Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
10 1 дек 2017, 9:00, 32603 прочитания

Защо има смисъл да рециклирате

Системата за преработка на отпадъци в София работи, макар и все още трудно и с побутване. За да произвежда повече смисъл и пари, трябва да участват повече хора

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Част от темата

Рециклирането в София

Колко ни струва чистенето

През 2018 г. София отново ще увеличи бюджета си за отпадъци и чистота, но остава въпросът дали парите се изразходват разумно

Пътят на боклука

Какво се случва с торбите смет, след като ги изхвърлите в кофите

Темата накратко
- Системата за рециклиране на София работи, макар и все още трудно и с побутване

- За да започне да произвежда повече средства и смисъл, в нея трябва да участват повече хора

- Това ще изисква комбинация от поощрения и санкции, които към момента не функционират.

Още по темата

Зелени боклуци

Някои от по-важните теми в новия брой на "Капитал"

1 дек 2017

Пътят на боклука

Какво се случва с торбите смет, след като ги изхвърлите в кофите

1 дек 2017

Колко ни струва чистенето

През 2018 г. София отново ще увеличи бюджета си за отпадъци и чистота, но остава въпросът дали парите се изразходват разумно

1 дек 2017

Критична (пласт)маса

Три идеи за намаляване на пластмасовия боклук и движещите сили зад тях

24 ное 2017

Такса смет се променя от 2019 г.

Работодатели и синдикати одобриха промените в ресорния закон, с които се предлагат три варианта по-справедливо изчисление

7 юли 2017

Боклукът. Този остатъчен продукт на съвременната цивилизация, който магически се изпарява от контейнерите, в които го хвърляме всеки ден. Само шумът от нощните камиони и миризмата на понякога преливащите кофи ни напомня, че живеем върху планини от остатъци, които депонираме някъде далеч от очите.

Рециклирането е спасението от тези планини. То едновременно спестява ресурси (вода, енергия, земна площ), предотвратява негативните ефекти, които разлагащият се в сметищата боклук има върху човешкото здраве, забавя глобалното затопляне и намалява щетите, които съвременната индустрия причинява върху флората и фауната. Производството на стоки от рециклирани материали (вторична суровина) вместо от новодобити материали (първична суровина) създава повече възможности в икономически план. Според Европейската агенция за околна среда професионалната заетост, свързана с рециклиране, се е увеличила с 45% между 2000 и 2007 г. В същия доклад агенцията твърди, че рециклирането на алуминий може да спести до 95% от енергията, необходима за направата на материала от първична суровина.
Депата са вредни
Изхвърлени на сметище, някои материали се разграждат стотици и хиляди години, а съставът на други изобщо не позволява разграждането им. Така например много видове пластмаса просто се разпадат на по-малки парчета, но не изчезват. Когато попаднат в природата, тези частици влизат в хранителната верига, тъй като животните ги поглъщат заедно с останалата си храна. И така неправилно изхвърлената бутилка от вода се превръща в камъчето, което обръща цели екосистеми.


Има ли смисъл обаче от рециклирането в България? Все още битуващото мнение е, че не. Градски легенди, липса на санкции, недобре измислени удобства и поощрения и чиста проба немарливост пречат на системата да стане всеобхватна. Проследихме пътя на боклука от кофите, където ние се сбогуваме с него, за да видим дали системата работи. Отговорът е, че работи и става все по-добра. Единственото, което липсва, за да се променя по-мащабно средата, е масово участие на хората в нея.

Организаторите

Самата община има основно контролни функции, но не тя извършва физическата дейност по разделното сметосъбиране и преработване на отпадъците. На местата с над 5000 души население се сключват договори с акционерни дружества по оползотворяване, които на свой ред делегират задължения на подизпълнители. Така организациите по оползотворяване се явяват основно контролни органи на своите подизпълнители. На територията на Столичната община функционират три такива дружества – "Екопак България" АД, "Екобулпак" АД и "Булекопак" АД.



Организациите по оползотворяване на отпадъка не получават финансиране от държавни или европейски структури. Тяхната печалба идва от две основни места – производителите и заводите за рециклиране (рециклатори).

Според закона "лицата, пускащи на пазара продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци, отговарят за разделното им събиране и третиране". Производителите могат да изпълнят задължението си в два варианта – индивидуално или колективно. При първия вариант се заплаща т.нар. продуктова такса, определена от Министерството на околната среда и водите (МОСВ). При втория обаче таксата е към някоя от организациите по оползотворяване и е по-ниска, тъй като се определя на пазарен принцип. Например по данни на "Екобулпак" АД дължимата такса, определена от МОСВ за стъклени опаковки, е 0.20 лв./кг, в сравнение с 0.043 лв./кг към организацията. Така повечето производители избират да плащат вноски към организации по оползотворяване и по този начин им делегират задълженията си относно използваните опаковки.

