Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
6 10 ное 2017, 9:51, 9025 прочитания

Шперцът за еврозоната

Европейската комисия се опитва да отвори за София вратата на евро чакалнята

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Не всички обичат Волфганг Шойбле

Мнозина се радват на напускането на германския финансов министър. Но то отваря вакуум

19 окт 2017

Юнкер: Шенген и еврозоната да се отворят за България

Председателят на ЕК директно поиска бързо присъединяване към граничното споразумение, докато за еврото предложи предприсъединителен инструмент

13 сеп 2017

В преддверието на чакалнята

Служебното правителство даде заявка за влизане в чакалнята на еврозоната, но това засега изглежда само като политическо говорене

2 мар 2017
Да поканиш точно днес за член на еврозоната България вероятно изглежда доста екзотично. Не само че травмите от кризата на европейската валута, разразила се след 2009 г., все още не са преодолени, но и Франция и Германия – двата основни мотора зад еврото, продължават да имат доста различни възгледи за реформата му. "В момента няма никакъв апетит в еврозоната да се поканят "слаби" нови членки", смята Даниел Грос, директор на влиятелния брюкселски тинк-танк Centre for European Policy Studies. "Швеция, Чехия и Дания биха били приети по всяко време, но не и България и Румъния."

Въпреки това в сряда, след срещата си с българския премиер Бойко Борисов и неговия кабинет по повод предстоящото в първата половина на 2018 г. българско председателство на Съвета на ЕС, председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер каза: "България е готова за еврото и ако кандидатства, аз напълно ще я подкрепя". Това е поредният сигнал в последните няколко месеца, през които ЕК не спира да дава сигнали, че и "слабите" страни имат шанс.

ЕК не е решаващият фактор за това кой да бъде поканен в ERM 2 (Механизъмът за обменни курсове, който е първата формална стъпка към еврозоната) - тя дава препоръка, но решението се взима от страните членки и Европейската централна банка (ЕЦБ). Въпреки това Комисията може да окаже съществена помощ. В средата на септември Юнкер малко изненадващо обяви, че водената от него институция ще предложи създаването на специален инструмент за подпомагане на страните в ЕС, които желаят да приемат еврото. Новият инструмент ще предложи "техническа и дори финансова помощ", каза тогава председателят на ЕК, т.е. той няма да бъде насочен към примерно Швеция или Дания, които едва ли се нуждаят от допълнително финансиране. Споменаването на възможността за "финансова" помощ естествено предизвика нервно очакване във вечно гладната за европари българска столица.

Какво ще представлява новият инструмент?

Официалното предложение ще бъде публикувано на 6 декември, но вече са ясни някои детайли. "Техническата" помощ най-вероятно ще се осъществява от Службата за подкрепа на структурни реформи (СПСР) на Европейската комисия, твърдят два източника на "Капитал" от ЕК. Екипите на СПСР имат вече много опит от Ирландия, Португалия или Гърция, след като трябваше да оказва помощ на тези страни за преодоляване на последствията от кризата в еврозоната.
Преди предстоящето през 2018 г. българско председателство на Съвета на ЕС, председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер беше щедър на обещания и похвали

[Reuters]

Опитът, особено от Гърция, би бил доста полезен в страни като България и Румъния, които всъщност имат основно институционални пречки пред присъединяването към еврото. Например директорът на Bruegel – друг влиятелен тинк-танк в Брюксел, Гунтрам Волф смята, че заради неготовността на институциите си България би рискувала с прибързано приемане в еврозоната. "Например ако не можете да контролирате спекулативното навлизане на капитали, или пък се допусне лесно заемане на пари, както се случи в Гърция, ясно е, че България биха я очаквали кризи", обяснява Волф.



Самата СПРС е известна в Българя най-вече с одита, който извърши на българската прокуратура в края на 2016 г. и който не доведе до особен тласък за реформи в държавното обвинение. Преди това тя е оказвала и техническа помощ в областта на образованието. Изводите от доклада на СПРС са били използвани при изготвянето на стратегията за научни изследвания у нас. По неофициална информация проф. Люк Соте - ръководител на експертната група по проучването и съветник на еврокомисаря за изследвания, наука и иновации, е толкова разочарован от това какво прави България по темата и иска да приключи по-бързо проекта.

По-интересен е въпросът с "финансовата помощ", която едва ли би се изразила само във финансиране на техническите мисии. Източници на "Капитал" твърдят, че министерството на финансите има известни съмнения.

От една страна, при очакваното намаляване на еврофондовете за България след 2020 г. (заради напускането на Великобритания и пренасочването на средства към нови политик), всяка подобна новина се посреща добре в София. От друга, именно заради очакваното свиване на бъдещия многогодишен бюджет на ЕС, остава въпросът откъде биха дошли тези средства. Ако те бъдат изтеглени от други програми – като кохезионната политика и бъдат пренасочен към новия инструмент, това не би имало особен ефект. Дори може да се окаже, че достъпът до еврофондовете бил затруднен, тъй като правителството ще трябва да изпълнява доста специфичен набор от мерки. Например Даниел Грос смята, че е възможно ЕК да създаде нов финансов стимул за еврото, "но по всяка вероятност неговото използване би било свързано с много условия".

