Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
7 23 дек 2016, 13:04, 13774 прочитания

Мнения Daily - Промяната дойде, сега сме пред избор

И още: Годината, в която светът дерайлира; Тръмп е като персонаж от "Кръстника"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Мнения Daily - Селективната информация е пропаганда

И още: Самолетната трагедия отваря работа за пиарите на Путин; Русия реагира на мобилизация, а не на модернизация; Турция и традицията на политическите убийства

27 дек 2016

Независим анализ на ЕК: Нужни са контрол и отчетност върху главния прокурор и прокуратурата

Половината от разследванията за корупция са прекратени, без да е ясно защо

21 дек 2016

Мнения Daily - Борисов има изгода от нов десен проект

И още: Телевизиите демонстрират пълна липса на съпричастност; В нормалните държави "кафявите" медии фалират заради клевети; Пари за образование всъщност има; Между тоалетните и PayPal

12 дек 2016
Радан Кънев: Промяната не може да бъде спряна

От лекцията на лидера на ДСБ пред актива на партията и Гражданския съвет на РБ

От много време желаем промяна в България и то коренна. Създадохме различни партии в името на промяната, водихме битки и получихме рани. Мнозинството българи още искат промяна. Никой не желае безвремието на прехода: да оцелява ден за ден, да се примирява с подмяната. Зщото вместо в пазарна икономика ние се озовахме под властта на мутрите.

Днес промяната вече е неизбежна, а мнозина от нас сякаш се изплашиха от нея. Вразговора ми с директора на Фондация "Конрад Аденауер" отпреди няколко дни ще чуете част от собствените си страхове Той ми каза следното: "Резултатът на ГЕРБ пада, а Реформаторският блок е отново разделен. Очертава се невъзможност за съставяне на дясно-центристко мнозинство в следващия парламент, което поражда притеснение и дори гняв в Брюксел и Берлин".

Не знам какво изпитват в Брюксел и Берлин, но аз изпитах възмущение и гняв от тези думи. Защото Брюксел и Берлин не се притесняваха, когато комунистическата мафия укрепна под крилото на нереформираната прокуратура и уби вярата на хората в правосъдието и справедливостта. Когато европейските пари захранваха произвола на местните партийни дерибеи. Когато българската природа падаше жертва на алчност, корупция и мафиотски схеми.

Празните приказки и празните доклади продължаваха и продължават да валят, докато национаните ни институции се разкапваха от корупция, но пък набъбваха с нови и нови отдели. Пълнеха се с партийни секретарки, готови да ошушкат и последния лев на предприемача, за да напълнят касата на предизборния щаб или джоба на началника.

Това обаче свърши. Аз видях с очите си десни хора от Варна, които гласуваха за кандидата на левицата Радев - с надежда рекетът върху фирмите им да спре. Разговарях с младежи от Хасково, които ми казаха: "Ако кражбите на европейски пари от партийни фирми, които убиват конкуренцията, са дясното; ако това са европейските ценности – ами, не, не ги искаме!".

Политическата промяна не може да бъде спряна. Затова днес трябва да бъдем наясно какво ще се промени:

Данъчната система

Хората гледат на данъците като на нещо зло, защото те не се харчат за тяхно благо - възприемат ги като кражба от бедните и от малкия бизнес, която отива в джоба на партийните олигарси. И това е огромен проблем. Но системата може да се промени или както иска БСП - към повишаване на данъците и увеличаване на кражбите, или както предлагаме ние от ДСБ - към децентрализация и в по-голяма полза за обикновеното българско семейство и средната българска фирма. Гарантирана част от данъците ни да остава за училището на децата ни, за болницата, в която се лекуватме, за сигурността на селото и квартала, в който живеем. И това отново зависи от избора, който ще направим след три месеца.

Администрацията

Но може просто да се подмени - ако БСП, АБВ и ДПС назначат свои хора на мястото на гербаджиите и лъже-седесарите. ДСБ предлага друга промяна - едно смело управление да съкрати 50% от излишните институции, да даде още 25% на подчинение на общините и да започне да изкоренява бюрокрацията. Ние нямаме друг избор, освен да изградим малка, професионална и отзивчива държавна и общинска служба – именно служба - защото тя трябва да служи на българите и може да стъпи само на един общ критерий - труд, образование и заслуги.

Образованието

Разходите за образование са се увеличили 11 пъти за последните 15 години, а резултатът се влошава. Но по-важна е посоката на промяната - ако дадем властта на леви и лъжепатриоти, образованието не само ще си остане скъпоплатена печатница на фалшиви дипломи, но може да се превърне и в пропаганден център на исторически лъжи. А бизнесът ще продължава да се оплаква от липса на работна ръка в общини с висока безработица.

ДСБ вярва в тясната връзка между общината и училището –между семейството и училището. Тогава всяка община ще знае от какви кадри има нужда, и всяко семейство ще знае какво развитие иска за децата си. В чужбина заминават вече не само студенти, но и гимназисти – това съсипва самата тъкан на нашето бъдеще. Вече не само по-заможните, но и хората с по-малки възможности търсят и намират начин, затъват в дългове, но изпращат децата си в Европа. Този проблем няма да се реши, ако България продължава да обръща гръб на науката и културата си. Парите, вложени в наука днес, са пари, вложени в икономиката и в елитното образование утре.

