Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
5 9 юни 2017, 16:52, 17665 прочитания

Какви, къде и колко небостъргача са нужни на София

Правилният отговор е: никакви, никъде, николко. Няма как обаче да бъдат спрени

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg




арх. Павел Попов

Още по темата

Проектът за 77-метрова сграда на бул. "България" се препъна в комисията по градоустройство

Общинарите засега не допуснаха собственикът на парцела да се възползва от вратичката в закона, която разрешава високо строителство

21 юни 2017

Архитекти от 12 държави представиха проекти в София

Целта на форума SHARE беше да се обмени информация за добри международни практики

11 юни 2017

Строй каквото поискаш...

Как една алинея, един зам.-министър и едно писмо промениха облика на София за десетилетия напред

20 яну 2017

Правилният отговор е: никакви, никъде, николко. Няма как обаче да бъдат спрени. Небостъргачи ще има. Поводът да четем отново за тях е ясен: "Гаранти Коза" ще строи в "Младост", "Парадайз" на "Хладилника" и "Форт Нокс" на "Цариградско шосе"вече имат нужното разрешение. "Милениум тауърс" на НИКМИ зад НДК вече са факт. Да, 50 - 70 етажа и над двеста метра сграда е съвсем приличен небостъргач (облакодер). Тези, които протестират, трябваше да се интересуват и реагират най-малко преди 11 години - когато техните избраници гласуваха плана и законите, които решават съдбата на града. Днес е късно.

Темата на деня е "Парадайз тауър" (Райската кула) на "Хладилника", която породи спорове, упреци и петиция против решението на СОС да я има. Собственици и инвеститори са руснаци и грузинци, по съвместителство – собственици в "Илиенци". Разрешението е на Общинския експертен съвет по устройство на територията (ОЕСУТ) и Столичния общински съвет, а по същество е на Петър Диков.

Опорният прототип е на неговото проектантско бюро... в негово отсъствие от чертожните му маси и компютри, докато той е главен архитект на града.
Виждайки реакцията на обществото, собствениците предприеха гениален ход – свързаха се с камарата на архитектите и поканиха световната и националната архитектурна мисъл да участват в конкурс, организиран от нея. Камарата с радост прие и част от гласовете против небостъргача тутакси се умълчаха. Съюзът на архитектите на свой ред приветства конкурса.

Изкушението да коментирам събитията по-комплексно не е от вчера. Преди 8 години сп. "Архитектура" ме покани да бъда гост-редактор за два броя (І и ІІІ от 2008 г.), посветени на небостъргачите. Там инженери, архитекти и моя милост в подробни и противоречащи си материали разчепкаха темата заедно с обзор на тогавашните световни небостъргачески прояви. Там беше казано всичко, което обществото имаше смисъл да научи за небостъргачите, за да ги преценява и обсъжда мотивирано. Малцина са ги чели. Осем години са нищожен срок, за да се променят обществените нагласи, но промяна все пак има.

Композиционно безлично



От една страна, обществото и медиите престанаха "да се гордеят" и да се радват на всяка придобивка в архитектурата и инфраструктурата, от друга страна, градоустройството на София претърпя необратими промени. Наложи се окончателно фактът, че високите сгради на София ще са разположени дисперсно и в самота, а не групирани в обособени центрове, както е по света.

Метромрежата придоби окончателен вид, който с всичките си недостатъци доказва тенденцията да обслужва преди всичко дисперсните инвестиции, отколкото интересите на града. По принцип моите очаквания са, че разпиляното положение на значителен брой работни места ще натовари равномерно транспорта, ще породи балансирано качество на града в отделните му части – все пак може да е за хубаво... макар композиционно безлично. Интересен експеримент!


