Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
4 6 мар 2017, 15:32, 5404 прочитания

Дебатът за Европа – трябва да участваме, за да ни чуят

Представената от Юнкер Бяла книга произтича от спешната необходимост за преосмисляне на визията за Европа, в която искаме да растат децата ни

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

България на две скорости

Важните теми, които ще намерите в новия брой на "Капитал"

9 мар 2017

Дебатът за еврото: от "сега е моментът" до "не сме готови"

Повечето анализатори са убедени, че отпадането на валутния борд трябва да стане с влизането на България в еврозоната

6 мар 2017

Четири водещи страни от ЕС обсъждат Европа на различни скорости

Няма да има никакво изявление в края на срещата в Париж.

5 мар 2017

Няма място за стария ЕС

Европейската комисия вижда пет сценария за развитие на Европейския съюз

1 мар 2017
Към 2060 г. нито една европейска страна, колкото и да е голяма, няма да има население, по-голямо от 1% от човечеството. Към този момент освен драстично спадащ и остаряващ дял на европейците брутният продукт, създаван от тях ще е едноцифрен процент от глобалния продукт. Разходите за отбрана ще са станали несъпоставими спрямо другите конкуренти, което е особено обезпокоително в светлината на обстоятелството, че страните от ЕС са изключително примамливи за живеене (поради несравнимо високия стандарт и качество на живота) в очите на милиони неевропейци.

Тук идва страшното. Макар съюзът да е решаващ коз за просперитет на европейците през идващите десетилетия, европейските граждани са все по-отчетливо недоволни от неговото функциониране и към днешна дата той се радва на подкрепа едва на около една трета от гражданството.

Именно тези предпоставки, както и, разбира се, желанието да се покаже, че ЕС е напълно готов да продължи напред и без Великобритания, са в основата на Бялата книга за бъдещето на ЕС, представена от председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. Тя произтича от спешната необходимост за преосмисляне на бъдещето на европейската интеграция и на визията ни за Европа, в която искаме да растат децата ни. Представеният от Юнкер документ има амбицията да бъде само първа крачка в политическия и граждански дебат как следва да се развиват европейските общества и Европейският съюз.

Силната страна
на Бялата книга на първо място е опитът да се обоснове съществуването на ЕС не просто чрез спомените за ужаса от световните войни от ХХ век, които започнаха от Европа. Необходимостта от съществуването на съюза се доказва с едновременното му предназначение да дава отговор на външната, най-вече икономическа, конкуренция, както и да гарантира все по-добри условия за живот на своите граждани. Нито едно от тези основания не може да бъде пренебрегнато с лека ръка или омаловажено.

Още по-важно е многовариантното виждане за бъдещето на ЕС. Самото наличие на равни алтернативи за неговото развитие - запазване на статуквото; свиването на съюза до Единния пазар; развитието му на различни скорости; съсредоточаване на сътрудничеството само в няколко области и още по-дълбоката интеграция по настоящия модел, е изключително съществено като стимул в обсъждане на посокат и начините на движение да се включат колкото се може повече субекти: граждани, експерти, партии, страни и институции.

За експертите е ясно, че отсъствието на Великобритания от тази дискусия прави избора на конкретна стратегия доста неравностоен, защото зад тези варианти не стоят просто различни логически възможности, а реални и антагонистични интереси. Важното е, че предложените пет варианта не са нито алтернативни, нито изчерпващи спектъра на възможни решения, а само ориентири към какво да бъде насочено вниманието на европейската общественост.

Тук трябва да отбележим явното желание на Европейската комисия да влезе в диалог на най-ниско равнище с редовите граждани. Към всяка от предлаганите пет визии се посочват и измененията на всекидневния живот на средния европеец, които биха настъпили при реализацията на съответния път за развитие на ЕС.

Но има и проблеми,
за които не може да останем нечувствителни. Първо, вероятно поради преднамерено илюстративния характер на документа в него не може да се открие пряк отговор как всеки един от предлаганите пет алтернативни варианта решава проблемите пред съществуването на ЕС. Нещо повече – след като самото съществуване на съюза се мисли като решаващо условие за справяне с чудовищни предизвикателства пред бъдещето на европейското гражданство, а липсата на подкрепа от него за ЕС е отчетено като проблем, то би следвало оценките за силните и слаби страни на всеки вариант да има за пръв приоритет засилване подкрепата на гражданите за общото бъдеще на европейците.
Няма да намерите такъв приоритет в който и да е от вариантите.


