Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
9 2 окт 2017, 16:53, 8104 прочитания

Мнения Daily - Раждането на бутикови нации води до мултикултурен хаос

И още: Следващата политическа катастрофа чука на вратата; Европа на мъжкарите е забавна като приятелски мач между Люксембург и Литва

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Лошото е, че с националната държава ще си отиде и равенството на гражданите.

Още по темата

Мнения Daily - Мнозинството хора у нас са поданици, а не граждани

И още: Каквото и да стане, трайте си; Между прищевките на тълпата и страховете на властта

4 окт 2017

Мнения Daily - Кога падат олигархиите

И още: Новият ВСС ще е по-добър, дори и нищо да не прави; "Но суджукът е малко. Но суджукът не стига, деца"

3 окт 2017

Мнения Daily - Силно заинтересувани сме от евроинтегриране в сферата на сигурността

И още: Процесът на декомплексиране води до децивилизоване; Президентът Радев не е като генерала отпреди 9 години

27 сеп 2017
Сепаратизъм

Раждането на бутикови нации води до мултикултурен хаос

От коментар на политолога Огнян Минчев в неговия фейсбук профил

Ако всяка териториално обособена етно-конфесионална група получи шанс да се еманципира като "независима нация", модерният свят - такъв, какъвто го познаваме от последните 100 - 150 години, ще престане да съществува. Процесът на ескалация на общностните претенции започва с "постмодерната" атака срещу националния суверенитет, но парадоксално използва националистически аргументи, за да постигне еманципация на по-малката група от включващата я национална държава.

Този "постмодерен трайбализъм" функционира като руската кукла "матрьошка" - с времето се натъкваш на все по-малки и все по-радикални общностни претенции за "национална независимост". Тази вълна премина през посткомунистическия свят, разсипа поредица и без това свръхкрехки държави в Африка и другаде в Третия свят и сега се нахвърля върху Европа и други части от доскоро уредения Първи свят. Нацията е механизъм за унифициране и интегриране на многообразна територия и разнородно население в единен пазар и единна идентичност. Глобализацията разтури националните пазари, а следващите я пост-"либерални" орди оспориха въобще правото на националната държава да произвежда партикуларна идентичност в епохата на планетарна интеграция и осветен мултикултурализъм.



Проблемът не е в неизбежното отмиране на националната общност в бъдещия свят на планетарно единство - "всичко родено е достойно да умре" (Гьоте). Проблемът е, че нетърпеливите сили на "прогреса" бързат да закопаят нацията и нейната държава, ПРЕДИ да са произвели институционални и общностни форми, които успешно да я заменят. Алтернативата на институционално подредената нация днес е глобалният мултикултурен хаос - в който като в мътна вода някои се опитват да ловят риба.

"Рибарите" са два вида. Първите искат да разтурят разклатените от глобализацията нации, за да възстановят своите славни империи от миналото - вижте само с какво се занимават господата Путин и Ердоган! Вторите планират "мрежова власт" на интелектуално и финансово потенцирани малцинства, функционираща върху развалините на националната държава. Лошото е, че заедно с нея очевидно си отива и един много важен принцип на общностно устройство - равенството на гражданите.

Днешният свят все повече функционира като състезание на активни и организирани малцинства, а гаранциите за правата на гражданина остават единствено възможни в рамките на една подобна корпоративна защита. Нацията и националната държава все още стоят изправени срещу глобалните "рибари" в огромната мътна вода на глобализма. Но все по-трудно намират както легитимност, така и ресурси за стабилност и оцеляване.

Не оспорвам правото на Каталуня да се бори за своята еманципация. Но нека всеки "нов" националист знае добре, че зад победата на неговата малка - често бутикова, "нация" дебне глобалният хаос, в който "рибарите" с лекота подхвърлят стръв. И "националистите" я лапат... Не ще и дума - ще си отидат един ден нациите. Въпросът е КАК? Дали като вградят достиженията на модерната цивилизация - гражданско равенство, хуманизъм, индивидуална свобода - в постройката на глобален свят, който да надстрои потенциала за човешка свобода? Или като бъдат поразени от стратегии на възродено имперско или нововъзникнало технократично средновековие?

----------
Общото между Пучдемон и Рахой е, че удовлетвориха своите привърженици.


След референдума в Каталуня

Следващата политическа катастрофа чука на вратата

От коментар на Гема Касадевал за "Дойче веле"


[Reuters]

Каталунският премиер Карлес Пучдемон се сдоби с кадрите, които му бяха толкова необходими, за да подсили движението за независимост: възрастни хора, изхвърлени насила от избирателните секции; мощни полицейски подразделения, които настъпват срещу невъоръжени граждани с открити лица; избирателни урни, които се изтръгват от ръцете на гласоподавателите, решили да упражнят демократичното си право.

Испанският премиер Мариано Рахой многократно припомни, че Върховният съд е обявил референдума за незаконен, в резултат от което гласуване не може да се състои. Рахой получи подкрепа от най-важните си европейски партньори, когато заяви, че ще защитава правовата държава. Но след ужасяващите кадри от Каталуня, които по никакъв начин не са в съзвучие с демокрацията, тази подкрепа може да се обърне в шок и в критика.

След като полицията конфискува милиони бюлетини, екипът на премиера Пучдемон реагира с изобретателност, като прехвърли акцента в социалните мрежи и бързо възстанови сайтовете, които Мадрид беше блокирал. Централното правителство изпрати в Каталуня многохилядни подразделения на цивилната гвардия и на полицията, за да предотвратят гласуването. В отговор сепаратистите, включително родители с деца, посред нощ окупираха училищата, за да гарантират отварянето на избирателните секции в неделя сутрин.