Основното недоволство на хората е за местата, на които са поставени контейнерите за разделно сметосъбиране. От организациите по оползотворяване на боклука обаче обясняват, че не те са отговорни за това разпределяне. Общината изготвя карта за поставянето на кофите, като се съобразява с фактори като инфраструктура, трафик, възможност на сметосъбиращите камиони да обслужват района. Така например в тесните улици не се поставят такива контейнери, тъй като камионите със специализирана техника на могат да минат оттам. След като картата бъде изготвена, общината предоставя локациите за контейнерите на всяко от дружествата.
Жалбите
Ако имате възражение относно някоя от локациите, трябва да изпратите жалба в писмена форма към съответния общински район. Ако пък забележите нередност около самите контейнери, сигналът отново трябва да бъде отправен към общината или инспектората. На свой ред те го предават на съответното дружество, което по договор е задължено да реагира в рамките на 24 часа.
Внос на боклук
За да функционират, рециклаторите имат нужда от определено количество суровина. Когато то не достига на територията на страната, се налага да го внасят, най-често от съседни държави като Гърция, Сърбия, Румъния. От два завода за преработка на стъкло и пластмаса разказаха, че при по-ефективно изхвърляне и предварително третиране на отпадъците при тях ще достига съответно по-голям обем рециклируеми български отпадъци.

Освен организациите по оползотворяване на отпадъка на територията на Столичната община функционира и Столично предприятие за третиране на отпадъци (СПТО). Там попадат смесените битови отпадъци от сивите контейнери заедно с разделно събраните хранителни и зелени биоотпадъци. От предприятието разказаха, че там също разделят рециклируемите материали от останалите. Дори съдържанието на контейнера за смесен отпадък минава сортиране. Отделената суровина се продава чрез търгове с явно наддаване. Освен това в СПТО се произвежда RDF – твърдо/модифицирано гориво, което се получава от някои отпадъци, негодни за рециклиране. След производството RDF се предава за оползотворяване на циментови заводи.

Тъй като предприятието е общинско, неговата дейност се финансира чрез таксата за битови отпадъци, тоест с парите на всички в столицата. От СПТО обясниха, че ако се увеличи разделното събиране и изхвърляне на отпадъци от гражданите, разходите по обработка на смесения битов отпадък ще намалеят. По-ниски общински разходи би трябвало (поне на теория) да означават и по-ниски данъци.
Според данни на Националния статистически институт (НСИ) за 2015 г. българите са генерирали средно 420 кг битови отпадъци на човек, като най-много боклук е събран в София – 643 000 тона, а най-малко във Видин – 22 000 тона.

Камионите

Разпространено е мнението, че служителите по сметосъбиране изпразват съдържанието на всички цветни контейнери в един и същ камион. Това създава нежелание у много хора да изхвърлят боклука си разделно. Това не е вярно - следва се стриктен график, според който всеки ден се събира различен рециклируем материал. Един камион днес събира жълтите контейнери, утре зелените и пр.

Камионите се придвижват нощем, за да не пречат на трафика и да имат по-лесен достъп до кофите. Един от шофьорите разказа, че въпреки това се случва минувачите да влизат в конфликт с него по теми, свързани с разделното събиране на боклука и неговото рециклиране.

В действителност тези работници са последните хора, които могат да бъдат държани отговорни за случващото се. Те работят по определен маршрут, стриктни правила и дейността им се контролира както от съответната организация по оползотворяване, така и от собствения им работодател. В камионите има по няколко GPS системи, а кофите се проверяват периодично.

Тоест няма как в един ден камионът да натовари съдържанието от кофите за стъкло и хартия например. В случай че го направят, работниците ще бъдат глобени, тъй като по този начин биха затруднили дейността на следващия подизпълнител по веригата на рециклирането. Служителите разказаха и че когато в контейнера има голямо количество несъответстващ отпадък, им се забранява да изпразнят тази кофа при останалия рециклируем материал. Показаха и снимки на случаи, в които лек автомобил е блокирал достъпа на камиона до кофите. Тогава събирачите на отпадъците изпращат снимката на работодателя си, за да се документира, че съответният контейнер е пропуснат.


