Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
5 6 окт 2017, 13:49, 6601 прочитания

Спомняте ли си прегряването от 2011?

Българската икономика

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Георги Ганев

макроикономист, Център за либерални стратегии
В момента единственият отговор на въпроса "прегряваме ли" е кратко и ясно "Не".

Още по темата

За кого падат данъците

Плануваното намаляване на корпоративната ставка в САЩ може да промени значително глобалната данъчна рамка

6 окт 2017

Готови ли сте за революцията

Дигитализацията вече преобръща начина, по който се произвежда и продава. Прозорецът за възможности е широко отворен за всички, а заплахата е мнозина да останат зад борда

6 окт 2017

Така (не) се раждат държавите

Все още не е късно Каталуня и Мадрид да проявят разум и да си стиснат ръцете за ново споразумение за региона

6 окт 2017

Ревизия повиши ръста на икономиката до 3.9% през 2016 г.

Промяната е с 0.5 процентни пункта нагоре спрямо предварителните данни благодарение на износа и потреблението

3 окт 2017

Производителността на труда ускорява растежа си

БВП се увеличава с 3.6% през второто тримесечие на годината, показателят остава без промяна спрямо експресните оценки на НСИ

5 сеп 2017
Дори текущият БВП да надвиши оценките за потенциалния, няма да е с толкова, че да оправдае мерки за охлаждане.
През последните две седмици една реплика на министъра на финансите възбуди оживено обсъждане на тема дали прегрява българската икономика. Извън злободневието и неизбежното неинформирано, понякога дори недобросъвестно и често гарнирано с политически опортюнизъм говорене по тази тема, нейното повдигане дава възможност на макроикономистите да обяснят публично, при повишено ниво на обществен интерес, някои доста сложни макроикономически концепции. С надеждата, че от целия епизод публиката ще остане мъничко по-добре информирана по тези въпроси.

В кейнсианската макроикономическа теория терминът "прегряване" има съвсем ясно определен смисъл, но той може да бъде разбран единствено в контекста на разбирането на една друга концепция, а именно тази за потенциалното ниво на производство в стопанството, известно също и като икономически потенциал или потенциален брутен вътрешен продукт (БВП). Съвсем накратко, потенциалното ниво на производство е това, което би било произведено при дадените начини на организация на производствените и пазарните процеси и производствени технологии и - ключово важно - при оптимално натоварване на производствените ресурси.

Ресурсите са основно труд, различните форми на капитал, природните дадености. От огромно значение тук е да се подчертае и запомни, че оптимално натоварване е различно от пълно 100% натоварване. По редица причини (за които тук няма нито време, нито място) нито физическите средства за производство (мощностите в икономиката), нито природните ресурси, нито трудовият ресурс е оптимално за обществото да бъдат 100% заети във всеки един момент и някакво ниво на незаетост (при труда незаетостта е известна като безработица) е необходимо и полезно. Накратко, една икономика произвежда на потенциала си, когато използва възможно най-добрата достъпна за нея организация, възможно най-добрите достъпни за нея технологии и оптимално натоварване на производствените ресурси.

И така, идеята за прегряване се отнася до съотношение между текущо и потенциалното ниво на съвкупно производство. Текущото производство може да се случи да е по-ниско от потенциала, но може да се случи и да е по-високо от потенциала. Прегряване съществува тогава, когато по стечение на конюнктурни текущи обстоятелства нивото на съвкупно производство в стопанството е по-високо от нивото на стопанския потенциал.
Това ни води до един особено важен аспект в изказването на министъра, който по някаква причина остава незабелязан. Министърът не твърди, че българската икономика прегрява в момента, напротив. Той твърди, че в момента текущото производство е близо до, но все още под, потенциала на икономиката.

В този смисъл никой в България днес не твърди, че сега, в този момент, българската икономика се намира в състояние на прегряване. Затова и в момента единственият, напълно консенсусен, отговор на въпроса "прегряваме ли" е кратко и ясно "Не".




Но същевременно министърът ясно твърди, че ако текущото съвкупно производство в България продължи да нараства със завишените темпове, с които министерството очаква това да става в идните две-три години, то текущото производство би превишило в някакъв бъдещ момент потенциалното ниво и България би изпаднала в състояние на прегряване. И ако и когато това стане, според него е възможно да се наложат мерки за "охлаждане", т.е. за нарочно забавяне на текущото ниво на производство, за да се върне то към потенциалното ниво.
Именно тази логика на министъра е потвърдена от неговия заместник г-жа Петрова, която обаче дава много важен ключ към разбирането и оценката на ситуацията. А именно, потвърждавайки казаното от министъра, г-жа Петрова изрично се позовава на моделите на министерството. Това уточнение отваря възможност за по-конкретни размисли по тази тема.

