Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
2 8 окт 2017, 17:51, 4585 прочитания

Мнения Daily - Шайков стабилитет

И още: Днешните руски олигарси са мишки; Разделението Изток-Запад - проблемът на Германия и на Европа

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Мнения Daily: Чака ли ни бюджетна изненада през декември?

И още: Австрийският "анти-Меркел"

15 окт 2017

С господарска власт изпадаме от модерността

Последните скандали не са отклонения, а прозорец към сърцето на системата.

13 окт 2017

Мнения Daily - Ще има ли в София и шериатска полиция

И още: Журналистите млъкнаха, преди да зададат въпросите; Сърбия – следващата мишена на неоосманизма

10 окт 2017

Мнения Daily - Столчето на властта е с колелца

И още: Дугин иска да е лидер на световна консервативна революция; Никой никого няма да разкъсва

9 окт 2017

"Газпром" über alles

Юристите на ЕС подкрепят Германия и "Газпром" за "Северен поток 2"

7 окт 2017

Когато паднат смокиновите листа

Две години след "хорото на победата" ГЕРБ влезе в конфликт с издигнатия от партията кмет на Хасково

6 окт 2017

Когато властта заплашва журналисти в ефир

Депутатът от ГЕРБ Антон Тодоров и вицепремиерът Симеонов в една сутрин напомниха на журналиста от Нова телевизия Виктор Николаев защо е сам в студиото, без Анна Цолова

6 окт 2017
Изригналите скандали

Шайков стабилитет

От анализ на Даниел Смилов в портала "Култура"

Двете думи напоследък са ключови за българската публична среда. "Шайка" е лошата дума – който я произнесе, рискува да си загуби столчето или дори цялата мека мебел. Пред този обаче, който повтаря "стабилност", се отварят благините на невиждан медиен достъп и комфорт – все едно е казал "Сезам, отвори се!". Играта е проста и ако човек не иска неприятности, най-добре е поне да съчетава двете думи: шайка и стабилност; стабилна шайка; шайков стабилитет и т.н.

Проблемът е, че докато стабилността става все по-компрометирана, шайката се мисли за все по-реабилитирана. А би трябвало да е точно обратното в една европейска държава.



Централният въпрос е: защо се случиха последните скандали с управляващите? Напрежението расте драматично, без да има като че ли дълбока съдържателна причина за това. Президент, ГЕРБ и БСП са се хванали за гушите, мобилизирали са едни срещу други остриета с различна острота.
В политиката слабостта на противника винаги се усеща и БСП в момента я надушват. А "балансьорът" Борисов започва да губи равновесие и се килва все повече към по-тежката страна. Личи по следното:
– В предишния парламент Борисов просто се ползваше от пълната подкрепа на Пеевските медии, без ГЕРБ да се идентифицира с тяхната реторика и говорители. Сега част от тези говорители са неразделни части от ГЕРБ. Падането на задръжките и приличието е много показателно. Когато рекрутираш при себе си хора, за да дискредитират, "както си знаят" други, ти вече не можеш дори формално да минеш за балансьор;

– Реабилитацията на героите, свързани с фалита на КТБ, продължава. Кой оглавил държавна банка, кой доопраскал съдебната реформа, кой хвърлил око на оръжеен бизнес, кой, кой, кой. Всички тези твърдят, че са на правилната страна на историята, откъм стабилността. В такава разбалансирана среда очевидно балансьорът ще е в трудна ситуация;

– Скандалите около оръжейните предприятия са отделен сигнал. Подобни действия не могат да се предприемат от една правова държава. Те подхождат повече на шайка, която се разправя с всички възможни средства с друга шайка;

– Реформата в съдебната система завърши с триумф на Сотир Цацаров. В този смисъл Борисов няма какво да балансира. Парламентарната квота във ВСС се попълни с кандидати, чиято обща характеристика бе, че не подкрепиха Лозан Панов. Но първото гласуване във ВСС показа, че все пак в новия състав има достатъчно хора, които държат на принципи и репутация. В този смисъл "балансът", постигнат от Борисов, е килнат силно на една страна и трудно може да бъде удържан (поне в рамките на приличието);

– Драмата в Хасково бе превърната от ГЕРБ от инцидент в принципен въпрос за цялото управление. В този смисъл Борисов и Делян Добрев бяха прави да се решат на оставка на способен млад политик. Защитата на Добрев от цялата парламентарна група на ГЕРБ с аргументи от рода на "така правят всички" и "какво като са му роднини" създава системни и дългосрочни проблеми за Борисов;

– Борисов направи силни стъпки по отношение на ЕС, което го сложи в доста престижната компания на Меркел и Макрон. Същевременно обаче той иска да е добре и с Орбан, и с Ердоган, и с Путин. Това уравнение няма верен отговор. Щяхме да купуваме "Грипен", после F-16, а Каракачанов непрекъснато загатва, че ще поправяме МиГ-овете. Истината е, че топката се тупа в страх да не накривим някому шапката. А в крайна сметка политическите аргументи на България като член на НАТО са доста ясни, необходими са само решителност и политическа отговорност.

