Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
25 юни 2017, 17:33, 4628 прочитания

Мнения Daily: Колко много е много администрация

И още: Трудният избор пред Централна Европа Макрон или Орбан?

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Мнения Daily - Кой разхлаби джантите на България

И още: Рестрикцията за кешови плащания създава банков монопол; Доверието в САЩ е на дъното

27 юни 2017

Борисов обеща униформи и гориво на полицаите

Премиерът обаче поиска "да се спре административният тормоз върху гражданите"

26 юни 2017

Мнения Daily - Имиграцията разделя Изтока и Запада

И още: Москва все повече е заложник на Дамаск и Техеран; Катар не бива да разчита безрезервно на Ердоган

26 юни 2017

Мнения Daily - Кога символното насилие преминава в реално?

И още: Популизмът се подхранва с демографската паника; Ако държавата реши да ти "отвинти главата"...

21 юни 2017

Мнения Daily - Поканата към Путин: Радев може да увисне с юбилейността

И още: АЕЦ "Белене" е като КТБ, но по-лошо; Липсва обществен контрол над университетските управления

20 юни 2017

Мнения Daily - Докладът на БАН за ЕС не е безопасен

И още: Истината е, че Брекзит е "lose-lose"; Либерализъм и демокрация са две все по-различни неща

19 юни 2017

Мнения Daily: За мястото на глупостта и мястото на прокуратурата

И още: акциите на прокуратурата в ДАИ

18 юни 2017


Бтката с бюрокрацията
Колко много е много администрация


Текст на Зорница Славова за седмичния бюлетин на ИПИ

Министерският съвет публикува Доклада за състоянието на администрацията през 2016 г. Щатната численост в държавните структури отново е впечатляваща – 132 648 щ. бр. плюс 11 779 щ. бр. в допълнителното щатно разписание. И това, при положение че 35 от всички администрации (общо 559 административни структури, прилагащи Закона за администрацията) не са попълнили информация за числеността си, а данните за 19 администрации са в несъответствие на нормативно установената им. МВР е една от тези структури с най-съществени несъответствия, затвърждавайки пълния хаос в организацията и прозрачността на министерството (да припомним, че до 2010 г. никой, дори и министърът, нямаше представа колко са заетите там).

Ако оставим настрана проблемът с непопълнената или недостоверна информация, заетите в администрацията намаляват с около 4-5% спрямо миналата година. Като се има предвид, че от началото на кризата всяка година се залагаше намаление на администрацията и/или разходите за нея с по 10%, тазгодишното намаление съвсем не е достатъчно, а и вероятно е по-малко заради непълните данни.

Какво друго ни показва докладът:
  • - Съществен пример за неефективност и раздута администрация. През 2016 г. общо 26 администрации са изнесли дейности към частния сектор (аутсорсинг), но само в 4 структури това е довело до намаляване на щатната им численост. Миналата година отново имаше подобен пример.
  • - Повечето консултативни съвети са безсмислени структури, които харчат пари. През 2016 г. съществуват общо 72 консултативни съвета (включително два нови). Те осъществява дейността си, като приемат годишни работни програми, но само 5 са публикували програмите си за 2016 г. 29 от съветите пък не са публикували информация за дейността, заседанията, решенията и състава си. В доклада се посочва, че липсата на тази информация "поставя и въпроса доколко същите в ролята им на постоянно действащи органи на правителството изпълняват нормативно определените им функции, за които са създадени", и се предлага редуциране на броя им.




  • - Електронното управление все още е блян. Наблюдава се застой в броя на администрациите, които нямат или не използват информационни системи. 65% от администрациите нямат системи за управление на документи, потоци и съдържание през WEB. 44% от администрациите нямат система за управление на база данни. 16% нямат информационна система за документооборот.


  • - Все още компютрите от висок клас да съсредоточени в централната администрация, независимо от факта, че основният доставчик на административни услуги са общинските администрации.
  • - Качеството и обслужването отново остават на заден план.
  • Ето и няколко примера за това:
  • 1) Един от основните приоритети на управляващите в Стратегията за развитие на държавната администрация 2014 - 2020 г. е именно внедряване на системи за управление на качеството, но през 2016 г. над 30% от структурите нямат такива.
  • 2) Въвеждането на система за измерване удовлетвореността на потребителите пък е една от мерките за подобряване на административното обслужване, но все още над половината от администрациите (56%) не я прилагат.
  • 3) Наредбата за административно обслужване предвижда възможността искания/заявления, жалби и протести, сигнали и предложения да се подават и чрез териториалните звена и поделения на съответната администрация, както и чрез общинските администрации. Все още само 28 централни администрации (от 109 общо) са създали такава възможност чрез техните териториални звена.


