Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
2 10 ное 2017, 17:02, 5084 прочитания

Няма причина за реформата "личен фалит"

Твърде малко хора могат да имат нужда от подобна защита, казва икономистът Красен Станчев

Красен Станчев | Институт за пазарна икономика
  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Част от темата

Защо е важно да има ново начало

Сегашният проект за личен фалит: 10 години ангария

Какво предлага законопроектът на "Обединени патриоти" и къде са проблемите

Не стигма, а нов шанс

Как изглежда и каква е философията на процедурата по личен фалит в САЩ

Несъстоятелни опити за спасяване на "вечния" длъжник?

...или как и защо българският законодател не успява да вземе правилното решение по въпроса за несъстоятелността на физическите лица

Проф. Ийън Рамзи: Личният фалит помага на хората да се върнат в икономиката

Ако няма доверие в институциите, няма да сработи, казва преподавателят по право от университета в Кент пред "Капитал"

Свободата да фалираш

Защо рано или късно България трябва да въведе несъстоятелността на физически лица

Още по темата

Несъстоятелни опити за спасяване на "вечния" длъжник?

...или как и защо българският законодател не успява да вземе правилното решение по въпроса за несъстоятелността на физическите лица

10 ное 2017

Проф. Ийън Рамзи: Личният фалит помага на хората да се върнат в икономиката

Ако няма доверие в институциите, няма да сработи, казва преподавателят по право от университета в Кент пред "Капитал"

10 ное 2017

Свободата да фалираш

Защо рано или късно България трябва да въведе несъстоятелността на физически лица

10 ное 2017

Не стигма, а нов шанс

Как изглежда и каква е философията на процедурата по личен фалит в САЩ

10 ное 2017

Руската централна банка не знае как да оцени активите на затруднени банки

Сред странните активи, които вече са в ръцете на регулатора, са птицеферми и складове за зеленчуци

9 ное 2017
Не виждам каква е причината за такава "реформа" и смятам, че дори обсъждането й е вредно, когато е едностранчиво, неподкрепено с данни и анализ на потенциалните въздействия върху поведението на длъжници, кредитори и спестители в банките. Точно така абстрактно е обсъждането на идеята в един скорошен доклад на Световната банка за ефективното събиране на вземанията. Тоест най-важното мое притеснение е, че самата идея носи в себе си, в България, много непредвидени последици и рискове.

Но по ред на номерата

Няма ясно определение на проблема, който този институт ще реши. Старите задължения на домакинствата у нас са под 4% от тяхното състояние и като абсолютна сума те са относително малки спрямо портфейла на кредиторите (например банки) или спрямо общата сума на богатството на домакинствата – след края на рецесията (т.нар. невиждана икономическа криза според думите на Станишев и Борисов) в средата на 2010 г. до днес тази сума се движи в границите между 1.5 и 1.7 млрд. лв., а като дял от БВП намалява. Колегите ми от "Индъстри уоч" вече десет години изчисляват дела на дълговите плащания от дохода на домакинствата от заплати: между март 2010 и февруари 2017 г. този дял се свива повече от два пъти - от 8.3% до 3.7%.

Подобно е поведението и на общата (не само старите, а всички заеми) задлъжнялост на домакинствата - под 10% от техните разполагаеми доходи, и от пет години насам намалява (докато делът на спестявания или се увеличава, или остава относително неизменен).

Това, разбира се, са средни стойности. Онзи, който е закъсал с връщането на заемите си, те не го успокояват и не могат да го освободят от притеснения и несгоди. Но те показват, че проблемът не е огромен, "страшен" или неуправляем за банките, бюджета и икономиката.



Но и от индивидуално гледище положението на дълбоко закъсалите длъжници изглежда поправимо при сегашната правна система и традиции.

В приведените сметки за старите задължения не влизат жилищните заеми: те са и актив, а когато жилището е залог, то е несеквестируемо по условията и силата на чл. 444 от ГПК. При тези заеми да закъсаш с неплащане на заем е най-страшно, защото можеш да останеш на улицата.

С Емил Хърсев и други колеги се опитвахме да съберем данни по този повод, когато за пръв път социалисти и патриоти се опитаха да предложат проектозакон за фалита на физическите лица. В най-лошия случай става дума за не повече от 1% от жилищните заеми (и като сума, и като брой). Но както по всичко изглежда, случаите заемодатели да се опитат да вземат жилището като залог, са под 100. Най-често те преструктурират задълженията или направо ги опростяват. По репутационни съображения.

Най-важният аргумент против тази идея е потенциалното поведение на длъжниците. Следните икономически дадености са важни тук.

Хората вземат заеми не от някого другиго, а от самите себе си – след един момент в бъдещето; лихвата е цената на тяхното желание да получат определена сума пари сега, а не след време; целта е естествената потребност да живееш добре колкото може по-скоро.

