Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
9 2 окт 2017, 16:53, 8597 прочитания

Мнения Daily - Раждането на бутикови нации води до мултикултурен хаос

И още: Следващата политическа катастрофа чука на вратата; Европа на мъжкарите е забавна като приятелски мач между Люксембург и Литва

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Лошото е, че с националната държава ще си отиде и равенството на гражданите.

Още по темата

Мнения Daily - Мнозинството хора у нас са поданици, а не граждани

И още: Каквото и да стане, трайте си; Между прищевките на тълпата и страховете на властта

4 окт 2017

Мнения Daily - Кога падат олигархиите

И още: Новият ВСС ще е по-добър, дори и нищо да не прави; "Но суджукът е малко. Но суджукът не стига, деца"

3 окт 2017

Мнения Daily - Силно заинтересувани сме от евроинтегриране в сферата на сигурността

И още: Процесът на декомплексиране води до децивилизоване; Президентът Радев не е като генерала отпреди 9 години

27 сеп 2017
Сепаратизъм

Раждането на бутикови нации води до мултикултурен хаос

От коментар на политолога Огнян Минчев в неговия фейсбук профил

Ако всяка териториално обособена етно-конфесионална група получи шанс да се еманципира като "независима нация", модерният свят - такъв, какъвто го познаваме от последните 100 - 150 години, ще престане да съществува. Процесът на ескалация на общностните претенции започва с "постмодерната" атака срещу националния суверенитет, но парадоксално използва националистически аргументи, за да постигне еманципация на по-малката група от включващата я национална държава.

Този "постмодерен трайбализъм" функционира като руската кукла "матрьошка" - с времето се натъкваш на все по-малки и все по-радикални общностни претенции за "национална независимост". Тази вълна премина през посткомунистическия свят, разсипа поредица и без това свръхкрехки държави в Африка и другаде в Третия свят и сега се нахвърля върху Европа и други части от доскоро уредения Първи свят. Нацията е механизъм за унифициране и интегриране на многообразна територия и разнородно население в единен пазар и единна идентичност. Глобализацията разтури националните пазари, а следващите я пост-"либерални" орди оспориха въобще правото на националната държава да произвежда партикуларна идентичност в епохата на планетарна интеграция и осветен мултикултурализъм.



Проблемът не е в неизбежното отмиране на националната общност в бъдещия свят на планетарно единство - "всичко родено е достойно да умре" (Гьоте). Проблемът е, че нетърпеливите сили на "прогреса" бързат да закопаят нацията и нейната държава, ПРЕДИ да са произвели институционални и общностни форми, които успешно да я заменят. Алтернативата на институционално подредената нация днес е глобалният мултикултурен хаос - в който като в мътна вода някои се опитват да ловят риба.

"Рибарите" са два вида. Първите искат да разтурят разклатените от глобализацията нации, за да възстановят своите славни империи от миналото - вижте само с какво се занимават господата Путин и Ердоган! Вторите планират "мрежова власт" на интелектуално и финансово потенцирани малцинства, функционираща върху развалините на националната държава. Лошото е, че заедно с нея очевидно си отива и един много важен принцип на общностно устройство - равенството на гражданите.

Днешният свят все повече функционира като състезание на активни и организирани малцинства, а гаранциите за правата на гражданина остават единствено възможни в рамките на една подобна корпоративна защита. Нацията и националната държава все още стоят изправени срещу глобалните "рибари" в огромната мътна вода на глобализма. Но все по-трудно намират както легитимност, така и ресурси за стабилност и оцеляване.

Не оспорвам правото на Каталуня да се бори за своята еманципация. Но нека всеки "нов" националист знае добре, че зад победата на неговата малка - често бутикова, "нация" дебне глобалният хаос, в който "рибарите" с лекота подхвърлят стръв. И "националистите" я лапат... Не ще и дума - ще си отидат един ден нациите. Въпросът е КАК? Дали като вградят достиженията на модерната цивилизация - гражданско равенство, хуманизъм, индивидуална свобода - в постройката на глобален свят, който да надстрои потенциала за човешка свобода? Или като бъдат поразени от стратегии на възродено имперско или нововъзникнало технократично средновековие?

----------
Общото между Пучдемон и Рахой е, че удовлетвориха своите привърженици.


След референдума в Каталуня

Следващата политическа катастрофа чука на вратата

От коментар на Гема Касадевал за "Дойче веле"


[Reuters]

Каталунският премиер Карлес Пучдемон се сдоби с кадрите, които му бяха толкова необходими, за да подсили движението за независимост: възрастни хора, изхвърлени насила от избирателните секции; мощни полицейски подразделения, които настъпват срещу невъоръжени граждани с открити лица; избирателни урни, които се изтръгват от ръцете на гласоподавателите, решили да упражнят демократичното си право.

Испанският премиер Мариано Рахой многократно припомни, че Върховният съд е обявил референдума за незаконен, в резултат от което гласуване не може да се състои. Рахой получи подкрепа от най-важните си европейски партньори, когато заяви, че ще защитава правовата държава. Но след ужасяващите кадри от Каталуня, които по никакъв начин не са в съзвучие с демокрацията, тази подкрепа може да се обърне в шок и в критика.