Единственият смисъл от новия инструмент, поне от гледна точка на българската администрация, би бил да се постигне по-малко орязване на европейските фондове след 2020 г. България може да твърди, че й предстои да извърши доста по-сериозна работа, отколкото на другите страни членки, които се ползват от кохезионната политика, но са вече в еврозоната.

По-важното е, че "Европейската комисия сигнализира, че променя подхода си към отварянето на еврозоната от негативен към позитивен, казва Марек Домбровски, изследовател в Bruegel, това може да насърчи политиците и общественото мнение в страните извън еврозоната да се замислят за присъединяване към нея".

В очакване на поканата

Една от възможните причини Европейската комисия да предложи такъв инструмент е той да служи като гаранция пред ЕЦБ. В момента европейската централна банка не е много ентусиазирана да допуска нови страни в ERM 2 (Механизъм за обменни курсове), станал по-популярен като "чакалнята на еврото". Причината е, че след влизането им в нея няма гаранция, че страните провеждат очакваните от банката реформи, като вместо това биха се стремили да покрият номиналните критерии.

"България беше много успешна в поддържането на макроикономическата стабилност, за което допринасяше и валутният борд, смята Гунтрам Волф, проблемът е дали България ще продължи да има дисциплината и благоразумността, когато влезе в еврозоната, тъй като изкушенията биха били големи". С новия евро инструмент ЕК всъщност би дала повече муниции на ЕЦБ да натиска за реформи евентуалните кандидатки. Последното със сигурност би улеснило приемането на страни като България в ERM 2, каквато всъщност е настоящата цел на кабинета. Самото влизане в еврозоната е далечна перспектива и в момента българското правителство дори не се опитва да говори за него.


Според бившия министър на външните работи Ивайло Калфин, понастоящем съветник на комисаря по бюджета Гюнтер Йотингер, България може да бъде и про-активна и да не чака само какво би предложила ЕК. "Може и сами да предложим някакъв механизъм, който да следи реалната конвергенция на България - в него могат да влязат средносрочни планове, годишен мониторинг и т.н., казва Калфин. Според него "подобно усилие може да демонстрира реален наш принос, вместо да разчитаме на простото убеждаване".

Подобна инициатива може да даде допълнителни аргументи на Европейската комисия, ако тя се опита да убеди останалите страни членки на еврозоната да изразят подкрепа за влизането на България в чакалнята. Ключова дата ще е 6 декември, когато България е поканена да вземе участие на специалната среща на високо ниво за бъдещето на еврото. В сряда Бойко Борисов каза, без да дава подробности, че се надява въпросът с влизането на България в ERM 2 да се разгледа до края на годината. Въпреки че страните членки не могат да "заповядат" на ЕЦБ как да процедира с България, централната банка естествено би се заслушала в тяхното мнение.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

29 ноември, 2017 г.
София Хотел Балкан

capital.bg/conference

12 годишна конференция Сделки и инвеститори



Акценти в програмата:
Икономически обзор на региона и какво да очакваме занапред
Гледната точка на инвеститорите за перспективите пред България
Най-важните сделки за годината и какво стои зад техния успех
Завръща ли се дяловото инвестиране като важен инструмент за финансиране
Кои активи и сектори ще бъдат в радара на инвеститорите през 2018


Прочетете и това

Срокът на концесиите ще може да се удължава с една трета 4 Срокът на концесиите ще може да се удължава с една трета

Парламентът предвиди и допълнителни изключения за големи проекти при окончателното приемане на новия закон

19 ное 2017, 7604 прочитания

Вечерни новини: По-важното от уикенда и какво се очаква през новата седмица Вечерни новини: По-важното от уикенда и какво се очаква през новата седмица

Нинова ще подкрепи промените на ГЕРБ за приватизацията, но БСП -не; Обединение вдясно; ВКС срещу новия специализиран съд; Бюджет 2018 влиза във фаза окончателно приемане

19 ное 2017, 1213 прочитания

24 часа 7 дни

Библиотека / Гепард»

Гепард
Гепард

Класация на най-динамичните малки и средни компании в България.

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Ерик Рубин: Изключително важно е да има свободни медии

Посланикът на САЩ в България пред "Капитал"

Франсоаз Шомбар: Бъдещето е по-добро от настоящето

Главният изпълнителен директор на Melexis пред "Капитал"

Приватизация на приватизацията

Заканите на ГЕРБ и ДПС за промяна в конституцията не са невъзможни за осъществяване

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

В търсене на Левски

"Възвишение" е верен на романа и доброто жанрово кино

Северни пиеси

Новата колекция YPPERLIG представя сътрудничество между ИКЕА и HAY и е истинско събитие

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 46

Капитал

Брой 46 // 18.11.2017 Прочетете
Капитал Daily, 20.11.2017

Капитал Daily

Брой 177 // 20.11.2017 Прочетете