Икономиката, доходите, пенсиите

Промяната може да тръгне по пътя на популизма, на финансирането на пенсионната система с дългове. Това значи сметката да платят днешните 20, 30 и 40 годишни, които бездруго не вярват, че за тях някога ще има пенсии. Нещо повече – значи да задължим и неродените с хиляди левове.
ДСБ има друг модел – увеличение на пенсиите въз основа на по-високи доходи и повече осигурени лица. На жива икономика, освободена от корупционната хватка. На здрав семеен бизнес и семейно осигуряване, подкрепящи традиционното българско семейство, даващи решение на проблема с обезлюдяването и демографската криза. На смела реформа на трудовия пазар и уреждане на почасовата работа, надомната работа, дистанционната работа.

Това трябва да стане въпреки съпротивата на синдикалните и партийни централи, поддържащи икономика от 80-те години на миналия век в интерес на олигарси като работодателите в Бобов дол, където отново загина работник.

Външната политика.

Тя може да се промени според разбирането на БСП и лъжепатриотите или на ДПС - превиване на гръб на изток и да предадем службите си за сигурност на интересите на двете бивши империи със силен интерес към Балканите.

Могат ли нашите страхове да бъдат опровергани? Промяната дойде - но тя може да бъде зло, ако сме пасивни и мислим предимно за себе си. Нашите цели отхвърлят съюз с партиите на статуквото, със "системните" партии на прехода. Трябва да се борим за победа, а това няма как да стане без ясна воля за обединение на личностите и организациите, които са готови на тази борба.

Това обединение може да има само две основи - правото и здравият разум. Светът е пред избор, България също е пред истински политически избор. Дошло е време за действие – не в името на нашите лични и партийни сметки, а на богата и сигурна България.

Годината, в която светът дерайлира

От коментар на Питър Апс, Ройтерс

Годината, която си отива, ще продължи да ни предлага неочаквани, често дори брутални изненади, до самия си край. Ако 1989 г. - годината на падането на Берлинската стена - беше момент, в който глобализацията, либералната девокрация и западното схващане за модерност сякаш триумфхираха, 2016 г. може да се разглежда като годината, в която светът дерайлира.

Това може да звучи като драматично преувеличение. Изборните сюрпризи с вота за Брекзит и триумфа на Доналд Тръмп обаче натрапчиво ни напомнят до каква степен консенсусът е нарушен. Идната година може да ни върне крачка назад към умереност, но може и да видим как нещата още повече се изплъзват от контрол.

Нападението срещу коледния базар в германската столица прави завръщането на крайната десница на власт в Германия по-мислимо, макар и все още да не изглежда вероятно това да се случи на националните избори догодина. Убийствата в Берлин може също да засилят шансовете на лидерката на крайнодесния Национален фронт в президентските избори във Франция през 2017 г.

Възможно е, разбира се, умерените сили да отбележат и известно укрепване на позициите си догодина. Както видяхме на президентските избори в Австрия, дори и тази година екстремистите невинаги печелеха.

Това, което 2016 г. преди всичко ни показа, е, че нищо вече не е наистина немислимо. Или поне, че редица опции, смятани досега за немислими, са много по-вероятни, отколкото някой някога е предполагал.

Ясно е също, че все още предстои да видим истинските последствия от много от нещата, случили се през 2016 година. Новоизбраният президент Тръмп все още не е влязъл в Белия дом, но той, и особено писанията му в "Туитър", вече имат драматичен ефект. Трудно е да се предскаже какво точно може да означава това, но индикацията досега е, че ще има едно много различно президентство.

Тръмп е като персонаж от "Кръстника"

Стефан Попов, "РискМонитор" в анкета на "Дневник"

Личността на годината е Доналд Тръмп. Подобен риск за стабилността на международната среда не е имало от 1945 г. Подобен президент е заявка за голяма трансформация в следвоенния порядък. Този персонаж и фамилията му са като извадени от "Кръстника" на Копола и нямат нищо общо в нивата на рационалност в традиционната американска политика.

Заплахи за България видими няма, има рискове. Идват отвътре - от основни институции, от леви и национал-популистки партии. Парадоксът е, че зад националистическото говорене всъщност стоят проруски партии.

Тази година не е някаква особена година, каквато ми се струва, че ще е следващата. В България 2016 няма да се запомни с нищо особено освен абсурдния референдум и още по-нелепата оставка на правителство заради избор на президент.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Появата им е неизбежна, въпросът е как и къде 6 Появата им е неизбежна, въпросът е как и къде

Небостъргачите в София

28 апр 2017, 7434 прочитания

Зловещо мълчание за най-големия скандал, свързан с медиа 3 Зловещо мълчание за най-големия скандал, свързан с медиа

Декларация на Съюза на издателите в България

28 апр 2017, 9980 прочитания

24 часа 7 дни

30 апр 2017, 24867 прочитания

30 апр 2017, 8646 прочитания

30 апр 2017, 6812 прочитания

30 апр 2017, 3945 прочитания

Всички новини

Библиотека / Регионален бизнес»

Регионален бизнес Габрово, Севлиево
Регионален бизнес Габрово, Севлиево

Какъв е бизнес климатът в региона и как се развива бизнесът

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Къде е проблемът с пешеходците?

Популизмът на тема пътна безопасност вреди

Годината на големите покупки

Очакванията на икономистите са потреблението да има по-голям принос към растежа през тази година, а фактори са ниските лихви, спадащата безработица и растящите доходи

Оперa ли, панаир ли...

Как идеята Пловдив да има Дом на операта стана заложник на политическите пируети на Бойко Борисов

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Всичко за баща ми

Книгата "Бащите не си отиват" събира 24 лични истории за бащинската фигура и преживяването на загубата

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 17

Капитал

Брой 17 // 29.04.2017 Прочетете
Капитал Daily, 27.04.2017

Капитал Daily

Брой 65 // 27.04.2017 Прочетете