Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
30 27 окт 2017, 9:10, 23016 прочитания

БАН не дава на кабинета патерица за "Белене"

Експертите на Академията заключават, че централата е нежизнеспособен търговски проект

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
- Правителството вече загатва, че АЕЦ "Белене" може да се строи изцяло за сметка на държавата.

- Очакваната сума за евентуалното й изграждане е над 20 млрд. лева.

Още по темата

Какво казаха и какво разбрахме за АЕЦ "Белене"

БАН залага голямо количество "ако"-та пред заключението за жизнеспособността на ядрения проект

18 ное 2017

С помощта на БАН ГЕРБ вдъхва нов живот на АЕЦ "Белене"

Няма нито един жизнеспособен сценарий без участието на държавата, казват икономистите. Правителството ще започне консултации в парламента

16 ное 2017

Държавната енергетика: Повече приходи, изтъняващи печалби

Борсовата търговия и повечето свобода стимулират производствените компании в сектора

5 ное 2017

Седмични новини за енергетика

В рубриката на "Капитал Daily" събираме всички най-важни новини от последните седем дни

1 ное 2017

Председателят на КЕВР: България няма нужда от нови големи енергийни мощности до 2035 г.

При очакваните средни цени на електроенергията през 2050 г. нова ядрена мощност няма да бъде финансово устойчива, смятат от Центъра за изследване на демокрацията

31 окт 2017

Въпреки че за АЕЦ "Белене" са били тествани над 90 комбинации – различно разпределение на дяловете между инвеститорите (включително държавата), разнообразни прогнозни цени за електроенергията до 2087 г. и т.н., "заключението на БАН е, че проектът е финансово нежизнеспособен".

Изводът на икономистите на БАН идва малко изненадващо, тъй като именно на него правителството разчиташе да отвори врата за рестарта на АЕЦ "Белене" - проект, който беше замразен през 2012 г. заради липса на средства за довършването му. Поръчаният от Българския енергиен холдинг (БЕХ) и изготвен от екип на Института за икономически изследвания към БАН доклад за жизнеспособността на ядрената централа трябваше да даде основанията, на които да се позове ГЕРБ, за да възобнови изграждането на ядрената централа, която точно управляващата днес партия спря преди пет години и половина. Признаци за това имаше предостатъчно през последната година, в която от кабинета идваха идеи за приватизация или пък за тайнствени инвеститори.

В крайна сметка БАН все пак може да даде положително становище, позовавайки се на нуждата от нови генериращи мощности. И тъй като няма как AЕЦ "Белене" да се изгради на търговски принцип, правителството ще започне да обсъжда финансирането й с руски заем, както това беше направено в унгарската АЕЦ "Пакш II" (коригирана на 27.10.2017).

Но изводите от доклада, с който "Капитал" разполага (окончателният вариант ще бъде предоставен на БЕХ следващата седмица), ще висят оттук насетне като тежка обица на ухото на всеки политик, който ще трябва да решава съдбата на ядрената централа и заровените в нея досега 2.3 млрд. лева. Въпросът винаги ще бъде - защо ако централата е неизгодна за частен инвеститор, държавата трябва да се захваща с нея? Няма ли по-евтина алтернатива? И не може ли необходимите над 20 млрд. лв. инвестиции да се вложат в нещо по-разумно? За сравнение - толкова ще получи България от европейските фондове за периода 2013 - 2020 г.

Новата държавна АЕЦ



Според изчисленията на БАН при нормална очаквана възвращаемост за частния инвеститор приходите от експлоатацията на АЕЦ "Белене" няма как да покрият вложените пари (т.е. той ще има отрицателна нетна настояща стойност на капитала). Това обезсмисля търсенето на евентуален външен инвеститор, който да участва за своя сметка и риск.
Фалшиви аргументи за ползата от нова ядрена централа рискуват да я превърнат в поредното скъпо начинание, в което ще потънат още 20 млрд. лева.