Защо изобщо се стигна до тази ситуация? Този въпрос си задават много хора на фона на сцените, които никой не си е представял, че могат да разиграят в една демокрация – а Испания безспорно е такава. От референдума няма да има благонадеждни резултати. А и никой не знае как биха гласували хората, ако той беше проведен законно и в консенсус между Мадрид и Барселона. Само едно изглежда ясно - не можем да си затваряме очите пред мощния порив на каталунците към независимост.

Сега трябва да се тръгне по пътя на успешната политика, който в момента изглежда безнадеждно блокиран. Общото между Пучдемон и Рахой е, че до днес успяват да удовлетворят своите привърженици. И ако от вчерашните събития и двамата извлекат политическа легитимация на досегашния си курс, следващата политическа катастрофа вече чука на вратата.

------
Kаталанският и шотландският национализъм са по-скоро от средновековно-футболен тип.

Битки без победител

Европа на мъжкарите е забавна като приятелски мач между Люксембург и Литва

От коментар на политолога Даниел Смилов за портал "Култура"


[Reuters]

Конфуций ли, Стивън Хокинг ли или май Фейсбук е казал, че "интелигентността е способност да се адаптираш към промените в света". Всеки има нужда от интелигентност, а в момента от нея зависи и бъдещето на цяла Европа.

Нацията на едни е потисническа империя за други. Национализмът през XIX век е бил рожба на либерализма – борбата за свобода и права. След Мусолини и Хитлер национализмът става борба за превъзходството на един етнос или раса над други. Днешните национализми в Европа не са борба за права – никой шотландец или каталунец не смята сериозно, че Великобритания или Испания са страни, в които правата на човека или малцинствата не се зачитат. В този смисъл каталанският и шотландският национализъм са по-скоро от средновековно-футболен тип. За тях Европа в крайна сметка е футболен мач. Нашите са си наши – колкото и безобразно да играят. Може ние да им се подиграваме на уменията, но ще се озъбим страшно, ако другите вземат да го правят.

Тоест Европа на мъжкарите е забавна и интересна, поне колкото приятелска среща между Люксембург и Литва, а понякога се извисява и до "кървави" дербита между Германия и Англия. Всички помним и нашето звездно американското лято (1994 г.) с останалите в историята българско-каталански думи "айнц цу цвай, цу драй, цу дрън"

Референдумът в Каталуня не е директно предизвикателство за ЕС, понеже дори и една независима Барселона би искала да остане в съюза (тук изключвам договорните усложнения, които биха възникнали от евентуалното вето на Испания на нов член и пр.). Но подобни референдуми – независимо от резултата им – са индиректно силно деструктивни, защото те са израз на криворазбран, футболен по своя характер национализъм, гарниран с жестикулации по отношение на съседите. Той води до изключително остри символични войни за "идентичности", практическите резултати от които в един взаимосвързан и взаимозависим свят биха могли да бъдат единствено негативни или в най-добрия случай – нулеви.

Да си представим, че каталунците успеят да създадат своя суверенна държава с независим парламент, правителство, а защо не и президент. Какво би било по-различно (освен символиката и идентичността) освен това, че ФК "Барселона" ще трябва да играе в ново национално първенство само с "Еспаньол" и втородивизионни отбори? Но големият проблем е, че говорителите на здравия разум са все повече заглушавани от врява и безумство, подправени с мъжкарски благословии като на футболен мач. А това, както е казал Конфуций, "не е на добре". Не го е казал, но със сигурност си го е мислил.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

29 ноември, 2017 г.
София Хотел Балкан

capital.bg/conference

12 годишна конференция Сделки и инвеститори



Акценти в програмата:
Икономически обзор на региона и какво да очакваме занапред
Гледната точка на инвеститорите за перспективите пред България
Най-важните сделки за годината и какво стои зад техния успех
Завръща ли се дяловото инвестиране като важен инструмент за финансиране
Кои активи и сектори ще бъдат в радара на инвеститорите през 2018


Прочетете и това

Мнения Daily - Връщат ли се каталунците обратно в 18 век? Мнения Daily - Връщат ли се каталунците обратно в 18 век?

И още: Труден старт на оценката на въздействие; Олигархията постигна целта си

22 окт 2017, 591 прочитания

Какво показа изборът на председател на ВАС 3 Какво показа изборът на председател на ВАС

За съдийското самоуправление и неизяснените имотни въпроси

19 окт 2017, 4855 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Мнения Daily - Кога падат олигархиите

И още: Новият ВСС ще е по-добър, дори и нищо да не прави; "Но суджукът е малко. Но суджукът не стига, деца"

Когато нещо работи, защо да го разваляш

Тръмп иска по-добра сделка с Иран за ядрената програма, но рискува сериозен конфликт в краткосрочен и дългосрочен план

Карина Караиванова: Липсва доверие в капиталовия пазар

Новоизбраните заместници не са политически компромис, смята председателят на Комисията за финансов надзор

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

На изток от Холивуд

Акцентите на тазгодишното издание на филмовия фестивал So Independent (26 октомври – 5 ноември)

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 42

Капитал

Брой 42 // 21.10.2017 Прочетете
Капитал Daily, 19.10.2017

Капитал Daily

Брой 160 // 19.10.2017 Прочетете