Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
4 6 мар 2017, 15:32, 6672 прочитания

Дебатът за Европа – трябва да участваме, за да ни чуят

Представената от Юнкер Бяла книга произтича от спешната необходимост за преосмисляне на визията за Европа, в която искаме да растат децата ни

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

България на две скорости

Важните теми, които ще намерите в новия брой на "Капитал"

9 мар 2017

Дебатът за еврото: от "сега е моментът" до "не сме готови"

Повечето анализатори са убедени, че отпадането на валутния борд трябва да стане с влизането на България в еврозоната

6 мар 2017

Четири водещи страни от ЕС обсъждат Европа на различни скорости

Няма да има никакво изявление в края на срещата в Париж.

5 мар 2017

Няма място за стария ЕС

Европейската комисия вижда пет сценария за развитие на Европейския съюз

1 мар 2017
Към 2060 г. нито една европейска страна, колкото и да е голяма, няма да има население, по-голямо от 1% от човечеството. Към този момент освен драстично спадащ и остаряващ дял на европейците брутният продукт, създаван от тях ще е едноцифрен процент от глобалния продукт. Разходите за отбрана ще са станали несъпоставими спрямо другите конкуренти, което е особено обезпокоително в светлината на обстоятелството, че страните от ЕС са изключително примамливи за живеене (поради несравнимо високия стандарт и качество на живота) в очите на милиони неевропейци.

Тук идва страшното. Макар съюзът да е решаващ коз за просперитет на европейците през идващите десетилетия, европейските граждани са все по-отчетливо недоволни от неговото функциониране и към днешна дата той се радва на подкрепа едва на около една трета от гражданството.

Именно тези предпоставки, както и, разбира се, желанието да се покаже, че ЕС е напълно готов да продължи напред и без Великобритания, са в основата на Бялата книга за бъдещето на ЕС, представена от председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. Тя произтича от спешната необходимост за преосмисляне на бъдещето на европейската интеграция и на визията ни за Европа, в която искаме да растат децата ни. Представеният от Юнкер документ има амбицията да бъде само първа крачка в политическия и граждански дебат как следва да се развиват европейските общества и Европейският съюз.

Силната страна
на Бялата книга на първо място е опитът да се обоснове съществуването на ЕС не просто чрез спомените за ужаса от световните войни от ХХ век, които започнаха от Европа. Необходимостта от съществуването на съюза се доказва с едновременното му предназначение да дава отговор на външната, най-вече икономическа, конкуренция, както и да гарантира все по-добри условия за живот на своите граждани. Нито едно от тези основания не може да бъде пренебрегнато с лека ръка или омаловажено.

Още по-важно е многовариантното виждане за бъдещето на ЕС. Самото наличие на равни алтернативи за неговото развитие - запазване на статуквото; свиването на съюза до Единния пазар; развитието му на различни скорости; съсредоточаване на сътрудничеството само в няколко области и още по-дълбоката интеграция по настоящия модел, е изключително съществено като стимул в обсъждане на посокат и начините на движение да се включат колкото се може повече субекти: граждани, експерти, партии, страни и институции.



За експертите е ясно, че отсъствието на Великобритания от тази дискусия прави избора на конкретна стратегия доста неравностоен, защото зад тези варианти не стоят просто различни логически възможности, а реални и антагонистични интереси. Важното е, че предложените пет варианта не са нито алтернативни, нито изчерпващи спектъра на възможни решения, а само ориентири към какво да бъде насочено вниманието на европейската общественост.

Тук трябва да отбележим явното желание на Европейската комисия да влезе в диалог на най-ниско равнище с редовите граждани. Към всяка от предлаганите пет визии се посочват и измененията на всекидневния живот на средния европеец, които биха настъпили при реализацията на съответния път за развитие на ЕС.

Но има и проблеми,
за които не може да останем нечувствителни. Първо, вероятно поради преднамерено илюстративния характер на документа в него не може да се открие пряк отговор как всеки един от предлаганите пет алтернативни варианта решава проблемите пред съществуването на ЕС. Нещо повече – след като самото съществуване на съюза се мисли като решаващо условие за справяне с чудовищни предизвикателства пред бъдещето на европейското гражданство, а липсата на подкрепа от него за ЕС е отчетено като проблем, то би следвало оценките за силните и слаби страни на всеки вариант да има за пръв приоритет засилване подкрепата на гражданите за общото бъдеще на европейците.
Няма да намерите такъв приоритет в който и да е от вариантите.