Единственият вариант строежът на централата да бъде възобновен, така че някак сметката да излезе, е тя да бъде изцяло държавен проект. Именно затова в последните месеци вече не се говори за митичния кандидат за АЕЦ "Белене", който бил подал писмо с намерения в Министерството на енергетиката. За сметка на това се завъртя примерът на унгарската ядрена централа "Пакш II". При нея инвеститор е унгарската държава, като 80% от необходимите 12 млрд. евро за изграждането се осигуряват от руската държава.

Бившият министър икономиката и енергетиката Румен Овчаров, по чието време беше направена първата копка на АЕЦ "Белене" (по-късно имаше и други първи копки за възобновения строеж), винаги е настоявал централата да се строи с държавно финансиране. "Държавата дали иска или не иска, тя има много сериозни ангажименти. Тя носи отговорност по Виенската конвенция за щета на трета страна, тя носи дългосрочни отговорности за радиоактивни отпадъци, за отработено гориво. Премиерът през лятото изненадващо откри, че някой си инвеститор изоставил опасни отпадъци в "Полимери", защото е фалирал. Ами ако т.нар. частен собственик на ядрената централа след 20-30 години, след като се получи печалбата и реши да фалира, кой ще носи отговорност за това", коментира Овчаров.

Привържениците на подхода с изцяло държавното финансиране винаги посочват, че правителствата често харчат публичните средства за проекти, които не носят директни печалби – от една магистрала има полза за цялата икономика, но сама по себе си тя не генерира приходи. По същия начин и една ядрена централа може да не е на печалба, но да гарантира например сигурността на енергийните доставки.

Наследникът на Овчаров Трайчо Трайков, който прекара двете си години като министър в търсене на инвеститори за АЕЦ "Белене", е доста скептичен към идеята. "Може би в правителството са разбрали, че ако въобще се появи инвеститор, той ще очаква поемането на неприемливи рискове и разходи от държавата или пък ще е директно инструмент на чужди държавни интереси. А най-вероятно и двете", казва Трайков. И допълва: "Досега нито един анализ не е доказал икономическата жизнеспособност на проекта при пазарни условия без държавни субсидии под една или друга форма." Според него единственият възможен вариант е държавата да продаде оборудването.

Хората, които споделят мнението на Трайков, посочват, че при 100% публично участие държавата приема, че ще получава доходност, която би била неприемливо ниска за частния инвеститор. По този начин данъкоплатците биха били единствените инвеститори и носители на риска. И ще са принудени да се съгласят парите от техните данъци да бъдат вложени в начинание, което би носило по-ниска възвращаемост в следващите 60 г. спрямо други възможни инвестиции.

Пакш-макс

Примерът на "Пакш" в Унгария вече породи и комични коментари, че едва ли не това е проект, който се одобрява от Брюксел и е добре България да последва този пример. Това твърдение се основава на факта, че Европейската комисия в крайна сметка не видя непозволена държавна помощ в участието на унгарското правителство в изграждането на АЕЦ-а. Това обаче не означава одобрение, нито пък признание за ефективността на модела. Всъщност точно обратното – ЕК не се произнесе срещу Унгария, тъй като Будапеща доказа, че проектът е икономически неизгоден за частен инвеститор, не облагодетелства нито един икономически оператор и може да се изгради само с участието на правителството, което може да приеме възвращаемост под нормално очакваната. "Базирана на по-горния анализ, ЕК заключва, че частен инвеститор не би инвестирал при същите правила и условия", гласи изводът на комисията.

На практика ЕК приема, че ефективността на използването на унгарските публични финанси е в ръцете на данъкоплатците и те решават това по време на избори.

Балканите – оправданието на всеки голям енергиен проект

След като всички вече са наясно, че АЕЦ "Белене" е с най-малкото съмнителна икономическа стойност, единствената възможност проектът да се осъществи е, ако се докаже, че без него страната я очаква режим на тока. Затова и в следващите месеци вероятно ще се разгори истерична битка с прогнози за електроенергиен глад на Балканите, Европа, а защо не и Евразия (в минали години президентът Георги Първанов дори проучваше износ на ток за Сирия).