Като цяло няма новини.

Трудният избор пред Централна Европа
Макрон или Орбан?


Текст на Иван Кръстев от портала "Европа"

В края на 2016 г., сринати от Брекзит и объркани от победата на Доналд Тръмп на президентските избори в Америка, много европейци изпаднаха в дълбоко отчаяние. Примириха се, че историческият момент на Европейския съюз е отминал. Шест месеца по-късно нищо не се е променило, но всичко е съвсем различно.
Социологическите проучвания показват ръст на подкрепата за Европейския съюз сред европейците. Подобрените икономически показатели в страните на континента, лошото представяне на популистите в Холандия, унижението, което преживя подкрепящата "твърд Брекзит" Тереза Мей на проведените този месец общи избори във Великобритания, накараха много европейци да се надяват, че Европейският съюз има втори шанс и че той ще се възползва от него максимално.

Решителните победи на Еманюел Макрон във Франция – първо на президентските избори през май, а след това на парламентарните избори миналата седмица – с горда проевропейска платформа, накараха много европейци да мислят, че вместо разпад, сега перспективата е към по-нататъшна интеграция. Надеждата сред привържениците на все по-тесен съюз е, че обещаните от Макрон реформи на трудовото законодателство във Франция ще убедят Германия да инвестира повече в икономиките от еврозоната. В същото време набират сила плановете за по-нататъшни инвестиции в европейската отбрана.

Но докато заразният оптимизъм е видим навсякъде в Западна Европа, Изтокът далеч не изглежда завладян от такъв ентусиазъм. Перспективата източноевропейците да напуснат съюза – както наскоро ги призова бившият чешки президент Вацлав Клаус – все още изглежда толкова голяма, колкото руският президент Владимир Путин да изгуби предстоящите през следващата година избори, и все пак мнозина от Източна Европа не са очаровани от немско-френските усилия за пренареждане на Европа. Защо?

Отговорът е съвсем прост. Правителствата в Полша и Унгария се опасяват, че задълбочаването на политическата интеграция ще застраши нелибералните режими, които те оглавяват, докато много източноевропейци се страхуват, че всяка ръководена от Макрон и Меркел инициатива ще доведе до появата на Европа на две скорости, в която те ще бъдат граждани втора ръка.

По-голямата част от Централна Европа не е в еврозоната – България и Румъния дори не са в Шенгенската зона, а много страни в региона са основали конкурентоспособността на своите икономики върху ниските заплати и ниските данъци. Така че както политици от Централна Европа, така и инвеститори от Западна Европа се опасяват, че прокламираните от Макрон политики в хода на кампанията – като хармонизиране на данъчните режими в рамките на съюза и наказания за страните, които изнасят евтина работна ръка – ще унищожат бизнес модела на Централна Европа.

Но докато голяма част от елита на Източна Европа изпитва подозрения към предложенията на Макрон, има и такива, които настояват, че ниските заплати са основната причина за огромния отлив на хора от техния регион. Има страни, в които над 10 процента от населението работи в чужбина. Международният валутен фонд изчисли, че ако отливът продължи със същите темпове, Централна, Източна и Югоизточна Европа ще изгубят около 9% от очаквания от тях ръст на брутния вътрешен продукт между 2015 и 2030 г.

Но макар стратегията Меркел-Макрон да представлява предизвикателство за икономиката на Централна Европа, перспективата Европа да се раздели на първа и втора класа е истинска стратегическа опасност.

Малко са нещата, които до такава степен въплъщават страха на източноевропейците да не се превърнат в граждани втора класа, както скорошния скандал за "двойния стандарт" на храните. Потребители от Източна Европа откриха, че някои продукти, например "Нутела", имат различен вкус в Австрия и Унгария. Причината? Тестовете показаха, че мултинационалните марки понякога използват по-евтини съставки в храните, продавани на изток от някогашната Желязна завеса. Компаниите настояват, че са променили съставките, за да съответстват на местните вкусове, но думите на чешкия министър на земеделието, че Изтокът не желае да е "боклукчийската кофа на Европа" са споделяни от мнозина.

