Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
2 10 ное 2017, 16:27, 15792 прочитания

Свободата да фалираш

Защо рано или късно България трябва да въведе несъстоятелността на физически лица

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Темата накратко

България е единствената държава в Европейския съюз, която не е въвела производство по несъстоятелност за физическите лица.

Подобна процедура е от полза както за длъжниците, така и за кредиторите. Основната опасност е законодателството да не е добре написано.

ГЕРБ засега са против, но могат да сменят мнението си под натиска на популизма в лицето на омбудсмана и патриотите.

Част от темата

Защо е важно да има ново начало

Проф. Ийън Рамзи: Личният фалит помага на хората да се върнат в икономиката

Ако няма доверие в институциите, няма да сработи, казва преподавателят по право от университета в Кент пред "Капитал"

Сегашният проект за личен фалит: 10 години ангария

Какво предлага законопроектът на "Обединени патриоти" и къде са проблемите

Няма причина за реформата "личен фалит"

Твърде малко хора могат да имат нужда от подобна защита, казва икономистът Красен Станчев

Не стигма, а нов шанс

Как изглежда и каква е философията на процедурата по личен фалит в САЩ

Несъстоятелни опити за спасяване на "вечния" длъжник?

...или как и защо българският законодател не успява да вземе правилното решение по въпроса за несъстоятелността на физическите лица

Какво е личен фалит

Идеята за несъстоятелността на физическите лица се появява през XIX век в САЩ, където този механизъм е най-развит днес. Днес освен в целия ЕС (без България) такива механизми има в Япония, Бразилия и дори Русия. Основната разлика между държавите е предимно в това дали са добронамерени по-скоро към длъжника (САЩ, Великобритания, Канада) или към кредитора (Германия, Австрия). Повечето държави от континентална Европа са намерили балансиран период.

По философия личният фалит не се различава много корпоративния. Човек, който е изпаднал в невъзможност да погасява задълженията си, се обръща към съда, който преценява дали са налице предпоставките (например минимален праг на задълженията) и открива производство. Тук важен момент е публичността, тъй като тя ще даде възможност на кредитори да предявят вземанията си. В производството могат да бъдат атакувани съмнителни сделки, с които длъжникът се опитва да ощети кредиторите си (например прехвърлянето на имущество). Ключов въпрос е кой плаща разноските по тях, защото производството по несъстоятелност по необходимост е свързано с разноски по управление и възстановяване на имуществото на длъжника, както и съдебни разноски. В някои държави при определени условия длъжникът може да бъде свободен от такси, но в други не е така.

Съдът може да назначава синдик (или друг еквивалент), който да управлява доходите на длъжника за определен период, а освен това съдът да го задължи да посещава курсове за финансова грамотност. "Производството може да завърши по два начина – или със сключване на споразумение на длъжника с кредиторите му (споразумението се одобрява с мнозинство, а не с пълно единодушие, за да не може един кредитор да бойкотира процеса), или с ликвидация (превръщане в пари) на имуществото на длъжника и освобождаването му от всички задължения, които не са били погасени от събраното в производството" коментира съдия Андрей Георгиев.

Пълното освобождаване от задълженията не става веднага, а след определен период от време, който варира от три (Великобритания) до шест (Германия) години. През този период длъжникът е с ограничени граждански права, създава ограничение за заемане на някои длъжности, а достъпът му до пазара на финансови услуги е силно ограничен. Това може да затрудни намирането на жилище под наем, абонирането за комунални услуги и т.н.

Още по темата

Очите на Борисов са му на тила

Някои от по-важните теми в новия брой на "Капитал"

10 ное 2017

Няма причина за реформата "личен фалит"

Твърде малко хора могат да имат нужда от подобна защита, казва икономистът Красен Станчев

10 ное 2017

Сегашният проект за личен фалит: 10 години ангария

Какво предлага законопроектът на "Обединени патриоти" и къде са проблемите

10 ное 2017

Несъстоятелни опити за спасяване на "вечния" длъжник?

