Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
1 14 апр 2017, 12:33, 10808 прочитания

Другият икономически популизъм

Еврозоната

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Андерс Аслунд, шведски икономист, съавтор със Симеон Дянков на книгите "След стената" и "Предизвикателства пред растежа в Европа", в статия за "Проджект синдикейт"

Още по темата

Рестарт за Европа

Стотици европейски интелектуалци призоваха в открито писмо за по-истински и сплотен Европейски съюз

14 фев 2017

Бюджетната бомба за България и ЕС

Ако се стигне до съкращаване на бюджета на ЕС, България ще е от най-силно губещите

10 фев 2017

"Лечението" с макроикономически стимули без структурни реформи вече причинява щети.
В излязлата през 1991 г. книга "Макроикономиката на популизма в Латинска Америка" авторите Себастиан Едуардс от Калифорнийския университет в Лос Анджелис и покойният вече Рудигер Дорнбуш от Масачузетския технологичен институт подплатиха стандартната дефиниция на икономически популизъм.

Те го описват като "подход, който акцентира върху нарастването и преразпределението на доходите, пренебрегвайки рисковете от инфлация и финансов дефицит, както и реакцията на икономическите агенти спрямо агресивни непазарни политики."


Популистките политики, които Дорнбуш и Едуардс описват, са зловещо подобни на икономическите политики в еврозоната след финансовата криза през 2008 г. По данни на Евростат от 2007 до 2015 г. средното съотношение на публичния дълг към БВП на всички 19 страни в еврозоната се е увеличило от 65% до почти неустойчивите 90%, паралелно със застоя в средногодишния ръст на БВП. До 2015 г. и в целия Европейски съюз средният годишен ръст на БВП не се върна към нивото си от 2008 г.

През този период европейските правителства изтласкаха на заден план структурните реформи. През 2008 г. на срещата на Г-20 най-големите икономики приеха, че с макроикономически стимули ще възстановяват растежа и ще подтикват вътрешното търсене. Но ако тогава монетарната и фискалната експанзия бяха оправдани като противодействие на паниката, тези политики продължиха без промяна и до днес.

От 2008 г. насам осем страни - членки на ЕС, в един или друг момент прибегнаха до спешна помощ от Международния валутен фонд. И въпреки това много икономисти продължават да призовават за още макроикономически стимули, без, изглежда, да забелязват щетите, до които това доведе.



Пол Кругман и Джоузеф Стиглиц твърдят, че проблемите на Европа се дължат на недостатъчно фискални и монетарни стимули, както и на структурни недостатъци в еврозоната, но не обръща внимание на необходимостта от реформи, които да повишат потенциала за растеж. Предписваното от тях лечение, обилно приложено в Гърция и Италия, се провали тежко. Дори след значителното редуциране държавният дълг в двете страни към края на 2015 г. все още е съответно 177% и 132% от БВП.

Европейските страни, чиито икономики растат стабилно, са тези, които избягват поемането на големи публични задължения: Полша, Швеция, Естония, Латвия, Литва и Словакия. Сред кризисните държави Ирландия направи най-големите съкращения на публични разходи и дългове, след което бележи и най-силното възстановяване.
Това показва, че икономическите проблеми на Европа не произтичат от неадекватно търсене, а от лошо функциониращи пазари, прекомерни бюджетни тежести, свръхрегулация и недобро образование. И европейските страни трябва по-скоро да се съсредоточат върху решаването на тези реални проблеми, отколкото да залагат нови дългови капани.

В действителност страните от ЕС трябва да обуздаят разходите си. Средното преразпределение през бюджета в ЕС е до 47% от БВП, докато в други развити икономики е 37-38%. Това отразява именно по-големите разходи за субсидии, социални трансфери и държавна администрация.

Но вместо да прилагат структурни политики, за да стимулират икономическия растеж, европейските политици се стремят към икономически популизъм, като обещават висока възвращаемост при минимални разходи и предоставяне на абсолютния минимум. И едва ли е изненадващо, че много европейци са изкушени от политически аутсайдери.

Европейските страни могат и трябва да се спасят от икономически популизъм, а по този начин и от политическите популисти, които още повече биха влошили нещата.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Мнения Daily: Защо американските либерали толкова се боят от Русия Мнения Daily: Защо американските либерали толкова се боят от Русия

И още: Изглежда, потенциалът на високия растеж е достигнат

20 авг 2017, 580 прочитания

Слънчака – семеен курорт? 8 Слънчака – семеен курорт?

Или колко далеч от реалния живот могат да бъдат българските политици

18 авг 2017, 14593 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Активна регистрация вместо уседналост

Гласуването на българите в чужбина

Симеонов vs Ангелкова

Между ресорния вицепремиер и министъра на туризма има напрежение, което може да доведе и до промени в кабинета наесен

Тия приказки отново не са за по телефона

Кой не иска да има контрол над подслушването

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Вертикално погледнато

Катеренето се отваря за все по-широка публика, но трябва да запази душата си

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 33

Капитал

Брой 33 // 19.08.2017 Прочетете
Капитал Daily, 17.08.2017

Капитал Daily

Брой 126 // 17.08.2017 Прочетете