Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
10 мар 2017, 15:53, 5789 прочитания

Плоският данък: В бързата писта

Намаляване на сивата икономика, увеличаване на събираемостта, насърчаване на инвестициите: всичко това стана стъпка по стъпка с данъчната реформа

Георги Ангелов | Институт "Отворено общество"
  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Този текст е откъс от книгата "Плосък данък в България: предистория, въвеждане, резултати" на Института за пазарна икономика. В нея са включени аналитични материали на осем български икономисти, а официалното й представяне ще е на 14 март.

Още по темата

Институтът за пазарна икономика представи книгата "Плосък данък в България"

В нея са включени анализи и есета на осем български икономисти

15 мар 2017

Страната на оптимизма

Увереността на българския бизнес в бъдещето е по-голяма от тази по света, показва изследване на PwC

2 мар 2017

Пари за всички

Обещанията безусловният базов доход да реши множество социални проблеми му печелят поддръжници, но цената за това изглежда непосилна

3 фев 2017

Преходът в Източна Европа започна през 1989 г., като някои страни от региона бяха подготвени – поне в известна степен – за предизвикателствата, които ги очакват. В Полша например икономическата мисъл отдавна обсъжда проблемите на социалистическата икономика, което позволява на Лешек Балцерович да подготви и да приложи реформаторска икономическа програма още в първите месеци на прехода.

Подобно е положението в Чехия, където Вацлав Клаус десетилетия наред защитава реформаторски курс и след падането на комунизма успява да го приложи на практика. По-късно подобно развитие следва Естония, водена от Март Лаар.

Открийте разликите

Докато в успешните страни финансовата и макроикономическата стабилизация бяха постигнати още в първите години, дори месеци, на реформите, в България агонията продължи почти цяло десетилетие. До 1997 г. страната страдаше от висока инфлация и дори хиперинфлация, постоянна обезценка на валутата и бягство на капитали, големи дефицити и огромни дългове, периодичен дефицит на основни стоки.

Докато по-успешните страни започнаха преструктурирането и приватизацията на държавни предприятия още в началото на прехода, в България се правеха опити да се продължи съществуването на държавната икономика – с цената на огромни бюджетни субсидии, брутално източване и в крайна сметка фалит на множество компании.



Същото се случи и в данъчната политика. В началото на 90-те години се заложи на високи преки данъци, включително и на силно прогресивен данък върху доходите. Например през 1993 г. облагането на доходите се извършваше по скала за облагане с девет различни ставки – между 20 и 52% (в допълнение на това се налагат и високи социални осигуровки).

Печалбите на фирмите се облагат с над 40% плюс допълнителни вноски към общините, достигащи 10% по Указ номер 56. Данъчната система се използва и за неконвенционални цели – например чрез "данък върху нарастването на средствата за работна заплата" се цели ограничаване на увеличението на заплатите, за да се намали инфлацията.


С прогресивни данъци и ставки, достигащи 50% от доходите и печалбите, обаче нито бюджетът се напълни, нито се ограничи социалното неравенство, нито се насърчи икономическото развитие. Всъщност резултатът беше точно противоположен. Именно в този период на високи и прогресивни данъци икономиката беше в почти постоянна криза и депресия, възникна огромно социално разслоение, а избягването на данъци се превърна в национален спорт.

Сивата икономика през 90-те години фрапантно се разрасна, достигайки според различни изследвания между 35 и 40%, в голяма степен заради укриването на данъци и осигуровки (включително масово неиздаване на фактури и касови бележки, работа без трудов договор, поголовно плащане в брой, използване на дупки и изключения в данъчното законодателство).

Промяната в България

През 2007–2008 г. беше въведена единна ставка за облагане на доходите и печалбите от 10% (или плосък данък), но това е само последният етап от една дългогодишна данъчна реформа, която продължава без прекъсване при многобройни и диаметрално различни правителства цяло десетилетие и половина.

Всяка стъпка от реформите през този период е основана на прагматични съображения, свързани с намаляване на сивата икономика, увеличаване на събираемостта на данъците, насърчаване на инвестициите, икономическия растеж и пазара на труда. По същите прагматични съображения всяка отделна стъпка на реформата е сравнително малка и обикновено ограничена до един-единствен данък с цел да се избегнат рискове за данъчните приходи и да се гарантира положително бюджетно салдо.

Макар и твърде бавен, този подход на данъчни реформи се оказа изключително успешен и устойчив именно поради обстоятелството, че е базиран на рационални и прагматични основи. Заслужава си да запазим този прагматичен подход, и то не само в данъчната политика, за да избягваме фатални грешки в бъдеще.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

29 ноември, 2017 г.
София Хотел Балкан

capital.bg/conference

12 годишна конференция Сделки и инвеститори



Акценти в програмата:
Икономически обзор на региона и какво да очакваме занапред
Гледната точка на инвеститорите за перспективите пред България
Най-важните сделки за годината и какво стои зад техния успех
Завръща ли се дяловото инвестиране като важен инструмент за финансиране
Кои активи и сектори ще бъдат в радара на инвеститорите през 2018


Прочетете и това

Какво показа изборът на председател на ВАС 3 Какво показа изборът на председател на ВАС

За съдийското самоуправление и неизяснените имотни въпроси

19 окт 2017, 4631 прочитания

Мнения Daily - Необходимо ли е насилие, за да се пречупи миналото Мнения Daily - Необходимо ли е насилие, за да се пречупи миналото

И още: Русия да каже коя черноморска държава я заплашва; Автомобилът е превзел градското пространство в София

18 окт 2017, 2143 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Ивайло Пенчев към "София тех парк": Провалихте се. Ама яката!

Отворено писмо от собственика на "Уолтопия"

Идва ли последният мониторингов доклад на ЕК

Председателството на Съвета на ЕС поставя България в изключително изгодна позиция

МиГ-новен лупинг

Желанието на военния министър Каракачанов да "модернизира" съветските изтребители МиГ-29 може да блокира миграцията към натовски самолети за неопределено време

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Хипи ленд

Как премина балканският Rainbow Gathering в Родопите, или всичко, което трябва да знаете за колоритната общност на съвременните хипита

Новите страхове са забравените стари

Носителят на "Оскар" Фолкер Шльондорф за първата екранизацията "Историята на прислужницата"

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 42

Капитал

Брой 42 // 21.10.2017 Прочетете
Капитал Daily, 19.10.2017

Капитал Daily

Брой 160 // 19.10.2017 Прочетете