Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
5 17 фев 2017, 14:59, 11799 прочитания

По-ниски данъци - да, но кои?

Облагането на труда е с пъти по-тежко в сравнение с платения ДДС

Калоян Стайков | Институт за пазарна икономика
  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Калоян Стайков

Институт за пазарна икономика
В сряда дясното обединението "Нова република" огласи икономическата си програма за изборите, която предвижда намаляване на ДДС за храни, книги и лекарства на 9%. От новата партия "Да България" лансират идеята за свалянето на същия данък от сегашните 20 на 18 на сто с перспектива да стане 16%. Поканихме Калоян Стайков, икономист в ИПИ, за коментар по тези предложения.

Дължимите осигуровки като дял от заплатата са около 2.5-3 пъти по-високи от дължимия ДДС.

Още по темата

Как се формира работната заплата

Два примера показват колко от осигуровките са за сметка на работателя и колко на служителя

24 мар 2017

ИПИ: Състоянието на демокрацията в страната се влошава

Системната политическа корупция превръща България в "превзета държава", сочи изследване на организацията

21 мар 2017

"Нова република" обещава 7% ръст на икономиката в предизборната си програма

Сред предложенията са и увеличаване на заплатите с 50%, децентрализация, намаляване на ДДС за някои групи стоки, нов мпдел на формиране на местни данъци

15 фев 2017

Пари за всички

Обещанията безусловният базов доход да реши множество социални проблеми му печелят поддръжници, но цената за това изглежда непосилна

3 фев 2017


На пръв поглед новата предизборна надпревара изглежда като без много изненади - партиите се състезават коя ще даде повече, изпълними или не, обещания за увеличаване на публичните разходи. След като бюджетът приключи 2016 г. с излишък за пръв път от 2008 г. с превишение, достигнало 1.5 млрд. лв., това не е учудващо. Чу се обаче и една позабравена идея, също от периода 2008-2009 г. – намаляване на данъците.

Едно от предложенията е намаляване на основната ставка на ДДС първоначално до 18% и до 16% в следващите пет години. Друго предвижда въвеждане на нова диференцирана ставка от 9% за книги, лекарства и основни храни, каквато в момента е в сила за пакетните услуги в туризма. Идеята за по-ниски данъци е чудесна, тъй като всеки данък изкривява пазарната среда по два начина – чрез държавното изземване на ползи от потребителя и производителя и чрез създаване на икономическа неефективност (deadweight loss), т.е. безвъзвратно загубени ползи за икономиката. На практика обаче загубените ползи не са еднакви при различните данъци и редица изследвания показват, че загубите за икономиката от наложените косвени данъци са по-ниски в сравнение с преките.

Данъчната тежест в България

Индивидуалната данъчна тежест на база различни показатели може да бъде изчислена с данъчния калкулатор на ИПИ – www.kolkodavam.bg. За целта сме разгледали два примера – Ангел, който не пие, не пуши и няма собствен автомобил, и бай Иван, който пие, пуши и притежава автомобил втора ръка с висок среден разход на гориво. Резултатът от това упражнение показва, че делът на осигуровките, дължими от работника и работодателя, представлява 32% от брутната заплата и за двамата. Дължимият ДДС за Ангел възлиза на 13% от брутната му заплата, а за бай Иван – 10%. С други думи, дължимите осигуровки като дял от заплатата са около 2.5-3 пъти по-високи от дължимия ДДС от двамата ни герои и ако целта на политиката е увеличение на разполагаемия доход, логично е първо да се посегне върху по-голямата данъчна тежест, която би имала и по-значителен ефект.

Намаляване на ДДС или на осигуровки

В зависимост от индивидуалното потребление намаляването на ДДС с 2 процентни пункта, което е спад с 10%, би имало по-малко отражение върху гореспоменатите разходи за данъка, тъй като някои услуги не се облагат с него - например плащане на наем, ипотечни вноски, образователни услуги.
В нашия пример по-ниският ДДС би означавал увеличение на разполагаемия доход с между 8.80 лв. и 11 лв. месечно (намаление на дължимия данък с между 8.5-9%). Дори и това спестяване обаче не е сигурно, тъй като не всички търговци биха инвестирали време и средства, за да направят леки корекции в крайните си цени. Например, ако обядвате за между 6 и 10 лв., намалението в цените би било между 10 и 17 ст.