Така че небостъргачите на София няма да са навръх "Лозенец", "Слатина" и "Коньовица" (както предлагах настойчиво, докато имаше смисъл), няма да са дори по "Западното направление" (по бул. "Тодор Александров"), каквито бяха намеренията на ДАГ. Ще са навсякъде, където бизнесът поиска и общината разреши. Често в неправдоподобно малки парцели, без изгледи за пълноценно собствено паркиране (както го иска законът), но за щастие там, където сянката им ще пада върху търговски сгради – те не са толкова уязвими като жилищните. Точно такъв е случаят на "Хладилника" и при "Форт Нокс". Берекет версин!

За архитектура още не се говори

Как стои въпросът с естетиката (силуетът на столицата, гледката към Витоша) и екологията (препречването на витошкия фьон)? Ами... не стои. И тук имам добра новина. Всяка сграда (дори много високата) в подножието на планината не печели... авторитет, а именно той е главната мечта на инвеститора. Така че при сравнение с планината коя да е сграда ще изглежда малка.

Ако сградите са красиви и умни, те ще стоят прекрасно и на фона на планината – това може да се докаже много лесно с компютърни изображения и анимации, стига да са направени коректно.
Новото обговаряне на темата ще има резултат, ако противниците на "архитектурните мастодонти" обновят и избистрят своите позиции до момента, когато ще се говори конкретно за функция, конструкция, образ и цена, а не само от позицията харесва ми/не ми харесва.

Досега, вече четвърт век и най-вече в периода на строителния бум, бяха представени проекти (някои реализирани) не само за високи сгради, а за всякакви, където архитектурата в четирите си ипостаса - функция, конструкция, форма, цена, не беше защитена адекватно и безобразия немалки бяха построени...


Днес, когато строителните инициативи в столицата отново са на дневен ред, не е излишно да преценим всички за и против високите сгради (не само за небостъргачите) с надеждата, че полека-лека умните решения ще бъдат превърнати в закони, които всички (в това число администрацията) спазват... Колкото за архитектурата като такава, още не се говори, а би трябвало. Предварителните условия във връзка с мястото, съдържанието и големината лидират в общественото съзнание и е време това да се изживее.

Къде, какво и колко голямо - решава властта под натиска на олигархията. Това може да се промени само през революция и последваща диктатура. "Как" е въпросът, на който би трябвало да отговорят архитектите. Аз като архитект, ако журито, обещано от обявителя, ми се види свястно, ще участвам. Дали журито ще направи всичко възможно да премира по някакъв начин фаворита на администрацията или направо арх. Диков (все трябва да са си обещали нещо) не искам да знам. По-важният въпрос в момента е ще изберат ли сграда, която е добра архитектура, или тя пак ще бъде избрана във връзка с извънсъзтезателни връзки...

Категорично казах в началото, че съм против високите сгради в София по принцип. Имам основателна причина да мисля, че тук, сега и в близко бъдеще те не са нужни. Място има в изобилие за всички градски функции, дори ако броим само наличното количество сгради за събаряне. Но след като високи сгради все пак ще има, да се погрижим да станат максимално добри – това вече е наша, на архитектите работа.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Мнения Daily - Държавата видимо се разпада 2 Мнения Daily - Държавата видимо се разпада

И още: В грабежа на КТБ има и други участници; Как се смачква вестник в Русия

24 юли 2017, 3954 прочитания

До Беларус, Русия и Унгария на Орбан 9 До Беларус, Русия и Унгария на Орбан

Преди председателството

21 юли 2017, 1929 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Мнения Daily - "Спети" по всички линии

И още: Вертолетите като магистралите; Защо популистите са автократи

Слепи ли са камерите в София

Покрай председателството на Съвета на ЕС столицата ще трябва да инвестира в система на видеонаблюдение... която показва, че до момента видеонаблюдението почти не е имало

Големият експеримент

Съоснователят и главен изпълнителен директор на арт фондация DOMA Мартина Стефанова пред "Капитал"

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Новата музейна вълна

Десетте музея на 2017 г.

Дъвки с мисия

Испания посреща Wugum с отворена уста

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 29

Капитал

Брой 29 // 22.07.2017 Прочетете
Капитал Daily, 25.07.2017

Капитал Daily

Брой 112 // 25.07.2017 Прочетете