Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
12 18 юли 2015, 11:32, 5871 прочитания

Защо България трябва да влезе в банковия съюз

Рецептата за бързо връщане на доверието в сектора минава през това

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Защо за страните извън еврозоната е добре да влязат в банковия съюз

Това е начин за по-добро управление на финансовата стабилност на държавите

23 фев 2016

Унгарската централна банка спря понижението на лихвите

Форинтът отбеляза най-силния ръст сред валутитие на развиващи се държави

22 юли 2015

Пощенска банка купува клона на Alpha bank в България

Сделката ще я изведе до четвърто място по активи с над 6.3 млрд. лв.

19 юли 2015

БНБ: Още от същото

Желанието на новия гуверньор Димитър Радев да запази сегашния управленски екип ще му попречи за най-важната задача - връщане на доверието

17 юли 2015

FT: ЕЦБ е създала тайни кредитни линии за България и Румъния

Така ЕЦБ потвърждава, че ще бъде кредитор от последна инстанция, ако ситуацията с гръцките банки се влоши

17 юли 2015

БНБ forever

Как умря идеята да влезем в единния банков надзор на ЕС

2 ное 2014


Европейският банков съюз (ЕБС), едно от най-сериозните нововъведения, с които ЕС отговаря на финансовата и дългова криза, постепенно се превръща в реалност. На дневен ред отново е въпросът дали България трябва да се присъедини към него. В първия си доклад новооснованият Институт за европейски политики (www.eupolicy.eu) защитава тезата, че нашата страна следва възможно най-скоро да стане част от Единния надзорен механизъм (ЕНМ) към ЕБС. За целта ние разглеждаме логиката на ЕБС и ефектите му върху България в четири основни области: доверие в банковия надзор, отражение върху финансовия сектор, участие във вземането на решения и цялостната стратегия за паричната политика на страната.

Нашият анализ показва, че присъединяването към ЕБС ще е от полза за България във всичките четири насоки. Това ще възстанови доверието в банковия сектор, като
споделянето на отговорности с Брюксел е необходимата спирачка пред овладяването на регулаторните органи и политики от частни интереси. Същевременно, имайки предвид множеството чуждестранни банки, които доминират местния пазар, прехвърлянето на надзора на единен европейски регулатор би подобрило качеството на наблюдението срещу минимални разходи за финансовия сектор. Не на последно място, системата за вземане на решения на европейско ниво предоставя значителни гаранции, че българските позиции ще могат да бъдат адекватно представяни и защитавани. На европейско ниво ЕБС е често описван накратко като инструмент за прекъсване на порочната взаимна зависимост между банки и държави в Европа. След случилото се с КТБ това е повече от актуално и за България.

Надзор над надзора

Основната причина за поемането на политически ангажимент за присъединяване към ЕНМ, който е част от ЕЦБ, е разклатеното доверие в качеството и интегритета на банковия надзор в страната - БНБ. Тясното сътрудничество с ЕНМ ще помогне на обществото да възстанови отчасти изгубеното доверие, като функционира като един вид "надзор над надзора" обединявайки ефективно европейското и националното ниво.

Съгласно действащите правила ЕНМ ще поеме надзора над трите най-големи банки в страната (Уникредит, ДСК и Първа инвестиционна банка), наред с възможността във всеки един момент да се намеси във всяка друга банка. По този начин широките правомощия на ЕЦБ при наблюдението и преструктурирането на банки и възможността за директна намеса, дават допълнителни гаранции за стабилност. От друга страна, БНБ запазва пряка оперативна отговорност за повечето банки в страната (18 банки), като по този начин запазва и отговорността за надзора над повечето кредитни институции.

Допълнителният контрол на европейско ниво също така ще позволи да се ограничат възможностите за прикриване на политически сделки от страна на банковия надзор, по този начин увеличавайки цената за "регулаторно превземане".


Ефект върху финансовия сектор

Основната характеристика на повечето банкови системи в Централна и Източна Европа, включително и България, е силната им зависимост от западноевропейски банки. Това означава, че централизирането на надзора над банките-майки и техните местни подразделение ще доведе до по-пълна информация и съответно по-ефективно наблюдение. Същевременно, имайки предвид, че само три банки в България ще бъдат директно надзиравани, както и високата капитализация на банките в страната (около 20%), таксите, които банките ще трябва да платят на ЕНМ, ще са вероятно пренебрежително малки. Срещу тези минимални разходи, банките ще имат достъп до подобрен надзор, както и в бъдеще до споделени на европейско ниво финансови ресурси в случай на необходимост от преструктуриране.