Досега Борисов винаги е държал да бъде възприеман като сред "добрите" в политиката. Слабата опозиция в парламента и доминацията в медиите му създадоха илюзия, че едва ли не всичко може да бъде отмито от него или приписано на друг. Проблемът е, че когато държиш цялата власт, ставаш отговорен за всичко. В една парламентарна република премиерът не може да каже "оставете ги в парламента да си правят каквото искат". Напротив, премиер и мнозинство са едно и зависят един от друг. Ако мнозинството е проговорило на кръчмарски език, баш кръчмарят е премиерът.
Заради парите от Путин

Днешните руски олигарси са мишки

Владимир Милов, руски икономист и енергиен експерт, председател на опозиционната партия "Демократичен избор", пред factor.bg

Не мисля, че всички приказки колко руснаците обичат Путин са истина. Има много силно желание за промяна. А него го възприемат като "портрета на стената". Нали знаете как е в тоталитарните общества – трябва да виси някакъв портрет. Но не го обичат.

Привърженици на Алексей Навални на протестно шествие в Санкт Петербург по случай рождения ден на Владимир Путин 7 октомври.

Фотограф: Stringer
Много пътувам из Русия и виждам, че желанието за промяна е голямо и ще се прояви на президентските избори. Това дава шанс на Русия да се върне в някакво по-нормално русло на развитие - не за обогатяване на близкия кръг на Путин, а в интерес на гражданите си. Аз съм оптимист и смятам, че няма да мине много време и ще го видим.
"
Между Путин и олигархичния кръг вече има огромна пропаст. Той се превърна в суперголям играч, а тяхното влияние много силно намаля. Те са един вид "политически мишка". Всички ужасно се страхуват - Федералната служба за сигурност ги подслушва непрекъснато. Днешните руски олигарси не са хората от 90-те, които владееха частни банки и компании. Сега това са хора, които забогатяват за сметка на държавни поръчки, от държавни компании, държавни субсидии. Това може да им бъде отнето за 5 секунди. Днес те разполагат с договори за тръбопроводи, стадиони, нефтени находища, които може просто да бъдат скъсани и те остават без нищо. Тези днешни "олигарси" не притежават някакви самодостатъчни активи. Ръководителите на държавните компании, които също биват наричани "олигарси", могат да бъдат уволнени докато мигнат.

Затова са напълно зависими, не като Ходорковски, Березовски - те се държаха по-агресивно, защото притежаваха собственост. Но дори те погрешно смятаха, че притежават някаква собственост - по закон е така, но станахме свидетели как всичко им беше отнето. Затова смятам, че не е възможен преврат от страна на елита, защото Путин контролира всичко. Смятам, че единственият реалистичен сценарий е движение "отдолу", да се покаже, че хората в Русия, в регионите наистина искат промяна и властите ще са принудени да се съобразят с това.

През трите години след анексирането на Крим Путин ни убеждава, че цяла Русия стои като стена зад него. И така се вкара в много опасна ситуация – на тези избори ще трябва да получи доказателство, че той е супермен, че цяла Русия го обожава и то без каквито и да било фалшификации. Ако той попречи на Навални да се яви на изборите, а допусне всички чучела чучела като Зюганов и Жириновски, и ако фалшифицира изборите – това много силно ще отслаби идеята, че е всемогъщ. Това ще бъде видяно и разбрано от всички и ще подкопае много силно авторитета му. Спомняте си какво се случи през 2011 г. Хората бяха възмутени от наглите фалшификации на изборите. Те видяха, че властта по този начин признава своята слабост и това ги въодушеви да излязат на улицата.

Ние не знаем как ще се развият събитията с бъдещите президентски избори, но единственият сценарий за Путин, при който той ще може да запази авторитета си, е да отиде на честни избори с Навални и да види какво ще стане. Ако това не се случи, цяла Русия, целият свят ще разбере, че той се е уплашил, че е слаб. Това ще нанесе много силен удар върху властта, върху престижа й. Ще видим какво ще се случи след това, но ударът, който им нанесоха протестите през 2011 г., беше толкова тежък, че им се наложи да окупират Крим, за да обърнат обществените настроения. Преди окупацията одобрението към Путин беше под 50%.

