Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
1 4 окт 2017, 18:17, 3521 прочитания

Мнения Daily - Мнозинството хора у нас са поданици, а не граждани

И още: Каквото и да стане, трайте си; Между прищевките на тълпата и страховете на властта

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
В момента аз твърдя, че нямаме демократична общност.

Още по темата

Мнения Daily: Чака ли ни бюджетна изненада през декември?

И още: Австрийският "анти-Меркел"

15 окт 2017

Мнения Daily - Столчето на властта е с колелца

И още: Дугин иска да е лидер на световна консервативна революция; Никой никого няма да разкъсва

9 окт 2017

Мнения Daily - Кога падат олигархиите

И още: Новият ВСС ще е по-добър, дори и нищо да не прави; "Но суджукът е малко. Но суджукът не стига, деца"

3 окт 2017

Мнения Daily - Раждането на бутикови нации води до мултикултурен хаос

И още: Следващата политическа катастрофа чука на вратата; Европа на мъжкарите е забавна като приятелски мач между Люксембург и Литва

2 окт 2017
Десни политики

Мнозинството хора у нас са поданици, а не граждани

От коментар на политолога Антоний Гълъбов на кръгла маса на тема "Политическо представителство на демократичната общност в България"

Демократичната общност съществува без всякакво съмнение, но тя е малцинство в българското общество. Доминиращият тип политическа култура в България е политическата култура на поданика, а не на гражданина. Тази доминираща култура определя отношението към държавата, законността, собствеността и към гражданското и политическото участие. В това отношение ние сме малцинство. Но в същото време истинските реформи винаги се правят от малцинства, а не от мнозинства.

Големият проблем е в това: в състояние ли сме да артикулираме ясно онези гаранции за развитието на демокрацията, в името на които загиваха и страдаха хората преди нас?



Първият вариант е това политическо представителство да се намира в сегашното състояние. С други думи, на глуха опозиция, от която никой видимо не изпитва нужда. Изминалите месеци след изборите показват, че няма ясно изразена гражданска потребност от това политическо представителство. Нулевият вариант е всичко да си продължи по същия начин – в леко клубна форма, на хора, които имат доста свободно време.

Вторият сценарий е противопоставяне срещу управляващото мнозинство – да приемем, че демократичната общност в България би могла да се мобилизира, би могла да разшири подкрепата за съществуващите политически субекти на базата на това, че те се противопоставят ярко и категорично на управляващото мнозинство в момента. Имаме и подобни опити, имаме и подобни сценарии. Това обаче започва да носи определени щети.

Третият вариант е политическото представителство да бъде мобилизирано да намери своя нов облик, противопоставяйки се на всички – и на управляващи, и на опозиция, опитвайки се да изтегли в друга посока центъра на политическия дебат.

Четвъртият вариант, който има по-прагматични измерения, е свързан с изграждането на алтернатива на местно равнище. През 2019 г. предстоят местни избори и от тази гледна точка там, където десните политически формации (въпреки че това също е под въпрос) имат свое представителство, да се опитат да изградят представа за реална алтернатива. Тази тема остава дълбоко неразбираема за много от българските политици – какво означава дясна политика на местно равнище.

Петият възможен път за възстановяване на доверието преминава през опит да се изгради национална концепция, която да върне в центъра на дебата качеството на евроатлантическата интеграция на България.

Всеки един от тези сценарии е възможен. Но моето дълбоко опасение е от това, че ние в момента имаме отделни групи от хора, споделящи демократични ценности, но нямаме общност.

Политическата цел на опонентите на демократичната общност в България е компрометирането на предстоящото председателство на Съвета на Европейския съюз. Това е политическата им цел. От тази гледна точка първият импулс, който отново може да започне да превръща в общност тези изолирани групи от хора, е отстояването на евроатлантическия избор на България. Това е единственият национален интерес на страната.

---------
Съдебната власт се управлява според каноните на социалистическото ни наследство.

Новият ВСС

Каквото и да стане, трайте си

От коментар на Иван Димитров за "Дневник"


Фотограф: АНЕЛИЯ НИКОЛОВА

Днес при полагането на клетва на новите членове на Висшия съдебен съвет един бивш кандидат за президент се обърна към тях с думите, че доверието в съдебната система трябва да бъде върнато, всички прокурори, съдии и следователи трябва да се чувстват представени в този съдебен съвет. А противопоставянето не само че не работи в интерес на съдебната власт и държавността, а напротив, дори пречи. "Споровете извън смислените дискусии, често с елемент на лични нападки, са неразбираеми за голяма част от обществото." Въпросният бивш кандидат и сегашен министър на правосъдието каза още: "Не забравяйте, че една от най-важните задачи пред всеки Висш съдебен съвет е да защитава независимостта на съдебната власт и да работи за интересите на обществото."