След като полицията конфискува милиони бюлетини, екипът на премиера Пучдемон реагира с изобретателност, като прехвърли акцента в социалните мрежи и бързо възстанови сайтовете, които Мадрид беше блокирал. Централното правителство изпрати в Каталуня многохилядни подразделения на цивилната гвардия и на полицията, за да предотвратят гласуването. В отговор сепаратистите, включително родители с деца, посред нощ окупираха училищата, за да гарантират отварянето на избирателните секции в неделя сутрин.

Защо изобщо се стигна до тази ситуация? Този въпрос си задават много хора на фона на сцените, които никой не си е представял, че могат да разиграят в една демокрация – а Испания безспорно е такава. От референдума няма да има благонадеждни резултати. А и никой не знае как биха гласували хората, ако той беше проведен законно и в консенсус между Мадрид и Барселона. Само едно изглежда ясно - не можем да си затваряме очите пред мощния порив на каталунците към независимост.

Сега трябва да се тръгне по пътя на успешната политика, който в момента изглежда безнадеждно блокиран. Общото между Пучдемон и Рахой е, че до днес успяват да удовлетворят своите привърженици. И ако от вчерашните събития и двамата извлекат политическа легитимация на досегашния си курс, следващата политическа катастрофа вече чука на вратата.

------
Kаталанският и шотландският национализъм са по-скоро от средновековно-футболен тип.

Битки без победител

Европа на мъжкарите е забавна като приятелски мач между Люксембург и Литва

От коментар на политолога Даниел Смилов за портал "Култура"


[Reuters]

Конфуций ли, Стивън Хокинг ли или май Фейсбук е казал, че "интелигентността е способност да се адаптираш към промените в света". Всеки има нужда от интелигентност, а в момента от нея зависи и бъдещето на цяла Европа.

Нацията на едни е потисническа империя за други. Национализмът през XIX век е бил рожба на либерализма – борбата за свобода и права. След Мусолини и Хитлер национализмът става борба за превъзходството на един етнос или раса над други. Днешните национализми в Европа не са борба за права – никой шотландец или каталунец не смята сериозно, че Великобритания или Испания са страни, в които правата на човека или малцинствата не се зачитат. В този смисъл каталанският и шотландският национализъм са по-скоро от средновековно-футболен тип. За тях Европа в крайна сметка е футболен мач. Нашите са си наши – колкото и безобразно да играят. Може ние да им се подиграваме на уменията, но ще се озъбим страшно, ако другите вземат да го правят.

Тоест Европа на мъжкарите е забавна и интересна, поне колкото приятелска среща между Люксембург и Литва, а понякога се извисява и до "кървави" дербита между Германия и Англия. Всички помним и нашето звездно американското лято (1994 г.) с останалите в историята българско-каталански думи "айнц цу цвай, цу драй, цу дрън"

Референдумът в Каталуня не е директно предизвикателство за ЕС, понеже дори и една независима Барселона би искала да остане в съюза (тук изключвам договорните усложнения, които биха възникнали от евентуалното вето на Испания на нов член и пр.). Но подобни референдуми – независимо от резултата им – са индиректно силно деструктивни, защото те са израз на криворазбран, футболен по своя характер национализъм, гарниран с жестикулации по отношение на съседите. Той води до изключително остри символични войни за "идентичности", практическите резултати от които в един взаимосвързан и взаимозависим свят биха могли да бъдат единствено негативни или в най-добрия случай – нулеви.

Да си представим, че каталунците успеят да създадат своя суверенна държава с независим парламент, правителство, а защо не и президент. Какво би било по-различно (освен символиката и идентичността) освен това, че ФК "Барселона" ще трябва да играе в ново национално първенство само с "Еспаньол" и втородивизионни отбори? Но големият проблем е, че говорителите на здравия разум са все повече заглушавани от врява и безумство, подправени с мъжкарски благословии като на футболен мач. А това, както е казал Конфуций, "не е на добре". Не го е казал, но със сигурност си го е мислил.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Мнения Daily - КОНПИ дебне за вас! 3 Мнения Daily - КОНПИ дебне за вас!

И още: Посланието на Путин - Или аз, или хаос; Това беше шанс да се създаде антикорупционен орган за чудо и приказ

17 дек 2017, 6643 прочитания

Политиците наука не ядат 13 Политиците наука не ядат

Парите за научни изследвания

15 дек 2017, 4912 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Мнения Daily - Кога падат олигархиите

И още: Новият ВСС ще е по-добър, дори и нищо да не прави; "Но суджукът е малко. Но суджукът не стига, деца"

Краят на войната "Техномаркет-Глориент"

След година и половина съдебни схватки контролираната от Делян Пеевски верига за техника се споразумя с основния си наемодател

Затворен комплекс

Или как жилищните сгради на "Витоша парк" съществуват напук на градоустройствените правила в София

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Кино: Дъвка за балончета

Романтично за детството на днешните 40-годишни

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 50

Капитал

Брой 50 // 16.12.2017 Прочетете
Капитал Daily, 18.12.2017

Капитал Daily

Брой 193 // 18.12.2017 Прочетете