Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
12 23 авг 2016, 11:38, 26095 прочитания

За италианските железници и българското образование

Защо няма да се върна да преподавам като учител по математика и информационни технологии

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Мариела Станчева има 10-годишен опит като преподавател по математика и информационни технологии. Сега се занимава с програмиране и разработване на база данни, но продължава да работи с ученици в образователната уеб платформа "Прознание".

Още по темата

Клас, кликни!

Платформата "Прознание" търси баланса между педагогическите практики и технологичните иновации

12 авг 2016

Леона Асланова: Имаме нужда от радикална образователна реформа

Основателят на Innovation Starter пред "Капитал Daily"

7 авг 2016

Математиката и скритата цена на интелектуалната бедност

Eдинствено от малък брой ученици се очаква да се справят с математиката и от това губи цялото общество

15 сеп 2015

Във виртуалния свят на математиката

БАН пуска нов безплатен инструмент за онлайн решаване на задачи

16 авг 2015

Мишчица вместо книжчица

Въпреки липсата на държавни стимули технологиите в образованието си пробиват път в българските училища

15 юли 2015

Един час по математика с Лалка от Карлово

Третокласниците на ОУ "Райно Попович" ще бъдат едни от първите, завършили началното си образование по метода JUMP Math

12 юни 2015

Добрият Джон Майтън

Всеки ученик може да бъде отличник, смята математикът и драматург, измислил системата за преподаване на математика JUMP Math

17 апр 2015

Хората, които променят образованието

Историите и идеите на четирима души, които знаят от какво имат нужда днешните ученици

17 апр 2015
Тази година реших да заведа семейството си на пътешествие с влак. Влаковете според мен са транспорт на бъдещето. Това няма как да се види в България, така че пътешествието беше в Италия. Италианските железници са страхотни – бързи, чисти, климатизирани, снабдени с интернет – нещо, без което не бих успяла да кача едно момче на 15 и едно момиче на 17 години на каквото и да е превозно средство. Не са никак евтини. Но са много често използвани. Всеки един от маршрутите, по които пътувахме, беше пълен поне на 75%.

Да обърнеш стратегията

Изглежда, че отскоро операторите въвеждат масово автомати за закупуване на билети. На гише на големите гари, като Болоня например, се купуват само билети за експресите. За всички други влакове билети се купуват само от автомати. И на всяка от петте гари, на които бяхме, имаше по поне един автомат, до който стоеше униформен служител на железниците и помагаше на всеки клиент да си купи билет закъдето иска да пътува. На италиански или английски, според пътника. Нито на гишетата, нито на тези автомати видях човек по-млад от 40 години. Повечето бяха около 50-те. И очевидно не бяха започнали трудовия си път с компютри и автомати. Но изглежда, че италианските железници не бяха решили да потърсят млади служители, които да са на "ти" с компютрите, за да проведат тази промяна в обслужването, а бяха заложили на обратната стратегия – бяха обучили старите си служители да използват и внедряват в работата си новите методи на обслужване на пътниците. При едно от пътуванията пътник до мен се оплака на кондукторката (на около 45 години), че е въвел кода от електронния си билет, но въпреки това няма достъп до интернет (който му се полага, защото влиза в цената). Кондукторката извади смартфона си, провери достъпа до интернет, установи същия проблем, свърза се с някого по телефона и обясни на пътника, че до три минути проблемът ще бъде оправен. После мина отново, за да се увери, че пътникът няма вече проблем.

Сигурно се чудите какво прави в заглавието българското образование. Аз съм бивш учител по математика и информационни технологии с 10 години педагогически стаж. От повече от 15 години не преподавам в училище и то много ми липсва, но няма да се върна да преподавам там при сегашните условия. И не – не е заради парите. Вярно е, че като експерт по обработка на данни печеля много повече от една учителска заплата. Но за един учител парите не са всичко. И дори не са най-важното. И като учител не печелех малко. Заплатата е по-малко от половината от доходите на един учител по математика и информационни технологии. Много повече се печели от курсове по компютърна грамотност за възрастни, уроци по математика за студенти, а в моя случай и от разработка и продажба на софтуер. Нито едно от тези неща не е в конфликт с преподаването в училище.

Задушаващата липса на логика и полезност



Няма да се върна, защото един истински учител се задушава в сегашното българско училище. Задушава се от необходимостта да следва учебни планове, които са извън всякаква логика, полезност и естетическа наслада. Математиката е осакатена до степен, в която се нуждае от оперативно лечение. Информационните технологии са безполезни до степен да бъдат дори вредни. И всеки, дръзнал да поправи на своя глава тези недостатъци, причинени от Министерството на образованието, се изправя пред риска да попадне или под ударите на бюрократите, или под ударите на обществото в лицето на родители, подлагащи децата си на нездрава амбиция.

