Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
16 16 юни 2015, 10:54, 6445 прочитания

След Катуница, преди Орландовци

Кои са причините за конфликтите с етническа окраска, които се повтарят в навечението на всички местни избори

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Деян Колев е председател на Център за междуетнически диалог и толерантност "Амалипе". 

Още по темата

Опасността държавата да стимулира ранните раждания

Образованието е най-добрата превенция на ранните бракове и раждания, но учениците в малки населени места са изправени пред риск от преждевременно напускане на училище

6 яну 2017

Антициганизмът – врагът пред портата

Липсата на публично осъждане на расизма от страна на политиците, пробитият от същия расизъм медиен дискурс, хаотичните действия на прокуратурата и неефективните съдебни решения водят до цикличната поява на сблъсъци като тези в Раднево

9 май 2016

Мисионерите

Деян Колев и екипът му в център "Амалипе" доказват защо ромската интеграция не е мръсна дума

25 дек 2015

Европейският съд за правата на човека призова България да спре разрушаването на къщите в Гърмен

Проучване на терен е показало, че засегнатите семейства нямат алтернатива за подслон

11 юли 2015

Каварна, където булдозерите не влязоха в махалата

Малкият крайморски град успява с интеграцията на ромите, като ги приема за равноправни граждани със специфични нужди

1 юли 2015

В Гърмен събориха пет ромски къщи

С бутането не се решават проблеми, каза социалният министър Ивайло Калфин

29 юни 2015

Дългият път до училището

Примерът на Кюстендил показва колко важно е ромските деца да учат извън гетото

27 юни 2015

Не можем без ромите

България е обречена на неуспех и мизерия, ако не включи ромите. Но тъкмо сега обществената и политическата воля за това са най-слаби

26 юни 2015

Стига вече "Ние" и "Те"

Поредният "етнически конфликт" в "Орландовци"

19 юни 2015

"Добре, не е ли тъпо?"

"Орландовци" е новото име на края на търпимостта в обществените отношения. И на провала на решенията еднодневки

19 юни 2015

По-глупавата политика към ромите

Кризата в Гърмен

29 май 2015

Който сее вятър, ще пожъне Гърмен

В кв. "Кремиковци" неадекватното местно управление среща пренебрежителното отношение на централната власт към ромската интеграция

29 май 2015

Ромите, които не видяхте в новините

Историите на трима млади хора, чиито мечти са по-големи от стереотипите

28 дек 2014

За ромските деца, които не си играят с прасета по улиците

Какво бих казал на Валери Симеонов, ако се засека в асансьора с него

19 дек 2014
"Ние сме на всеки километър – от тук до края на света!". Тази култова реплика от популярния в недалечното минало едноименен филм днес активно се повтаря от футболни фенове и "познати лица, които са от криминалния контингент" (по думите на шефа на "Национална полиция" Христо Терзийски). Само че с леко осъвременяване в стил "Ние сме до всяка ромска махала - от тук до местните избори!". Сериите от този филм се излъчват всяка седмица и се радват на все по-нарастващ зрителски интерес, а поредицата се повтаря на всеки четири години.

Пиша това "филмово комюнике" без да съм фен на конспиративните теории. Но и с невъоръжено око се вижда, че в навечерието на местни избори се повтарят едни и същи сцени - при предходните беше Катуница и последвалата я плеяда от градове, сега е Гърмен, Орландовци... Не искам да гадая кои са сценаристите и режисьорите - читателите сами ще се досетят. По-важният въпрос е защо зрителите не се уморяват да аплодират ставащото. И кога ще спрат да се вкарват в подобни филми.

Абдикацията на държавата

Според мен дълбоките причини за конфликтите с етническа окраска в България днес са свързани с три важи обстоятелства, като те действат заедно и това затруднява сериозно разрешаването им. Първото обстоятелство е болезненото чувство за несправедливост и за оттегляне на държавата от цели региони, селата и дори от определени квартали в големите градове, които се превръщат в истински гета. Те се оказаха най-големите губещи от прехода - селското стопанство, даващо поминък на стотици хиляди, беше ликвидирано по мафиотски и дори неграмотен начин; занемарена бе инфраструктурата; повечето институции, включително полицията, се оттеглиха от селата и крайните градски квартали. Всичко това, комбинирано с тежка бедност, лоши услуги и липса на перспективи за развитие, кара хората в посочените региони, райони и зони да се чувстват несправедливо забравени и дори умишлено ограбени.

Какви са възможностите за развитие на родените в село Долно нанагорнище например, което се намира в Северозападна България? Училището там е закрито, селското стопанство е в ръцете на зърнената мафия, лекар идва веднъж в седмицата. И ако някой иска децата му да получат качествено образование, а той да работи, трябва да се засели в голям град. Но и там шансът му да намери жилище, което може да плаща, е в квартал Горно нанадолнище, в който условията, макар да са по-добри от тези в селата, са далеч по-лоши от тези в централните части на града. Така с усещането за несправедливост живеят милиони и те искат да се върнат във филма, да променят живота си.



