Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
38 9 май 2016, 12:59, 15771 прочитания

Антициганизмът – врагът пред портата

Липсата на публично осъждане на расизма от страна на политиците, пробитият от същия расизъм медиен дискурс, хаотичните действия на прокуратурата и неефективните съдебни решения водят до цикличната поява на сблъсъци като тези в Раднево

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
За автора

Огнян Исаев е журналист, част от екипа на международния Ромски образователен фонд. От години се занимава с казуси, свързани с правата на малцинствата. Публикуваме коментара му по повод събитията от миналата седмица в Раднево, където след конфликт на пътя заради отнето предимство, прераснал в бой, започнаха протести срещу ромската махала. Текстът е писан специално за "Капитал".

Още по темата

Защо нападението над мюсюлманки не бива да се замита като обикновено хулиганство

Престъпленията от омраза са особено опасни, тъй като се преживяват от цялата общност, срещу която са насочени, но властите у нас традиционно ги неглижират

29 юни 2017

Валери Симеонов да отговаря за малцинствата?! Нечуван цинизъм

Назначаването на националиста за председател на Националния съвет по етническите въпроси ще бъде краят на неговата работа, опасяват се граждански организации и експерти по етническите въпроси

25 май 2017

Живот "извън регулация"

За ромските къщи на кв. "Кремиковци" в Гърмен от първо лице

17 юли 2015

Не можем без ромите

България е обречена на неуспех и мизерия, ако не включи ромите. Но тъкмо сега обществената и политическата воля за това са най-слаби

26 юни 2015

След Катуница, преди Орландовци

Кои са причините за конфликтите с етническа окраска, които се повтарят в навечението на всички местни избори

16 юни 2015
Краят на Втората световна война играе важна роля в редица психологични изследвания на човешките мотиви. С различни похвати и техники за манипулация на масите експериментални групи от млади хора биват превърнати в яростни нацистки отряди за много кратко време. Социалните психолози оценяват тази податливост на неоформените личности като уклон на конформисткото съзнание и несъзнание. Дали човек е подготвен да разпознава симптомите на психичната девиация на личността и масите, които я овластяват, е реторичен въпрос. Особено, когато това вече се случва като по учебник в българското общество. Къде платено, къде доброволно – отклоненията са факт.

Латентният расизъм перманентно и солидно се отглежда и толерира с действието и бездействието на институции. Раднево е логично продължение на инцидентите от Катуница, Гърмен, Орландовци и много други квартални свади между роми и българи, които остават извън медийния обхват. Характерът на случаите е специфичен, но начините, по които възникват, развиват се и приключват, са като déjà vu – жажда за мъст и публичен линч на всички роми.

Ромската общност няма колективни права. Обаче, голяма част от българското общество иска последствията и отговорността от индивидуалните закононарушения на отделни български граждани от ромски произход да се споделят от цялата ромска общност. Разбира се, това противоречи на правото и справедливостта като цяло. Щом дадено престъпление се извърши от етнически българин, обаче, публичният дискурс е доста по-различен. Побоят на околовръстното в София, след автомобилно спречкване, не предизвика същата реакция, като тази в Гърмен или Раднево. Протестното мнение беше вяло, а етническият произход на побойниците не беше от особено значение.

Липсата на категорично публично осъждане на расизма от страна на държавните мъже и жени, пробитият от същия расизъм медиен дискурс, хаотичните действия на прокуратурата и неефективните съдебни решения водят до цикличната поява на тези сблъсъци в обществото. Засега се измъкваме без особено сериозни последствия. Гасим пожара на момента и продължаваме напред, без да сме изчистили горящите въглени.

Мълчанието на държавниците



Държавата със своите структури активно участва във временното потушаване на възникналите размирици. Наказва и порицава колективно ромите. Насилствено събаря единствените им жилища, като ги превръща в бездомници без перспектива. Задържа заподозрените за мелето роми за неопределено време и без ясни мотиви. Целта – да се успокои тълпата от разбеснели се неонацисти, като се удовлетворят желанията и исканията им. Защото същите настървено крещят и се блъскат в органите на реда от първа линия на активните мероприятия.

