Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
4 1 дек 2017, 17:11, 15167 прочитания

Бели Искър, черни мисли

Проблемите с водното съоръжение, което снабдява София, повдигнаха много въпроси за поддръжката на язовирите въобще

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Зелени боклуци

Някои от по-важните теми в новия брой на "Капитал"

1 дек 2017

Чия е вината за лошото състояние на язовир "Бели Искър"

Година и половина след като е установено, че състоянието на язовира, който захранва София, е опасно, все още никой не е поел отговорност за ремонта

22 ное 2017

За довършване на ВиК мрежата в София трябват 2 млрд. лв.

В следващите години Столичната община ще разполага с максимум 700 млн. лв.

10 окт 2017

Кой спука "Цанков камък"

Въпроси и отговори по странния казус с язовира, който възмути ГЕРБ

22 авг 2017
Най-безопасен е празният язовир. Всякакво събрано водно количество крие някакъв риск за хората и околната екосистема и точно затова е важно съоръженията, които го възпират, да са в изрядно състояние. В България този риск е огромен. И ако си мислите, че става дума само за малките риболовни локви, помислете пак. "Бели Искър" е един от захранващите язовири за "Искър", намира се близо до София и има най-дългата стена в България. Тази стена преди година в анализ на Министерство на регионалното развитие е констатирана в "неизправно частично работоспособно състояние" - с други думи, опасна. Една година нито една институция в държавата и най-големия град не е направила нищо по въпроса. Ето защо.

Основите на проблема

Язовирна стена на "Бели Искър" е най-старата висока стена у нас. Тя е изградена според опита и разбиранията на експертите през 40-те години на миналия век, в условията на стара нормативна база и други проектни изисквания за сеизмичната осигуреност.

Проф. Вангел Васлев, който от дълги години следи състоянието на язовира и участва в изготвянето на анализите за него, разказа пред "Капитал", че още при проектирането на стената е бил заложен проблем. "Този тип язовирни стени спират водата с теглото си. И заложеният размер от 35 метра в основата според мен е недостатъчен. Не е оставен никакъв резерв по отношение на носимоспособността на съоръжението", казва той.

Друга важна особеност са използваните материали. Стената е изградена от наличния по онова време обикновен бетон с портланд цимент, който не е устойчив на агресивното въздействие на слабо минерализираните снежни води. "Приложената технология на бетониране допуска формиране на хоризонтални работни фуги", обяснява проф. Димитър Тошев от Хидротехническия факултет на Университета по архитектура, строителство и геодезия. Образно казано, с времето се отмива слепващото вещество от цимента и той губи качествата си - от монолитно тяло бетонът започва да се превръща в ронливо. "Години наред е наблюдавана филтрация по работните фуги, течове върху сухия откос, замръзване и повреди на бетона под повърхността на откоса, където напреженията на натиск са най-големи. Неколкократно са предприемани мерки за намаляване на филтрацията през стената чрез уплътнителни мерки по водния откос", казва проф. Тошев.



Сериозно влияние оказва и външната среда - стената се намира на 1900 м надморска височина и е подложена на големи температурни амплитуди - от +30 до -30 градуса. Това неминуемо води до допълнително компрометиране на бетона.

Но може би най-същественото е, че при проектирането на стената не е отчетено натоварването от земетръс. Нещо повече - заради отслабените свойства на бетона днес не може да се разчита дори на първоначалната устойчивост. А страховете не са съвсем безпочвени - Крупнишкият разлом, недалеч от язовира, е причина за едно от най-големите земетресения в Европа през 1904 г. и стои като червена сигнална лампа.

Полагането на мембрана от вътрешната страна на стената в периода 2001-2003 г. до голяма степен спира корозионните процеси.

Полагането на мембрана от вътрешната страна на стената в периода 2001-2003 г. до голяма степен спира корозионните процеси.

["Станилов"]
Един неслучил се ремонт

Още през 90-те години на миналия век при различни изследвания на състоянието й, направени от "Енергопроект", се установява, че около 5% от общия обем на бетона в тялото на язовирната стена е деструктиран и е необходимо да се вземат мерки. Изготвя се план за действие в два етапа - възстановяване на водоплътността на язовирната стена чрез монтиране на полимерна мембрана тип CARPI и осигуряване на сеизмичната устойчивост на стената чрез затежняване с бетонови блокове откъм въздушна страна.

Първият етап се осъществява от 2001 г. до 2003 г. и е финансиран от "Софийска вода". Основен изпълнител на проекта е "Станилов" ЕООД. Собственикът на фирмата инж. Георги Станилов разказа за "Капитал", че още навремето в галериите е имало ясни следи за отмиването на слепващото вещество в бетона. Точно затова тогава основната цел е била да се постави изолация от водната страна на стената и да се спре просмукването на вода в бетона. Освен поставянето на мембраната са изпълнени и сондажно-инжекционни работи в тялото на язовирната стена с цел нейното консолидиране и намаляване потока на филтрация.