Второ, макар всеки от сценариите за развитие на ЕС да завършва с тематичен акцент "за и против", то казаното в тези изключително кратки абзаци не може да се сметне за реално обсъждане на аргументи за и против предлаганата конкретна алтернатива. Тъй като аргументация всъщност няма, то има простор за внушения.

В тази връзка не можем да пропуснем позиционирането на третия вариант "онези, които искат повече, го правят" в междинната средна позиция на предлагания спектър от алтернативи. От логическа гледна точка той би могъл на еднакво основание да се представи като крайно ляв или крайно неясен от предложените пет сценария. Но е сложен в средата именно да внушава, че това е визия-балансьор между крайности.

Не е случайно, че при представянето на неговите решения самата стилистика на изказ е "още от същото, плюс". Плюс не е само в аритметичен смисъл (добавка), но и в ценностен смисъл. Версията е представена като носеща несъмнени изгоди - естествено за онези, които искат повече и го правят, като няма и дума за останалите извън ядрото на ЕС, които се движат на друга евроинтеграционна скорост. Защото става дума именно за представянето на откровено защитаваната от Юнкер диференцирана евроинтеграция като център на дебата за бъдещето на Европа. Да, вярно, че не е казано в прав текст, но е настойчиво визуализирано.

Вероятно не става дума за политическа преднамереност, а за предрефлексивно сработване на личните очевидности на авторите на книгата, за които някои неща изглеждат универсално естествени, сякаш по подразбиране. Например илюстрацията как ще се промени животът на средния европеец на всекидневно равнище се позовава на особеностите за начина на придвижване при пътуване със свързан автомобил**. Само че по данни от скорошно проучване на FAI (Международната автомобилна федерация) в 12 европейски страни в Европа само една трета от водачите са чували за свързани автомобили. А най-добре са информирани водачите в Германия, Франция и Италия. Към днешна дата само 6 на сто от потребителите имат свързани автомобили, а други 18 на сто биха искали такава да бъде следващата им кола.
Накратко, нека не оставаме други да решават вместо нас. Участвайте в дебата за бъдещето на Европа! Важно е

*Проф. Димитров е един от основателите на катедра "Европеистика" в СУ и ръководител на магистърската програма "Европеистика и социални науки" в нея. Той е съосновател и председател на Асоциация за социални изследвания и приложни изследователски практики (1994-2000). Социолог, доктор на науките.

** Автомобил, свързан с интернет, така че да може да изпраща и съответно да получава различен вид информация, свързвайки се включително с компютърните системи на другите учстващи в движението автомобили за обмен на данни.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Имитирано бъдеще Имитирано бъдеще

България и ЕС

24 мар 2017, 648 прочитания

Партиите не смеят да си я представят 2 Партиите не смеят да си я представят

Богата България

24 мар 2017, 2422 прочитания

24 часа 7 дни

Библиотека / Тежка Индустрия»

Тежка Индустрия
Тежка Индустрия

Фокус върху сектора с данни, анализ и ревю на актуалните теми

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Мнения Daily - Ниската раждаемост не е резултат от бедността

И още: Либералните елити са лицемерни; Разделението ражда разбити нации

105 години банкова история за 10.5 млн. евро

Уникредит Булбанк продава бившата централа на "Биохим" на фонд, листван в Лондон, зад който прозират интересите на групата "Химимпорт"

Рано е за отписване на популизма

Въпреки загубата на крайнодесния Герт Вилдерс в Холандия е рано за прогнози, че вълната на популизма се обръща

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Взимаш ли тази кутия?

След бума по света абонаментните кутии навлизат все по-смело и в България

На живо от задната врата на Европа

"Граница" на Капка Касабова е книга с документални разкази за района на Странджа, Тракия и Родопите, където се пресичат бежански истории и балкански страсти

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 12

Капитал

Брой 12 // 25.03.2017 Прочетете
Капитал Daily, 23.03.2017

Капитал Daily

Брой 47 // 23.03.2017 Прочетете