Сепарирането

След като боклукът се събере от контейнерите за рециклиране, съответният рециклируем материал се транспортира до инсталация за сепариране и балиране. В зависимост от практиките на организацията по оползотворяване на отпадъка тази инсталация може да бъде тяхна собственост или на подизпълнител.
16 млн. лв подарък от най-бедните
Според неправителствената организация "За Земята" хората, които ровят по кофите за боклук, отговарят за приблизително 50% от разделянето на отпадъка в Столичната община.
Тук влизат предимно хора от общности с ниски доходи. За 2015 г. събраният от тях рециклируем материал възлиза на 87 169 тона, като организацията изчислява, че така са спестени обществени средства в размер на 15 982 527 лв. от сметоизвозване, третиране и депониране на отпадъците.

Посетихме една такава инсталация, за да онагледим приблизителните стъпки, през които минава рециклируемият материал тук:

- Камионът минава през кантар, след което изсипва отпадъка на площадката за обработване и минава отново през кантара – така се отчита колко тона суровина са доставени.

- Отпадъкът се поставя на изкачваща лента, която го отвежда до втория етаж на инсталацията и хоризонтална поточна линия, на която няколко работници ръчно го сортират и контролират. Ако смесен битов отпадък е попаднал в кофата за рециклиране, тук е мястото, където той се отделя. Работниците също така премахват капачки и други неподходящи материали.

- Материалът се сортира на купчини по вид: велпапе, найлони, пластмаса (разделена по цвят и вид, в зависимост от изискванията на рециклатора), метални опаковки, стъкло (разделя се по цвят тук или в отделна инсталация), тетрапак. Отпадъкът, който не е годен за рециклиране или за който в България не е развита съответната рециклираща технология, се транспортира до сметище.

- В някои случаи, както със стъклото, материалът може да премине през по-фина обработка. Например някои рециклатори изискват материалът да е с много високо качество и нисък процент на примеси, което означава да премине през магнитна и оптична инсталация.

- Суровина от един вид се поставя на лента, в задната част на която има преса за балиране. Тъй като стъклото не може да бъде балирано, то се натрошава на т.нар. трошки. Балирането и натрошаването дават възможност суровината да заема минимално количество площ и да се транспортира до следващото звено максимално ефективно.

- Всеки краен преработвател, тоест рециклатор, има специфични изисквания за качество и количество на суровината. Сепариращото звено е длъжно да се съобрази с тези изисквания и да транспортира изискуемото количество суровина, след като се натрупа.


Рециклиране

В някои случаи рециклаторът приема балирана суровина и я обработва, така че по-късно да я продаде на производител. По-често обаче рециклаторът е и производител на част от материалите, които достигат крайния потребител и затварят кръговрата.

Що се отнася до битовите отпадъци, в България се рециклират основно стъкло, метал, хартия/картон и пластмаси. Всеки рециклатор има своя технология и процес, както и изисквания за входящата суровина. От няколко рециклатора разказаха какъв процес използват и с какви проблеми се сблъскват.

Финансите

От чисто финансова гледна точка в рециклирането има смисъл за всеки отделен гражданин. Според закона производителите на стоки включват такса рециклиране към цената на крайния продукт. Тоест, купувайки дадена стока, вие заплащате за оползотворяването на опаковката. От друга страна, плащате и такса смет, която към момента не отговаря на произведеното количество боклук, но се очаква това да се промени през 2019 г. Така излиза, че ако изхвърлите рециклируемите си отпадъци в смесения контейнер, вместо в цветния, ще платите два пъти за един и същ отпадък.

Освен това има глоби за физически и юридически лица, които изхвърлят масово разпространени отпадъци, обозначени за разделно събиране, в контейнери за смесени. Този механизъм не работи към момента - на един инспектор се падат близо 3000 жители, нарушенията, свързани с изхвърлянето на битови отпадъци, се проследяват трудно от община, която дори не може да регулира паркирането в зелени площи. Но на теория би трябвало да се засилва.
Глобите
Физически лица, които изхвърлят рециклируеми отпадъци в "сивите контейнери" за смесени битови отпадъци или поставят неподходящи материали в "цветните контейнери" за рециклиране, следва да бъдат глобени с между 150 и 500 лв. При повторно нарушение се налага глоба в двоен размер. Има обаче вратичка: "явно маловажни случаи на административни нарушения" се санкционират с глоба от 10 лв., а само маловажни - от 10 до 50 лв. Явно всички нарушения са такива, защото според официални данни на Столичния инспекторат за 2016 г. са наложени 6473 глоби с квитанции на обща стойност 64 730 лв. на единична стойност 10 лв. По същата са наложени и 353 глоби с фиш на обща стойност 15 480 лв., тоест по 43.85 лв. на глоба.