По време на напрежението в Гърмен областният управител на Благоевград по неофициална информация е посетил ромския кв. Кремиковци и помолил жителите му "да бутнат някоя друга къща, колкото да успокоят въстаналите граждани". Кметицата координираше действията си с протестиращите, които първо се оплакваха от "циганската престъпност", а впоследствие от "незаконните цигански къщи".

Експерт, изготвящ съдебно-медицинската експертиза на бития Митко от село Овчеполци, е заявил пред адвокат на Българския хелзинкски комитет: "От мен да знаеш – на манго му няма нищо. Добре си е манго. Посритали са го малко само". За да потули случая, кметът на селото завел побойника да се извини на бития и го помолил да не казва на никого, без да подозира, че цяла България вече е гледала авторския клип на престъпника.

Кметът на Раднево активно участва в протестите на "жителите" на града, както сам се похвали в ефира на bTV. Участието му не цели да овладее гнева на нажежените му съграждани и да въдвори институционален ред, а да им окаже политическа и морална подкрепа. Даже заявява "ще бъдат премахнати незаконните постройки на ромите".

Случаят "Митко от село Овчеполци" се оказа крайъгълният камък за институционалните летаргия и безхаберие спрямо спящите расистки клетки, които се пробуждат заплашително. Защото социалните медии завъртяха казуса на битото момче по целия свят и предизвикаха солидарна кампания, която съвсем леко размърда правораздавателните ни органи. Очите на света бяха събрани в нас. Но това не попречи на факта нито премиерът, нито президентът, нито председателят на НС, нито пък който и да е друг представител на държавата да не осъди физическото нападение с расистки мотиви. Напук на Валери Симеонов, Красимир Каракачанов се солидаризира с Митко, като се снима с послание #НиеСмеРавни.

Отсъствието на осъдителна реакция нормализира този вид саморазправа като нещо "в реда на нещата" или "мълчанието е знак на съгласие", както биха казали повечето българи. Още по-фрапантни са случаите, когато представители на държавата дават глас на антициганизма си, без да носят наказателна, политическа и морална отговорност. По-скоро с тях се солидаризира по-голяма част от политическия, икономическия и културния елит. Впоследствие и голяма част от обществото. Бабаитско-популистки трикове се приемат за част от демокрацията и държавните механизми. До момента, в който повече хора не пострадат от ефекта им.

Омразата в медиите не ни прави свободни

Расистките гледни точки са доминиращи във водещите български медии. Застрашителната тенденция подкопава устоите на гражданския мир и междуетническите отношения, което не е безобидна заплаха за националната ни сигурност.

Фактът, че България е на 113-то място по свобода на словото в класацията на "Репортери без граници", е ярко доказателство, че пробивът на расизма в медиите не ни прави нито по-свободни, нито по-мислещи, нито пък икономически по-проспериращи. Проповядването на омраза и ненавист от медиите е сред престъпленията, които не носят последствия за собствениците им и работещите в тях. Още по-малко за събеседниците им.

Лоша практика е крайните позиции да нямат разумна алтернатива – необходимо условие, ако искаме да се измъкнем от блатото на полусвободните слово и мисъл.

Още по-цинично и взривоопасно е при тези обстоятелства да се провеждат медийни дискусии за т. нар. "ромска интеграция", като се сблъскват емоционални политически гледни точки, разпалващи междугражданския пожар.

България не е само на българите

Обвинителните актове на прокуратурата и последващите съдебни решения са ключът към прекратяването на формите за саморазправа на едни граждани с други. България продължава да виси в списъка със страни без регистър за престъпления от омраза. Не е лъжа, че в това отношение у нас липсва правосъдие и справедливост. Почти всички престъпления по този член на Наказателния кодекс се оформят като престъпления по хулигански подбуди.

Ключов факт е наличието на прокурори, следователи и съдии, които смело споделят възгледите на вижилантите*. Правораздаването работи под натиск и взима решения, които отчитат моментните въжделения на бунтовете. Това е опасен прецедент, защото създава дисбаланси по отношение на прилагането на закона спрямо гражданите от малцинствен произход и равнопоставеността им пред държавните системи.

Ходенето по ръба на бръснача, въпреки препоръките на Съвета на Европа и ОССЕ за ефективни присъди, отлага във времето безкомпромисното и безпристрастно прилагане на закона за престъпните идеологии. Слоганът "България на българите" е тривиално и архаично тълкуване на ролята и функцията на държавните органи. Всеки гражданин заслужава справедливо правосъдие в България, а не в Страсбург, което излиза доста скъпо за всички данъкоплатци.