Ясно е, че моделите на министерството предвиждат по-висок растеж в средносрочен план, отколкото са предвиждали при предишните иконометрични оценки на моделите, които вероятно са отпреди няколко месеца. Към това наблюдение следва да се добави и фактът, че току-що публикуваната ревизия на данните за брутния вътрешен продукт от НСИ показва, че този по-бърз от досега измервания растеж вече се случва не от последните тримесечия, а от година и половина насам (растежът за 2016 беше ревизиран с половин процентен пункт нагоре и вече се оценява на 3.9%). По силата на елементарна логика това би трябвало да означава, че текущото ниво на съвкупно производство настига потенциалното по-бързо, отколкото се смяташе досега, и съответно може да го надмине по-бързо, отколкото се е очаквало доскоро.

Но тук елементарната логика е недостатъчна. Причината е, че всички съществуващи иконометрични оценки за потенциалното ниво на производство в една или друга степен се основават на публикуваните и на прогнозните данни за фактическия растеж. Когато завишените данни за растежа през 2016 и прогнози за 2017 и следващите години се включат в същите тези модели, много е вероятно и оценката за потенциалния БВП да се повиши, т.е. и потенциалният БВП да се окаже, че нараства по-бързо, отколкото се е смятало досега. При подобна преоценка превишението на текущото ниво на производство над потенциалното ще се отложи във времето и едва ли ще стане догодина.

Освен това измерването и на фактически случващото се, и особено на потенциалното ниво на производство не е и не може да бъде напълно точно и винаги има някаква грешка. Поради това дори когато данните за БВП и оценките за потенциалния БВП показват известно превишение на първото над второто, това не непременно означава прегряване – може да е просто грешка на измерването и всъщност икономиката да не прегрява. При превишение на текущото над потенциалното ниво на производство от 1-2 процентни пункта това е много сериозна възможност, поради което и при подобни превишения не се счита, че е необходимо непременно да се вземат някакви мерки за охлаждане на икономиката. Разбира се, когато превишението стане 3-4 и повече процентни пункта (както беше в България през 2007-2008), тогава вероятността, че икономиката действително прегрява, е много висока и подобни мерки стават много по-оправдани. Така че дори и текущият БВП на България да надвиши оценките за потенциалния й БВП през следващите две-три години, това няма да е с достатъчно много, за да оправдае предприемането на мерки за охлаждане.

Само за илюстрация - данните от информационната база на Европейската комисия, които съдържат оценките за потенциалния БВП на България, сочат, че за периода 2009-2018 г. българската икономика произвежда или се очаква да произвежда малко под потенциала си през всичките години с изключение на една. През 2011 оценките на ЕК сочат, че фактически произведеният БВП на България е бил с 0.3% по-висок от оценения потенциален БВП на България. Спомняте ли си прегряването от 2011?
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

29 ноември, 2017 г.
София Хотел Балкан

capital.bg/conference

12 годишна конференция Сделки и инвеститори



Акценти в програмата:
Икономически обзор на региона и какво да очакваме занапред
Гледната точка на инвеститорите за перспективите пред България
Най-важните сделки за годината и какво стои зад техния успех
Завръща ли се дяловото инвестиране като важен инструмент за финансиране
Кои активи и сектори ще бъдат в радара на инвеститорите през 2018


Прочетете и това

Мнения Daily - Връщат ли се каталунците обратно в 18 век? Мнения Daily - Връщат ли се каталунците обратно в 18 век?

И още: Труден старт на оценката на въздействие; Олигархията постигна целта си

22 окт 2017, 591 прочитания

Какво показа изборът на председател на ВАС 3 Какво показа изборът на председател на ВАС

За съдийското самоуправление и неизяснените имотни въпроси

19 окт 2017, 4855 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Трансформиращата сила на ирландската граница

Излизането на Великобритания от ЕС ще постави на изпитание мирните споразумения в Северна Ирландия

Когато нещо работи, защо да го разваляш

Тръмп иска по-добра сделка с Иран за ядрената програма, но рискува сериозен конфликт в краткосрочен и дългосрочен план

От 2020 г. еврофондовете ще идват с прокуратура

Създаващата се европейска структура има шанс да демонстрира в България как обвинението всъщност трябва да работи

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Кой се страхува от Иван Хаджийски

Невероятната съдба на изчезналия ръкопис "Откъде започнахме ние"

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 42

Капитал

Брой 42 // 21.10.2017 Прочетете
Капитал Daily, 19.10.2017

Капитал Daily

Брой 160 // 19.10.2017 Прочетете