Като учител имах късмета да попадна в училище, управлявано от директор с разбиране за новото и с желание да помага с каквото е по силите му. Разреши ми да водя часове по несъществуващата тогава дисциплина математическа лингвистика. В училище, в което, по думите му, децата имат нужда да смятат до 100 и това е достатъчно. Той не само разреши това да се случи, но и намери пари за участие в състезанията, без дори да разчита на някакъв успех. Учениците бяха от икономически техникум, а на тези състезания по принцип ходят само ученици от математическите гимназии. След две години деца без специализирана математическа подготовка се състезаваха наравно с математическите гимназии. Едно от тях донесе 6-то място на национални математически състезания и това беше най-доброто класиране от времето, когато аз бях състезател. Удовлетворението да започнеш с деца, за които математиката не е приоритет, и да ги направиш състезатели от национално ниво не може да се опише. Именно успехите на учениците мотивират учителите в най-голяма степен.

Без връзка със съвременното ежедневие

Но днес това е невъзможно. Учебните планове по математика осакатяват децата. Уроците нарушават естествената логика на изложението. Примерите целят да покажат единствено връзката между математиката и зидаро-мазачеството или пътуванията от дестинация А до дестинация B с невъзможни плавателни средства като сал например. Няма нито една задача от теория на графите, която естествено се свързва с Google и Facebook – все неща от ежедневието на децата. Няма нито една задача от математическата лингвистика (или теория на формалните езици и граматики, както е известен този раздел в науката). Тя пък е основа на всички езици за програмиране и това е икономическият сектор с най-големи заплати и най-голям недостиг на подготвени кадри. Няма нито една задача от булевата алгебра – единственият начин да вникнем в "мисленето" на компютрите и изкуствения интелект. Да продължавам ли?

Всеки сега действащ учител по математика може да започне да преподава тези основополагащи за днешната реалност знания след едно освежаващо обучение през лятната ваканция. Вместо да се чудим откъде да вземем млади учители, които да принуждаваме да преподават по остарели методики, остарели задачи в остарели концепции, защо не направим като италианските железници – да направим съвременно съдържание на учебния материал и да усъвършенстваме действащите учители – млади, стари, каквито има – да преподават съвременно съдържание със съвременни методи. Кой, ако не учителят, е способен да се учи цял живот? През 1999 година бях още учител. Темата на годината беше "Проблемът 2000" – текущият край на света. Обявих, че ще говоря за този проблем в последния учебен ден в извънучебно време. Който иска да дойде. В кабинета беше пълно – и колеги-учители, и ученици заедно седяха в очакване да чуят нещо за един нашумял проблем от един от тях, в чиято компетентност е този проблем. Учители и ученици се учеха заедно, задаваха въпроси и бяха една общност. Затова съм сигурна, че проблемът на българското образование не е във възрастта на учителите. То е в чипа на министерството. И той трябва да бъде сменен.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

29 ноември, 2017 г.
София Хотел Балкан

capital.bg/conference

12 годишна конференция Сделки и инвеститори



Акценти в програмата:
Икономически обзор на региона и какво да очакваме занапред
Гледната точка на инвеститорите за перспективите пред България
Най-важните сделки за годината и какво стои зад техния успех
Завръща ли се дяловото инвестиране като важен инструмент за финансиране
Кои активи и сектори ще бъдат в радара на инвеститорите през 2018


Прочетете и това

Мнения Daily - Защо пленената държава се възпроизвежда Мнения Daily - Защо пленената държава се възпроизвежда

И още: Какво да се прави с вечните съдебни началници; Задава ли се екотероризъм

23 окт 2017, 1348 прочитания

Мнения Daily - Връщат ли се каталунците обратно в 18 век? 1 Мнения Daily - Връщат ли се каталунците обратно в 18 век?

И още: Труден старт на оценката на въздействие; Олигархията постигна целта си

22 окт 2017, 3347 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Как държавата можеше да спаси тютюневите складове

Общините и министърът на културата са задължени да ремонтират рушащите се паметници на културата

Идва ли последният мониторингов доклад на ЕК

Председателството на Съвета на ЕС поставя България в изключително изгодна позиция

МиГ-новен лупинг

Желанието на военния министър Каракачанов да "модернизира" съветските изтребители МиГ-29 може да блокира миграцията към натовски самолети за неопределено време

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Новите страхове са забравените стари

Носителят на "Оскар" Фолкер Шльондорф за първата екранизацията "Историята на прислужницата"

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 42

Капитал

Брой 42 // 21.10.2017 Прочетете
Капитал Daily, 24.10.2017

Капитал Daily

Брой 162 // 24.10.2017 Прочетете