"Ама те не си плащат сметките"

Подобни изоставени региони и групи има във всяко общество и навсякъде те търсят справедливост и промяна в живота. Но в България това обстоятелство е съпроводено от две други. Силните анти-ромски нагласи и предразсъдъци, задълбочаващи се от кризата и умело подклаждани от някои политици, изкривяват социалното недоволство и го превръщат в етническо.

Средностатистическият българин не иска да живее в един квартал с роми, възразява дори на идеята децата му да учат заедно със свои връстници от ромски произход. Най-вече, защото свързва ромите с прослойката маргинали, които медиите му показват и дори "набиват в очите" всеки ден, а образованите и интегрираните роми той не разпознава като такива или великодушно хвали с "Ти не си като другите".

Така справедливият протест срещу тежките регионални и социални неравенства се насочва към тези, които най-много страдат от тях. Ромите не са причина за абдикацията на държавата от селата и крайните градски квартали - най-малкото, защото никога до сега не е имало и един министър от ромски произход, няма ром, чията банка да е завлякла 4 милиарда лева, няма роми, които да са посещавали системно съмнителни банкери и т.н. Нещо повече - ромите пострадаха най-много от разрухата в селското стопанство и промишлеността (загубиха работата си, а земя нямат) и от оттеглянето на държавата от крайните квартали.

Стратегии само на хартия

Другото съпътстващо обстоятелство е провалът на националните политики за интеграция на ромите. Този провал не е новина, той е предизвестен поне по две причини. Първата е липсата или неефективността на институциите, отговарящи за ромската интеграция на национално ниво. На много места в страната се случват добри неща – инициирани от училища, организации, общини. Но те не се пренасят в национален мащаб поради пасивността на съответните национални институции. Знае ли някой с какво се занимва т.нар. Национален съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси? Едва ли е случайно, че той не реагира под никаква форма на случващото се в Гърмен и Орландовци. Втората причина е липсата на политическа воля за реално изпълнение на интеграционните политики. Нито едно правителство до сега не се нагърби с ромската интеграция. Настоящото правителство не е изключение. Може би причина за това е и липсата на обществен натиск в тази насока. Да работиш за интеграция на ромите е непопулярно, а всеки политик иска да бъде популярен.

Така бермудският триъгълник на чувството за несправедливост, анти-ромските нагласи и провалът на интеграционната политика правят невъзможно разрешаването на който и да е от тези проблеми. И тъй като тях ги има навсякъде, без преувеличение можем да очакваме подобни конфликти в цялата страна.

Кой може да ни спаси от този триъгълник? Моят отговор е - единствено ние самите. Посочих три важни обстоятелства, които в своята взаимна обвързаност водят до етнически обагрени конфликти. Само ако има видими успехи в политиките за интеграция и те бъдат нормално представени пред обществеността, е възможно да бъдат намалени антиромските нагласи. Това ще спре пагубното предрешаване на сериозните регионални и социални неравенства като етнически и ще даде шанс гражданската енергия да се насочи към реалните причини за тези дисбаланси.

Съмнявам се, че политическият елит и институциите ще предприемат реални стъпки за ромска интеграция, ако не са подложени на граждански натиск. Единствено активни граждани (сред ромската общност и сред мнозинството), които са разбрали, че повтарящият се преди всички местни избори филм е долнопробна сапунена опера и тя трябва да бъде прекратена, могат да окажат ефективен натиск на институциите. Колкото по-скоро го направим, толкова по-бързо ще излезем от ролята на пияни зрители, които винаги изпускат най-важното във филма и са вечно недоволни от неговото качество.

Този текст е създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. Цялата отговорност за съдържанието на този текст се носи от фондация “Капитал” и “Икономедиа” и при никакви обстоятелства не може да се приема, че той отразява официалното становище на ФМ на ЕИП и Оператора на Програмата за подкрепа на НПО в България.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Слънчака – семеен курорт? 3 Слънчака – семеен курорт?

Или колко далеч от реалния живот могат да бъдат българските политици

18 авг 2017, 4031 прочитания

Дори да е блъф, пак е опасно Дори да е блъф, пак е опасно

Тръмп срещу Северна Корея

18 авг 2017, 2018 прочитания

24 часа 7 дни

18 авг 2017, 6818 прочитания

18 авг 2017, 6594 прочитания

18 авг 2017, 5472 прочитания

18 авг 2017, 3990 прочитания

18 авг 2017, 3423 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Когато спортът прегази човешките права

Покрай блясъка на Европейските игри в Баку не бива да забравяме да говорим и за тежките нарушения на закона

Работилница за бавни колела

От две години Чавдар Чотов изработва ръчно детски баланс велосипеди и вече търси възможности да разрасне начинанието си

От лизинга към колекторския бизнес

Местният мениджърски екип изкупи останките от българския бизнес на фалиралата австрийска Hypo Alpe Adria

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 33

Капитал

Брой 33 // 19.08.2017 Прочетете
Капитал Daily, 17.08.2017

Капитал Daily

Брой 126 // 17.08.2017 Прочетете