Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
6 мар 2017, 14:38, 5634 прочитания

Мнения Daily - В момента да водиш се смята за опасно

И още: Да отричаш ЕС на много скорости е като да си против гравитацията; Освобождението не е еднократен акт

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


И двете партии, които водят в допитванията, също подтичкват след народа.

Още по темата

Мнения Daily - България не трябва да блокира възможната промяна на ЕС

И още: бизнесът и държавата дума срещу дума в казуса "Уолтопия" и "София тех парк"; Анкара вреди както на ДОСТ, така и на двустранните ни отношения с намесата си в българските избори

12 мар 2017

Защо няма лидерски дебат

Избори 2017

10 мар 2017

Мнения Daily - Без зелените нямаше да има запазена природа

И още: Ердоган погребва проекта "Турция в ЕС"; ЕС на няколко скорости ще значи за нас задна скорост

8 мар 2017

Мнения Daily - Ниската раждаемост не е резултат от бедността

И още: Либералните елити са лицемерни; Разделението ражда разбити нации

7 мар 2017

Мнения Daily: Цинизмът на ГЕРБ и БСП - капан и бумеранг

И още: Липсата на реакции след Бялата книга и бъдещето на еврото

5 мар 2017

Мнения Daily - Вредните икономически обещания

И още: Не сме гаджета - да седим очи в очи: Може ли тръмп да бъде отстранен

1 мар 2017
Популизъм

В момента да водиш се смята за опасно

От коментар на Александър Андреев за "Дойче веле"

Накъде са се запътили българските партии, вървейки към предсрочните избори на 26 март? Всяка сигурно ще каже, че се е запътила към победа или поне към много висок резултат. Но накъде вървят в политиката си, накъде искат да поведат България, ако получат тази възможност? Въпреки гръмогласните и привидно ясни отговори, които партиите дават на този въпрос, той всъщност остава висящ. Защото българските партии не смеят да водят избирателите. Те просто вървят подир тях.

В момента да водиш се смята за опасно, в противоречие с духа на времето. На мода е пряката демокрация, на мода са референдумите и облаците гневни хора в социалните мрежи, които с пяна на уста виртуално громят така наречените елити, тоест онези, които би трябвало да ги водят. При различните "Патриоти", ДПС-та и Марешки тази нагласа може да ти извади очите, така че изобщо не си струва да се коментира. Изброените просто са си таргетирали една група избиратели и подтичват подире ѝ.



Но и двете партии, които в момента водят в допитванията, също усърдно участват в подтичването. И също подклаждат страховете на хората само и само да могат в следващия миг да яхнат белия кон като спасители. Страховете са реални, спор няма. Безспорно е обаче също така, че те са най-вече ирационални, в повечето случаи без връзка с реалното положение.

В периоди на несигурност, какъвто е сегашният, винаги се търси враг и сплотяване срещу него. Част от хората в Европа, към които явно се присъединява и лидерката на БСП Корнелия Нинова, си изнамериха тъкмо Брюксел като най-удобен враг. Брюксел можеш да го ругаеш колкото си искаш, и то съвсем безопасно.

Брюксел е най-удобната боксова круша, плашилото, което отклонява вниманието на хората от провалите на техните местни политици. Включително и от провалите на уж проевропейската партия ГЕРБ, чийто лидер, вярно, последователно поддържа европейската ориентация на страната, но иначе всячески обслужва собствените си избиратели. Включително и с гротескни сцени като онази, в която подава на верни съпартийци ръката си за целувка.

А какво правят през това време трите малки, по дефиниция либерални партии, които обаче явно се боят от тази навикана думичка и се самонаричат с различни евфемизми? Те се карат помежду си, защото не могат да си поделят скромните като количество гласове на разумно мислещите избиратели. С други думи, и те дезертират от задължението си да водят.

---------
Вместо да брои скоростите на Европа, България трябва се вгледа в собствената си скорост.

Реформите в евросъюза

Да отричаш ЕС на много скорости е като да си против гравитацията

От коментар на Веселин Желев за "Клуб Z"

И при сегашния договор на ЕС никой не може да спре създаването на многоскоростна Европа – с фигурата на "засиленото сътрудничество".

Фотограф: YVES HERMAN

Докато в сряда Бойко Борисов и Корнелия Нинова се чудеха дали да се явят на предизборен дебат, Жан-Клод Юнкер им смени темата. Независимо дали те, политическата класа и всички ние осъзнаваме, българската предизборна тема вече не е да строим ли АЕЦ и хъб, да прокарваме ли газопровод, нефтопровод и метро, да асфалтираме ли, да вдигаме ли пенсиите, заплатите и раждаемостта, да образоваме ли ромите. Българската тема е къде ще бъдем в ЕС. Защото независимо от състоянието на духа ни от ЕС зависи всичко преждеизброено.

Бегъл поглед в Евростат и в данните на Европейската комисия доказва това. От бюджета на ЕС идват близо 60 на сто от публичните инвестиции у нас. Тези инвестиции, т.е. обществените поръчки, са основният двигател на икономиката. В ЕС отиват близо 70 на сто от износа на България. Без европейско финансиране и без европейски мониторинг трябва да забравим за модерна инфраструктура или за стабилна демокрация. Това са фактите от живота.

В българския дебат за бъдещето на ЕС от страна на водещите политически сили досега има само една ясна декларация, на Корнелия Нинова – че БСП е против Европа на две или повече скорости. Добре е, че в България има политически реакции на стимулите от Брюксел. Но да си "против" вече не стига. Трябва да формулираш също "за" какво си и защо и как смяташ да отстоиш позицията си. Това не го казва нито БСП, нито която и да е друга от парламентарните партии. А е ясно, че ЕС вече не иска да се движи със скоростта на най-бавните си членки.