Вторият етап на ремонта, включващ същинското укрепване, е трябвало да започне веднага след първия, но това така и не се е случило. По тази причина още от 2004 г. има предписание язовирът да не се пълни догоре, благодарение на което не е имало проблеми със сигурността на стената. Но не бива да се забравя, че и при това положение стената пак е изложена на сериозен натиск от водния обем.
Златната кокошка

"Бели Искър" осигурява между 15 и 25% от водата за София. Общо взето, всички по-високи квартали се снабдяват оттам. А сметките показват, че при средно годишно потребление на вода от 200 млн. куб.м в столицата поне 30 млн. куб.м идват именно от този източник. И като знаем, че определената от КЕВР цена за доставка на един кубик е 1.168 лв. без ДДС, а разходите за водоползване са нищожни, спокойно може да сметнем, че "Бели Искър" осигурява приходи около 33 млн. лева на година. Предвид факта, че водата стига до София гравитачно по Рилския водопровод, без помпи, ползването й носи добри приходи.


Чий все пак е този язовир

За втория етап от ремонта има готов проект на "Енергопроект" още от 2004 г., но Столичната община няма пари. Върхът на безотговорността настъпва през 2010 г., когато статутът на язовира е променен от публична общинска на публична държавна собственост, а самият язовир е включен в списъка на комплексните и значими. Така софийското кметство решава, че вече няма ангажимент да поддържа държавната язовирна стена и заедно с концесионера "Софийска вода", образно казано, зарязват плановете за реконструкция. От компанията обясняват, че по договор нямат ангажимент да правят такива ремонти и дори би било нарушение, ако предприемат нещо. "Винаги сме били готови да направим каквото ни кажат отговорните институции", казва Владимир Гълъбов, старши мениджър в "Софийска вода".

В същото време обаче областната управа на София област някак "забравя" да актува язовира и в продължение на повече от 6 години правото на собственост не е удостоверено чрез издаване на съответния акт за публична държавна собственост. С други думи - през всичкото това време "Бели Искър" е бил буквално безстопанствен. И най-лошото е, че в тази ситуация нито една от институциите (предишни и нови собственици) не я е било грижа за това.

Размърдване идва след сигнал на Националния комитет за подобряване на водоснабдяването до Върховната административна прокуратура (ВАП), която започва проверка. Председателят на комитета инж. Ганчо Хитров от години говори за проблема. През януари т.г. ВАП издава разпореждане, а областният управител на София съставя акт на собствеността.

За принципал е определено Министерството на регионалното развитие и благоустройството, макар че това ведомство никога не е искало по официален ред този "подарък". Оттам неофициално обясняват, че от юридическа гледна точка е спорно доколко легитимен е актът за собственост и поне за начало язовирът е трябвало да влезе в активите на софийската областна управа. Точно затова сега двете институции спорят кое е по-правилното.

Отговорността за финансирането на належащия ремонт, потвърден и от анализ на МРРБ прз 2016 г., продължава да се прехвърля между министерството, дружество концесионер, общината и областната управа - собственици, бивши собственици и ползватели. И това, въпреки че има прокурорско разпореждане от 12 януари 2017 г. "до всички оторизирани от закона с конкретни задължения и правомощия държавни и общински органи и дружества" да предприемат спешни координирани мерки за рехабилитация и укрепване.

Крайното решение кой и как да даде пари за ремонта ще бъде взето след... съвещания. "Капитал" научи, че след представянето на доклада на ВАП през миналата седмица и повелята на премиера Бойко Борисов проблемът да бъде решен възможно най-скоро, четирите институции внезапно са изяснили ролите и функциите си. Това обаче не е виждането на областния управител (виж карето).

Сега предстои да се проведе технически и експертен съвет, който да определи кой проект да бъде изпълнен и дали се налага изготвянето на нов. Едва след като параметрите са уточнени и приети от всички, ще се търси финансиране. По всяка вероятност това ще стане с пари от бюджета, тъй като общото мнение е, че ремонтът не е ангажимент на концесионера (най-малкото защото това би значело цената на водата да се покачи още).
Областният управител Илиан Тодоров отказва да поеме отговорност

В изявление пред сайта "Блиц" на 1 декември Илиан Тодоров заяви, че няма да се превърне в жертва на "корумпирани чиновници и плеяда от крадци". Той казва, че му е предложено да подпише четиристранно споразумение между МРРБ, Столична община, Софийска вода и Областна администрация на Софийска област, с което да му се прехвърли цялата отговорност върху язовир "Бели Искър".
"Да не би аз, или моите предшественици, или община Самоков да е подписала 25 годишна концесия в полза на "Веолия Уотър"? Столична община го е направила! Къде са парите от концесионната такса? Защо с тези пари не се ремонтира язовирната стена?", пита Тодоров. "В качеството ми на Областен управител няма как да приема отговорност за управление и ремонт на язовир "Бели Искър"", казва още той.
Пред "Капитал" от кабинета на Тодоров отказаха коментар по темата, както и от МРРБ в отговор на изявлението на областната управа. Вероятно въпросът отново ще допре до Бойко Борисов.