Изказването е издържано напълно в духа на идеята на управниците за това как трябва да се работи във всичко, що е държавно. Във всичко, което се ръководи от "умелите" ръце на управляващите. А всъщност и това е най-популярният начин на работа в нашата държава. Независимо дали става дума за министерства, огромни компании или някоя книжарница. Начин на управление, който без съмнение е една сериозна част от социалистическото ни наследство. Начинът на ръководене на войници – едни марионетки, които трябва да изпълняват всяка дадена им заповед, дори тя да бъде: "Тичай оттук до другото дърво" или "На бегом и който тръгне последен, е палячо. Аз съм зад вас!".

А репликата, че противопоставянето не работи за съдебната власт и държавността, най-вероятно значи: Трябва да поддържаме добър имидж, защото много критики се струпаха върху правосъдната система напоследък. Затова, каквото и да стане, трайте си. По-добре си затваряйте очите, сега не ни трябват повече скандали. Преклонената глава сабя не я сече. Ако говорите много, отивате на кино. Ние ви назначихме, така че имайте елементарно уважение. Най-важно е да се усмихваме пред хората, каквото и да сме направили.

------------------
И зачитането, и игнорирането на общественото мнение води до отказ от реформи.

Рейтинги

Между прищевките на тълпата и страховете на властта

От коментар на бившия председател на СЕМ Георги Лозанов в авторското му предаване "Необичайните заподозрени"


Фотограф: Капитал

Тази седмица най-авторитетната социологическа агенция у нас в момента – "Алфа Рисърч", във връзка с началото на политическия сезон оповести данни за нагласите на обществото спрямо водещите фигури в партиите и държавните институции. Конкретните резултати – на кого му пада и на кого му се вдига рейтингът, разбира се, веднага предизвикаха публично оживление, защото носят на гражданите приятния гъдел, че елитите се явяват на изпит пред тях и те им пишат бележки. Най-високите пак са за Бойко Борисов и Томислав Дончев, а сред тези с най-ниските са министрите Нено Димов и Цецка Цачева, и главният прокурор.

Вън от признанието "Харесвам те", "Не те харесвам" в проценти, подобни изследвания поставят и по-общия въпрос: какво е влиянието на общественото мнение върху властта. И тук, както е известно, са възможни два взаимно опровергаващи се отговора. Според първия влиянието е толкова голямо, че правителството не смее да извърши нито един непопулярен, т.е. неподкрепен от народа ход. Според втория общественото мнение няма никакво значение. Да речем, съдебната система – хората много отдавна не вярват в нея, но от това не следва нищо. Българският модел за разлика от румънския сякаш е: където си, там стой.

Изправени сме пред следния парадокс: и съобразяването, и несъобразяването с общественото мнение предизвиква у властта едно и също поведение: отказ от реформи. Така е, защото тя чува обществото, едва когато докара под прозорците си негови представители, с плакати и мегафони в ръце. И с лекота пренебрегва мнението му, ако е изразено от експерти без крясъци и страсти. Иначе никога не би й хрумнало например да предложи Антон Тодоров за шеф на Комисията по досиетата. Неговият публичен маниер да смесва факти с интриги правеше неизбежна острата негативна реакция, която по нещо напомня на протестите срещу избора на шеф на ДАНС преди време.

Работата е там, че у нас експерт стана мръсна дума. Върви компроматна война, в която се сипят етикети като "соросоиди", "грантаджии", "либерасти". Целта е връзката между професионалната компетентност и гражданската независимост да бъде обезценена и държавата да се управлява от популисткия заговор между моментните настроения на тълпата и вечните страхове на властта.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

29 ноември, 2017 г.
София Хотел Балкан

capital.bg/conference

12 годишна конференция Сделки и инвеститори



Акценти в програмата:
Икономически обзор на региона и какво да очакваме занапред
Гледната точка на инвеститорите за перспективите пред България
Най-важните сделки за годината и какво стои зад техния успех
Завръща ли се дяловото инвестиране като важен инструмент за финансиране
Кои активи и сектори ще бъдат в радара на инвеститорите през 2018


Прочетете и това

Мнения Daily - Връщат ли се каталунците обратно в 18 век? Мнения Daily - Връщат ли се каталунците обратно в 18 век?

И още: Труден старт на оценката на въздействие; Олигархията постигна целта си

22 окт 2017, 591 прочитания

Какво показа изборът на председател на ВАС 3 Какво показа изборът на председател на ВАС

За съдийското самоуправление и неизяснените имотни въпроси

19 окт 2017, 4855 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Спомняте ли си прегряването от 2011?

Българската икономика

Когато нещо работи, защо да го разваляш

Тръмп иска по-добра сделка с Иран за ядрената програма, но рискува сериозен конфликт в краткосрочен и дългосрочен план

Глобалният поход на Uniqlo

Японската верига за дрехи вече е номер четири в света, а целта й е лидерската позиция

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

На изток от Холивуд

Акцентите на тазгодишното издание на филмовия фестивал So Independent (26 октомври – 5 ноември)

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 42

Капитал

Брой 42 // 21.10.2017 Прочетете
Капитал Daily, 19.10.2017

Капитал Daily

Брой 160 // 19.10.2017 Прочетете