...или как и защо българският законодател не успява да вземе правилното решение по въпроса за несъстоятелността на физическите лица

10 ное 2017

Проф. Ийън Рамзи: Личният фалит помага на хората да се върнат в икономиката

Ако няма доверие в институциите, няма да сработи, казва преподавателят по право от университета в Кент пред "Капитал"

10 ное 2017

Не стигма, а нов шанс

Как изглежда и каква е философията на процедурата по личен фалит в САЩ

10 ное 2017

Депутатите решиха: Без десетгодишна абсолютна давност за длъжници

Парламентът окончателно прие промените в Гражданско-процесуалния кодекс, но дебатът за личния фалит остава

18 окт 2017

Рестарт на идеята за личен фалит

Правосъдното министерство пише закон, ще се ползва световната практика

3 апр 2014

Личен фалит по ирландски

Дъблин въведе нов механизъм за уреждане на взаимоотношенията между кредитори и длъжници

22 апр 2013

Краят на вечните длъжници

Предложението за десетгодишна абсолютна давност за дългове на физическите лица смекчава, но не решава проблема с липсата на закон за личен фалит

19 сеп 2012

Ако си представите карта на Европейския съюз, на която са отбелязани всички държави, които са въвели процедура за личен фалит, ще видите само едно черно петно. Това е България - единствената страна в ЕС, която няма законодателство, което урежда под някаква форма несъстоятелността на физическите лица.

По принцип, когато в България се говори за фирмена несъстоятелност, асоциациите са две: схема за ощетяване на кредиторите или превземане или източване на фирми.

Вероятно осъзнавайки тази реалност, преди месец председателят на правната комисия Данаил Кирилов (ГЕРБ) наскоро заяви, че въвеждането на личен фалит (несъстоятелност на физическите лица) би бил опасен експеримент. "При частния фалит длъжникът губи правоспособност, неплатежоспособността води до загуба да се управляват граждански права, да се сключват сделки. В това състояние на икономиката е свръхопасно да вървим към такива експерименти", обясни Кирилов малко след като бяха приети промени в гражданския процес миналия месец. Те бяха предложени от омбудсмана Мая Манолова и пакетирани като "край на тормоза над длъжниците", но реално създават повече главоболия, отколкото защита.

Манолова, която умело облече мантията на социалпопулизма, заяви, че следващата й битка ще бъде въвеждането на законодателство за личния фалит. Такъв проект беше внесен в предишния парламент от АБВ, а негов леко преработен, но все така пълен с неясноти, недомислици и противоречия вариант беше предложен от патриотите. Доколкото самият Данаил Кирилов е споделял, че "ако искате нещо да стане, отидете при Мая", е твърде вероятно съвсем скоро мнозинството в парламента да засили такъв проект. Очевидно е, че въпросът вече не е дали да има законодателство, а кога ще бъде прието то.

Да кажем ясно първо следното: крайно време е България да поправи тази липса и най-накрая да въведе механизъм за личен фалит. Но както винаги, важно е дали законодателството ще е на необходимото ниво, тъй като регулира изключително деликатна материя, засягаща потенциално стотици хиляди хора, в която трябва да бъде намерен баланс между интересите на кредитор и длъжник.



Къде е проблемът

В България съществуват две защити за длъжника. Първата е погасителната давност. Тя е пет години (три години за срочни задължения, като сметките за парно) и започва да тече от датата, на която задължението е трябвало да бъде платено. Ако този срок изтече кредиторът няма как принудително да събере вземането си.

Тази давност спира да тече, когато започнат действия по събирането на вземането по съдебен път, т.е. трябва да имате насреща си наистина мързелив кредитор, който да проспи да потърси вземането си. Резултатът от това законодателство е, че ако някой длъжник се намери в невъзможност да плаща задълженията си, защото се разболее или остане трайно без доходи, той може да се превърне във вечен длъжник. Върху основното му задължение ще се трупат лихви, а отделно от това за негова сметка са и всички разходи, които кредиторът прави, за да събере вземането си. Върху тях също се трупат лихви и така човек на практика може никога да не успее да излезе от блатото на задълженията.

Втората и последна защита, която законът предвижда, е ограничаване на имуществото, върху което може да бъде насочено изпълнението. Това са вещи от първа необходимост, жилището на длъжника (ако има само едно и живее в него и сам не се е съгласил то да е ипотекирано), както и трудовото възнаграждение (несеквестируема е минималната работна заплата, а след това се изчислява процент от доходите над нея, но колкото и да получава, при всички положения за длъжника могат да останат до 1020 лв.)