Нормално е да искаш да вземеш повече, а да върнеш по-малко, а ако изобщо не върнеш нищо, си най-добре.
Кредиторът по занятие, банка или всеки друг кредитор трябва да вземе предвид това обстоятелство, ако иска да защити парите на своите кредитори, сред които са и онези, които са им поверили да пазят парите им, спестителите; приведените по-горе данни и банковата статистика показват, че приблизително 90% от населението на страната са нетни кредитори на банките като кредитори; тяхното доверие в банките не бе разрушено дори от историята с КТБ.

Законодателят, ако защитава по някакъв начин обществения интерес (в което за българските депутати аз все по-често се съмнявам), не трябва за създава стимули да не връщат заеми или да се връщат по-малко от предварително договореното според условията на договора.

Първо, тези длъжници са очевидно малко. И онези, които предлагат въвеждането на несъстоятелност на физическите лица (т.е. омбудсманът, социалисти, патриоти и популисти), трябва поне да преброят тези хора, да оценят колко струва прилагането на тяхната идея и да обяснят при какви условия не би имало отрицателни непредвидени последици.

Второ, решението в момента е в прилагането на чл. 444 от ГПК. Обхватът на списъка на несеквестируеми активи на длъжниците (от жилище до доходи) бе наскоро разширен и има опити подобряване на практиката при съдилища и кредитори. Усилията в тази насока може да продължат много внимателно.

Трето, проблемът трябва да очертае някаква системна връзка – да се проследят последиците от нововъведението "индивидуален фалит". Две измерения са много важни в това отношение.

Решението на проблем на много малко длъжници по този начин ще предполага ограничаването на свободата на всички – споделяне на повече информация с кредитори и данъчни власти, повече тяхна власт за намеса в личната сфера на гражданите и клиентите, загуба на банкова тайна и по-детайлно външно наблюдение на доходите на населението.

Освен това икономически ще стане много изгодно корпоративни задължения (независимо от размера на корпорацията, но по-често за малки и средни фирми) да се оформят като лични заеми. Контролът върху този процес е невъзможен, не е ясно кой ще го прави, но е ясно, че ще е бъде скъп и безсмислен.

Четвърто, при скорошните обсъждания на промените в ГПК решение бе намерено в 10-годишната давност на задълженията. Това бе несъвършено, но все пак разумно решение. Защото за тези години кредиторът може да разпредели риска, да предоговори и опрости вземанията. Без ясни мотиви това решение бе отхвърлено.
Това последно развитие ме кара да мисля, че основният мотив на предложенията за въвеждане на фалит на физическите лица е по-скоро от психиатрично, отколкото от законодателно естество. Омбудсманът, социалистите, патриотите и популистите искат да докажат на самите себе си, че се грижат за бедните и длъжниците по възможно най-шумния начин – дано някой ги забележи. Те впрочем непрекъснато правят такива опити.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

29 ноември, 2017 г.
София Хотел Балкан

capital.bg/conference

12 годишна конференция Сделки и инвеститори



Акценти в програмата:
Икономически обзор на региона и какво да очакваме занапред
Гледната точка на инвеститорите за перспективите пред България
Най-важните сделки за годината и какво стои зад техния успех
Завръща ли се дяловото инвестиране като важен инструмент за финансиране
Кои активи и сектори ще бъдат в радара на инвеститорите през 2018


Прочетете и това

Съюзът на издателите в България сигнализира Брюксел за натиск от държавните институции 1 Съюзът на издателите в България сигнализира Брюксел за натиск от държавните институции

Делегация от организацията е предупредила европейските си колеги, че съществуването на малка група медии, необвързани с монопола на Делян Пеевски, е застрашено

22 ное 2017, 639 прочитания

Бизнесът е против политическия елемент в механизма за минималната заплата Бизнесът е против политическия елемент в механизма за минималната заплата

Според работодателските организации тя трябва да е 43% от средното възнаграждение за страната

22 ное 2017, 686 прочитания

24 часа 7 дни

Библиотека / Гепард»

Гепард
Гепард

Класация на най-динамичните малки и средни компании в България.

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Плуват ли корабчета

При пълна непрозрачност военното министерство почти сигурно ще даде след седмица 820 млн. лв. на варненската корабостроителница "Делфин"

Европа е тясна за маршалския жезъл на Борисов

Споразумението между 23 - страни членки на ЕС, за засилване на военното сътрудничество е далече от амбициите на българския премиер за европейска армия

Милиардерски консорциум за СМЕ

Някои от най-богатите хора в Чехия и Словакия искат да купят собственика на bTV

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

В търсене на Левски

"Възвишение" е верен на романа и доброто жанрово кино

Навик, следвай ме

Как да променим вредните си навици и за колко време става това според последните проучвания

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 46

Капитал

Брой 46 // 18.11.2017 Прочетете
Капитал Daily, 22.11.2017

Капитал Daily

Брой 179 // 22.11.2017 Прочетете