БСП може с еднакъв успех да бъде против Европа на много скорости и против закона за земното притегляне, който ограничава благородния стремеж на човечеството да лети. Само че и при сегашния договор на ЕС никой не може да спре създаването на многоскоростна Европа – с фигурата на "засиленото сътрудничество". Трябват девет държави доброволки, които искат да се движат по-бързо от другите в дадена посока и никой не може да им попречи. Същото в областта на отбраната може да направи т.нар. "постоянно структурирано сътрудничество". Искаме да имаме общи сили, щаб и отбранителна доктрина, правим ги и без съгласието на Нинова.

Струва ми се, че днес България ще спечели повече, ако вместо да брои скоростите на Европа, обърне внимание на собствената си скорост в различните области. Следващите управляващи би трябвало да мислят как страната ни да се отлепи от традиционните си последни места в ЕС – по производителност на труда, конкурентоспособност, иновативност, енергийна ефективност, административен капацитет, доходи.

За дълбоко съжаление предизборната кампания поне засега дава съвсем слаби надежди за такъв дебат. Като слуша човек какво говорят кандидатите за властта, има чувството, че България, а не Британия е Островът на Европа. Ние отказваме да чуем за какво се тревожи континентът, на който живеем. Нашето винаги е друго. Подлата съдба все ни сполетява отвън и никога не е резултат от нашето поведение и от нашия избор.

----------
От роб до гражданин с политически права пътят се оказва доста дълъг.

Европа vs. Русия

Освобождението не е еднократен акт

От коментар на политолога Даниел Смилов за портал "Култура"

Освобождението не е еднократен акт обаче, защото свободата не е естествено състояние. Тя се нуждае от здрава институционална и ценностна рамка, за да бъде защитавана.

Фотограф: АНЕЛИЯ НИКОЛОВА

Не можете да освободите някого, който не иска и не може да бъде свободен: той вероятно ще се върне в затвора или ще си направи нов. Проруският разказ акцентира върху руската роля в освобождаването на България, докато проевропейският – върху готовността на българите да бъдат освободени. Двата разказа обаче всъщност не си противоречат.

Противопоставянето на Европа и Русия при освобождението ни е силно преувеличено. Възмущението от кланетата по време на Априлското въстание са били всеобщи в цивилизования свят и някакво решение (в посока на автономия) на българския въпрос е щяло със сигурност да има – Цариградската конференция го показва. Русия използва повода за успешната си война срещу Турция и се опитва да наложи изгоден за нея вариант с една голяма санстефанска България.

Това е било ефектен дипломатически блъф, който поставя руската страна в изгодна преговорна позиция в Берлин: всъщност там крачката й към проливите бива легитимирана от Великите сили и неуспехът на Кримската война е окончателно компенсиран. Тоест Русия действа като част от концерта на Великите сили: прави "хуманитарна интервенция" с мандат от тогавашния "Съвет за сигурност" (с цялата некоректност на подобни сравнения).

От това 3 март не става по-малко значим ден за нас: на него България – след пет века – получава възможността си да бъде свободна и тя се възползва добре от нея. А това е напълно достатъчно основание за национален празник.

Освобождението не е еднократен акт обаче, защото свободата не е естествено състояние. Тя се нуждае от здрава институционална и ценностна рамка, за да бъде защитавана. Александър II дава свобода на крепостното население през 1861 г., но от роб до гражданин с политически права пътят се оказва доста дълъг. Всъщност доста по-дълъг от този в България, където с Търновската конституция всички мъже получават избирателно право през 1879 г. Нещо повече - отхвърля се Сенатът като инструмент за влияние на монарха върху парламента. В този смисъл Учредителното събрание е втора (политическа този път) Шипка, където народните представители юнашки удържат свободата срещу консервативните ветрове на времето.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Мнения Daily - Кой разхлаби джантите на България 1 Мнения Daily - Кой разхлаби джантите на България

И още: Рестрикцията за кешови плащания създава банков монопол; Доверието в САЩ е на дъното

27 юни 2017, 1019 прочитания

Промушен без обсъждане законопроект накърнява правата на гражданите 11 Промушен без обсъждане законопроект накърнява правата на гражданите

Парламентът спешно придвижи проекта за промени в административния процес, с който таксите за касационно обжалване за граждани скачат 18 пъти, за НПО - 90 пъти

27 юни 2017, 3465 прочитания

24 часа 7 дни

Библиотека / Регионален бизнес»

Регионален бизнес Пловдив
Регионален бизнес Пловдив

Какъв е бизнес климатът в региона и как се развива бизнесът

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Дебатът за Европа – трябва да участваме, за да ни чуят

Представената от Юнкер Бяла книга произтича от спешната необходимост за преосмисляне на визията за Европа, в която искаме да растат децата ни

Как се отглежда "Слънчоглед"

От сергия за канцеларски материали бизнесът на Живка и Пламен Панайотови се разраства до три магазина, склад и цех за производство на хартиени изделия

Завръщане към стартъп корените

Изпълнителният директор на "Телерик академия" Бойко Яръмов пред "Капитал"

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Луксозна отбивка

Шедьоври на виното, съвременното изкуство и архитектурата в отвореното за посещения Chateau La Coste недалеч от Марсилия

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 25

Капитал

Брой 25 // 24.06.2017 Прочетете
Капитал Daily, 28.06.2017

Капитал Daily

Брой 97 // 28.06.2017 Прочетете