Истинско участие при вземането на решения



Като при всяко прехвърляне на правомощия ЕБС поставя въпроса за участието в общите решения и съответно рискът България да трябва да изпълнява мерки, които противоречат на нейните интереси. Структурата на ЕНМ обаче разсейва до голяма степен тези страхове. Основният орган за вземане на решения, надзорния съвет (НС) на ЕНМ, включва всички участващи страни (от еврозоната и извън нея), като всеки има по един глас. Този надзорен съвет взема решения с обикновено мнозинство, които се приемат автоматично, освен ако управителния съвет (УС) на ЕЦБ няма възражения.

Страните извън еврозоната разполагат с допълнителни гаранции. Те имат възможност да възразят или на решение на НС или на възражение от страна на УС на ЕЦБ. Това довежда до нови обсъждания, но ако решението не бъде променено, България ще има право да напусне ЕБС незабавно, без да го прилага. Това би била драматична стъпка както за България, така и за ЕНМ, което обаче гарантира, че мнението на страна извън еврозоната ще има същата тежест като страна от валутния съюз. Заедно с това ЕНМ отчита своята дейност пред Европейския парламент, където представители от страните извън и в еврозоната са равнопоставени, като има и предвидена възможност национален парламент на държава извън еврозоната да поиска изслушване на председателя или член на надзорния съвет.

Като цяло структурата на банковия съюз поставя във възможно най-равноправно положение страните във и извън еврозоната при вземането на решения. Важно е да се отбележи, че решенията на ЕНМ ще има директно отражения върху българската система, а и банковите системи в целия регион, независимо от нашето участие в банковия съюз, тъй като те ще са задължителни за всички европейски банки. От своя страна тези европейски банки формират огромната част от банковите системи на страните от Централна и Източна
Европа. Това означава, че за България е по-добре да участва във формирането на тези решения, отколкото само да посреща последствията от тях.

Стъпка към еврозоната

Решението за присъединяване към банковия съюз също така трябва да бъде взето в контекста на цялостната стратегия за икономическото бъдеще на страната. С договора за присъединяване към ЕС България се е ангажирала да приеме и еврото като своя валута, като в началото на юли бе сформиран и Координационен съвет за постигане на тази цел. Членство на България в еврозоната от своя страна автоматично означава и встъпване в банковия съюз. България обаче има интерес да влезе в ЕБС още преди да започне процедурата за кандидатстване в единната валута. По този начин една от необходимите стъпки за присъединяване към еврозоната ще бъде изпълнена, а при успешно сътрудничество между ЕЦБ и БНБ ще се задълбочи и доверието в българската финансова система. В случай на криза комбинацията от валутен борд и банков съюз ще направи по-лесно евентуално решение от страна на ЕЦБ за предоставяне на ликвидност в евро.

Като цяло нашият анализ води до заключението, че аргументите за присъединяване към ЕБС имат значителен превес. Членството в ЕБС ще подобри стимулите за ефективен надзор от страна на БНБ, същевременно предоставяйки условия за реално участие във вземането на решения. В случай че България отложи присъединяването си към ЕБС до влизането си в еврозоната, решенията на ЕНМ отново ще имат директно отражение в страната, имайки предвид голямото участие на западноевропейски банки, за които те биха били задължителни.

Ивайло Яйджиев е старши изследовател към ИЕП и докторант в Оксфордския университет. Димитър Бечев е директор на ИЕП.
Целият доклад може да бъде видян на www.eupolicy.eu>

Прочетете и това

Мнения Daily - От лятно безхаберие към зимно самодоволство Мнения Daily - От лятно безхаберие към зимно самодоволство

И още: Миграцията разлюля статуквото на изборите в Германия; Най-слабият резултат на консерваторите за половин век

25 сеп 2017, 2357 прочитания

Мнения Daily - Данъчни промени за администрацията, не за бизнеса 1 Мнения Daily - Данъчни промени за администрацията, не за бизнеса

И още: Президентът трябва да даде оценка на процедурата по избор на председател на ВАС; Новата петица: Без Борисов

24 сеп 2017, 1631 прочитания

24 часа 7 дни

Библиотека / K:ids»

K:ids
K:ids

Списание за родители и близки на деца от 0 до 18. Полезно, практично забавно за учене, възпитание, детска психология.

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Мнения Daily - Може ли Гърция да бъде преобразена

И още: Не е колко ще плати България, а какво следва; Примирие в пленената държава; Путиновата "вертикала на властта"

Китайският път на Момчиловци

От седем години държавната Bright Dairy произвежда в Шанхай кисело мляко Momchilovtsi, като продажбите вече са за 100 млн. долара годишно

Неизбежната канцлерка и нейният партньор

Решението на Меркел с кого да управлява в четвъртия си мандат ще повлияе на реформите в ЕС

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Тънка планинска линия

С 15 км/ч по един от най-опасните планински проходи в света

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 38

Капитал

Брой 38 // 22.09.2017 Прочетете
Капитал Daily, 26.09.2017

Капитал Daily

Брой 146 // 26.09.2017 Прочетете