В същото време намаляване на осигурителната тежест с 1 процентен пункт, което е спад с около 3% или над три пъти по-нисък в сравнение с понижението на ДДС, би увеличило разполагаемия доход с 10 лв. месечно, ако бъде изцяло прехвърлен към работника. С други думи, значително по-малко понижение на косвения данък води до почти същия краен ефект. Към него обаче трябва да се прибави и положителният ефект за пазара на труда, тъй като по-ниските осигурителни разходи стимулират търсенето и предлагането на работна ръка.

Цената за бюджета при понижение на ДДС е с пъти по-висока в сравнение с намалените осигуровки.

Не трябва да се забравя и бюджетният ефект от направените предложения. Понижението на ДДС с 2 процентни пункта (намаление с 10%) може да доведе до спад в приходите с до 878 млн. лв., взимайки очаквания размер на постъпленията от данъка през 2017 г. В същото време понижаване на осигурителната тежест с 1 процентен пункт (намаление с 3.3%) би довела до спад в приходите от осигуровки с не повече от 200 млн. лв., сочат прогнозите в бюджета за 2017 г. Тоест цената за бюджета при понижение на ДДС е в пъти по-висока в сравнение с алтернативата, което означава, че и компенсирането му с мерки за по-висока събираемост и/или за по-ниски разходи би било значително по-трудно.

Общата данъчна тежест в страната и нейната структура навеждат на мисълта, че усилията за понижение на данъците би следвало да са по-скоро в посока на облагането върху труда, отколкото в посока косвени, към които спада и ДДС. Това би стимулирало и заетостта в групата 20 - 64 г., която през третото тримесечие на 2016 г. е 68.5% в сравнение с над 70% в повечето страни в Европа и е все още далеч от целта за страната до 2020 г. - 76%.

В този ред на мисли освен за намаляване на осигурителната тежест може да се помисли и за следните мерки:

- Премахване на минималните осигурителни доходи (МОД), които се явяват все по-осезаема пречка пред навлизането на пазара на труда на млади и/или нискоквалифицирани кадри.

- Премахване на данъците върху лихвите от банковите депозити и дивидентите, тъй като обезкуражават спестяванията и инвестициите, както и намаляване на данъка върху ЕТ от 15% на 10%.

- Премахване на минималната работна заплата или поне изготвяне на обективен механизъм за определянето ѝ, която има същия ефект като МОД, а през последните години - в резултат на стръмното си увеличение, измества минималните осигурителни доходи в редица сфери.

- Активен дебат за по-нататъшното покачване на минималните акцизни нива в рамките на ЕС, което е съобразено с покупателната способност в отделните държави.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Каква България в каква Европа? 1 Каква България в каква Европа?

Днес се навършват 60 години от Римските договори

25 мар 2017, 6031 прочитания

Имитирано бъдеще 1 Имитирано бъдеще

България и ЕС

24 мар 2017, 2148 прочитания

24 часа 7 дни

Библиотека / Тежка Индустрия»

Тежка Индустрия
Тежка Индустрия

Фокус върху сектора с данни, анализ и ревю на актуалните теми

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Скандалът Тръмп – Русия едва сега започва

В развитие

Предимства и недостатъци на кабинет около ГЕРБ

Ако партията е първа политическа сила и направи правителство, Бойко Борисов ще е отново премиер

Знам къде браузва миналото лято

Високите изисквания на потребителите към рекламното съдържание водят до все по-често включване на ретаргетинг подхода в дигиталните стратегии на компаниите

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Взимаш ли тази кутия?

След бума по света абонаментните кутии навлизат все по-смело и в България

Unhappy соц

Живещата във Великобритания фотографка Красимира Буцева изследва комунистическия режим и фалшивата носталгия по него

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 12

Капитал

Брой 12 // 25.03.2017 Прочетете
Капитал Daily, 23.03.2017

Капитал Daily

Брой 47 // 23.03.2017 Прочетете