Ако има нещо, което е напълно ясно след обиколката на всички етапи от боклучената инфраструктура на София, е, че всичко се крепи и зависи най-много от този най-непредсказуем фактор в нея - жителите на града. С други думи, системата е готова и работи. Колкото повече хора участват в нея, толкова по-добре ще е за всички. Дори и само да започнем с отделянето на биоотпадъците от останалите, пак ще подпомогнем значително битката с боклука. Да оставим за малко настрана политическите и икономически зависимости, които винаги блуждаят около нещо, което струва толкова много публични пари (за тях на стр. 16-17). Факт е, че София е все по-голяма, генерира все повече отпадъци и трябва да намери начин да се справя с тях, ако не иска да бъде затрупана. Добрата новина е, че има решение. Трябва само да бъде ползвано.
Европа и София
До 2030 г. страните членки трябва да достигнат 65% рециклиране на битови отпадъци и 75% рециклиране на отпадъци от опаковки. Според "Програма за управление на отпадъците 2015 - 2020 г." на Столичната община целта е за 2016 г. да бъдат рециклирани 26% от общото тегло на битовите отпадъци (хартия, картон, стъкло, пластмаси, метал), до 2018 г. - 40%, а до 2020 г. – 50%.
Спамът и общината

В програмата до 2020 г. на Столичната община е отбелязано, че ще стартира принтирането на стикери "против нежелана поща", по пример на други европейски държави. Целта на тези стикери е да не получавате принтирани рекламни материали в пощенската си кутия, когато нямате желание да ги четете. Тази мярка би трябвало да намали генерирането на хартиени отпадъци и в същото време да помогне на бизнеса, тъй като рекламните материали ще достигат само до онези потребители, които биха им обърнали внимание. В програмата също така е упоменато, че мярката ще бъде съгласувана с рекламодатели и разпространители на рекламни материали, така че стикерите в действителност да бъдат уважени.

Изглежда логично всеки гражданин да има бърз и лесен достъп до информация дали стикерите в момента се отпечатват и как може да се снабди с тях. В контактния център на Столичната община обаче бяха изненадани от този въпрос и обявиха, че трябва да прегледат целия сайт на общината, за да могат да отговорят. Предположиха, че на този въпрос могат да отговорят в дирекция "Зелена система" или в контактния център за управление на отпадъците към Столичния инспекторат, като предоставиха телефонни номера на двете звена. Докато първите не отговориха на обаждането, от Столичния инспекторат се опитаха да насочат въпроса отново към Столичната община, а след това предложиха запитването да бъде отправено към секретаря на директора на Столичния инспекторат. В отговор на молбата да получа информация, без да се свързвам с висши управленски звена, от Столичния инспекторат затвориха телефона.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Екокоалицията бойкотира срещата за Банско; Каракачанов ще налее 80 млн. лв. в старите МиГ-ове Вечерни новини: Екокоалицията бойкотира срещата за Банско; Каракачанов ще налее 80 млн. лв. в старите МиГ-ове

И още: Износът се представя добре и през октомври; Израелският премиер Нетаняху иска ЕС да последва решението на САЩ за Ерусалим

11 дек 2017, 1087 прочитания

Големите петролни вериги сезираха КЗК за нелоялна конкуренция на Марешки 4 Големите петролни вериги сезираха КЗК за нелоялна конкуренция на Марешки

Варненският бизнесмен вече загуби няколко процедури в антимонополния орган

11 дек 2017, 1314 прочитания

24 часа 7 дни

Библиотека / Гепард»

Гепард
Гепард

Класация на най-динамичните малки и средни компании в България.

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Колко ни струва чистенето

През 2018 г. София отново ще увеличи бюджета си за отпадъци и чистота, но остава въпросът дали парите се изразходват разумно

Приходите скачат, акциите не

Финансовите отчети на публичните компании продължават да се подобряват, но това не се отразява на фондовия пазар

Решението на Тръмп за Ерусалим или чия е тази столица

Освен че е провокативен и опасен, ходът на американския президент не е от полза за никого, включително за САЩ

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Нощни п(т)ици

В сезона на коледните партита - преглед на местата, където да се нахраним след полунощ

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 49

Капитал

Брой 49 // 09.12.2017 Прочетете
Капитал Daily, 11.12.2017

Капитал Daily

Брой 189 // 11.12.2017 Прочетете