През 2005 г. "Белене" се аргументираше с нуждата на родната енергоемка индустрия и бързия икономически растеж – тогава се казваше, че всеки процент ръст на БВП изисква 1.5% ръст на потреблението на електроенергия. Оттогава насам "Кремиковци" и "Химко" отдавна са история, а БВП на страната се увеличи с 33% (реален ръст), докато потреблението на енергия почти не е помръднало. Въпреки прогнозите за ръст на потреблението в България още през 2008 г. НЕК призна, че АЕЦ "Белене" е нежизнеспособна, ако не изнася по-голямата част от произведената електроенергия. През последните десет години очакваният енергиен дефицит на Балканите не се появи, а дори имаше моменти, когато България внасяше електроенергия от иначе енергийно гладната Турция.

Сега мотивът ще е предстоящото затваряне на въглищните централи в България, както и масовото навлизане на електроавтомобили. "Мощности като АЕЦ "Белене" са необходими на България, още повече след началото на вече последната фаза на борбата срещу въглищните топлоелектрически централи", смята Овчаров. "Добре беше да се разбере, че ядрената енергетика и базовите мощности не са по никакъв начин алтернативни на ВЕИ. Защото един ВЕИ има използваемост в най-добрия случай около 2000 часа в годината, а годината, доколкото си спомням, има 8760 часа", допълва той по повод надеждите, че рязко спадащите цени на новите енергийни технологии могат да направят старите енергийни мастодонти излишни.

Трайков обаче отбелязва, че проблемът не е липсата на енергийни мощности. "Това е дълъг разговор, но накратко проблемът на България е в неефективно потребление на енергията - там трябва да се насочат усилията, например чрез създаване на системи за изглаждане на пиковете и дъната на графиката на потребление. Второ - развитието на енергийните технологии, които и към днешна дата предлагат по-добри решения от проекта "Белене", а след 10 г. това ще е още по-вярно. И трето - вероятно ще има изкушения за преждевременно затваряне на 5-и и 6-и блок на АЕЦ "Козлодуй" и на въглищните централи в Маришкия басейн, за да се направи място за АЕЦ "Белене", казва Трайков.

Илюстрация

Аргументът с въглищните централи не е нов. Той се използваше и в началото на века, за да се обоснове защитата на малките блокове на АЕЦ "Козлодуй", които бяха затворени под натиск от Брюксел. Тогава се твърдеше, че европейските екоизисквания неизбежно ще затворят въглищните тецове. За последните 10 г. обаче от основните централи спря само ТЕЦ "Варна" и въпреки това България продължава да има излишък на електроенергия.

Влизащите след няколко години изисквания са много по-високи, но все още никой не е направил сметката колко би струвало да се модернизират въглищните централи и дали това няма да е по-евтино от строежа на ядрена мощност. Нито какво би се случило, ако след няколко години цената на фотоволтаичните инсталации падне дотолкова, че те започнат масово да се инсталират по покривите на предприятия и частни домове. Това не е хипотетичен сценарий – в последните години цената на слънчевите панели пада с 20% на всеки три години, показват данните на Международната агенция по енергетика. Не се изисква висша математика, за да се пресметне какво ще се случи след пет-шест години, при условие че и сега скъпите фотоволатици са вече изгодна алтернатива на ЕРП-тата или дизел генераторите.

Ядрената централа може и да е добър вариант за България, но фалшивите аргументи за нейната полза рискуват да я превърнат в поредното скъпо начинание, в което ще потънат още 20 млрд. лева.
Как отново трябваше да се открие топлата вода

От БАН са изготвили стандартен финансов модел на проекта за АЕЦ "Белене", в който на базата на прогнозните приходи и разходи се прави оценка за неговата икономическа целесъобразност. В случая заданието е било да се състави модел с презумпцията за частен инвеститор (не е разглеждан вариант, при който държавата участва като 100% собственик). Използвани са данни, които са били предоставени от БЕХ – т.е. става дума за съвсем реални числа от проектната документация на замразената ядрена централа, както и информация от различни международни източници - например анализа на инвестиционната банка Rothschild за перспективата за разширяването с нови мощности на унгарската ядрена централа "Пакс".