Спешно или не

Основният въпрос, който вълнува хората сега, е колко спешен е ремонтът на язовира. Според прокуратурата прилагането на мерките вече е закъсняло. Така мислят и някои експерти.

"Ако ме питате кога трябваше да започне ремонтът на язовирната стена на "Бели Искър", отговорът е - вчера", казва проф. Василев. И по-лошото е, че той повтаря това в последните десет години, през които са настъпили допълнителни изменения в отрицателна посока.
Старият бетон е неустойчив на чистата планинска вода и слепващите му вещества се отмиват.

Старият бетон е неустойчив на чистата планинска вода и слепващите му вещества се отмиват.

["Станилов"]

"Консолидираното мнение на специалистите е за неотложност на затежняването на стената въпреки прилаганите досега мерки. Забавянето на рехабилитационните дейности води до намаляване на сигурността на стената", смята и проф. Тошев. Според него обаче изчисленията сочат, че съоръжението е стабилно при обичайни условия на експлоатация и при земетръс, когато се поддържа водно ниво на повече от два метра под проектното. "При тези условия местните хора нямат основание за тревога", успокоява експертът.

От "Софийска вода" също са убедени, че проблем не може да има и язовирът не е опасен дори при силно земетресение.

Георги Станилов обаче е категоричен, че състоянието на стената се е влошило значително от последния ремонт насам. "Няма как водата да бъде спряна напълно. Тя намира начини да проникне, особено отстрани и отгоре, и разяжда бетона", казва той. Кой ще носи отговорност, ако стане беля, пита още Станилов.

Че инфилтрацията на вода в стената продължава, макар и в по-малка степен, потвърдиха и от "Софийска вода". Според компанията съоръжението трябва да се ремонтира, но дотогава няма опасност да се отприщи ударна вълна и да залее Самоков и София. "В стената са инсталирани сензори, които постоянно следят състоянието й. Дори да има земетресение, което да причини някакво изменение, веднага ще се задействат шлюзовете за изпускане. Водното ниво е почти наполовина от капацитета, рискът за населението е сведен до минимум", заяви Владимир Гълъбов.

А на хората от Самоков, Злокучене, Широки дол и другите селища, които се намират по пътя на евентуална водна вълна, остава да благодарят на инж. Ганчо Хитров. Защото без проверката институциите вероятно още поне 10 години щяха да се правят, че проблем няма.
Колко ще струва

Проектът на "Енергопроект", макар да е с минала давност, предвижда строително-ремонтните работи да глътнат над 60 млн. лева. Подготвеният през 2016 г. нов проект за укрепване на язовирната стена изисква много по-малко средства - около 20 млн. лв., но залага на различна технология.

"В резултат на извършена експертиза констатирахме, че нито един от проектите не решава напълно въпроса с устойчивостта на стена", казва проф. Василев.

Според "Станилов" 20 млн. лв. са крайно недостатъчни. Например, за да се закара бетон толкова високо в планината, цената му се увеличава значително. Условията на труд са рискови и освен това е необходимо дейностите да се съобразяват с климатичните условия, които в по-голямата част от годината са неблагоприятни. "Цялата външна част на стената - 15 хил. кв.м, трябва първо да се почисти много добре. След това трябва пред нея да се положи нов слой бетон със средна дебелина 4 метра, което ще рече 60 хил. куб. метра. Ако е по-малко, няма да се постигнат нужните параметри", обяснява Станилов.

От "Софийска вода" обаче смятат, че проектът може да се осъществи много по-евтино.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: София с неприложими мерки срещу мръсния въздух; Казусът "Банско" временно се отлага Вечерни новини: София с неприложими мерки срещу мръсния въздух; Казусът "Банско" временно се отлага

И още: Взрив в газов разпределителен център остави без газ 4 държави; Тръмп поиска САЩ да започне нова лунна програма

12 дек 2017, 1820 прочитания

Бюджетната комисия отхвърли ветото над мораториума за нови лекарства 1 Бюджетната комисия отхвърли ветото над мораториума за нови лекарства

Ако и в пленарна зала разпределението на гласовете е подобно, забраната ще остане в сила

12 дек 2017, 1398 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Бивш управленски кадър на TV7 стана програмен директор на БНТ

Надя Костова зае поста на Севда Шишманова, която напусна националната телевизия

Луксозното гето на София

"Манастирски ливади-изток" е пример за това как не тябва да се развива един квартал.

Последната битка за имотите на БСФС

Бившият спортен мастодонт харчи последните пари от продаден на спорни цени терен в "Дианабад"

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Нощни п(т)ици

В сезона на коледните партита - преглед на местата, където да се нахраним след полунощ

Жените знаят защо

"Истории за лека нощ за момичета бунтарки" - най-щедро финансираната чрез краудфъндинг книга

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 49

Капитал

Брой 49 // 09.12.2017 Прочетете
Капитал Daily, 13.12.2017

Капитал Daily

Брой 191 // 13.12.2017 Прочетете