Според някои експерти тези защити са напълно достатъчни. Според други - не. В резултат на липсата на законов механизъм за изход от ситуацията все повече вечни длъжници попадат в сивата икономика, тъй като искат плащане на ръка, живеят без здравни и социални осигуровки и т.н. Това е вредно за тях, за държавата и в крайна сметка - за кредиторите им, които не могат да съберат нищо.

Къде е решението

През 2015 г. ГЕРБ се опитаха да въведат т.нар. абсолютна давност от 10 години за задължения. "Подобен подход крие опасност, защото поставя всички задължения под общ знаменател", коментира адвокат Десислава Филипова, която е сред най-разпознаваемите говорители по темата за правата на длъжниците. Освен това то поставя кредиторите в неравностойно положение и може да ги мотивира да се върнат към методите от 90-те години: "Прехвърляне на собственост срещу мъгляво задължение за връщането (забранено от закона), психологически натиск, а понякога и физическо насилие", коментира младши съдията от Софийски градски съд Андрей Георгиев. В крайна сметка идеята за въвеждането на 10-годишна абсолютна давност беше отхвърлена.

Така личният фалит остава единственото решение, а като член на ЕС по всичко личи, че България няма да се измъкне от въвеждането на подобно законодателство. През март 2014 г. главна дирекция "Правосъдие" към ЕК издава препоръка (незадължителна форма на законодателство), която въпреки че не е насочена към физическите лица, препоръчва на държавите членки да въведат относими мерки (като освобождаване от задължения) и за физически лица. Проект на ЕК за Регламент в тази посока се разглежда от Европейския парламент. Според професор Ийън Рамзи от юридическия факултет на университета в Кент, който специализира в сравнителното право в областта на кредити и несъстоятелността, през последните години ЕС насърчава предприемаческата култура и защитава правата на самонаетите, а един от механизмите да го прави е именно през въвеждането на процедура, която да гарантира втори шанс на онези, които се провалят (нещо, което САЩ правят от над столетие).

Трябва да се има предвид, че частният фалит не е процедура, до която може да се прибегне безболезнено."Във всички страни, в които съществува тази възможност, тя е наистина крайна мярка. Тя буквално ви изключва от гражданския оборот", коментира управителят на фирмата за събиране на вземания EOS Матрикс Райна Миткова, която е и председател на специализираната Асоциация на колекторските агенции в България. Но Миткова е категорична: "В България е добре да имаме подобна уредба. Ние сме за, но този закон действа добре, когато е добре балансиран", коментира тя и се аргументира с факта, че в България сивата икономика е 30% и човек лесно може да се скрие в нея. Тя е защитник на идеята, че е добре да бъде въведен финансов консултант, който да помага на хората със съвети. "Наивно е да мислим, че натоварени съдилища като районния и градския ще могат да се справят и с тази задача", коментира още Райна Миткова.

Крайно време е

Основният мотив на противниците на тази мярка е, че тя създава морални и финансови рискове за една вече уредена, по техните думи, система на отношения. Да погледнем рисковете. Те се изразяват най-вече в това длъжниците да започнат да се държат безотговорно и да вършат измами. Това предпоставя, че повечето хора са неблагонадеждни длъжници и търсят начин да се отърват от задълженията си, с цената на всичко. Нито една европейска статистика не потвърждава това твърдение - в страните, в които е въведена тази мярка през последните години и в които има сериозен ръст на процента хора, търсещи фалит, това се дължи на ниската база за сравнение и в абсолютни стойности броят остава изключително нисък спрямо общото ниво на задължени. Хърватският закон е бил използван от влизането му в сила на 1 януари 2016 г. до май 2017 г. от общо 927 души, като броят на длъжниците със запорирани банкови сметки е над 133 000.