Съпротивата на Централна Европа срещу новата ос Берлин-Париж може изцяло да промени вкусовете на Европа. Днес тези страни са изправени пред необходимостта да избират между задълбочаване на интеграцията по условията, определени от Германия и Франция, или политическа маргинализация – тогава страхът от появата на Европа на две скорости може да се превърне в пророчество, което се самосбъдва.

За съжаление, нелибералният завой в Унгария и Полша, белязан от опитите за установяване на контрол върху съдилищата, за укротяване на независимите медии и намеса в гражданското общество (без да споменаваме националистическата риторика на политиците), накара много западноевропейци да останат глухи дори за легитимните оплаквания на Централна Европа.

Пример за това е кризата с бежанците. За Западна Европа отказът на Полша, Чехия и Унгария да приемат квотите за бежанци, утвърдени от Брюксел през 2015 г., е доказателство, че източноевропейските страни не споделят необходимата в ЕС солидарност. Източна Европа, от своя страна, с право настоява, че императивът на солидарността не трябва да нарушава демократичния мандат, а това кой принадлежи към дадена общност, е екзистенциален въпрос, който може да бъде решаван само от демократично избрани правителства. Проблемът е, че истеричният антибежански език на Унгария улесни останалите европейци да отхвърлят легитимните страхове на Централна Европа като неприемлив национализъм.

Това че страните от Централна Европа са изправени пред еднакви предизвикателства, не означава, че те ги посрещат заедно. Мечтата за обединена Централна Европа, въплътена от създадената през 1991 г. Вишеградска група, вече не съществува. Две от членовете на групата, Чешката република и Словакия, се опитват да се разграничат от другите две, Унгария и Полша, които нападат Европейския съюз. В същото време Полша и Унгария, които са единни във враждебността си към Брюксел, са разделени по въпроса за отношенията с Русия.
Изправени пред инициативата на Меркел и Макрон за пренареждане на съюза, правителствата в региона скоро ще бъдат принудени да избират между бъдеще на задълбочена интеграция със Западна Европа, или бъдеще на все по-голяма маргинализация на Централна Европа. Това е избор между Еманюел Макрон и Виктор Орбан, крайно националистичния унгарски премиер. Предстои правителствата да решат какъв избор да направят. Но опитът на Централна Европа от ХХ век може да бъде обобщен от поговорката: "Ако не си на масата, ще бъдеш в менюто".
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Реакция, а не реформа Реакция, а не реформа

За съдебната система и авторитарния уклон на статуквото

21 сеп 2017, 3470 прочитания

Мнения Daily - Чайка е тук, за да благослови олигархичния капитализъм у нас 2 Мнения Daily - Чайка е тук, за да благослови олигархичния капитализъм у нас

И още: Орбан е авторитарен, но прав за мигрантите; Защо борбата с корупцията изведнъж стана всенародно дело

19 сеп 2017, 2084 прочитания

24 часа 7 дни

23 сеп 2017, 17631 прочитания

23 сеп 2017, 14231 прочитания

23 сеп 2017, 5948 прочитания

23 сеп 2017, 5628 прочитания

23 сеп 2017, 2619 прочитания

Всички новини

Библиотека / K:ids»

K:ids
K:ids

Списание за родители и близки на деца от 0 до 18. Полезно, практично забавно за учене, възпитание, детска психология.

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Мнения Daily - Имиграцията разделя Изтока и Запада

И още: Москва все повече е заложник на Дамаск и Техеран; Катар не бива да разчита безрезервно на Ердоган

Газови войни

Липсата на комуникация и използването на готови модели спънаха опита за пазарни правила в газовия сектор

КФН по пътя към независимостта

Финансовият регулатор иска да мине на самоиздръжка, но не всички засегнати харесват това

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Тънка планинска линия

С 15 км/ч по един от най-опасните планински проходи в света

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 38

Капитал

Брой 38 // 22.09.2017 Прочетете
Капитал Daily, 20.09.2017

Капитал Daily

Брой 144 // 20.09.2017 Прочетете