Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
9 17 мар 2017, 17:28, 13813 прочитания

Счупеното земеделие на ЕС

Вече 20 години се провалят опитите за подкрепа на местните дребни производители и съобразени с околната среда практики

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Давид Джамбазов
Акцентът върху стокови култури води до драматично намаление на заетостта в сектора

Още по темата

Транспортните хъбове заплашват световната търговия със зърно

Прекомерната зависимост на предлагането на храна от транспорта може да доведе до сериозни ценови движения

28 юни 2017

България на три ферми

България е държавата в ЕС с най-голяма концентрация на земеделска земя в малко фирми, а Европейският парламент иска да пребори това явление

12 май 2017

Евросубсидиите за инвестиции в стопанства ще стигнат за 1/4 от кандидатите

Фермерите могат да подават жалби до 24 март по изготвеното класиране на проекти от програмата за селските райони

15 мар 2017

Европарите за биоземеделие до 2020 г. се оказаха "на минус"

Заради вече изчерпан бюджет е спрян приемът на заявления и по схемата за агроекология и климат

14 мар 2017

Програмата за развитие на селските региони: Пред новата опасност

България отново изостава с усвояването на еврофондовете за земеделие и скоро ще се изправи пред риск от загуба на средства

2 мар 2017
"Общата аграрна политика (ОАП), която обединява и урегулира всички земеделски субсидии в Европа, е сложен бюрократичен механизъм, който дава предимство на големите ферми над малките, принуждава ги да прибягват до интензивно обработване на земята и води до безработица в малките аграрни населени места."

Това не е критика, отправена от природозащитни активисти, а думи, преписани от брошурите, издадени от ЕК през 1998 г. в подготовка за реформа на ОАП, която влиза в сила през 1999 г. През 2013 проблемите са същите и има нужда от нова реформа. На думи целта й е да направи Общата аграрна политика по-зелена и да подпомогне малките ферми.

Дългосрочен обзор на земеделските данни за Европа показва обаче, че и днес проблемите на 90-те въобще не са решени. Напротив, в държавите, присъединили се към ЕС след 2004, те са станали по-големи.

От 2000 г. насам зърнопроизводството в ЕС се е увеличило от 200 млн. до над 300 млн. тона годишно. През същия период производството на плодове и зеленчуци е спаднало от 100 на 85 млн. тона въпреки разширяването на ЕС от 15 на 28 държави.

Една от причините за това се крие в начина на субсидиране. Преди реформата от 1999 субсидиите са давани според произведеното количество - колкото повече произвеждат земеделците, толкова повече субсидии получават.



След реформите т.нар. директни субсидии се определят на единица
земеделска земя – колкото по-голяма е една ферма, толкова повече субсидия получава.

Това заедно с други фактори като търсенето на биогорива и увеличението на производството на месо заставя земеделците да избират посеви, изискващи големи площи – зърнени и маслодайни култури.
Вносът на плодове и зеленчуци от трети страни се е увеличил двойно

Докато общата култивирана площ в ЕС се е увеличила минимално между 2005 и 2013 г., средният размер на фермите е скочил от 12 на 16 хектара. България е рекордьорът в окрупняването с 3.5 пъти увеличение.

През 2013 г. от 10 млн. активни ферми в ЕС огромното мнозинство са малки, но в почти всички държави повечето от земята е концентрирана в стопанства с над 100 хектара. Процентът на обработваната от тях земя се е увеличил навсякъде освен в Австрия. България отново е сред водачите с 84% от земята, която се обработва от големи стопани.


ОАП не е единствената причина за тези тенденции, но политиката облагодетелства големите ферми. ЕК правилно посочва, че европрограмите трябва да подпомагат малките стопанства, но като че ли не успява да осъзнае как имплицитно заложенoто предимство за големи площи пречи на тази цел.

Стокови култури като пшеница, слънчоглед и рапица изискват високи инвестиции в капитал и огромни полета, но минимален човешки труд. В другата крайност плодовете и зеленчуците изискват интензивен ръчен труд за грижа и събиране.

Силната тенденция на пренасочване към стокови култури води след себе си и драматично намаление на заетостта в земеделието. От 2000 г. общата заетост в сектора намалява с еквивалента на 6 милиона позиции пълна заетост. Практически това удря по уязвимите нещатни работници, много от тях сезонни.

С намаляващата собствена продукция на плодове и зеленчуци се наблюдава над двойно увеличение на вноса им от страни извън ЕС за периода от 2000 до 2015 г. – от 10 млрд. евро на 23 млрд. В това отношение България отново е в особено лоша светлина – тук има 28% намаление в производството на зеленчуци. Любимият български домат е изпитал спад от 47%.
Любимият български домат е изпитал спад от 47% в производството

Вече 20 години страните членки и европейските институции се провалят в опита да създадат рамка, която да подкрепя местното дребно земеделие и съобразени с околната среда практики. Вместо това ОАП окуражава големите ферми да засяват все повече земя със зърнени и маслодайни култури за износ, докато осигуряват работа на все по-малко хора.

Последната реформа е от 2015, но вече се очаква следващата - през 2020. Не е особено трудно да се отгатне, че земеделската комисия на Европейския парламент твърди, че тя ще подпомогне... да, малките ферми и околната среда.

Потърсихме представители на ЕК за реакция преди публикуването на тази статия, но такава не получихме.

Текстът е по проект, финансиран от "Адесиум", холандска фондация за популяризирането на живот в хармония с околната среда, и е координиран от фондация Open Knowledge, британски център за стратегии, и Journalism++, агенция за визуализация на данни, базирана в Париж и Берлин.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Реакция, а не реформа Реакция, а не реформа

За съдебната система и авторитарния уклон на статуквото

21 сеп 2017, 3337 прочитания

Мнения Daily - Чайка е тук, за да благослови олигархичния капитализъм у нас 2 Мнения Daily - Чайка е тук, за да благослови олигархичния капитализъм у нас

И още: Орбан е авторитарен, но прав за мигрантите; Защо борбата с корупцията изведнъж стана всенародно дело

19 сеп 2017, 2075 прочитания

24 часа 7 дни

23 сеп 2017, 16745 прочитания

23 сеп 2017, 11872 прочитания

23 сеп 2017, 5218 прочитания

23 сеп 2017, 5043 прочитания

23 сеп 2017, 2495 прочитания

Всички новини

Библиотека / K:ids»

K:ids
K:ids

Списание за родители и близки на деца от 0 до 18. Полезно, практично забавно за учене, възпитание, детска психология.

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Мнения Daily - Конспиративните теории създават зомбита

И още: Партиите проповядват войнстваща простащина; Как демокрацията ощети Корнелия Нинова

От Лондон, през Клуж, до София

Джон Котерел, изпълнителен директор на софтуената Endava, пред "Капитал"

КФН по пътя към независимостта

Финансовият регулатор иска да мине на самоиздръжка, но не всички засегнати харесват това

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Бандата на Содърбърг

Обикновеният човек надхитря системата в криминалната сатира "Късметът на Логан"

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 38

Капитал

Брой 38 // 22.09.2017 Прочетете
Капитал Daily, 20.09.2017

Капитал Daily

Брой 144 // 20.09.2017 Прочетете