Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
1 14 апр 2017, 12:33, 10940 прочитания

Другият икономически популизъм

Еврозоната

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Андерс Аслунд, шведски икономист, съавтор със Симеон Дянков на книгите "След стената" и "Предизвикателства пред растежа в Европа", в статия за "Проджект синдикейт"

Още по темата

Рестарт за Европа

Стотици европейски интелектуалци призоваха в открито писмо за по-истински и сплотен Европейски съюз

14 фев 2017

Бюджетната бомба за България и ЕС

Ако се стигне до съкращаване на бюджета на ЕС, България ще е от най-силно губещите

10 фев 2017

"Лечението" с макроикономически стимули без структурни реформи вече причинява щети.
В излязлата през 1991 г. книга "Макроикономиката на популизма в Латинска Америка" авторите Себастиан Едуардс от Калифорнийския университет в Лос Анджелис и покойният вече Рудигер Дорнбуш от Масачузетския технологичен институт подплатиха стандартната дефиниция на икономически популизъм.

Те го описват като "подход, който акцентира върху нарастването и преразпределението на доходите, пренебрегвайки рисковете от инфлация и финансов дефицит, както и реакцията на икономическите агенти спрямо агресивни непазарни политики."


Популистките политики, които Дорнбуш и Едуардс описват, са зловещо подобни на икономическите политики в еврозоната след финансовата криза през 2008 г. По данни на Евростат от 2007 до 2015 г. средното съотношение на публичния дълг към БВП на всички 19 страни в еврозоната се е увеличило от 65% до почти неустойчивите 90%, паралелно със застоя в средногодишния ръст на БВП. До 2015 г. и в целия Европейски съюз средният годишен ръст на БВП не се върна към нивото си от 2008 г.

През този период европейските правителства изтласкаха на заден план структурните реформи. През 2008 г. на срещата на Г-20 най-големите икономики приеха, че с макроикономически стимули ще възстановяват растежа и ще подтикват вътрешното търсене. Но ако тогава монетарната и фискалната експанзия бяха оправдани като противодействие на паниката, тези политики продължиха без промяна и до днес.

От 2008 г. насам осем страни - членки на ЕС, в един или друг момент прибегнаха до спешна помощ от Международния валутен фонд. И въпреки това много икономисти продължават да призовават за още макроикономически стимули, без, изглежда, да забелязват щетите, до които това доведе.



Пол Кругман и Джоузеф Стиглиц твърдят, че проблемите на Европа се дължат на недостатъчно фискални и монетарни стимули, както и на структурни недостатъци в еврозоната, но не обръща внимание на необходимостта от реформи, които да повишат потенциала за растеж. Предписваното от тях лечение, обилно приложено в Гърция и Италия, се провали тежко. Дори след значителното редуциране държавният дълг в двете страни към края на 2015 г. все още е съответно 177% и 132% от БВП.

Европейските страни, чиито икономики растат стабилно, са тези, които избягват поемането на големи публични задължения: Полша, Швеция, Естония, Латвия, Литва и Словакия. Сред кризисните държави Ирландия направи най-големите съкращения на публични разходи и дългове, след което бележи и най-силното възстановяване.
Това показва, че икономическите проблеми на Европа не произтичат от неадекватно търсене, а от лошо функциониращи пазари, прекомерни бюджетни тежести, свръхрегулация и недобро образование. И европейските страни трябва по-скоро да се съсредоточат върху решаването на тези реални проблеми, отколкото да залагат нови дългови капани.

В действителност страните от ЕС трябва да обуздаят разходите си. Средното преразпределение през бюджета в ЕС е до 47% от БВП, докато в други развити икономики е 37-38%. Това отразява именно по-големите разходи за субсидии, социални трансфери и държавна администрация.

Но вместо да прилагат структурни политики, за да стимулират икономическия растеж, европейските политици се стремят към икономически популизъм, като обещават висока възвращаемост при минимални разходи и предоставяне на абсолютния минимум. И едва ли е изненадващо, че много европейци са изкушени от политически аутсайдери.

Европейските страни могат и трябва да се спасят от икономически популизъм, а по този начин и от политическите популисти, които още повече биха влошили нещата.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

29 ноември, 2017 г.
София Хотел Балкан

capital.bg/conference

12 годишна конференция Сделки и инвеститори



Акценти в програмата:
Икономически обзор на региона и какво да очакваме занапред
Гледната точка на инвеститорите за перспективите пред България
Най-важните сделки за годината и какво стои зад техния успех
Завръща ли се дяловото инвестиране като важен инструмент за финансиране
Кои активи и сектори ще бъдат в радара на инвеститорите през 2018


Прочетете и това

Мнения Daily - Защо пленената държава се възпроизвежда Мнения Daily - Защо пленената държава се възпроизвежда

И още: Какво да се прави с вечните съдебни началници; Задава ли се екотероризъм

23 окт 2017, 1346 прочитания

Мнения Daily - Връщат ли се каталунците обратно в 18 век? 1 Мнения Daily - Връщат ли се каталунците обратно в 18 век?

И още: Труден старт на оценката на въздействие; Олигархията постигна целта си

22 окт 2017, 3345 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Активна регистрация вместо уседналост

Гласуването на българите в чужбина

Всекиму според риска

След години на протакане системата бонус-малус при "Гражданска отговорност" е на финала

Старите кучета още хапят в БСП

Ще може ли Корнелия Нинова да овладее партията

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Рони и Nasekomix: уроци по музика и искреност

Изпълнителката, композитор и актриса Андрония Попова почина на 44 години

Кой се страхува от Иван Хаджийски

Невероятната съдба на изчезналия ръкопис "Откъде започнахме ние"

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 42

Капитал

Брой 42 // 21.10.2017 Прочетете
Капитал Daily, 24.10.2017

Капитал Daily

Брой 162 // 24.10.2017 Прочетете