Като цяло анализът на икономистите е трезв и залага консервативни допускания за изчислението на бъдещите приходи и разходи на АЕЦ "Белене". Например при изчислението на цената на електроенергията в България и региона – решаващият фактор, който би определил дали бъдещата централа би могла да продава продукцията си, от БАН са приели, че след 2030 г. (докогато може да се направи относително надеждна прогноза) тя ще се повишава само с 1% годишно (т.е. малко над 10% за десетилетие).

Инвестиционните разходи са заложени на ниво от 9.2 млрд. евро, докато например преди пет години консултантът HSBC ги беше определил на 8.1 млрд. евро. Заедно с очакваното оскъпяване по време на строителството и финансовите разходи до момента на пуска на АЕЦ-а сметката набъбва на 11.6 млрд. евро. От тях до момента са платени 1.17 млрд. евро. Най-интересното е, че след като първият вариант на доклада на БАН е бил върнат за корекции (анализът е пропуснал някои разходи по време на строежа и да отрази някои данни за регионалните цени на електроенергията), в поправената си версия той е още по-негативен за проекта. Ако в него се включат и още очаквани разходи (които са отразени в проекта за унгарската АЕЦ "Пакс II") като неизбежното забавяне на строителството и нейното оскъпяване (няма ядрена централа, завършена навреме и за първоначално предвижданата инвестиция), сметката ще набъбне още повече.

По-важното в изчислението на БАН е прогнозната цена на електроенергията на АЕЦ "Белене" - 90.99 евро за мегаватчас за целия срок на работа на централата (т.е. първоначално може и да е по-ниска, но да е по-висока в края на експлоатацията на съоръжението). Това е т.нар. изгладена цена (LCOE), която се използва да се изчисли дали сметката излиза. Според БАН проектът излиза само при условие, че цените на електроенергията в региона достигнат максимално прогнозираните и АЕЦ-ът работи през цялото време със 100% от мощностите си – две невъзможни предпоставки (виж повече в графиката). По този начин икономистите достигат до извода на HSBC, че АЕЦ "Белене" може да бъде осъществим проект, но само при значителното участие на държавата.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Екокоалицията бойкотира срещата за Банско; Каракачанов ще налее 80 млн. лв. в старите МиГ-ове Вечерни новини: Екокоалицията бойкотира срещата за Банско; Каракачанов ще налее 80 млн. лв. в старите МиГ-ове

И още: Износът се представя добре и през октомври; Израелският премиер Нетаняху иска ЕС да последва решението на САЩ за Ерусалим

11 дек 2017, 1105 прочитания

Големите петролни вериги сезираха КЗК за нелоялна конкуренция на Марешки 4 Големите петролни вериги сезираха КЗК за нелоялна конкуренция на Марешки

Варненският бизнесмен вече загуби няколко процедури в антимонополния орган

11 дек 2017, 1328 прочитания

24 часа 7 дни

Библиотека / Гепард»

Гепард
Гепард

Класация на най-динамичните малки и средни компании в България.

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Вера Йоурова: Като говоря с Цацаров, чувам за напредък, като видя фактите, започвам да се съмнявам

Еврокомисарят по правосъдие наблегна, че краят на мониторинга зависи от необратимостта на реформите

Луксозното гето на София

"Манастирски ливади-изток" е пример за това как не тябва да се развива един квартал.

Гените ни говорят

Боряна Герасимова, съосновател и главен изпълнителен директор на NutriGen, пред "Капитал"

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Брюксел преди Коледа

"Деспасито" тук звучи в джаз вариант. Чистотата е на почит. Колекционирането на винтидж предмети – любимо хоби.

Жените знаят защо

"Истории за лека нощ за момичета бунтарки" - най-щедро финансираната чрез краудфъндинг книга

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 49

Капитал

Брой 49 // 09.12.2017 Прочетете
Капитал Daily, 11.12.2017

Капитал Daily

Брой 189 // 11.12.2017 Прочетете