Ако не моралът, то членството ни в престижни организации като Европейския съюз ни задължават да се съобразяваме с документите, които сме ратифицирали, като гарант за неприкосновеността на човешкото достойнство, гражданските и човешките права.

Възходът на държавата на расистите

Публичното подхранване на протестната вълна в Раднево от определени политически субекти е видимо с просто око. Плашещи са липсата на държавна реакция и живите признаци за институционален антициганизъм.

На заден план са оставени както разговорът за принципите на демокрацията, така и дебатите за перспективитe за развитие пред България. Витаещият дух на расизма рано или късно може да предизвика разрушителна ответна реакция.

Вижилантските групи за натиск обикновено възникват по места, където държавата се колебае или отсъства. Категоричното им подвеждане под съдебна отговорност за подклаждане на гражданска война и създаване на парадържавни структури, е знак за наличието на държава и символизира върховенството на закона, като висша функция на морала.

Борбата с терористичната организация "Ислямска държава" е безкомпромисна, защото заплашва човешките постижения. Никой не иска да живее по правилата на терористите. Но борбата с възраждащата се "Расистка държава", домашното ни отроче, все още е плаха и тиха. Антициганизмът не ни засяга тук и сега, но готови ли сме да живеем в расистки вижилантски анклави, е въпрос, върху който си струва да се замислим.

*Вижиланти - Вижиланти или виджиланте (от англ. и исп. vigilante; също – виджилантизъм) е гражданин или организация, действащи като правоприлагащи органи или в преследване на свои собствени представи за правосъдие, без да им е дадена такава власт по закон. Макар жертвите на подобни неупълномощени официално от властта хора нерядко да са истински престъпници, виджилантите могат да имат собствени етически представи, различаващи се от общоприетия морал и в такъв смисъл те могат да намират за виновен човек, който според общоприетия морал е невинен; който не е доказан като престъпник по правилата за доказване в наказателното право; както и могат да налагат непропорционални според общия морал наказания за определени простъпки.

*Антициганизъм - Специфична форма на расизъм срещу ромите, който варира от словесни расистки обиди, минава през по-сложни прояви, като отричане на расизма, представяне на ромите като хора без култура или чувство за идентичност, и стига до изключването и отсъствието на ромите от различни институции. Тази форма на расизма се подхранва основно от предразсъдъците, които битуват за ромите в публичното пространство.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

29 ноември, 2017 г.
София Хотел Балкан

capital.bg/conference

12 годишна конференция Сделки и инвеститори



Акценти в програмата:
Икономически обзор на региона и какво да очакваме занапред
Гледната точка на инвеститорите за перспективите пред България
Най-важните сделки за годината и какво стои зад техния успех
Завръща ли се дяловото инвестиране като важен инструмент за финансиране
Кои активи и сектори ще бъдат в радара на инвеститорите през 2018


Прочетете и това

Ще се превърне ли икономиката в гето от зависими хора и бизнес 2 Ще се превърне ли икономиката в гето от зависими хора и бизнес

Кампанията срещу приватизацията

17 ное 2017, 1986 прочитания

Мнения Daily - ГЕРБ става втора производна на БКП 2 Мнения Daily - ГЕРБ става втора производна на БКП

И още: Очаква ли ни пълноценна диктатура; Кастингът за политици е утопия

15 ное 2017, 1876 прочитания

24 часа 7 дни

Библиотека / Гепард»

Гепард
Гепард

Класация на най-динамичните малки и средни компании в България.

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Мнения Daily - Закрийте офшорния рай

И още: Световни икономисти към световните лидери: Закрийте офшорния рай; Протестите в Полша - сбогуването с властта ще е дълго

Приватизация на приватизацията

Заканите на ГЕРБ и ДПС за промяна в конституцията не са невъзможни за осъществяване

Революция насред океана

Стартъп държава

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

1001 стоки

"Под знака на Меркурий" разглежда търговията в София от античността до наши дни

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 46

Капитал

Брой 46 // 18.11.2017 Прочетете
Капитал Daily, 16.11.2017

Капитал Daily

Брой 176 // 16.11.2017 Прочетете