Руската икономика е в тежка стагнация, не само заради санкциите. Правителството признава, че не можем да очакваме повишаване на пенсиите преди 2035 г., статистиката сочи, че 70% от руснаците работят само, за да могат да си купят храна. Има драстично съкращаване в покупките, например обувки. Просто хората нямат пари. Пропастта между много бедните и много богатите е чудовищна. Няма я тази еуфория и не трябва да вярвате на "социологическите рейтинги" - колко огромно продължава да е доверието към Путин, към властта му, към политиката му. Годините след анексирането на Крим показаха, че Кремъл няма визия как ще продължава да ръководи икономиката на една държава със 150 милиона население. А хората вече не са съгласни с договора, който Путин им предложи по време на първия си мандат: "Откажете се от правата си, а аз ще се грижа за икономиката и всичко останало".
Разделението Изток-Запад

Проблемът на Германия и на Европа

От колонката на Иван Кръстев в "Ню Йорк таймс"

Германците се радваха на дълъг отпуск от историята, но, изглежда, ваканцията им вече свърши. Докато други европейски общества са разкъсвани от тревожност и гняв, в Германия голямото мнозинство от гражданите е доволно от икономическото положение. Правителството може да харчи повече от когато и да било, безработица почти няма. Но под тази ненормална нормалност се крие нещо обезпокоително.

Макар повечето германци да са съгласни, че страната им преживява период на изобилие, малцина биха казали, че утрешният ден ще бъде по-добър или поне също толкова добър като днешния. Човек лесно може да усети тревогата малко под повърхността. Изборите в Германия показаха, че разделението между Изтока и Запада е не просто разделение между Германия и нейните посткомунистически съседи. Крайнодясната "Алтернатива за Германия" постигна своя най-добър резултат на територията на бившата комунистическа република.

Един местен политик ми каза язвително: "Правителството иска от нас да интегрираме бежанците, но защо първо не интегрира нас?". Повече от 25 години след обединението на Германия много източногерманци все още се чувстват като граждани втора класа, чиито заплати и пенсии са по-ниски от тези в западната част. Нелепата ирония е, че тъкмо крайнодясната "Алтернатива за Германия", а не посткомунистическата партия на левицата успя да мобилизира недоволството на губещите от обединението.

Причината за отчуждението на Изтока от европейския проект се крие в травмата на хората, които останаха в бившите комунистически страни. Масовата миграция от посткомунистическа Европа към Запада се отрази негативно не само на икономическата конкурентоспособност и политическата динамика на тази част от Европа, но и накара тези, които останаха, да се чувстват като същински лузъри. Хората, които имат корени, се разбунтуваха срещу онези, които имат бързи крака. Тъкмо хората от обезлюдените райони на Европа най-ентусиазирано подкрепиха популистите.

И макар политическият гняв да е видим едновременно в източната и в западната част на Европа, има обаче една многозначителна разлика: когато са недоволни от статуквото, хората на Запад търсят алтернатива сред основните политически партии – мнозина от разочарованите от християндемократите на г-жа Меркел в Западна Германия подкрепиха либералите. Докато хората на Изток търсят алтернативата в политическите крайности.

Централната роля на Германия за бъдещето на Европа се дължи и на факта, че за нея разделението Изток-Запад е не просто сблъсък между отделни страни членки, а разделение в самото общество.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

29 ноември, 2017 г.
София Хотел Балкан

capital.bg/conference

12 годишна конференция Сделки и инвеститори



Акценти в програмата:
Икономически обзор на региона и какво да очакваме занапред
Гледната точка на инвеститорите за перспективите пред България
Най-важните сделки за годината и какво стои зад техния успех
Завръща ли се дяловото инвестиране като важен инструмент за финансиране
Кои активи и сектори ще бъдат в радара на инвеститорите през 2018


Прочетете и това

Мнения Daily - Връщат ли се каталунците обратно в 18 век? Мнения Daily - Връщат ли се каталунците обратно в 18 век?

И още: Труден старт на оценката на въздействие; Олигархията постигна целта си

22 окт 2017, 591 прочитания

Какво показа изборът на председател на ВАС 3 Какво показа изборът на председател на ВАС

За съдийското самоуправление и неизяснените имотни въпроси

19 окт 2017, 4855 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Мнения Daily - Столчето на властта е с колелца

И още: Дугин иска да е лидер на световна консервативна революция; Никой никого няма да разкъсва

Напред към облака

Себастиен Марот, вицепрезидент в Google, пред "Капитал"

Внимавай с рейтинга

Засега няма изгледи телевизионният пазар да премине към една система за измерване на гледаемостта

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

На изток от Холивуд

Акцентите на тазгодишното издание на филмовия фестивал So Independent (26 октомври – 5 ноември)

Новите страхове са забравените стари

Носителят на "Оскар" Фолкер Шльондорф за първата екранизацията "Историята на прислужницата"

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 42

Капитал

Брой 42 // 21.10.2017 Прочетете
Капитал Daily, 19.10.2017

Капитал Daily

Брой 160 // 19.10.2017 Прочетете