Изследвания в Англия и Уелс, както и на други места в Европа, твърдят, че основна част от хората, които са в невъзможност да връщат кредити, са безработни или самотни родители (по-голямата част от които жени) и задълженията им са по кредитни карти и за комунални сметки. Световната банка е съгласна. В свой анализ от юни 2017 г., тя нарича личния фалит мярка за защита на длъжниците, която има важни културни и хуманитарни аспекти, насочени към хора, "които са в състояние да осигуряват достатъчно доходи, за да издържат себе си и семействата си, но прекалено големите дългове, които имат, подкопават инициативата им и потискат производствения им капацитет", като им даде ново начало.

Това подкрепя теорията, че основната група, която ще се възползва от подобно законодателство, няма да са измамници, а хора в уязвими социални групи, за които държавата така или иначе харчи пари, за да подкрепя с други механизми. Това ще затегне условията за кредитиране за тях, но огромна част от тези хора така или иначе не се финансират от банки, а от бързи кредити и други, доста по-сенчести форми на заемане.

Обратно на твърденията на противниците, личният фалит може да бъде полезен в голяма част от случаите и за кредиторите. "Уредената" система в момента вкарва огромна част от тези хора в сивата икономика и кредиторите им не могат да съберат нищо. "Би могло да се каже, че производството по несъстоятелност гарантира развитието на отношенията по начин, който най-добре пасва на действителността – кредиторите ще получат онова, което биха могли да получат с оглед възможностите на длъжника, а той ще плати само онова, което може да поеме, без да се налага да се укрива", коментира съдия Андрей Георгиев. Всъщност кредиторите ще бъдат дисциплинирани от подобна мярка по простата причина, че длъжникът вече има друга опция на масата. Това би принудило примерно банките да внимават много повече на ниво риск мениджмънт преди отпускане на кредита, а не да залагат на събиране на вземания постфактум. Разбира се, изключително важно е как ще бъде прецизиран новият закон, така че едновременно да налага достатъчно сериозни изисквания към фалиращия, така че наистина да се прибягва до това като последна мярка и в същото време да не го "убива" социално.

Що се отнася до по-общото притеснение, че части от съдебната система и изпълнителната власт не работят добре и през тези дупки могат да минават измамници, това е фалшив аргумент. Това, че в България институциите трудно доказват и наказват измами, не може да е мотив за лишаване на граждани на ЕС от права, с които се ползват всички останали. Напротив - той може да е само стимул тези институции най-накрая да бъдат реформирани.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

29 ноември, 2017 г.
София Хотел Балкан

capital.bg/conference

12 годишна конференция Сделки и инвеститори



Акценти в програмата:
Икономически обзор на региона и какво да очакваме занапред
Гледната точка на инвеститорите за перспективите пред България
Най-важните сделки за годината и какво стои зад техния успех
Завръща ли се дяловото инвестиране като важен инструмент за финансиране
Кои активи и сектори ще бъдат в радара на инвеститорите през 2018


Прочетете и това

Четири десни партии с обща платформа "Български манифест за Европа" 3 Четири десни партии с обща платформа "Български манифест за Европа"

БЗНС напусна Реформаторския блок и се присъедини към инициативата

18 ное 2017, 6263 прочитания

Законодателен рекет 2 Законодателен рекет

Как ГЕРБ и ДПС брандират законите, за да ги превърнат в инструмент за публичен рекет

17 ное 2017, 2416 прочитания

24 часа 7 дни

Библиотека / Гепард»

Гепард
Гепард

Класация на най-динамичните малки и средни компании в България.

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Проф. Ийън Рамзи: Личният фалит помага на хората да се върнат в икономиката

Ако няма доверие в институциите, няма да сработи, казва преподавателят по право от университета в Кент пред "Капитал"

Ценни книжа без бъдеще

Държавата няма ясна идея какво да се прави с компенсаторните инструменти, от които активни на пазара са близо 0.5 млрд. лв.

Проблемите на малките

Няколко извода от "Гепард" - годишната класация на "Капитал" за най-динамичните малки и средни дружества

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

В търсене на Левски

"Възвишение" е верен на романа и доброто жанрово кино

С бебета на път

Полезни съвети за пътуване с малки деца

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 46

Капитал

Брой 46 // 18.11.2017 Прочетете
Капитал Daily, 16.11.2017

Капитал Daily

Брой 176 // 16.11.2017 Прочетете