Второ, макар всеки от сценариите за развитие на ЕС да завършва с тематичен акцент "за и против", то казаното в тези изключително кратки абзаци не може да се сметне за реално обсъждане на аргументи за и против предлаганата конкретна алтернатива. Тъй като аргументация всъщност няма, то има простор за внушения.

В тази връзка не можем да пропуснем позиционирането на третия вариант "онези, които искат повече, го правят" в междинната средна позиция на предлагания спектър от алтернативи. От логическа гледна точка той би могъл на еднакво основание да се представи като крайно ляв или крайно неясен от предложените пет сценария. Но е сложен в средата именно да внушава, че това е визия-балансьор между крайности.

Не е случайно, че при представянето на неговите решения самата стилистика на изказ е "още от същото, плюс". Плюс не е само в аритметичен смисъл (добавка), но и в ценностен смисъл. Версията е представена като носеща несъмнени изгоди - естествено за онези, които искат повече и го правят, като няма и дума за останалите извън ядрото на ЕС, които се движат на друга евроинтеграционна скорост. Защото става дума именно за представянето на откровено защитаваната от Юнкер диференцирана евроинтеграция като център на дебата за бъдещето на Европа. Да, вярно, че не е казано в прав текст, но е настойчиво визуализирано.

Вероятно не става дума за политическа преднамереност, а за предрефлексивно сработване на личните очевидности на авторите на книгата, за които някои неща изглеждат универсално естествени, сякаш по подразбиране. Например илюстрацията как ще се промени животът на средния европеец на всекидневно равнище се позовава на особеностите за начина на придвижване при пътуване със свързан автомобил**. Само че по данни от скорошно проучване на FAI (Международната автомобилна федерация) в 12 европейски страни в Европа само една трета от водачите са чували за свързани автомобили. А най-добре са информирани водачите в Германия, Франция и Италия. Към днешна дата само 6 на сто от потребителите имат свързани автомобили, а други 18 на сто биха искали такава да бъде следващата им кола.
Накратко, нека не оставаме други да решават вместо нас. Участвайте в дебата за бъдещето на Европа! Важно е

*Проф. Димитров е един от основателите на катедра "Европеистика" в СУ и ръководител на магистърската програма "Европеистика и социални науки" в нея. Той е съосновател и председател на Асоциация за социални изследвания и приложни изследователски практики (1994-2000). Социолог, доктор на науките.

** Автомобил, свързан с интернет, така че да може да изпраща и съответно да получава различен вид информация, свързвайки се включително с компютърните системи на другите учстващи в движението автомобили за обмен на данни.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

29 ноември, 2017 г.
София Хотел Балкан

capital.bg/conference

12 годишна конференция Сделки и инвеститори



Акценти в програмата:
Икономически обзор на региона и какво да очакваме занапред
Гледната точка на инвеститорите за перспективите пред България
Най-важните сделки за годината и какво стои зад техния успех
Завръща ли се дяловото инвестиране като важен инструмент за финансиране
Кои активи и сектори ще бъдат в радара на инвеститорите през 2018


Прочетете и това

Какво показа изборът на председател на ВАС 3 Какво показа изборът на председател на ВАС

За съдийското самоуправление и неизяснените имотни въпроси

19 окт 2017, 4545 прочитания

Мнения Daily - Необходимо ли е насилие, за да се пречупи миналото Мнения Daily - Необходимо ли е насилие, за да се пречупи миналото

И още: Русия да каже коя черноморска държава я заплашва; Автомобилът е превзел градското пространство в София

18 окт 2017, 2126 прочитания

24 часа 7 дни

20 окт 2017, 15427 прочитания

20 окт 2017, 2390 прочитания

20 окт 2017, 2323 прочитания

21 окт 2017, 1261 прочитания

20 окт 2017, 1077 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Мнения Daily - Ниската раждаемост не е резултат от бедността

И още: Либералните елити са лицемерни; Разделението ражда разбити нации

Умната къща вече е тук

Какво е нужно и колко струва, за да се обградим с интелигентни уреди

Старите кучета още хапят в БСП

Ще може ли Корнелия Нинова да овладее партията

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

На изток от Холивуд

Акцентите на тазгодишното издание на филмовия фестивал So Independent (26 октомври – 5 ноември)

Хипи ленд

Как премина балканският Rainbow Gathering в Родопите, или всичко, което трябва да знаете за колоритната общност на съвременните хипита

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 42

Капитал

Брой 42 // 21.10.2017 Прочетете
Капитал Daily, 19.10.2017

Капитал Daily

Брой 160 // 19.10.2017 Прочетете