Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
4 10 окт 2017, 14:11, 4960 прочитания

Защо обичахме телевизията през 90-те, а сме отвратени днес

Главната цел сега е максимално да се намали критичността на зрителя

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

За какво е скандалът, който доведе до оставката на Антон Тодоров

Сблъсъкът между депутата от ГЕРБ и медиите, обяснен в десет въпроса и отговора

9 окт 2017

Когато властта заплашва журналисти в ефир

Депутатът от ГЕРБ Антон Тодоров и вицепремиерът Симеонов в една сутрин напомниха на журналиста от Нова телевизия Виктор Николаев защо е сам в студиото, без Анна Цолова

6 окт 2017
От коментар на Александър Плюшчев, руски журналист, блогър и радиоводещ, публикуван от "Дойче веле"

Още в началото на 21 век руската държавна телевизия премина под пълния контрол на държавата и вече окончателно се е превърнала в пропаганден инструмент. А епизодичните "намигвания" към либералната публика – като късните вечерни филми, следвани от дискусии, или знаменитите "прощавания" в програмата на Познер, само подчертават деградацията на телевизията.

В хода на тези години между телевизионните зрители и държавата като владетел на телевизионните канали беше сключен нещо като обществен договор. От едната страна държавата получи монопол над отразяването и тълкуването на обществено-политическите събития - а също и на тяхното премълчаване в случай на нужда. Тук дори не включвам така наречените "стоп-листи" – черни списъци с имената на нежелателни събеседници. В отплата публиката получи изобилно развлечение, ток-шоута с битови жълтении, скандали в открит ефир, сериали за любов и пари, танци със звезди и любимото още от съветско време фигурно пързаляне.

Надпреварата за рейтинги се превърна в оправдание за какви ли не безвкусици. Но независимо от това главната цел сякаш си остава една: максимално да се намали критичността на зрителя. А някъде между всичките сватосвания и ДНК-анализи за бащинство отлично се вмъкват "въстаналият Донбас", "разпънатото момченце" (фалшива новина за 3-годишно дете, уж разпънато от украинци в Славянск – бел. ред.), "развратният Запад" и всевъзможни други информационни отпадъци. Та нали отдавна се знае, че когато хората не са особено претенциозни по отношение на зрелищата, по-лесно може да им се пробута и другото.

Чудно ли е при това положение, че в хода на годините телевизията престана да бъде лидер на интелектуалното и културно развитие? Тя престана и да произвежда хора-легенди. Новините и "информационно-аналитичните програми" се пренаселиха от взаимно заменяеми момченца и момиченца, които просто не можеш да отличиш. И обратно: водещите на ток-шоута са ярки, остроумни и провокативни манипулатори.



Но далеч не всички проблеми на телевизията са свързани с безпощадната ѝ експлоатация от страна на държавата. Настъплението на интернет се засилва с всяка изминала година. Първо там отидоха мислещите зрители, а после подир тях тръгнаха и останалите. Защо трябва човек да е вързан към стационарната кутия в ъгъла на стаята, когато всичко това можеш да го гледаш когато и където ти е удобно, включително и на телефона?

Освен това на телевизията вече ѝ се налага да се конкурира с огромно количества съвсем нови съдържания. Те понякога са любителски, друг път – професионални, но и в двата случая на са обременени от условните телевизионни формати и ефирната политика на каналите. Младото поколение игнорира телевизора и влиза в интернет. То си има свои кумири, които добиват широка популярност дори още преди изобщо да са се появили по телевизията.

Не бих искал да идеализирам интернет: няма къде да избягаш нито от масовия вкус, нито от надпреварата между производителите за по-висок рейтинг, тоест – за гледания и харесвания. Лесно е да се убедим в това, стига да погледнем топ-листата в руския Ютюб. Но, първо, тук периодически се появяват свежи и наистина качествени неща - а това дава надежда. И второ, онази нова искреност, заради която толкова обичахме телевизията по време на Перестройката, вече няма къде другаде да се прояви, освен в интернет.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Мнения Daily - КОНПИ дебне за вас! 3 Мнения Daily - КОНПИ дебне за вас!

И още: Посланието на Путин - Или аз, или хаос; Това беше шанс да се създаде антикорупционен орган за чудо и приказ

17 дек 2017, 6643 прочитания

Политиците наука не ядат 13 Политиците наука не ядат

Парите за научни изследвания

15 дек 2017, 4912 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Мнения Daily - Ще има ли в София и шериатска полиция

И още: Журналистите млъкнаха, преди да зададат въпросите; Сърбия – следващата мишена на неоосманизма

АЕЦ "Банско"

Промяната в плана за управление на "Пирин" на практика е повод за нова концесия и обявяване на конкурс

Затворен комплекс

Или как жилищните сгради на "Витоша парк" съществуват напук на градоустройствените правила в София

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Селекция: Преживявания вместо вещи

Идеи за (коледни) изненади

Издай си сам

Изложба на книги и списания самиздат от Чехословакия и Полша

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 50

Капитал

Брой 50 // 16.12.2017 Прочетете
Капитал Daily, 18.12.2017

Капитал Daily

Брой 193 // 18.12.2017 Прочетете