Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
10 мар 2017, 15:53, 5612 прочитания

Плоският данък: В бързата писта

Намаляване на сивата икономика, увеличаване на събираемостта, насърчаване на инвестициите: всичко това стана стъпка по стъпка с данъчната реформа

Георги Ангелов | Институт "Отворено общество"
  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Този текст е откъс от книгата "Плосък данък в България: предистория, въвеждане, резултати" на Института за пазарна икономика. В нея са включени аналитични материали на осем български икономисти, а официалното й представяне ще е на 14 март.

Още по темата

Институтът за пазарна икономика представи книгата "Плосък данък в България"

В нея са включени анализи и есета на осем български икономисти

15 мар 2017

Страната на оптимизма

Увереността на българския бизнес в бъдещето е по-голяма от тази по света, показва изследване на PwC

2 мар 2017

Пари за всички

Обещанията безусловният базов доход да реши множество социални проблеми му печелят поддръжници, но цената за това изглежда непосилна

3 фев 2017

Преходът в Източна Европа започна през 1989 г., като някои страни от региона бяха подготвени – поне в известна степен – за предизвикателствата, които ги очакват. В Полша например икономическата мисъл отдавна обсъжда проблемите на социалистическата икономика, което позволява на Лешек Балцерович да подготви и да приложи реформаторска икономическа програма още в първите месеци на прехода.

Подобно е положението в Чехия, където Вацлав Клаус десетилетия наред защитава реформаторски курс и след падането на комунизма успява да го приложи на практика. По-късно подобно развитие следва Естония, водена от Март Лаар.

Открийте разликите

Докато в успешните страни финансовата и макроикономическата стабилизация бяха постигнати още в първите години, дори месеци, на реформите, в България агонията продължи почти цяло десетилетие. До 1997 г. страната страдаше от висока инфлация и дори хиперинфлация, постоянна обезценка на валутата и бягство на капитали, големи дефицити и огромни дългове, периодичен дефицит на основни стоки.

Докато по-успешните страни започнаха преструктурирането и приватизацията на държавни предприятия още в началото на прехода, в България се правеха опити да се продължи съществуването на държавната икономика – с цената на огромни бюджетни субсидии, брутално източване и в крайна сметка фалит на множество компании.



Същото се случи и в данъчната политика. В началото на 90-те години се заложи на високи преки данъци, включително и на силно прогресивен данък върху доходите. Например през 1993 г. облагането на доходите се извършваше по скала за облагане с девет различни ставки – между 20 и 52% (в допълнение на това се налагат и високи социални осигуровки).

Печалбите на фирмите се облагат с над 40% плюс допълнителни вноски към общините, достигащи 10% по Указ номер 56. Данъчната система се използва и за неконвенционални цели – например чрез "данък върху нарастването на средствата за работна заплата" се цели ограничаване на увеличението на заплатите, за да се намали инфлацията.


С прогресивни данъци и ставки, достигащи 50% от доходите и печалбите, обаче нито бюджетът се напълни, нито се ограничи социалното неравенство, нито се насърчи икономическото развитие. Всъщност резултатът беше точно противоположен. Именно в този период на високи и прогресивни данъци икономиката беше в почти постоянна криза и депресия, възникна огромно социално разслоение, а избягването на данъци се превърна в национален спорт.

Сивата икономика през 90-те години фрапантно се разрасна, достигайки според различни изследвания между 35 и 40%, в голяма степен заради укриването на данъци и осигуровки (включително масово неиздаване на фактури и касови бележки, работа без трудов договор, поголовно плащане в брой, използване на дупки и изключения в данъчното законодателство).

Промяната в България

През 2007–2008 г. беше въведена единна ставка за облагане на доходите и печалбите от 10% (или плосък данък), но това е само последният етап от една дългогодишна данъчна реформа, която продължава без прекъсване при многобройни и диаметрално различни правителства цяло десетилетие и половина.

Всяка стъпка от реформите през този период е основана на прагматични съображения, свързани с намаляване на сивата икономика, увеличаване на събираемостта на данъците, насърчаване на инвестициите, икономическия растеж и пазара на труда. По същите прагматични съображения всяка отделна стъпка на реформата е сравнително малка и обикновено ограничена до един-единствен данък с цел да се избегнат рискове за данъчните приходи и да се гарантира положително бюджетно салдо.

Макар и твърде бавен, този подход на данъчни реформи се оказа изключително успешен и устойчив именно поради обстоятелството, че е базиран на рационални и прагматични основи. Заслужава си да запазим този прагматичен подход, и то не само в данъчната политика, за да избягваме фатални грешки в бъдеще.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Мнения Daily - Кой разхлаби джантите на България 1 Мнения Daily - Кой разхлаби джантите на България

И още: Рестрикцията за кешови плащания създава банков монопол; Доверието в САЩ е на дъното

27 юни 2017, 1020 прочитания

Промушен без обсъждане законопроект накърнява правата на гражданите 11 Промушен без обсъждане законопроект накърнява правата на гражданите

Парламентът спешно придвижи проекта за промени в административния процес, с който таксите за касационно обжалване за граждани скачат 18 пъти, за НПО - 90 пъти

27 юни 2017, 3471 прочитания

24 часа 7 дни

Библиотека / Регионален бизнес»

Регионален бизнес Пловдив
Регионален бизнес Пловдив

Какъв е бизнес климатът в региона и как се развива бизнесът

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Ивайло Пенчев към "София тех парк": Провалихте се. Ама яката!

Отворено писмо от собственика на "Уолтопия"

Как се отглежда "Слънчоглед"

От сергия за канцеларски материали бизнесът на Живка и Пламен Панайотови се разраства до три магазина, склад и цех за производство на хартиени изделия

Бързи, дълги и под наем

Допълнителен бизнес покрай председателството ще има за вносителите на нови автомобили, бусове и автобуси

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Пяната на дните

Джон Брус от холандската пивоварна De Molen

Непознатото момиче

Новият филм на Братя Дарден е за драмата на човека със съвест

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 25

Капитал

Брой 25 // 24.06.2017 Прочетете
Капитал Daily, 28.06.2017

Капитал Daily

Брой 97 // 28.06.2017 Прочетете