламента

Първата национална конференция по ГПК маркира проблемите в приетия преди 10 години закон

Напред към облака

Себастиен Марот, вицепрезидент в Google, пред "Капитал"

Новият бизнес на "Монбат"

Дружеството на братя Бобокови предприе мащабна експанзия извън страната само за няколко месеца

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Рони и Nasekomix: уроци по музика и искреност

Изпълнителката, композитор и актриса Андрония Попова почина на 44 години

Новите страхове са забравените стари

Носителят на "Оскар" Фолкер Шльондорф за първата екранизацията "Историята на прислужницата"

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 42

Капитал

Брой 42 // 21.10.2017 Прочетете
Капитал Daily, 19.10.2017

Капитал Daily

Брой 160 // 19.10.2017 Прочетете